Решение по дело №2516/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 755
Дата: 17 октомври 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20181420102516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

 гр. Враца, 17 октомври 2018 г.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 20.09.2018 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2516 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация на гражданско-правни отношения и се развива по общия исков ред на Глава 13 от ГПК.

Образувано е по подадена от Г.Т.С. с ЕГН ********** *** срещу В.Р.И. с ЕГН ********** *** искова молба за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М.Г.С. с ЕГН **********, като бъде определен режим на лични отношения на ответницата с детето, включващ правото й да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и един месец през лятото, когато ищецът не е в платен годишен отпуск, за определяне на местоживеенето на детето при ищеца, както и за осъждане на ответницата да заплаща на детето М., чрез неговия баща и законен представител Г.Т.С., месечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба-06.06.2018 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала,  като от съжителството е родено детето М.Г.С. с ЕГН **********. По време на съвместното им съжителство ищецът се грижел и за детето на ответницата от друг мъж К.. На 09.05.2018 г. страните се разделили фактически, като детето М. останало да живее с ищеца, който поел непосредствените грижи и издръжката за М., подпомогнат с грижи за детето от сестра си И., а по-голямото дете на ответницата К. отишло да живее при баба си по бащина линия. Ищецът и детето М. живеят заедно в жилище, собственост на пълнолетните деца на ищеца, върху което жилище ищецът има учредено пожизнено право на ползване. Ищецът излага, че работи по трудов договор във фирма „Никсметал и синове“ ЕООД гр. Ботевград, добър родител е и има както възможността, така и желанието да продължи да се грижи за сина си М.. След фактическата раздяла между страните ответницата няма жилище и не работи, поради което няма възможност да се грижи за детето М..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.Р.И. не е подала писмен отговор и не е взела становище по исковете. 

Предявените от ищеца искови претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

От удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0442 от 05.10.2015 г. на Община Враца се установява, че от съжителството на страните е родено детето М.Г.С. с ЕГН **********.

Установява се от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца и от събраните гласни доказателства по делото, че детето М. живее заедно с баща си Г.С. в жилище, находящо се в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 135, вх. Б, ет. 7, ап. 17.

По делото е представено удостоверение за семейно положение с изх. № 3194/13.09.2018 г. на Община Враца, видно от което ответницата В.И. има две малолетни деца – К. И.Т.с ЕГН ********** и М.Г.С. с ЕГН **********.

Видно от представените от ТД на НАП, офис Враца и ТП на НОИ гр. Враца справки, ответницата е в трудовоправни отношения с „Булсан“ ЕООД гр. Ботевград, като липсват данни за размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.

По делото е представен от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца актуален социален доклад за детето М., видно от който фактическата раздяла между страните по делото е настъпила на 09.05.2018 г., когато майката на детето В.И. е напуснала съвместно обитаваното жилище, като е взела със себе си детето К. на 8 години, родено от предишното й съжителство с друг мъж. При раздялата детето М. останало при своя баща, който и към момента полага основни грижи за него, подпомаган от своята сестра И.Я.. При изготвянето на доклада, въпреки положените от социалния работник усилия за провеждане на разговор с майката В.И., същата не е оказала съдействие и не се е свързала със служител на отдел „Закрила на детето“ гр. Враца. Към момента бащата Г.С. е задоволил в пълна степен потребностите на детето М., осигурил му е сигурна и спокойна среда, грижи се за неговото възпитание и му оказва необходимото внимание. Бащата не ограничава майката в контактите й с детето, но тя рядко го търси, като заявява, че има много служебни ангажименти.

Събрани са и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката И.Я., сестра на ищеца.

Свидетелката И.Я. дава показания, че страните по делото са се разделили фактически през месец май 2018 г. Напускайки, В. оставила и двете си деца на грижите на ищеца, като към момента детето К., родено от предишна връзка на ответницата, е при баба си и дядо си. Ищецът полага изключителни грижи за детето си М., а когато той е ангажиран, свидетелката поема грижите за детето. Ответницата след фактическата раздяла между страните почти не търсила детето М. и почти не се е интересувала от неговото развитие.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът възприема показанията на свидетелката И.Я. като добросъвестно дадени и в съзвучие с останалите доказателства по делото.  

Детето М. не е изслушван по реда на чл. 15 от ЗЗДет поради ниската му възраст.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.   

Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент бащата Г.С. е показал наличието на значително по-добри родителски качества по отношение на детето М., отколкото е показала майката В.И.. Категорично е установено от всички доказателства по делото, че именно бащата Г.С. е полагал непрекъснати и непосредствени грижи за детето М. от настъпването на фактическата раздяла на страните до момента, както и че през този период от време не е бил подпомаган в грижите от майката. Детето М. има изградена емоционална привързаност с баща си, който полага непосредствените грижи за него, като не е прекъсната и емоционалната връзка между детето и майката. Бащата, подпомаган от сестра си, осигурява преките грижи за детето М., финансовата му издръжка и задоволява останалите му потребности.

Жилищните и битовите условия при бащата Г.С. са добри- жилище, по отношение което бащата има вещно право на ползване и подходящо обзавеждане, позволяващи отглеждането на детето М., докато за жилищните условия при майката по делото липсват данни.

Между детето М. и бащата Г.С. е налице емоционална близост, като не е нарушена и емоционалната връзка между детето и майката В.И..

При преценката на всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, съдът приема, че в най-добър интерес на детето М. е упражняването на родителските права по отношение на него да бъде предоставено на бащата Г.С..

При определяне на режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което настоящият състав намира, че на майката В.И. следва да се предостави възможност да взема детето М. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; през Коледните и Великденските празници – на нечетна година, през Новогодишните празници и рождения ден на детето – на четна година. Такъв режим на лични отношения несъмнено би способствал за развиване и укрепване на емоционална близост между детето М. и майката В.И.. Въпреки че майката рядко е провеждала срещи с детето от настъпването на фактическата раздяла на страните до момента, следва да се отбележи, че този период е сравнително кратък, както и че това обстоятелство може да се промени в бъдеще, като следва също да бъде съобразен и установения от социалния доклад и от становището на ищеца факт, че е запазена емоционалната връзка между майката В.И. и детето М..

По местоживеенето на детето М.:

Предвид разрешението на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето М. следва да се определи при бащата, на неговия адрес.

По издръжката: 

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 510,00 лв., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 127,50 лв.

Претенцията на ищеца за издръжка се доближава до законоустановения минимум и е в размер на 130,00 лв.

Като съобрази възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето М., съдът приема, че нуждата на детето от издръжка възлиза на 300 лв., като сумата следва да бъде поделена поравно между бащата и майката.

По делото се събраха доказателства, че ответницата работи (без данни в какъв размер е доходът й от трудово правоотношение, както и че има и друго малолетно дете, за което се грижи – К. И.Т.с ЕГН **********. Поради тези обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за издръжка на малолетното дете Г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.

По разноските:

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса – 30,00 лв. и заплатен (видно от отбелязването в договора за правна помощ) адвокатски хонорар – 300,00 лв., или общо 330,00 лв.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Врачански районен съд държавна такса 4% върху размера на тригодишните платежи на присъдената детската издръжка, в размер на 187,20 лева.

Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето М.Г.С. с ЕГН ********** на бащата Г.Т.С. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. при бащата Г.Т.С. с ЕГН ********** на адреса на същия, който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ж.к. „*********ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични отношения на детето М.Г.С. с ЕГН ********** с майката В.Р.И. с ЕГН ********** ***, като майката има право да взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ж.к. „*********, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; през Коледните и Великденските празници – на нечетна година, през Новогодишните празници и на рождения ден на детето – на четна година.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК В.Р.И. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето М.Г.С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г.Т.С. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 130,00 лева (сто и тридесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба-06.06.2018 г., с падеж всяко 10-то число на съответния месец, за който се дължи издръжката, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Р.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Т.С. с ЕГН ********** *** сумата 330,00 лева, представляваща направени по гр. дело № 2516/2018 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.Р.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху присъдената детската издръжка, в размер на 187,20 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца и ответницата, като препис от решението да се изпрати за сведение и на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца.                                                   

                                                  

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: