Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.07.2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 14.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на
секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 520
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявен от С.В.Г., ЕГН **********, действаща в качеството
на законен представител на и майка на К.С.С. ЕГН **********,
адрес: ***, против С. Константинов С., ЕГН **********, с адрес: *** 7 Б иск с
правно основание чл. 150 СК за изменение на определения от съда размер на
дължима от ответника в полза на непълнолетното им дете К., чрез неговата майка
и законен представител месечна издръжка от 140лв., на 320лв.
Ищцата излага,
че е майка, а ответникът С. Константинов С. е рожден баща на малолетния им син К.С.С. ЕГН **********. Твърди, че с влязло в законна сила
съдебно решение, постановено по гр. дело 7172 от 2011 г., ответникът по
настоящото искане считано от 12.05.2011 г. е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на сина ни К. Сяров в размер на 140 лева, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяването й. Твърди се, че в началото, докато
детето било малко ищцата успявала да се справя и с грижите и разходите, но с
израстването му, нараствали и неговите нужди и потребности. Твърди, че след
развода се е преместила от гр.Шумен в гр.Варна и от тогава живее в гр. Варна,
където няма собствено жилище, а със сина си живеят на свободен наем в ж.к.
Левски, като в момента заплаща 420 лева месечно. Твърди, че работи като
маникюрист, самоосигуряващо се лице съм, заплаща наем
за работно си помещение и няма никакви допълнителни доходи.
Твърди, че към
настоящия момент сина им е ученик в IV клас в ОУ „Г.С.Раковски" в гр.
Варна, като от четири години редовно посещава уроци по английски език и тренира
вече повече 3 години футбол, като преди това е тренирал по няколко месеца и
други видове спорт. Твърди, че в тази пред гимназиална възраст започват и
подготовка за кандидатстване след 7ми клас, предстоят му уроци по български и
математика, които възнамерява К. да започне да посещава от V-ти клас, като
съответно разходите предстои да нараснат. Твърди, че всеки ден дава на сина си
джобни пари, за покриване на най-необходимите му нужди за храна и напитки в
училище, минимум по 5 лв. Твърди, че теглила потребителски кредит, за да му
закупи компютър, тъй като му е необходим за обучението му.Твърди, че месечните
разноски за нуждите на детето далеч надхвърлят сумата от 300 лева.
Твърди, че
многократно е молела бащата да заплаща поне едно от заниманията с които е
ангажиран, например футбола, но той категорично отказвал, под предлога че дава
достатъчно пари.
Приема, че тъй
като бащата към настоящия момент работи на постоянно трудово правоотношение, не
дължи издръжка на други лица, не е семеен, живее в собствено жилище, има
възможност без особени затруднения да заплаща адекватна издръжка за
единственото си дете. Изтъква, че от присъждане на издръжката през 2011 година
/при минимална работна заплата за страната от 270 лв./ до настоящия момент,
вече повече от 8 години са настъпили значително промени на
социално-икономическите условия в страната. Значително е увеличен и размерът на
минималната работна заплата за страната, към настоящия момент минималната
работна заплата за страната е 610 лв., което от своя страна съставлява
съществено изменение на обстоятелствата и обуславя предявяване на искова
претенция за увеличаване на размера на присъдената издръжка.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът С. Константинов С. е депозирал писмен отговор, в който
заявява становище за неоснователност на иска за увеличаване на определената от
съда издръжка. Оспорва твърденията, че живее в собствено жилище, като твърди,
че дължи издръжка на родитгелите си, при които
живеел. Оспорва твърдението, че без особено затруднение би могъл да изплаща пхретендирания размер на издръжка. Оспорва твърденията на
ищцата, за получавани от нея доходи, както и твърденията за цената на закупения
компютър.
В съдебно
заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
молят същия да бъде уважен.
Ответникът С.
Константинов С., чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Дирекция „Социално
подпомагане”, гр.Варна, редовно призована по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира писмо, с което изразява позиция за
основателност на претенцията и за увеличаване на дължимата от бащата издръжка
до размер, съобразен с нуждите на детето и настоящата социално-икономическа
обстановка.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между
страните, че К.С.С. ЕГН ********** е син на С.В.Г.,
ЕГН ********** и С. Константинов С., ЕГН **********, роден по време на брачното
им съжителство. От приложения препис на влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по гр. дело 7172 от 2011 г. тсе
установява, че бракът между страните е прекратен с развод. Със същото решение
родителските права над детето К. са предоставени на майката С., а бащата С. е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина ни К. Сяров в размер на 140 лева,
до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й.
По делото са
приети следните писмени доказателства: лична карта № *********, удостоверение
за раждане от *** г., решение по гр.д. № 7172/2011 г., два броя изпълнителни
листи от 18.01.2012 г., решение № 5388/28.12.2011 г., удостоверение за
прекратен брак от 18.01.2012 г., служебна бележка изх.№ 0045 от 21.11.2019 г.,
2 стр. копия от фискални бонове, договор за наем на недвижим имот от 05.06.2019
г., приемо-предавателен протокол към договор за наем
от 26.06.2019 г., удостоверение от 08.12.2019 г., три страници копия от
фискални бонове, договор за потребителски кредит от 26.11.2019 г., 6 страници с
фискални бонове, 2 страници с квитанции за заплатени уроци по английски
език, както и приложените от ответника
трудов договор № 016/01.10.2018 г., допълнително споразумение към трудов
договор № 016/01.10.2018 от 02.01.2020
г.
От представената
Служебна бележка от ФК „Тича“ се установява, че детето К. посещава тренировки
по футбол, за които майката заплаща месечна такса от 40 лева.
От представения
договор за наем на недвижим имот от 05.06.2019г. се установява, че ищцата С.Г.
и детето К.С. живеят под наем в апартамент в гр.Варна, ул.“***“ бл.12, ет.5, ап.28, за който ищцата заплаща
месечен наем в размер от 420лв. месечно.
От издадено
Удостоверение от „КОКОНА 2014“ ЕООД от 08.12.2019 г. се установява, че майката
на малолетната дете негов законен предстгавител – С.В.Г.
е реализирала за периода м.12.2018г. – м.11.2019г. осигурителен доход в общ
размер от 6670лв., или средномесечен доход от 555,83
лева.
Представени са
множество касови бонове и фактури за извършени от ищцата покупки на различни
вещи.
Представени са
касови ордери от „Пърфект дрийм“ООД,
за заплащане на такси за уроци по английски език в полза на детето К..
Представен е
Трудов договор № 016/01.10.2018г., сключен между ответника и „ВЕЛИАС“ ЕООД и
Допълнително споразумение към него, от който е видно, че същия получава
основното месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 (шестстотин и десет)
лв.и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж по длъжността
е в размер на 54.90 лв.
В хода на
съдебното производство в полза на ищцата и ответника бяха събрани гласни
доказателства, чрез провеждане на разпит на свидетели, които съдът приема за
обективни и безпристрастни и кредитира изцяло.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложената в
исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в полза
на детето К. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 140 лева на 320
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на
издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата
възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният
размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на
една четвърт от размера на МРЗ/за 2019г. при МРЗ от 610лв., минималният размер
на издръжка е 152,50лв./. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба
съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Основателното
провеждане на предявената искова претенция предполага успешно провеждане на
пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната разпоредба, а именно изменение на обстоятелствата по повод на които
е присъдена издръжката.
Изменение на
обстоятелствата
е налице при една от следните две хипотези - при трайно и съществено изменение
на нуждите на издържаното лице или при трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. За изменение на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от посочените предпоставки.
Според решение №
146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства,
които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
В настоящия
случай при формиране на изводите си по същество на спора съдът съобразява, че
първоначално присъдената издръжка дължима от ответника в полза на детето К. е
определена с влязло в законна сила на 28.12.2011г., когато детето не е било
навършило две години. Към момента на
предявяване на настоящия иск за промяна на размера на издръжката чрез нейното
увеличение – 17.01.2020г. са изминали повече от осем години, а промяната по
отношение на детето е, че е навършило 11 години, а след 1 месец ще навършат 12
години и е ученик вече в V клас, т.е. в
прогимназиален етап на образование.
Съдът приема, че
е изминал изключително дълъг период от определяне на изменения размер на
дължимата издръжка до настоящия момент, а освен това е налице трайно и
съществено изменение на нуждите на издържаното лице, доколкото същото е ученик
в основен курс на обучение – прогимназиален, а ноторно
известен на всеки родител е факта на увеличените нужди от средства за издръжка
на един ученик. За съда е служебно, а и житейски известно какви са нуждите на
едно дете във възрастта на К., което расте и са необходими повече средства за
дрехи, обувки и т.н.
Изхождайки от
възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални
жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към
настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето К. са в размер на
около 400 лева минимум.
От представените
по делото доказателства е видно, че към настоящия момент майката работи като самоосигуряващо се лице с реализиран средномесечен
осигурителен доход от 555,83 лева. От представените доказателства се
установява, че майката и детето живеят под наем в жилище в гр.Варна и за плащат
месечен наем от 420 лв.
От представения
Трудов договор № 016/01.10.2018г. се установява, че ответникът полага труд в
дружество „ВЕЛИАС“ ЕООД и получава основното месечно трудово възнаграждение в
размер на 610.00 (шестстотин и десет) лв.и допълнително трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж по длъжността е в размер на 54.90 лв. Установява се, че
ответникът живее в собствено на родителите си жилище, т.е. не заплаща наем,
както и не дължи издръжка на друго лице.
Съдът намира, че
макар възможностите на родителя, който дължи издръжка, по същността си да
представлява обективен показател и се определя от доходите му, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен
да се грижи, то следва да се вземе предвид, че задължението за даване на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Следва да се отчете, че и двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, както и се вземе в предвид и
непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане
изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с
двамата си родители.
Съдебната
практика на съдилищата не освобождава от задължението за издръжка дори родител,
който е безработен, но се намира в трудоспособна възраст. Това, което
съдилищата приемат, като основание за този извод е субективното отношение на
родителя към възможността да реализира въобще доходи или по-високи доходи от
установените, т. е. волята и желанието на родителя да осигури издръжката на
своето дете. Това становище възприема и настоящата съдебна инстанция.
При определяне
на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на
дължащия издръжка, за който по делото не се установява да е нетрудоспособен или
за него да са налице обективни причини да не полага труд и да не разполага с
никакви доходи. Поради тази причина и конкретните реални нужди на детето с
оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие следва да бъдат
преценявани, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха
заедно. Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да основава
решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите
конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в
преценката си от някакви други предпоставки, включително от предварително
определени граници относно размера на издръжката и каквато вече няма след
отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК само
минимален размер на издръжката.
Като отчете
горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на
родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от
сумата от 400 лева месечно, необходими за издръжката на детето К., ответникът
следва да участва със сумата от 300 лева месечно, като остатъкът следва да се
допълва от доходите на майката.
Следва да се
съобрази обстоятелството, че майката е заета с преките и непосредствени грижи
по отглеждането и възпитанието на детето, както и със заплащане на месечен наем
от 420лв. за общото им жилище, както и със закупуване на всички необходими
учебни помагала, както и необходимите за извънкласните занимания на детето
пособия и екипировка.
Следователно,
изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в
неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице
предпоставки за изменение в размера на издръжката.
С оглед на
горното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.150 от СК
следва да бъде уважена за сумата от 300 лв. за детето К..
По разноските:
Ищцата е
отправил искане за присъждане на разноски. Ответникът също е отправил искане за
присъждане на разноски.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69,
ал.1, т.7 ГПК в размер на 230,40 лева.
Предвид изхода
на делото на ищцата следва да се присъдят разноски, за които са налице
доказателства да са извършени по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска в размер на 328,13 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 40,62 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в
законна сила Решение №5388/28.12.2011г. по гр.д. 7172/2011г. по описа на
Варненския районен съд месечна издръжка, дължима от С. Константинов С., ЕГН **********,
с адрес: *** 7 Б, в полза на детето К.С.С. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.В.Г., ЕГН **********, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия от 140,00 лв.
на 300,00
/триста/ лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 17.01.2020г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска до
предявения размер от 320лв..
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Константинов С., ЕГН **********, с
адрес: *** 7 Б, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата от 230,40 лева /двеста и
тридесет лева и 40 стотинки/, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл.
69, ал.1, т.7 ГПК.
ОСЪЖДА С. Константинов С., ЕГН **********, с
адрес: *** 7 Б, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Г.,
ЕГН **********, действаща в качеството на законен представител на и майка на К.С.С. ЕГН **********, сумата от 328,13/триста двадесет и осем лева и 13 стотинки/, представляваща
сторени разноски - адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН **********, действаща в
качеството на законен представител на и майка на К.С.С.
ЕГН ********** да заплати на С. Константинов С., ЕГН **********, с адрес: *** 7
Б сумата от 40,62лв./четиридесет лева и
62 стотинки/, представляваща сторени разноски - адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: