Присъда по дело №2403/2008 на Районен съд - Пазарджик

            МОТИВИ : Обвинението против подс.  А.Г.Г. *** е за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК за това, че на 15.04.2008 г. в питейно заведение в с. Карабунар, обл. Пазарджик е отнел чужда движима вещ – мобилен  телефон марка „Сони Ериксон” с карта „Биканект” на мобилен оператор „Глобул” на стойност  60 лв. от владението на  А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно  да я присвои.

            Подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

            На 15.04.2008г.1 около 22.30 ч. – 23.00 ч., в питейно заведение в с. Карабунар на една маса седели свидетелите Г.Г., М.В., Б.И., М.Б. и подс. А.Г.. Масата била в близост до бар-плота.

По същото време в заведението влязъл пострадалия А.Я.. Той се приближил до бара и си поръчал безалкохолно. Обв. Г. видял, че от джоба на св. Я. се виждал мобилен телефон. Той бил марка „Сони Ериксон” К – 310, втора употреба, закупен от бащата на св. Я. преди седмица за сумата от 65 лв. В него  имало карта  „Биканект” на оператор „Глобул” С ръка, без  да усети св. Я. ***Г. взел телефона, изключил го под масата и го скрил в пазвата си. Казал на останалите на масата да си мълчат.

            След малко св. Я. разбрал, че му липсва телефона и се обърнал  към седящите на масата, за да ги попита дали не са го взели. Всички отговорили, че не са. Тогава св. НЕВ ги пребъркал, но не открил телефона си и си тръгнал. След него си тръгнали всички.

            На другия ден обв. Г. отишъл при св. Р.М. *** и му предложил да закупи телефона. Той   се съгласил и срещу сумата от 20 лв. и неговия собствен телефон , взел откраднатия.

            На 15.05.2008 г. св. М. предал закупения  от обв.  Г. телефон на органите на РПУ Септември с протокол за доброволно  предаване.

            От назначената  оценъчна експертиза е видно, че стойността на движимите вещи, предмет на кражбата по пазарни цени, като е приспаднато съответно овехтяване , възлиза на  60 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и писмените доказателства.

            При така установената фактическа обстановка подс. А.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК като на 15.04.2008 г., в с. Карабунар, обл. Пазарджик, е отнел чужда движима вещ – мобилен  телефон марка „Сони Ериксон” с карта „Биканект” на мобилен оператор „Глобул” на стойност  60 лв. от владението на  А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно  да я присвои.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите, и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

            Обществената опасност на деянието е сравнително ниска с оглед стойността на предмета на престъпление.

Подсъдимият е личност с леко завишена степен на обществена опасност – има негативни характеристични данни и е осъждан на пробация с присъда, влязла ва сила на 04.06.2008г. за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 изр.1 от НК, извършено на 20.11.2007г.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия за неправомерно облагодетелстване.

            Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието направените самопризнания, ниската стойност на предмета на престъпление, това, че подсъдимият е млад пълнолетен.

Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни на подсъдимия и другото осъждане.

            При тези данни съдът прие, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – ниската стойност на предмета на престъление, поради което наказание лишаваен от свобода е несъразмерно тежко. Затова е на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК съдът замени така предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация като определи пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една календарна година.

            Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от 45 лв. за експертиза.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :