РЕШЕНИЕ
№260939
гр. Пловдив, 12.08.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
след като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова
въззивно гражданско дело № 1268 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Р.П.Н.,
депозирана чрез процесуалния му представител – адв. П. против Решение № 851 от
09.03.2020 г., постановено по гражданско дело № 13488 по описа за 2019 година
на РС - Пловдив, VIII гр. с., с което са
УВАЖЕНИ, предявени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и е признато за установено, че ответникът Р.Н. дължи
на ищцовото дружество сумата от 727,67 лева – главница, представляваща
стойността на консумирана електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за
периода 19.01.2019 г. – 15.04.2019 г., както и обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на 20,50 лева - законната лихва за периода 06.03.2019 г.
– 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 10.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
въз основа на издадена на основание чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение № 6386/11.07.2019 г., по частно гражданско дело № 11464/2019
г. по описа на ПРС, VIII гр. с.
В тежест на ответника е възложено
заплащането на направените по делото
разноски в размер на 300 лева и юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – в размер на
150 лева.
Жалбоподателят е изложил подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт.
Счита, че съдът неоснователно е игнорирал показанията на свид. В.Н. относно
неточното отчитане на консумираната електроенергия и проявеното бездействие от
представителите на ищцовото дружество да отстранят дефектите на електромера му.
Твърди, че допуснатото нарушение на чл. 10, т. 4 от Общите условия от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД - Пловдив предоставя право на клиентите му при
съмнения за неточно отчитане на консумацията на потребената електрическа
енергия да поискат проверка на изправността на измерителния уред /електромер/.
Именно неразрешеният спор между страните относно годността на измерителния уред
се сочи като причина за неправилно остойностяване на потребената електрическа
енергия. Така е мотивирано становището, че в конкретния казус са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Общите условия,
която освобождава клиентите от задължението да платят стойността на ползваната
в обекта ел. енергия. Според жалбоподателя, неправилно Районният съд е
кредитирал безрезервно и заключението на съдебно – техническата експертиза,
което се твърди да не е изследвало въпроса дали подмененият /стар/ електромер е
бил изправен към момента на свалянето му от обекта на 05.03.2019 г.
Прави се искане, въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират се разноски и за двете
инстанции, за което е представен списък, както и заплащане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В отговора на въззиваемото дружество се
релевират твърдения за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба.
Недопустимостта е мотивирана с искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски и в заповедното и в исковото производство, което се сочи като
нарушение на специалната процедура за изменение на решението в тази му част.
Прави се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като обсъди приложените към делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, в контекста на аргументите на жалбоподателя и
въззиваемото дружество и в съответствие със стандарта на чл. 235, ал. 2 ГПК,
прие за установено от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е
и откъм съдържание, поради което е допустима. Разгледана по същество - е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим - постановен е от законен състав, от родово и местно компетентен съд, в
рамките на иска, с който е сезиран.
По отношение на правилността на решението,
с оглед оплакванията във въззивната жалба (чл. 269, пр. второ ГПК ), настоящият съдебен
състав не констатира неправилно приложение на императивни материално правни
норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Неоснователни са
доводите за недопустимост на въззивната жалба, предвид заявените претенции за
разноски не само за исковото, но и за заповедното производство. Правилното
прилагане на закона предпоставя разрешаването на правния спор и едва след това
решаването на въпроса за разноските.
За
спорните вземания, въззиваемото дружество се е снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6386/11.07.2019 г. по
ч.гр.д. 11464/2019 г. по описа на РС - Пловдив, 8-ми гр.с. Постъпилото
възражение в срока по чл. 414 от ГПК е предпоставило предявяването на исковете
от въззиваемото дружество, в срока по чл. 415 от ГПК.
Задълженията
за плащане на ползваната електроенергия са задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са повтарящи се през определен период
от време еднородни по вид при ежемесечно отчитане на ползваната електроенергия,
която следва да бъде заплатена в съответствие с публично известените Общи
условия (чл. 104а от Закона за енергетика),
предложени от енергопреносното и/или енергоразпределителното предприятие след
одобряване от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
В
нормата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за търговия с електрическа енергия е
посочено, че клиентите заплащат цената
на мрежовите услуги за достъп на крайния снабдител, а той съгласно ал.
2 има задължението да събира и заплаща
на оператора на електроразпределителната мрежа сумите за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител количество електрическа енергия. Тези разпоредби сочат основанието за активната легитимация на
ищцовото дружество /упълномощено по закон/ да предяви процесните искове, доколкото
то е краен снабдител на когото законът е възложил да събира и заплаща на
електроразпределителното дружество сумите, дължими за предоставени мрежови
услуги.
Страните
не спорят, че жалбоподателят е собственик на имот с ИТН ** в с. ***, ул.
„****, видно и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с вх. № 9133 от 12.04.2013 г., акт № 58, том
25, дело 4302/13 г. по описа на Служба по вписванията Пловдив към Агенция по
вписванията (л. 53 от делото).
Размерът
на задълженията към въззиваемото дружество е установен от приложените към
делото писмени доказателства - препис – извлечение от сметката на клиентски
номер ****, издаден на името на жалбоподателя Р.П.Н., копията на издадени
фактури
№
12068** от 23.02.2019 г. за
отчетен период 19.01.2019 г. – 18.02.2019г. и фактурирана като потребена ел.
енергия на обща стойност 328,79 лева с ДДС, към която са прибавени и просрочени
стари задължения в размер на 400 лева,
№
120849** от 23.03.2019 г. за
отчетен период 19.02.2019 г. – 15.03.2019 г. и фактурирана като потребена ел.
енергия на обща стойност 224,69 лева с ДДС, към която са прибавени и просрочени
стари задължения в размер на 328,79 лева,
№
12101** от 23.04.2019 г. за
отчетен период 16.03.2019 г. – 15.04.2019 г. и фактурирана като потребена ел.
енергия на обща стойност 174,19 лева с ДДС, към която са прибавени и просрочени
стари задължения в размер на 553,48 лева,
които
съдържат данни и за конкретните количества потребена дневна и нощна ел. енергия
за съответния отчетен период.
В
кредитираното от първоинстанционния съд заключение на назначената съдебно –
техническа експертиза е посочено, че в периода 25.04.2013 г. – 05.03.2019 г.
ел. енергията, потребявана от ползвателите на имота, собственост на
жалбоподателя в с. ***, ул. „****, е отчитана от електромер с фабр. № ***,
произведен през 2007г., който е преминал както първоначална, така и последваща
проверка, непосредствено преди монтирането му на 25.04.2013 г. В резултат на
тези проверки е определен срок на валидността на електромера за период от 6
години - до 2019 г.
С
този електромер е отчетена консумираната енергия в обекта за периодите
19.01.2019 г. – 18.02.2019 г. и 19.02.2019 г. – 05.03.2019 г. Експертът не е
констатирал различие между измерените количества потребена електроенергия от
обект с ИТН 1232690 и фактурираните в процесните фактури. Електромерът е
демонтиран на 05.03.2019 г. за последваща периодична проверка.
На
същата дата – 05.03.2019 г. в обекта, собственост на жалбопадателя в в с. ****,
ул. „**** е монтиран електромер с фабр. № ***, подлежащ на периодична
последваща проверка на всеки 6 години. В заключението е посочено, че
първоначалната проверка на този електромер е извършена непосредствено след
произвеждането му през 2011г. и въз основа на резултатите от нея е определен
срок на валидността му до 2017 г. През 2017 г. е извършена извадкова проверка и
въз основа на отчетените резултати е удължен срока на валидност на електромера
с още 3 години – до 2020 г. През 2019 г. непосредствено преди монтирането му на
обекта на жалбоподателя, електромерът е преминал успешно и последваща
периодична проверка, въз основа на която е удължен периода му на валидност с
още 6 години – до 2025 г.
Страните
не спорят и относно констатираното и от експерта, че и на двата електромера,
монтирани в обекта на жалбоподателя, не е извършвана метрологична експертиза по
искане на някоя от страните, включително и относно факта, че жалбоподателят не
е подал писмено искане, което да е входирано в ищцовото дружество за извършване
на експертизна проверка на някой от електромерите. Уточнено е, че такава
проверка не е извършена и на демонтирания електромер на 05.03.2019 г. именно поради
липса на писмено искане от жалбоподателя.
В експертизата е отразен начинът на отчитане на
показанията на електромерите – на място с четяща глава, конкретните количества
отчетената консумирана електроенергия, включително датите, на които е извършено
отчитането.
В
този аспект, обоснован и съответен на действащите материално правни разпоредби
е изводът на съда в обжалваното решение, че монтираните в имота на
жалбоподателя електромери са били изправни, преминали са съответните технически
проверки и са ползвани за отчитане на консумираната електроенергия в срока им
на валидност.
Неоснователни
са и възраженията в жалбата, касаещи отказа на съда да кредитира с доверие
показанията на свид. В* Н. при установяване на релевантните за правния спор фактически
обстоятелства. Въпреки известната некоректност по отношение на аргументите, с
които е отказано да бъдат взети предвид твърденията на свидетелката, крайният
извод на съда, че тези показания не се отразяват на възприетите факти от
значение за правилното приложение на закона са споделими изцяло. И това е така,
не заради пряката заинтересованост на свидетелката от изхода на правния спор, с
оглед факта, че е съпруга на ответника, а заради това, че показанията й не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства относно
обстоятелството, че ответникът не е подавал писмено искане до „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив за изършване на проверка на монтирания в
обекта електромер. Твърдението, че е направеното подобно устно искане
след отчетния период 19.01.2019 г. – 18.02.2019 г. правилно е преценено от
състава на съда, че не поражда основания за корекция в отчетените данни на
потребеното количество ел. енергия, както и за приложение на т. 11.1 от Общите
условия.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се уважи
искането на ответното дружество за присъждане на разноски за съдебното производство пред настоящата инстанция в размер на
200 /двеста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
851/09.03.2020 г. постановено по гр. д. 13488/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII гр. с.
ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив ЕИК *********
сумата от 200 /двеста/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: