О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 795 година
2017, 08. 08. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми август,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
постави
на разглеждане т. дело № 70 по описа на БОС за 2017 г. и за да се
произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на Т.В.В., ЕГН **********,***, представляван от адв. М.О. АК Ст.
Загора, Бизнес център „Загора“, ул. „ген. Гурко“ № 58, офис 3, срещу „Пиргос ланд“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 2, ет. 2 и Д.Г.М., ЕГН **********,***, ул.
„Александровска“ № 2, ет. 2, за приемане за установено, по отношение на
ответниците : „Пиргос ланд“ ООД, ЕИК ********* и Д.Г.М., ЕГН **********, че
дължат солидарно на Т.В.В., сумата 112000 лв. – част от дължима главница, от
212000 лв. в пълен размер, по запис на заповед
от 16. 10. 2015г. с издател „Пиргос ланд“ ООД, авалиран от Д.Г.М., с падеж 01. 10. 2016г. , ведно със
законна лихва, върху претендираната главница, от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, до изплащане на вземането. Претендират се разноски
в заповедното производство, в размер на 4940 лв. и разноски в настоящото производство.
Приложени са и са ангажирани доказателства.
Ищецът
сочи, че първият ответник, представляван от Д.М., на 16. 10. 2015г. е подписал
запис на заповед, с падеж – 01. 10. 2016г.
с който, се е задължил да плати на ищеца, като поемател, сумата 212000
лв. Записът на заповед е авалиран от втория ответник, като физическо лице.
Последвало е плащане на сумата 100000 лв. на 11. 10. 2016г. от „Пиргос ланд“ООД, чрез банков превод.
Поради това, че
остатъкът от 112000 лв. е останал неплатен, ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист, по реда на чл. 417 от ГПК, за дължимата сума, ведно с разноски, в размер
на 4940 лв. по заповедното производство. Последвало е образуване на
изпълнително производство, въз основа на издадения изпълнителен лист и
депозиране на възражения, по реда на чл. 414 от ГПК, от ответниците.
Предявеният иск е с
правно основание – чл. 422 от ГПК.
С подадените отговори на
исковата молба, ответниците оспорват предявения иск, като неоснователен. Твърдят,
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по каузална
сделка – сключен между ищеца и първия
ответник, договор от 22.12. 2015г. за покупко- продажба на
дружествени дялове, от капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК *********. По
силата на този договор, ищецът е продал на първия ответник всички свои дялове
от капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД, в
резултат на което, първият ответник е станал и е едноличен собственик на
капитала на това дружество. Прехвърлянето на дяловете е било вписано в ТР на
30. 12. 2015г.
Твърдят още, че
описаният договор- от 22. 12. 15г. е бил втори, по ред, а първият е бил сключен
на 16. 10. 2015г. със същия предмет, като и в двата договора, продажната цена е
била 1 300 000 лв. Към първия
договор е бил подписан и анекс, на същата дата – 16. 10. 2015г. с който
продажната цена става 1 512 000 лв. – увеличава се с 212000 лв. и с анекса
е уговорено, че за обезпечение на задължението за заплащане на 212000 лв.
купувачът ще издаде, в полза на продавача, запис на заповед за тази сума, като
вторият ответник, ще авалира записа на заповед.
Ответниците сочат и
представят писмени доказателства, че с подписано допълнително споразумение, с
нотариално удостоверени подписи, на 08. 12. 2015г. договорът за покупко-
продажба на дружествените дялове на
„Травъл ин БГ“ЕООД, от 16. 10. 2015г. е
прекратен. Намират, че единственият действащ договор между ищеца и първия ответник, е този от 22.
12. 2015г. и с него са уредени
отношенията по прехвърляне и придобиване на дяловете от капитала на „Травъл ин
БГ“ЕООД.
Тъй като процесният
запис на заповед е бил издаден по сключен анекс, допълващ първия договор, който
е прекратен, то и анексът, представляващ част от прекратен договор, не е действащ. Направен е извод, че след като
записът на заповед обезпечава плащането на сума, по прекратен договор, ведно с
анекса, към него, който няма самостоятелно битие, то сумата по записа на
заповед е недължима. Дължима тя е била,
до подписване на прекратителното допълнително споразумение – 08. 12. 2015г.
Ответниците твърдят, че
направеното плащане на 100000 лв. е в резултат на грешка, породена от продължителните
преддоговорни отношения с ищеца, довели до сключване на предварителен договор и
няколко споразумения и сделки, по които
са поети насрещни задължения. Приложени
са и са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът, с депозираната
допълнителна искова молба, оспорва, като частично неотговаряща на
действителното положение, описаната фактическа обстановка от ответниците, в
отговорите им на исковата молба. Сочи,
че на 23. 09. 2015г. между ищеца, като едноличен собственик на капитала на
„Травъл ин бг“ ЕООД , като продавач и първия ответник, като купувач, е подписан
предварителен договор за покупко- продажба на дружествените дялове от капитала
на „Травъл ин бг“ ЕООД. При продължителния преговорен процес, е станало ясно,
че първият ответник ще ползва банков кредит от „Райфайзенбанк“ за плащане на
цената на дяловете. Твърди, че цената на дружествените дялове, съобразно
първоначално договореното, е била 1 500 000 лева, но банката е
преценила, че може да отпусне кредит на ответното дружество, в размер на
1000000 лв. , представляващи 80% от финансирането на сделката. Поради това, за
да се обслужи интереса на първия ответник, да получи кредита, страните са се
съгласили, предварителният договор, представляващ, съгласно чл. 2.1.4 от договора
за банков кредит, част от необходимите документи на кредитополучателя „Пиргос
ланд“ ООД, за да получи целевия кредит, да
впишат цена на сделката – 1 300000 лв.
от които банката ще предостави 1040000 лв. а остатъкът от 260000 лв. да бъде заплатен
със средства на първия ответник. За да
бъде установена и удостоверена действителната договорена цена на дяловете,
страните на същата дата – 23. 09. 2015г. подписват анекс, към предварителния
договор, в който е посочена цената 1500000 лв.
Предварителният договор, без анекса, е бил представен на банката и на 29. 09. 2015г. първият ответник и банката
подписват договор за целеви кредит, с който „Пиргос ланд“ ООД получава
финансиране, в размер на 1040000 лв. – сума, представляваща 80% от цената на
дружествените дялове от капитала на
„Травъл ин бг“ ЕООД. Ответникът
твърди още, че междувременно страните по предварителния договор, са уговорили
цената на дружествените дялове да се увеличи с още 12000 лв. и да стане 1512000
лв. Поради това, че съгласно чл. 2.1.5
от кредитния договор, преди да бъде отпусната сумата, банката е поставила
условие на „Пиргос ланд“ООД, да представи нот. заверен, окончателен договор за
покупка на 100% от дружествените дялове на „Травъл ин бг“ ЕООД, на 16. 10.
2015г. е сключен такъв договор, нот. заверен.
В него не е било възможно да се впише действително уговорената цена от
1512000 лв. , защото тя е различна от записаната в представения предварителен
договор – 1300000 лв. и тази цена е била одобрена от банката, като допустима, с
оглед финансовото състояние на ответното дружество и възможностите му да върне
кредита. Намира, че банката не би отпуснала искания кредит, ако в договора беше
вписана уговорената цена, а не
изследваната от банката, стойност 1300000 лв. Затова, страните са се съгласили
да впишат, в окончателния договор, сумата 1300000 лв. като цена на
дяловете. За да бъдат защитени
интересите на ищеца, на същата дата – 16. 10. 2015г. страните отново подписват
анекс, в който е посочена действително уговорената цена от 1512000 лв. и като
обезпечение за плащането на част от цената на дружествените дялове, е издаден
процесният запис на заповед.
Ищецът твърди, че в
началото на м. ноември 2015г. ответното дружество, чрез адвоката си, го е
уведомило, че се налага да са прекрати действието на окончателния договор от
16. 10. 2015г. и да се подпише нов – с
по- късна дата. Посочената причина за това, е текстът на чл. 5.6 от кредитния договор, съгласно който, ответното дружество се е
задължило, в 3 дневен срок от сключване на договора за продажба на дяловете, да
заяви за вписване в ТР, новото обстоятелство по смяната на собственика на
капитала. Тъй като това заявяване в ТР не е било извършено, в договорения с
банката, срок и за да не попадне кредитополучателят в хипотезата на
неизпълнение на договора за кредит, предвидена в чл.9. 5 и да се предизвика преустановяване на
отпускането на кредита, по искане на ответното дружество, страните са се
договорили да подпишат допълнително споразумение, за прекратяване действието на
окончателния договор от 16. 10. 2015г.
Уговорено е било, такъв договор да бъде подписан с дата, удобна за първия
ответник и банката. Така е бил подписан договорът от 22. 12. 2015г. окачествен, като преподписан окончателен
договор, от ищеца.
Ищецът твърди още, че с
подписването на прекратителното споразумение, не е променена общата воля на
страните да сключат сделката, не са променени, вече уговорените условия за
продажбата, включително и договорената цена от 1512000 лв. Намира, че това се
доказва от факта на последващо подписване на договор, на 22. 12. 2015г. със
същия предмет- брой дружествени дялове, на същата номинална стойност, на
същата, представена пред банката, цена, със
същия план за изплащане на цената на дяловете. Ищецът счита, че действието на предварителния
договор и анекса, указващ действителната цена дяловете, преди увеличаването и,
не е прекратено и към настоящия момент и това доказва, че общата воля на страните не е променена
и условията за продажбата остават същите. Като потвърждава, че този
договор и анекса, обвързват страните, с разписаното в тях, ищецът сочи, че
ответното дружество е завело в Окръжен съд – Стара Загора две съдебни
производства, през 2016 г. и 2017г.
Обяснявайки причините за
прекратяване на договора от 16.10. 2015г. и сключването на нов, на 22. 12.
2015г. които са свързани с кредитния договор и с тях се е целяло обслужване на
интересите на ответното дружество,
ищецът твърди, че цената на дружествените дялове, посочена в предварителния и в
двата окончателни договора, е привидна. Действително уговорената цена е
посочена в анекса от 23. 09. 2015г. към предварителния договор и в анекса от
16. 10. 2015г. към окончателния договор от 16.10. 2015г. и записа на заповед от 16. 10. 2015г. Твърди още, че причините за посочване на
привидна цена във всичките договори, е искането на ответното дружество да
ползва банков кредит за плащане на дяловете, а банката е одобрила заем от
1040000 лв. представляващи 80% от
продажната цена. За да не изпадне
първият ответник в неизпълнение на кредитния договор, е причината за
прекратяване на договора от 16. 10. 2015г. и това е станало по негово
настояване, както и преподписването на договора, с друга дата.
Ищецът сочи, че
ответниците са признали съществуването и
изискуемостта на задължението по записа
на заповед, чрез: - подписването, от
ответника М., в качеството му на управител на ответното дружество, на анекс към
предварителния договор за покупко- продажба на дружествени дялове на „Травъл ин
бг“ ЕООД, на 23. 09. 2015г. в който е посочена
действително уговорената цена на дяловете- 1500000 лв. и така
изрично е признал, че тава е уговорената цена, между страните; - с подписването
на анекс, от ответника М., в качеството му на управител на ответното дружество,
на 16. 10. 2015г. в който е посочена действително
уговорената цена от 1500000 лв. завишена с 12000 лв. или общо – 1512000 лв. с
което изрично е признал, че това е уговорената цена, между страните. - след изпратена покана от ищеца, на 05. 10.
2016г. -4 дни, след настъпване на падежа на записа на заповед, до електронната
поща на ответното дружество и на
ответника М., за заплащане на дължимата
сума от 212000 лв. по записа на заповед, на 11. 20. 2016г. банковата сметка на
ищеца е била заверена, със сумата 100000 лв. преведени от „Пиргос ланд“ ООД, с посочено
основание- по договор за покупко- продажба , анекс от 16. 10. 2015г. ; на 11. 10. 2016г. по повод получената покана за плащане на
задължението по записа на заповед,
ответникът М., е изпратил по електронната поща на ищеца В., писмо, с
признание на задължението от 112000 лв.
по записа на заповед. С това писмо,
ответникът посочва причините, поради които не извършва плащането, като
предлага задължението, по записа на заповед, да бъде прихванато с твърдяни
задължения на ищеца, към ответното дружество. В отговор- ищецът подробно е
аргументирал отказа си да приеме такова прихващане.
Ищецът посочва разменена
кореспонденция, относно потвърждаване съществуването на процесното вземане от
ответниците. По повод издадения на „Травъл ин бг“ ЕООД, ревизионен акт и поетото задължение от ищеца, за плащането
на евентуално възникнали публични задължения и отново, въз основа на
кореспонденцията, между страните, прави извод, че ответниците са признали
многократно, съществуването и изискуемостта на задължението по ЗЗ.
По повод твърдението на
ответниците, че частичното плащане по записа на заповед, е в резултат на
грешка, е повторено направеното
признание от ответниците, с писмо от 11. 10. 2016г. в което е заявено, че в
същия ден е извършено плащане на 100000 лв. а за остатъка е предложено
прихващане. Ищецът намира, че с приложените, към допълнителната искова молба,
доказателства, е удостоверено, че месец, след извършване на частичното плащане,
ответникът М. е предложил остатъкът от задължението по ЗЗ, в размер на 112000
лв. да бъде изплатено на два пъти:половината- при получаване на субсидията и
другата половина- при добива на реколтата, пред август 2017г. Счита, че това
предложение не е необмислено и изключва твърдяната грешка, при плащането на
100000 лв. и това плащане е извършено, в
резултат на договорената цена на дружествените дялове.
Ищецът твърди, че не са
налице, други сделки и договорни отношения,
между страните, по които да са дължими 100000 лв. още повече, че в
основанието за плащане е посочено, защо е преведена сумата. Приложени са и са
ангажирани доказателства.
По отношение на отговора
на исковата молба от ответника М., е направено възражение за депозирането му,
извън срока по чл. 367 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид
връчването на исковата молба на втория ответник на 16. 03. 2017г. и депозира на
отговора на 24. 03. 2017г.
С отговорите на
допълнителната искова молба, ответниците оспорват твърденията на ищеца, относно
причините за прекратяване на договора от 16. 10. 2015г. и намират тези причини
за ирелевантни, защото първият договор е прекратен и действащ е вторият, с размер
на покупната цена – 1300000 лв. Намират,
че със сключването на окончателен договор, по принцип се поставя край на
действието но предварителния, който е сключен единствено, с цел да бъде
достигнато до сключването на окончателен.
Ответниците намират още,
че останалите твърдения, в допълнителната искова молба, са извън предмета на
процеса и посочените факти са ирелевантни.
Отново се твърди, че
извършеното плащане е в резултат на грешка, като е преценено за достатъчно
посоченотото, че е извършено по анекс, с прекратено действие и то след прекратяването му.
Производството
е по реда на чл. 374 от ГПК.
Предявеният установителен иск, съдът намира за
допустим и следва да бъде приет за разглеждане. Приложените писмени
доказателства и направените
доказателствени искания, са относими и допустими. Ищецът носи доказателствена
тежест за доказване на предявения иск,
по основание и размер.
Направените
възражения, в отговорите на първия ответник, като издател на записа на
заповед, свързани с каузалното
правоотношение между страните, са допустими и съдът следва да ги приеме за разглеждане.
Възраженията, на същото основание- каузална сделка, направени от ответника
–авалист, са недопустими и не подлежат на разглеждане.
Всяка
от страните носи доказателствена тежест, за доказване на обстоятелствата и
фактите, от които извлича благоприятни, за себе си правни изводи.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявения установителен иск от Т.В.В., ЕГН **********,***,
представляван от адв. М.О. АК Ст. Загора, Бизнес център „Загора“, ул. „ген.
Гурко“ № 58, офис 3, срещу „Пиргос ланд“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 2, ет. 2 и Д.Г.М., ЕГН **********,***, ул. „Александровска“
№ 2, ет. 2, за приемане за установено, по отношение на ответниците : „Пиргос
ланд“ ООД, ЕИК ********* и Д.Г.М., ЕГН **********, че дължат солидарно на Т.В.В.,
сумата 112000 лв. – част от дължима главница, от 212000 лв. в пълен размер, по
запис на заповед от 16. 10. 2015г. с
издател „Пиргос ланд“ ООД, авалиран от Д.Г.М.,
с падеж 01. 10. 2016г. , ведно със законна лихва, върху претендираната
главница, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до изплащане
на вземането, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят разноските,
направени в заповедното производство, в
размер на 4940 лв. и разноски в
настоящото производство.
Приема за разглеждане,
отговорите на ответниците и направените, с тях възражения, съгласно посоченото
в мотивната част в определението.
Допуска приложените
писмени доказателства, от страните и допуска прилагане, по делото, на ч.гр.д. №
8100/ 2016г.
По направените искания,
по реда на чл. 190 от ГПК и чл. 176 от ГПК, съдът ще се произнесе, в съдебно
заседание, след уточняване на безспорните факти, в отношенията между страните,
на които е указана доказателствената тежест, съобразно горепосоченото.
Насрочва
в съдебно заседание на 25. 10. 2017 г. от
10 часа.
Да се призоват страните, като им се връчи това определение. На ищеца да се връчат
преписи от отговорите на ответниците, на
допълнителната искова молба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :