Р
Е Ш Е Н И Е
София, 12.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5405/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Е.Б.А. , ЕГН: **********,***, чрез Адвокастско
дружество „Г.и п.“, Булстат ******, представлявано от адв. С.С., САК, съдебен
адрес:***, против С.О., София, ул. ******с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законна лихва, считано от момента на увреждането – 04.01.2017 г., до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2017
г., около 09:00 ч. в гр. София, в ж.к. Младост 4, ищцата Е.А., тръгвала за
работа, заедно със своята дъщеря Р.В.А.. При преминаване по тротоара намиращ се
зад бл. 487, в кв. Младост 4, поради заснежен участък
от тротоара, ищцата се подхлъзнала, паднала и ударила дясната си лакътна става. Тротоарът, по който двете преминавали, бил почистен,
обезопасен или третиран е луга или друго вещество,
което да изчисти снега.
След като паднала на земята, пострадалата почувствала силна болка в областта на дясната
ръка, и за кратко загубила съзнание. Дъщеря й помогнала да се вдигне, и по
спешност я закарала с личния си л.а. в ВМА МБАЛ СОФИЯ.
В резултат на падането ищцата получила полифрагментна фрактура на дясна лакьтна става /улна/ и на 05.01.2017 г. е
претърпяла операция, при която с помощта на титаниева
плака и винтове са фиксирани установените три фрагмента на улната.
В болничното
заведение пострадалата престояла от 04.01.2017 г., до 09.01.2017 г., след което
лечението й продължило в домашни условия. Към настоящия момент и по препоръки
на лекарите, Е.А. не трябва да натоварва травмираната си ръка.
По – нататък
в исковата молба ищцата твърди, че от причинените травми изпитва постоянни болки
в областта на дясната ръка, което води редица неудобства в ежедневието й, тъй
като не може да се обслужва сама и е принудена на ползва помощта на близките
си.
Влошеното здравословното
състояние на А. и преживеният стрес при инцидента дават отражение и на
психиката й. Вследствие на изживения шок тя се оплаква от понижено настроение,
тревожност, нарушения на съня и вниманието.
Ищцата заявява, че тротоарът,
на който се е случил процесният инцидент, е публична
общинска собственост и, съгласно чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същия смисъл е
и нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя
и го поддържат в изправно състояние, са длъжни да сигнализират незабавно за
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според А.
процесният инцидент е настъпил поради обстоятелството,
че ответникът С.О., не е осъществил снегопочистването
и обработването на общински път (тротоар) находящ се
зад бл. 487, в ж.к. Младост 4, в гр. София и поради непочистването на снега се
стигнало до описания по-горе инцидент.
Позовава се на нормата на § 1,
т. 14. от Допълнителните разпоредби към ЗП, според която поддържане на пътищата
е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Счита, че противоправното
бездействие на служителите на С.О. е станало причина за настъпване на инцидента
с ищцата, което, съгласно чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ангажира
отговорността на ответника и поражда за Е.А. правен интерес да претендира по
съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск.
Претендира
разноски по списък.
Ответникът С.О. оспорва предявения иск
изцяло по основание и по размер, като неоснователен и недоказан.
В представения отговор заявява, че прилежащият имот, в
който ищцата твърди, че е претърпяла процесния инцидент,
не е общинска собственост, поради което претенцията не следва да е насочена към
С.О.. Пространството зад блока е изцяло частна собственост и по закон неговото
почистване е задължение или на собственика на имота или на живущите в самия
блок, но не и на С.О.. Представил е подробна извадка на цифровия модел, в която
са описани и всички собственици, които притежават земята, върху която е
претърпяла инцидента ищцата. По тези съображения ответникът счита, че
претенцията следва да бъде предявена към частните лица, които отговарят за
поддръжката на терена.
Отделно от това възразява, че претенцията на ищцата, освен
че е необоснована и недоказана, е прекомерно завишена.
Представил е писмени доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 04.01.2017 г., около
09:00 ч. в София, в ж.к. Младост 4, преминаване по заснежен участък от тротоара, намиращ се зад бл.
487, на път за работа, в присъствието на
дъщеря си Р.А., ищцата Е.А. се подхлъзнала, паднала и ударила дясната си лакътна
става.
По делото не се спори, че тротоарът, по който двете вървели, не бил почистен, обезопасен или третиран е луга или друго вещество.
По искане на ищцата за доказване както на механизма на
станалия инцидент, така и на претърпените вследствие на това увреди, причинили
й болки и страдания, съдът изслуша свидетелката
Р.А., нейна дъщеря.
В показанията си тя заяви, че по време на инцидента,
сутринта двете с майка й са излизали от къщи, има вътрешен двор, в който са блокове
с номера 487 и 488, свързани с тунел. Двете минали през тунела, който води към
ул. Атанас Москов, където била паркирана колата на свидетелката. Тротоарът не
бил почистен, свидетелката вървяла отпред, майка й отзад. Когато се обърнала,
видяла че майка й е паднала, имала кръв по лицето, а ръката й била в странна
форма. Много я боляло. Припаднала за малко, после свидетелката й помогнала и
двете стигнали до колата и отишли във ВМА. Други хора освен тях по време на
инцидента не е имало. В болницата лекарите установили счупване на лакътната става и й поставили имплант
с операция. Била няколко дни в болница, а, след изписването си, имала нужда от
чужда помощ, от обслужване, което дъщеря й правела. Месеци не можела да се
обслужва сама, свидетелката й помагала – къпела я, хранела я, правела всичко,
което много притеснявало ищцата. Майка й приемала обезболяващи за силните болки.
Психологически имала проблеми с раздвижването поради болките.
Според нея, ищцата доста дълго останала вкъщи и
раздвижвала ръката – някъде около два месеца, като и досега от лакътя до
китката има голям белег – около 15 см., който я притеснява и не носи вече къс
ръкав. Лекарите казали, че ръката не може да се възстанови напълно, не може да
я разгърне, да вдига тежко, да спортува, страхува се да излиза навън когато е
заледено. Свидетелката заяви, че преди инцидента майка й е била много жив
човек, имала свои занимания, танцувала, спортувала. Сега е прекратила тези
занимания, защото не трябва да натоварва ръката, психологически се притеснява
след случилото се, особено с напредването на възрастта.
От назначената и неоспорена от
страните по делото съдебно – медицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява, че в
резултат на станалия инцидент ищцата е получила следните травматични
увреждания: травма на дясната лакътна
става, довела до фрактура на горната част на улната
/лакътната кост/ и до лукация
на главичката на радиуса /лъчевата кост/ от радио-улнарната
става. Тази комбинация на две увреди касаеща лакътната става в специализираната литература се обозначава
като „Фрактура-луксация на Монтежия“,
като с това наименование е изведена и окончателната диагноза от епикризата й, издадена
от ВМА.
Според вещото
лице, механизмът на процесната фрактура-луксация е удар с или върху твърд предмет или повърхност, при сгъната лакътна става и може да се получи и по начина описан в исковата
молба.
Експертът е
извършил личен преглед на А. и е установил пълно зарастване на лакътната кост и нормална позиция на главичката на лъчевата
кост в радио-улнарната става, след проведеното
оперативно лечение с поставянето на импланти, поради
което прави извода, че здравословното й състояние е възстановено до ниво на
работоспособност и ежедневна битова дейност с дясната лакътна
става. По медицинскит критерии времетраенето на
лечебно-възстановителния процес за процесния вид
увреждане, при адекватно и навременно проведено лечение и липса на усложнения е
около 3 месеца. И, доколкото в делото няма данни за друго, то може да се приеме
този срок.
От
възникването на травмата до оказването на спешна помощ в болнично заведение,
болката е била с висока интензивност. В следоперативния период и до края на
3-ия месец тя би трябвало да е умерена с временни изостряния при движенията в лакътната става по - слаба в края на периода. На ищцата предстои
втора оперативна интервенция за премахване на поставените импланти:
в лакътната кост - плака със седем винта и две игли и
винт в лъчевта кост. Това е свързано с 3-дневна
хоспитализация, понасяне на умерени болки, но няма след това възстановителен
период.
По отношение на предстоящото пълно
възстановяване, вещото лице прави извода, че измереният на личния преглед
функционален дефицит в пълната екстензия на лакътната става от 20°, след изваждането на имплантите ще спадне на и като такъв ще остане траен, но
непречещ на ежедневната битова дейност ан ищцата, с
изключение на тежките натоварвания. Понесената от ищцата фрактура - луксация на дясната лакътна
става, бидейки вътреставна, засяга пряко лакътната става с бъдещи последствия от артрозен
процес и постепенно увеличаване на функционалния дефицит в същата, а белегът с
размери 13 см. По задната страна на дясната предмишница
е с траен характер.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и съдебномедицинска експертиза.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на
лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект,
който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил действията
по поддръжане на тротоарите по улиците на територията
на С.О.. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение
на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото
производство безспорно се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са
причинени вреди.
В хода на
производството ответната страна не оспори факта, че именно С.О. е отговорна за
поддържането на тротоарите на територията на София, но заяви, че имотът, в
който се намира блокът, пред който е станал инцидентът с ищцата е частна
собственост, поради което С.О. не следва да е отговорна за неговото почистване.
С оглед така направеното оспорване, съдът намира, че
следа да се разгледат нормите на Закона за пътищата, уреждащи тази материя. Съгласно
чл.5, ал.1 ЗП, пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни
съоръжения и пътни принадлежности. Съгласно чл.5, ал.2 ЗП обхватът на пътя е
площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от
двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина,
определена с нормите за проектиране на пътищата. Пар.1,
т.1. от ДР на ЗП формулира термина "Земно платно", като част от повърхността в обхвата на пътя, върху
която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя, поради което съдът прави извода, че тротоарът
представлява част от пътя.
В съответствие с чл.8, ал.З ЗП общинските пътища са
публична общинска собственост, а съгласно чл.8, ал.5 ЗП собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5,
включително и върху тротоарите, като част от тях.
В отговора си ответникът заяви, че мястото, където е настъпил инцидента е частна собственост, но
доказателства в тази насока не бяха ангажирани. С оглед на това и, пред вид
изричната норма на чл.31 ЗП, според която изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините, съдът приема, че ответникът е
отговорен и за поддържането на тротоарите като част от общинските пътища, в
частност – на тротоара, върху който ищцата е претърпяла процесния
инцидент.
Според чл.З, ал.1 Наредбата №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г., поддържането и текущият ремонт на общинските
пътища се организират и осъществяват от общините. С оглед доказване по
безспорен начин на обстоятелството, че тротоарът около бл. 487 в ж.к. Младост
4, където е станал инцидентът е останал непочистен, съдът приема наличие на
неизпълнение от съответните служители при ответника, отговорни за почистването
на тротоарните площи на това им задължение, което, съобразно нормата на чл. 49 ЗЗД, поражда обезпечително гаранционната отговорност на С.О. по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Оспорвания бяха
направени и относно характера и интензитета на причинените вреди, но и за тези
обстоятелства от ищцовата страна бяха ангажирани
доказателства – съдебно – медицинска експертиза и свидетелски показания и съдът
ги приема за безспорно доказани.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск е основателен и, като такъв следва да бъде
уважен, като размерът на обезщетението бъде определен по справедливост от съда,
съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
. Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания
са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване
на пострадалата, причинените
морални страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията
и последиците от тях, възрастта й и
прогнозата за бъдещото окончателно възстановяване, и приложи
принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
26 000 лв. би
било адекватна обезвреда на претърпените
от нея и доказани
в производството неимуществени
вреди. Предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв,
следва да бъде уважен изцяло.
Върху присъдената
сума следва да се присъдят й законната лихва, считано от датата на увреждането
– 04.01.2017 г.
С оглед изхода на
делото на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер 400 лв.,
съобразно приложения списък, а на нейния адвокат – повереник
– адвокатско възнаграждение в размер 1 310 лв., на основание чл. 38 ЗА.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., София, ул. *******, да заплати на Е.Б.А.
, ЕГН: **********,***, чрез Адвокастско дружество „Г.и п.“,
Булстат ******, представлявано от
адв. С.С., САК, съдебен адрес:***, сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано
от момента на увреждането – 04.01.2017 г., до окончателното изплащане и
сторените разноски в размер 400 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на адв.
С.С., САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер 1 310 лв., на
основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: