Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-147 от 16.01.2024 г., подадена от М. В. Б. от [населено място], [ЕГН], с искане за отмяна на Удостоверение рег. № 5746 за вписването му в Регистър на треньорските кадри към Министерство на младежта и спорта /ММС/ като инструктор, утвърдено със Заповед № РД-09-208 от 29.11.2023 г. /л. 103/ на зам. министъра на ММС, както и с искане преписката да бъде върната за ново разглеждане на зам.-министъра на ММС като се вземат предвид направените в жалбата оспорвания и изложените мотиви. В о.с.з. от 23.02.2024 г. жалбоподателят пояснява, че оспорва и самата заповед за вписването му в регистъра на треньорските кадри, като намира, че е следвало да бъде вписан в него не като инструктор, а като главен треньор.

С процесната Заповед на основание чл. 16 от Наредба № 1 от 2019 г. за треньорските кадри се разпорежда вписването в регистъра на треньорските кадри на посочените в нея лица, сред които и жалбоподателя, за когото е предвидено същият да бъде вписан като инструктор по Таекуон-до А. Т. Е. на основание чл. 11 от същата Наредба, по подадено от същия заявление от 11.12.2020 г. Въз основа на тази заповед е издадено Удостоверение рег. № 5764 от същата дата, с което на М. В. Б. се признава длъжността «инструктор» по този вид спорт.

В писмо – отговор от 05.02.2024 г. /л.114/ на отправено от съда служебно запитване на зам. министъра на ММС се сочи, че в Министерството няма практика заповедите по чл. 16, ал. 10 от Наредбата да се връчват на адресатите, т.к. те касаят много лица. Съобщават се само удостоверенията за вписване и заповедите, с които се отказва такова вписване. Конкретно процесната заповед не е съобщавана на жалбоподателя, той е получил само удостоверението си на 07.12.2023 г., видно от известието за доставка /л.115/. Жалбата му е депозирана в съда на 21.12.2023 г. – в рамките на законния срок. Самата заповед е приложена по делото след изискването й от съда.

Съгласно чл. 16 от Наредбата, вписването и актуализирането на данните в регистъра на ММС се извършват от длъжностни лица от същото Министерство, определени със заповед на министъра на младежта и спорта. Заявленията за вписване на треньорски кадри се разглеждат от комисия от служители на Министерството на младежта и спорта, определена със заповед на министъра на младежта и спорта. Вписването в регистъра или отказът за вписване се извършва по мотивирано предложение на комисията. Според ал. 10 в тримесечен срок от подаване на заявлението министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице от Министерството на младежта и спорта издава заповед за вписване и удостоверение за вписване, в което се посочва регистрационният номер на лицето, или заповед, с която мотивирано се отказва вписването. Съгласно чл. 17, ал. 3 от същата Наредба, страни в производството по вписване стават физическите лица, дали съгласие по чл. 16, ал. 4, т. 2. Жалбоподателят е дал такова съгласие и същото е приложено на л. 116 от делото. Самото производство е започнало и по подадено лично от самия него заявление от 28.11.2022 г. /л. 62/. Съгласно чл. 17, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт, удостоверенията за вписване и заповедите, с които се отказва вписване, се съобщават само на физическите лица, дали съгласие по чл. 16, ал. 4, т. 2, и подлежат на оспорване от тях по съдебен ред съобразно родовата подсъдност по чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс – т.е. съобразно този текст на оспорване по реда на АПК подлежат самите удостоверения и заповедите, с които се отказва вписване. В случая съдът приема, че се оспорва горепосоченото удостоверение за вписване, издадено от заместник-министъра на ММС въз основа на цитираната заповед на същия административен орган, както и самата заповед, с която е определена длъжността, с която Ботев се вписва в съответния регистър и въз основа на която е направено вписването в него.

Според нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В случая въпросното удостоверение и заповедта са издадени от зам. министър при условията на делегиране на правомощия, което е реализирано въз основа на Заповед № РД-09-516 от 28.07.2023 г. на министъра на ММС. С тази заповед министърът предоставя изцяло /делегира/ на заместник-министъра на ММС да отговаря за ръководството, контрола и цялостната дейност на Дирекция „Спорт за всички и спорт за учащи“, като в т. 1.1.5 е посочено конкретното правомощие да издава заповеди за вписване и удостоверения за вписване, както и откази за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС, каквито се явяват процесното удостоверение и заповед. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че е налице последната хипотеза от нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, според която когато министърът е делегирал правомощията си на съответни длъжностни лица /както е в случая/, актовете, издадени в условията на тази делегация, се разглеждат от съответния административен съд при спазване на правилата за местна компетентност.

За Б. е налице правен интерес от обжалване на удостоверението и заповедта на ответника, т.к. с тях му е признато качеството „инструктор“, която е най-ниската треньорска длъжност, съгл. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 2019 г.. Съгласно чл. 3, ал. 6 от този подзаконов нормативен акт, лицата, които са вписани в регистъра за определена длъжност, могат да изпълняват и длъжности с по-ниска степен, но обратното не е предвидено и признавайки на жалбоподателя най-ниската длъжност, за него се ограничават възможностите за упражняване на тази дейност само до посочените в чл. 6 от Наредбата.

С оглед изложеното по-горе А. съд Габрово намира, че делото подлежи на разглеждане от него като родова и местна подсъдност, а жалбата, като подадена в законния срок, от лице с правен интерес и против подлежащи на съдебно обжалване на реда по АПК актове, е редовна и допустима. Съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

 

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се явява, но представя писмено становище по съществото на спора, изготвено и подписано от упълномощен юрисконсулт М. М., в качеството на процесуален представител на зам. министъра на ММС, с което оспорва жалбата.

 

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите непосочени в нея основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесните административни актове.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С. З. от 28.11.2022 г. Ботев е поискал вписване в регистъра на треньорските кадри на основание чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредбата, предвидена да регулира условията и редът за това вписване.

Преди това, на 11.12.2020 г., до ММС е подадено и заявление по чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1/2019 г. от Б. Ф. по Таекуон-до ITF за вписване на лицата, посочени в приложен към същото списък, в Регистъра за треньорските кадри, сред които лица е и М. Б.. Специално за жалбоподателя Федерацията е заявила наличие на професионален треньорски опит от 2006 г. до 2022 г. и състезателен такъв от 1997 г. до 2004 г.. В персонално подаденото заявление Ботев е посочил, че притежава сертификат от М. Ф. – инструктор 4 дан, за което, според представените международни стандарти на същата е необходимо обучение от минимум 300 часа, включващо спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини.

Жалбоподателят притежава диплом за висше образование степен „бакалавър“ с придобита специалност – „Учител по физическо възпитание“ от 20.10.1998 г.; диплом за висше образование с ОКС „магистър“ по специалност „Публична администрация“ от 27.09.2007 г., сертификат за инструктор 4 дан от 19.05.2018 г.; треньорски лиценз Б. И. от 2021 година. На 10.03.2019 г. същият е получил Сертификат за съдия от Международната федерация по Таекуон-до, от който също е видна присъдената му степен 4 дан от предходната година. Притежава и удостоверение за класически, спортен и китайски масаж.

Съдът намира за установено по делото, че жалбоподателят е осъществявал функциите на треньор по Таекуон-до, видно от представените граждански договори със Сдружение „Спортен клуб Тервел 2006“, Севлиево от 2015 г. до 2023 година; Декларация по §.4, ал. 2 от Наредба № 1/2019 г. на жалбоподателя относно това, че за периода 2006 г. – 2020 г. е заемал длъжността помощник-треньор, треньор и старши-треньор по същия спорт; свидетелските показания на Р. К.; Удостоверение № РД-04-05.1 от 05.03.2024 г. на зам.-кмета на Община Севлиево /л.137/ за постиженията на спортисти от спортен клуб „Тервел 2006“ и връчен плакет „треньор на годината“ на жалбоподателя като треньор с най-голям принос за 2016 година; Удостоверение от 05.03.2024 г. на Българска федерация по Таекуон-до /л.138/ за това, че Ботев е участвал и като треньор на националния отбор по този спорт в периода от 2011 г. до 2017 г., вкл.; приложени публикации от пресата относно треньорската дейност на жалбоподателя. Също така по делото /л. 134 и сл./ е предоставена информация и извлечение от Регистър на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал. 2 от ЗФВС /отм./, от които е видно, че М. Б. е бил вписан в същия регистър като „старши-треньор“ при спортен клуб „Тервел 2006“.

 

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и удостоверението, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС и чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1/2019 г. за треньорските кадри, съгласно който в тримесечен срок от подаване на заявлението министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице от ММС издава заповед за вписване и удостоверение за вписване, в което се посочва регистрационният номер на лицето, или заповед, с която мотивирано се отказва вписването. По делото е представена заповед № РД-09-516 от 28.07.2023 г., с която министърът на младежта и спорта в съответствие с чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1/2019 г. е делегирал на заместник-министъра на младежта и спорта да издава заповедите за вписване и удостоверения за вписване, както и отказите за вписване в Регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС.

При издаване на оспорения акт съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които обосновават отмяната му. Оспорените административни актове са издадени в писмена форма, съобразно чл. 59 от АПК, но не съдържат фактически и правни основания. В случая нито от заповедта, нито от удостоверението, нито от който и да било от документите по административната преписка не става ясно по каква причина на Ботев е призната най-ниската треньорска длъжност – „инструктор“. В протоколите на комисията е посочено само какви документи са разгледани, но в нито един от тези протоколи не е пояснена причината за това решение. По делото са представени протоколи от заседания на тази комисия от 2022 г. и 2023 г., съгласно изискванията на Наредбата. В т. 21 от Протокол № 22 на Комисията, заседавала на 17.11.2023 г., към който изрично препраща и процесната заповед, е посочено, че същата е извършила проверка в деловодството на ММС и от нея се установява, че Ботев отговаря на изискването на чл. 11 от Наредба № 1/2019 г. за треньорските кадри по отношение на заявения вид спорт и същият следва да бъде вписан като инструктор по него в регистъра. Не са отразени мотиви, от които да е видно по какви причини той не може да бъде вписан като помощник-треньор, треньор, старши или главен такъв. В резултат колективният орган е взел решение за вписването му като инструктор.

Едва в приложено по делото становище на гл. юрисконсулт /л. 124 и сл./ са изложени такива, изразяващи се в следното: Изискванията за заемане на треньорски длъжности са разделени на две групи – 1/ Разпоредбите на чл. 6 – 10 от Наредба № 1/2019 г. – необходимо придобито висше или средно образование и професионална [жк], като за по-високите длъжности се изисква и професионален опит; 2/ Разпоредбите на чл. 11и чл. 12 от същата Наредба. Наредбата и образците за съгласие и заявления не предвиждат заявяване на желание за вида длъжност, а само за вида спорт, като административният орган извършва преценка дали кандидатът отговаря на минималните изисквания за поне една от треньорските длъжности и вписва в регистъра лицето по най-високата такава, за която е налице съответствие с минималните изисквания на Наредбата. Сочи се конкретно, че присъдения на Б. 4-ти дан от Международната федерация по Таекуон-до и удостоверението от 23.11.2022 г. на сдружение „Българска федерация по Таекуон-до Ай Ти Еф“ състезателният опит на лицето е над 5 години и същото отговаря на изискванията за инструктор. Продължителността на обучението на жалбоподателя е без значение, т.к. за него липсват доказателства за професионален опит на треньорска длъжност. Налице е само състезателен такъв, поради което с оглед изискването на чл. 11, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 той не би могъл да бъде вписан за длъжност по-висока от „инструктор“. Съгласно чл. 16, ал. 6 от Наредба № 1/2019 г. наличието на минималния състезателен опит се удостоверява с документ, издаден от съответната лицензирана спортна федерация – в случая това е Удостоверение от 23.11.2022г., издадено от Сдружение „Българска федерация по Таекуон-до Ай Ти Еф“, а за професионален опит и треньорска длъжност, съгласно чл. 11, т. 2, б. „б“ – „д“ от Наредбата нормата препраща към общата на чл. 16, ал. 4, т. 1, б. „б“ – удостоверяването става с трудови договори и/или осигурителни книжки и/или удостоверения за осигурителен стаж, а когато е необходимо удостоверяване на заемана длъжност, вида спорт или изпълняваните функции и задължения – и служебни бележки от работодател, длъжностни характеристики и други относими към удостоверяването на професионалния опит документи. Ответникът приема, че само удостоверението не е достатъчно за доказване на такъв опит. Жалбоподателят не е представил трудова или осигурителна книжка или удостоверение за осигурителен стаж, от които да е видно осъществяването на треньорска длъжност. Представил е граждански договори в ММС със спортен клуб „Тервел 2006“, които са приложени и по делото, чийто председател е също той, но това не удостоверява професионален опит като треньор, т.к. няма нормативна уредба, съгласно която този опит да се изчислява въз основа на сключени граждански договори, при които се престира резултат, а не работна сила. Чрез такива договори не може да се установи конкретна продължителност на професионалния опит.

Становището на юрисконсулта обаче не съставлява част от административната преписка по издаването на удостоверението и заповедта за вписване в регистъра. То е изразяване на становище по настоящото дело и с него тези актове не могат да се считат за фактически и правно мотивирани. Липсата на мотиви не може да се санира на този етап и по този начин. Тази липса на мотиви съставлява съществен порок във формата на акта и нарушение на нормата на чл. 59, т. 4 от АПК. С допускането му за адресата на един ИАА се поражда неяснота относно основанието за конкретното административно решение, той не може да организира правната си защита, като същевременно по този начин се затруднява и контролът за законосъобразност на самия ИАА, осъществен от страна на съда. Това, че заповедта е издадена с адресати – повече от едно лице, не освобождава автора й от задължението й да я мотивира по отношение на всяко едно от посочените такива. За всеки отделен адресат се пораждат самостоятелни правни последици, които касаят персонално него, самия и той следва да е наясно с причините, поради които административния орган е взел решението си конкретно спрямо него и неговия случай. Не е отчетен и фактът, че самият жалбоподател е подал и самостоятелно заявление за вписване в регистъра, но дори и само въз основа на подаденото такова от Българската федерация се дължи конкретно мотивиране в тази насока.

Комисията е разгледала заявлението на федерацията в протокола си от 17.11.2023 г., но не и заявлението на самия Б. от 2020 година, като в този протокол са посочени представени документи, касаещи жалбоподателя: Сертификатът на Международната федерация, Удостоверението на Българската федерация, както и „други документи, извън посочените в чл. 16, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 1/2019 г.“, без да се сочи кои са тези документи и какви изводи са направени въз основа на същите. Единственият извод е, че „… може да се приеме за установено, че заявителят отговаря на изискването на чл. 11 от Наредба № 1/2019 г. поотношение на заявения спорт и следва лицето да бъде вписано като „инструктор по Таекуон-до А. Т. Е. в Регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС.“, което прави заповедта и удостоверението, издадено въз основа на нея, немотивирани досежно длъжността „инструктор“ и причините, поради които не е определена по-висока такава.

Административният орган на практика не зачита удостоверението, издадено от Българската федерация по Таекуон-до от 23.11.2022 г., в което изрично по отношение на жалбоподателя е отразен професионален опит от 17 години и състезателен такъв от 8 години, като в административната преписка не се излагат каквито и да било съображения по този въпрос. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата, към заявлението се прилагат: 1. доказателства, че лицето, за което се иска вписване в регистъра, отговаря на изискванията на наредбата: а) копия от дипломи, свидетелства и/или удостоверения, включително приложенията към тях, а когато е необходимо удостоверяване на броя академични часове и от посочените документи той не може да се установи – и нарочен документ, издаден от висшето училище, относно академичните часове, включени в учебния план; б) копия от трудови и/или осигурителни книжки и/или удостоверения за осигурителен стаж, а когато е необходимо удостоверяване на заеманата длъжност, вида спорт или изпълняваните функции и задължения – и служебни бележки от работодателя, длъжностни характеристики и други относими към установяването на професионалния опит документи. За Ботев не е посочено, че не отговаря на изискванията на чл. 11 от същата – нито се сочат несъответствия с т.1, нито с т. 2 на нормата. От него не са изисквани допълнителни доказателства за установяване било на [жк], било на професионалния му опит. В тази връзка не са обсъдени и представените както от него, така и от Българската федерация документи. В Наредбата няма специално изискване професионалният опит да се базира само на изпълнение на задължения по трудов договор. Такива изисквания не са налице и във ЗФВС и това е логично, т.к. един треньор или инструктор може да се занимава с обучение на спортисти по определен вид спорт и без наличието на трудово правоотношение. Дали е нужно сключването на трудов договор при конкретни отношения между физическо лице и спортен клуб или конкретни лица, тренирани от него, е въпрос, който може да се реши от Инспекцията по труда. Но при всички случаи не е налице конкретна нормативна забрана инструкторите и треньорите да осъществяват правомощията си и чрез нетрудови правоотношения. Самото установяване на професионалния опит не случайно е предвидено да става не само посредством трудови книжки, като изброяването в б. „б“ на чл. 16, ал. 4 от Наредбата е неизчерпателно и е предвидено изрично той да се установява и чрез осигурителни книжки или удостоверения за осигурителен стаж, както и с „други относими към установяването на професионалния опит документи“. Гражданските договори, сключени между жалбоподателя, като треньор, от една страна, и клуба, на който той е също председател, не са забранени от закона и по делото няма данни същите да са развалени или прогласени за нищожни, респективно – унищожени и да не пораждат правен ефект. Не е налице и нормативно изискване, въз основа на което да се изисква треньорският опит да е бил възмездно придобит. В нормата на чл. 14, ал. 1, както и в тази на чл. 78 от ЗФС се изисква само спортният клуб „да има сключен договор с треньорски кадри по съответния вид спорт“, без обаче да е посочен видът на договорите, а такива договори са сключени и представени от жалбоподателя, като не са оспорени от ответната страна. Нещо повече – от съдържанието на чл. 78, ал. 1 от ЗФВС може да се направи извода, че този договор е по-скоро такъв с граждански характер, т.к. ал. 2, т. 3 предвижда изрично възможност този договор да не е с възмезден характер, което е недопустимо при трудовите такива. В този случай и по тези причини – липса на конкретна и ясна в тази насока нормативна уредба и неизчерпателното изброяване по чл. 16, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 1/2019 г., е от съществена важност административният орган да мотивира кои от представените му документи не приема като такива, удостоверяващи професионален опит и по какви причини. Конкретно – в случай, че не приема въпросното удостоверение и представените граждански договори като документи, доказващи треньорски опит на Б., то същият орган е следвало да изложи фактически и правни съображения по въпроса, което обаче не е сторил, а с това е допуснал съществено нарушение на изискванията за формата на акта.

От становищата на ответника, депозирани по делото, става ясно, че договорите са представени в Министерството. При положение, че намира, че са налице неустановени факти относно образованието и/или професионалния опит на заявителя, административният орган е следвало по своя инициатива да събере съответните доказателства, вкл. давайки указания на лицето да представи такива.

Също така съгласно §.6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2019 година, в срок до пет години от влизането в сила на наредбата лицата, вписани в регистъра по чл. 22, ал. 1 от отменената Наредба № 2 от 2017 г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри, могат да се регистрират в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС по реда и при спазване на изискванията на тази наредба. За срока по ал. 1 лицата, вписани в регистъра по чл. 22, ал. 1 от отменената Наредба № 2 от 2017 г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри, запазват професионалната си правоспособност и [жк], за които са вписани. Жалбоподателят е бил вписан като старши-треньор. Наредбата е влязла в сила на 12.02.2019 г. и този срок изтича на 12.02.2024 г. – двете подадени заявления, заповедта за вписване в регистъра на треньорските кадри и удостоверението са издадени преди тази дата и не са съобразени с тази разпоредба, което съставлява още едно съществено нарушение, този път – на материалния закон.

 

По тези съображения настоящият състав на А. съд – Габрово намира, че следва да отмени обжалваната Заповед в частта, касаеща разпореждане за вписването на жалбоподателя в регистъра на треньорските кадри към МСС като инструктор, както и издаденото въз основа на това удостоверение и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне след съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания – да се съберат и обсъдят всички релевантни за професионалния стаж и опит на жалбоподателя доказателства, като се мотивира на какво правно и фактическо основание се разпорежда вписването му в този регистър с конкретна длъжност.

 

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 173, ал. 2 от АПК, А. съд- Габрово

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № СДА-01-147 от 16.01.2024 г. на М. В. Б. от [населено място], [ЕГН], Заповед № РД-09-928 от 29.11.2023 г. на заместник-министъра на Министерство на младежта и спорта в частта й по т. 14, с която е разпоредено вписване в регистъра на треньорските кадри на М. В. Б. като инструктор по Таекуон-до А. Т. Е., както и издаденото въз основа на същата Удостоверение рег. № 5764 от 29.11.2023 г. на същия административен орган.

 

ВРЪЩА преписката за ново разглеждане и произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебния акт в сила при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

 

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно с призовките.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневенсрок с касационна жалба, подадена чрез А. съд – Габрово до В. А. съд.