Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 17 октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 20.09.2018
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2516 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна
администрация на гражданско-правни отношения и се развива по общия исков ред на
Глава 13 от ГПК.
Образувано е по подадена от Г.Т.С. с ЕГН ********** ***
срещу В.Р.И. с ЕГН ********** *** искова молба за предоставяне на родителските
права по отношение на малолетното дете на страните М.Г.С. с ЕГН **********,
като бъде определен режим на лични отношения на ответницата с детето, включващ
правото й да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца без преспиване и един месец през лятото, когато ищецът не е в платен
годишен отпуск, за определяне на местоживеенето на детето при ищеца, както и за
осъждане на ответницата да заплаща на детето М., чрез неговия баща и законен
представител Г.Т.С., месечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от датата
на завеждането на исковата молба-06.06.2018 г. до настъпването на обстоятелства
за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на
съпружески начала, като от съжителството
е родено детето М.Г.С. с ЕГН **********. По време на съвместното им съжителство
ищецът се грижел и за детето на ответницата от друг мъж К.. На 09.05.2018 г.
страните се разделили фактически, като детето М. останало да живее с ищеца, който
поел непосредствените грижи и издръжката за М., подпомогнат с грижи за детето
от сестра си И., а по-голямото дете на ответницата К. отишло да живее при баба
си по бащина линия. Ищецът и детето М. живеят заедно в жилище, собственост на пълнолетните
деца на ищеца, върху което жилище ищецът има учредено пожизнено право на
ползване. Ищецът излага, че работи по трудов договор във фирма „Никсметал и
синове“ ЕООД гр. Ботевград, добър родител е и има както възможността, така и
желанието да продължи да се грижи за сина си М.. След фактическата раздяла
между страните ответницата няма жилище и не работи, поради което няма
възможност да се грижи за детето М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата В.Р.И. не е подала писмен
отговор и не е взела становище по исковете.
Предявените от ищеца искови
претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 и чл.
143, ал. 1 от Семейния кодекс СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0442 от 05.10.2015 г. на Община Враца се установява, че от съжителството
на страните е родено детето М.Г.С. с ЕГН **********.
Установява се от
социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца и от събраните
гласни доказателства по делото, че детето М. живее заедно с баща си Г.С. в жилище,
находящо се в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 135, вх. Б, ет. 7, ап. 17.
По делото е
представено удостоверение за семейно положение с изх. № 3194/13.09.2018 г. на
Община Враца, видно от което ответницата В.И. има две малолетни деца – К. И.Т.с
ЕГН ********** и М.Г.С. с ЕГН **********.
Видно от
представените от ТД на НАП, офис Враца и ТП на НОИ гр. Враца справки,
ответницата е в трудовоправни отношения с „Булсан“ ЕООД гр. Ботевград, като
липсват данни за размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.
По делото е
представен от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца актуален социален
доклад за детето М., видно от който фактическата раздяла между страните по
делото е настъпила на 09.05.2018 г., когато майката на детето В.И. е напуснала
съвместно обитаваното жилище, като е взела със себе си детето К. на 8 години,
родено от предишното й съжителство с друг мъж. При раздялата детето М. останало
при своя баща, който и към момента полага основни грижи за него, подпомаган от
своята сестра И.Я.. При изготвянето на доклада, въпреки положените от социалния
работник усилия за провеждане на разговор с майката В.И., същата не е оказала
съдействие и не се е свързала със служител на отдел „Закрила на детето“ гр.
Враца. Към момента бащата Г.С. е задоволил в пълна степен потребностите на
детето М., осигурил му е сигурна и спокойна среда, грижи се за неговото
възпитание и му оказва необходимото внимание. Бащата не ограничава майката в
контактите й с детето, но тя рядко го търси, като заявява, че има много
служебни ангажименти.
Събрани са и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката И.Я., сестра на ищеца.
Свидетелката И.Я.
дава показания, че страните по делото са се разделили фактически през месец май
2018 г. Напускайки, В. оставила и двете си деца на грижите на ищеца, като към
момента детето К., родено от предишна връзка на ответницата, е при баба си и
дядо си. Ищецът полага изключителни грижи за детето си М., а когато той е
ангажиран, свидетелката поема грижите за детето. Ответницата след фактическата
раздяла между страните почти не търсила детето М. и почти не се е интересувала
от неговото развитие.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът възприема показанията на свидетелката И.Я.
като добросъвестно дадени и в съзвучие с останалите доказателства по делото.
Детето М. не е изслушван
по реда на чл. 15 от ЗЗДет поради ниската му възраст.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
бащата Г.С. е показал наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето М., отколкото е показала майката В.И.. Категорично е
установено от всички доказателства по делото, че именно бащата Г.С. е полагал
непрекъснати и непосредствени грижи за детето М. от настъпването на
фактическата раздяла на страните до момента, както и че през този период от
време не е бил подпомаган в грижите от майката. Детето М. има изградена
емоционална привързаност с баща си, който полага непосредствените грижи за
него, като не е прекъсната и емоционалната връзка между детето и майката. Бащата,
подпомаган от сестра си, осигурява преките грижи за детето М., финансовата му
издръжка и задоволява останалите му потребности.
Жилищните и битовите
условия при бащата Г.С. са добри- жилище, по отношение което бащата има вещно
право на ползване и подходящо обзавеждане, позволяващи отглеждането на детето М.,
докато за жилищните условия при майката по делото липсват данни.
Между детето М. и бащата
Г.С. е налице емоционална близост, като не е нарушена и емоционалната връзка
между детето и майката В.И..
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на детето,
съдът приема, че в най-добър интерес на детето М. е упражняването на
родителските права по отношение на него да бъде предоставено на бащата Г.С..
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което
настоящият състав намира, че на майката В.И. следва да се предостави възможност
да взема детето М. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния
ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата; през Коледните и Великденските празници – на
нечетна година, през Новогодишните празници и рождения ден на детето – на четна
година. Такъв режим на лични
отношения несъмнено би способствал за развиване и укрепване на емоционална
близост между детето М. и майката В.И.. Въпреки че майката рядко е провеждала
срещи с детето от настъпването на фактическата раздяла на страните до момента, следва
да се отбележи, че този период е сравнително кратък, както и че това
обстоятелство може да се промени в бъдеще, като следва също да бъде съобразен и
установения от социалния доклад и от становището на ищеца факт, че е запазена
емоционалната връзка между майката В.И. и детето М..
По местоживеенето на
детето М.:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето М. следва да се определи при бащата, на неговия адрес.
По издръжката:
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143,
ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Към момента на приключване на съдебното дирене минималната
работна заплата за страната е в размер на 510,00 лв., т.е. нормативно
установеният минимум на издръжката възлиза на 127,50 лв.
Претенцията на ищеца за издръжка се доближава до законоустановения
минимум и е в размер на 130,00 лв.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето М., съдът
приема, че нуждата на детето от издръжка възлиза на 300 лв., като сумата следва
да бъде поделена поравно между бащата и майката.
По делото се събраха
доказателства, че ответницата работи (без данни в какъв размер е доходът й от
трудово правоотношение, както и че има и друго малолетно дете, за което се
грижи – К. И.Т.с ЕГН **********. Поради тези обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск за издръжка на малолетното дете Г. е изцяло основателен и
следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
При този изход на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски за внесена държавна такса – 30,00 лв. и заплатен (видно от
отбелязването в договора за правна помощ) адвокатски хонорар – 300,00 лв., или
общо 330,00 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Врачански районен съд държавна такса 4% върху размера на тригодишните
платежи на присъдената детската издръжка, в размер на 187,20 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на детето М.Г.С. с ЕГН ********** на бащата Г.Т.С. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето М.
при бащата Г.Т.С. с ЕГН ********** на адреса на същия, който към момента на приключване на съдебното дирене
по делото е гр. Враца, ж.к. „*********ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим
на лични отношения на детето М.Г.С. с ЕГН ********** с майката В.Р.И. с ЕГН **********
***, като майката има право да
взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и който към момента
на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ж.к. „*********, всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване;
един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; през Коледните и Великденските празници – на нечетна
година, през Новогодишните празници и на рождения ден на детето – на четна
година.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК В.Р.И. с ЕГН ********** *** да заплаща на
детето М.Г.С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Г.Т.С. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 130,00 лева (сто
и тридесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба-06.06.2018 г., с падеж всяко 10-то
число на съответния месец, за който се дължи издръжката, до настъпването на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Р.И. с ЕГН **********
***, да заплати на Г.Т.С. с ЕГН ********** *** сумата 330,00
лева, представляваща направени по гр. дело № 2516/2018 г. на Врачански
районен съд разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.Р.И. с ЕГН **********
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския
районен съд държавна такса върху присъдената детската издръжка, в размер на 187,20 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца
и ответницата, като препис от решението да се изпрати за сведение и на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: