Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 149 по описа на
съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод подадена е искова молба от Р.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния си представител
адвокат Р. ***, против Р.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, И.П.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и Б.П.П., ЕГН **********, чрез нейния родител и законен
представител В.М.В. с адрес: ***, наследници на П. П. П., ЕГН **********,
починал на 25.04.2018 г., с която е предявен иск с правно основание: чл. 80 от
ЗС и чл. 26, ал. 2, пр. 4-то от ЗЗД, с цена на иска 300 /триста/ лева.
В исковата молба се твърди, че на
07.02.2005 г. ищцата е закупила лек автомобил марка „Форд", модел „КА“ с
рег. № ** **** **, с рама № ***************** и двигател № ********** от В. П.
Б. с адрес в гр.Луковит, ул. "К. " № *, като пълномощник на П. П.П.,
ЕГН **********, починал на 25.04.2018 г.
Твърди се, че автомобилът е във
владение на ищцата от 2005г. и е нейна собственост, тъй като в Пълномощното от
дата 07.02.2005 г., в т. 6 е посочено изрично, че автомобилът е закупен изцяло
със средства на преупълномощения, т.е.
от ищцата, която в момента е с фамилното име на съпруга й - Л. . Ищцата твърди,
че е управлявала и владеела автомобила добросъвестно и непрекъснато от датата
на закупуването му - 07.02.2005. По силата на пълномощно от 17.03.2004 г. П. П.П.
е упълномощил В. П. Б. с правомощия да закупи автомобил от негово име, но за
негова сметка, както и да го представлява пред Митническите власти в гр.Свищов
и органите на КАТ и други институции, при необходимост.
Излагат се твърдения, че ищцата е
закупила автомобила от В. П. Б. , като пълномощник на П. П.П., но с годините не
е прехвърлена собствеността, който автомобил в действителност е закупен със
парични средства на ищцата, като същата е заплащала и всички други необходими
разходи по поддръжката му. Автомобилът вече не е с висока цена, но за ищцата
има сантиментална стойност, тъй като е първият автомобил закупен от нея след
изтегляне на потребителски заем, за да го изплати.
Твърди се, че от около три години
автомобилът се намира в с.Дерманци и се управлява и стопанисва от нейния баща,
като същият е в изправност и в много добро състояние.
Излага се становище, че предвид факта
на непрекъснато владение повече от 5 години, то по силата на чл. 80 от ЗС,
ищцата вече е собственик по давност върху лек автомобил марка „Форд",
модел „КА“ с рег. № ** **** **, при което същия следва да бъде отделен от
наследството на П. П.П., ЕГН **********, починал на 25.04.2018 г.
В тази връзка, с петитума на исковата
молба е отправено искане до съда, да постанови решение, с което да признае по
отношение на ищцата, че е собственик по давност върху лек автомобил марка
„Форд", модел „КА“ с рег. № ** **** **, с рама № ***************** и
двигател № **********.
С исковата молба са представени като
доказателства: Копие от Пълномощно от дата 17.03.2004 г.; Копие oт Пълномощно
от В. П. Б. , като пълномощник на П. П.П. за Р.Д. Х.; Копие от Свидетелство
регистрация част I на лек автомобил „Форд", модел „КА“ с рег. № ** **** **;
Копие от удостоверение за наследници; Удостоверение № **** за застрахователна
стойност на МПС.
Във връзка с указаното от съда с
Определение № 114/ 06.06.2019 г., ищцата е депозирала молба с вх. № 2529/
13.06.2019 г., с приложени преписи за ответниците на следните документи:
заверено копие от Пълномощно, издадено от П. П.П., с упълномощено лице В. П. Б.
; заверено копие от Пълномощно, издадено от В. П. Б. , като пълномощник на П.
П.П., с което преупълномощава ищцата Р.Д.Х.; заверено копие от Удостоверение за
семейно положение на ищцата Р.Д. Х. – Л. , като в молбата, по отношение на
горепосочените документи се твърди, че оригиналите ще бъде предоставени, при
необходимост в първото съдебно заседание по делото.
Отправено е доказателствено искане за
допускане на трима свидетели, при режим на довеждане, чрез които да се изяснят
твърдените от ищцата обстоятелства, че е стопанисвала и владяла добросъвестно
закупения от нея автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК, от страна на
двамата ответници Р.П.П. и И.П.П. е постъпил отговор на исковата молба, в който
твърдят, че признават предявения от ищцата установителен иск. Излагат
становище, че при постановяване на решението, съдът следва да има предвид, че с
поведението си двамата ответници не са дали повод за завеждане на делото,
поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, отправят молба разноските по
делото да бъдат възложени върху ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от В.М.В. като майка и законен представител на малолетната
Б.П.П., с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Излагат се твърдения за
недопустимостта на иска, като се цитира изложеното от ищцата в исковата молба,
че по време на владеенето на автомобила е приела и фамилното име по мъж – Л. .
Твърди се, че е налице съпружеска имуществена общност /СИО/ и в случаите на
придобита в резултат на владение вещ през времетраенето на граждански брак,
завеждането на установителни иск за собственост в резултат давностно владение
налага съвместна процесуална легитимация, т.н. задължително другарство в
процеса по искове, предявени от и срещу съпрузи и бивши съпрузи за собственост
или вещни права попадащи в СИО или бивша СИО – тоест, искът е следвало да бъде
предявен от двамата съпрузи по аргумент на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че
нарушаването на това изискване за съвместно предявяване на този иск и е
основание съдът да върне исковата молба за отстраняване на този порок, а не
служебно да издирва гражданското състояние на ищцата и служебно да конституира
неучастващия в иска съпруг.
Твърди се, че по никой от законовите
способи на придобиване на собственост, вкл. придобивна давност, ищцата не е
станала и не би могла да бъде собственик на претендираната движима вещ.
Твърдението на ищцата, че на 07.02.2005 год. била закупила със свой средства
спорния лек автомобил от В. П. Б. , като
пълномощник на собственика П. П.П., са само празен удар във въздуха. Това е
така, защото в императивната норма на чл. 144 ал. 1 от ЗДвП предписва,
прехвърлянето собственост на лек автомобил се извършва с писмен договор, с
нотариална заверка на подписите на страните, а в случая продажба няма. Няма и
предварителен договор за продажба на спорния автомобил, по който ищцата да е
купувач, нито на 07.02.2005 г., нито след това до смъртта на собственика на
този автомобил, а разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗЗД е императивна и изисква
писмена форма, когато за сключване на окончателния договор се предвижда
нотариална или нотариално заверена форма, каквато е разпоредбата на чл. 144,
ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се, че в представеното
пълномощно № 692/ 08.03.2004 г. заверено от нотариус П. Х., peг. 377 на НК, с
което П. П.П. е упълномощил В. П. Б. , не са индивидуализирани белезите на
спорния автомобил - марка, модел, цвят, идентификационен № на рама, номер на
двигател и т. н. В пълномощното, упълномощеният няма дадени му от собственика
права да предава владението на хипотетичния автомобил, поради което няма, а и
не може да има предаване на владение на автомобила на ищцата.
Оспорва се твърдението на ищцата, че е
придобила собствеността на автомобила в резултат на придобивна давност. Твърди
се, че за времето след 07.02.2005 г., ищцата не е установила владение на този
автомобил, тъй като автомобилът е бил под митническо ограничение, което
изключва и разпореждане със собствеността му и придобиването му по давност,
като това обстоятелство е отразено в представеното Удостоверение за регистрация
№ *********/ 14.04.2004 г. на КАТ - Ловеч, където този автомобил е регистриран
като инвалиден. В тази връзка, като общо известен факт се сочи, че П. П. е имал
признат най-висок процент инвалидност, при което собствеността на това
индивидуално негово средство за придвижване, никой не би могъл да придобие по
давност.
Във връзка с направеното възражение за
придобиване на автомобила в резултат на придобивна давност, от страна на
ответника се сочи, че ищцата не представя плащани на нейно име на данъци и
застраховки за този автомобил, а и самата ищца признава, че от около две три
години е загубила владението на спорния автомобил, от което следва, че дори да
e било налице владение, това владение съгласно чл. 81 от ЗС е прекъснато, а от
това следва, че няма придобита собственост в резултат на придобивна давност и
искът й се явява напълно неоснователен.
В съдебно заседание, ищцата Р.Д.Х., редовно призована, не се явява
лично. За неин процесуален представител се явява адв. Б. Л., която излага теза,
че от събраните по делото доказателства безспорно доказан е фактът, че ищцата Р.Д.Х.
е придобила безвъзмездно процесния автомобил преди повече от 5 години, като е
платила цена за него със собствени средства, придобити чрез изтеглен от нея
потребителски кредит, именно с цел закупуване на процесния автомобил.
Ответникът Б.П.П., ЕГН **********,
чрез нейния родител и законен представител В.М.В., редовно призован, не се
явява. Явява се нейният законен представител и майка В.В., а в процеса се представлява
от адв. М.М., който в хода на устните състезания излага доводи за
неоснователността на предявения иск.
Ответниците Р.П.П. и И.П.П., редовно
призовани, не се явяват.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното
нотариално заверено пълномощно на 08.03.2004 г. е видно, че П. П.П. е упълномощил
В. П. Б. със следните права: Да закупи и внесе на негово име, лек автомобил от
чужбина, марка и модел по негов избор, със собствени средства. Да управлява в
страната и извън нея новозакупения автомобил; Да го представлява пред Митнически
власти, КАТ, ДАИ, Застрахователни компании, Общински власти, както и пред
всички други физически и юридически лица, като представя необходимите
документи, декларации и др., и се подписва вместо мен, където е необходимо, във
връзка с даденото му право; Да го представлява изцяло пред Митническите власти
гр.Свищов и пред всички други Митнически власти в страната, във връзка със
заплащането на мито и освобождаване от мито, съгласно закона; Да го
представлява пред КАТ за извършване на регистрация на новозакупения автомобил.
Да получава вместо мен свидетелството за регистрация; Да сключва предварителен
договор за покупко-продажба на нововнесения автомобил /дарява, залага, заменя/
на когото намери за добре, включително и на себе си, за цена, каквато сам определи,
като договаря сумите безсрочно и свободно,както и да продава с окончателен
договор за покупко-продажба /след изтичане на законоустановения ограничителен
срок/; Да преупълномощава трети лица със същите права или част от тях;
Декларира ,че не дължа данъци и такси към държавата.
От представеното
нотариално заверено пълномощно на 07.02.2005 г. е видно, че В. П. Б. , като
пълномощник на П. П.П., е преупълномощил Р.Д. Х. със следните права: Да
управлява в страната и извън нея новозакупения автомобил марка Форд, модел КА с
ДКН ** **** ** с рама № ***************** и двигател № **********; Да го
представлява пред Митнически власти, КАТ, ДАИ, Застрахователни компании,
Общински власти, както и пред всички други физически и юридически лица, като
представя необходимите документи, декларации и др., и се подписва вместо мен,
където е необходимо, във връзка с даденото му право; Да има право да застрахова
автомобила в застрахователни компании по негов избор, както и да получава суми
и обезщетения по застраховки по настъпили застрахователни събития; Да сключва
предварителен договор за покупко-продажба на нововнесения автомобил /дарява,
залага, заменя/ на когото намери за добре, включително и на себе си, за цена,
каквато сам определи, като договаря сумите безсрочно и свободно, както и да
продава с окончателен договор за покупко-продажба /след изтичане на
законоустановения ограничителен срок/; Да има право да преупълномощава трети
лица със същите права или част от тях. В пълномощното изрично е декларирано, че
автомобилът /Форд КА с рег. ** **** **/ е закупен изцяло със средства на
преупълномощения /Р.Д. Х./.
От представеното
свидетелство за регистрация част 1 /л.6/ е видно, че автомобилът марка Форд,
модел КА с ДКН ** **** ** с рама № ***************** и двигател № **********, първоначално
е регистриран на 14.04.2004 г. с митническо ограничение до 06.04.2007 г. и
собственик на автомобила е П. П.П..
От представеното
Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. № ***** от 12.06.2019
г., издадено от Столична Община, 17 район Витоша, е видно, че Р.Д.Х. е сключила
на 19.07.2018 г. граждански брак с Д. Д. Л. .
От представеното
Удостоверение за наследници с изх. № 02-3309-1 от 19.07.2019 г. издадено от
Община Луковит е видно, че наследници на
П. П.П., починал на 25.04.2018 г., Акт. За смърт № **** от 27.04.2018 г. са: Р.П.П.
– син, И.П.П. – син и Б.П.П. – дъщеря.
От представения Договор
за потребителски кредит № ******* от 28.12.2004 г. е видно, че ищцата Р.Д. Х. е
сключила такъв договор на 13.01.2005 г. с „Българска пощенска банка“ АД, клон
гр.Ловеч за сумата от 6 500 лева.
От писмо изх.
№ 01-2809 от 16.10.2019 г. на Община Луковит е видно, че от страна на П. П.П. е
подадена декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх. № 11040164/ 23.03.2004 г. за лек
автомобил „Форд КА“ с рег. № ** **** **. Към писмото е приложено Удостоверение
за платен изискуем данък МПС и дубликат на приходни квитанции за платен данък
МПС за лек автомобил „Форд КА“ с peг. № ** **** **, от което е видно, че данък
върху превозното средство за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. не се
дължи – но няма информация за лицата, които плащат съответен данък на каса или
по друг начин, като в случая няма данни за лицето, което лично е заплащало
данък МПС за лек автомобил „Форд КА“ с peг. № ******. Приложени са шест броя
приходни квитанции /дубликати/ за заплатен данък за периода от 2012 г. до 2019
г.
От писмо с
рег. № 1102-11-00-1553#1 от 10.10.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Луковит е видно, че Няма подадени молби и заявления-декларации за получаване
на безплатен годишен винетен стикер, на основание Наредба Н-19/2008 г. по
отношение на лек автомобил марка Форд Ка, с peг. № ****** за периода от 2008 г.
до настоящия момент.
От
показанията на свидетеля В. П. Б. , които съдът кредитира като достоверни, се
установява, че познава ищцата, на която е продал автомобил през 2002-2003 г.
Тогава е имало инвалидно право. П. П. му бил първи братовчед и му дал такова
право да взема автомобил. Автомобилът е закупен в Германия, той го е вкарал в
България и го продал на Р.. Имал пълномощно от П. П., с което му дал
инвалидното право. Преупълномощил е ищцата, но не успели да прехвърлят
автомобила на нейно име, защото П. тогава имал проблеми в семейството. Според
твърденията на Б. , ищцата лично му е заплатила автомобила марка Форд Ка с
регистрационен № ******. Лично той е взел номера от КАТ и заплатил 50 лева за
хубавия регистрационен номер.
От показанията
на свидетелката Н .Н.Х., майка на ищцата, които съдът кредитира като достоверни,
се установява, че нейната дъщеря Р., за да закупи този автомобил, през 2005 г.
е изтеглила кредит, като тогава е работила в циментовия завод в с.Златна
Панега. Същата закупила лекия автомобил Форд Ка с нейни средства, от автокъщата
на В. Б. . От 2005 г. и десетина години
след това тя си ползвала автомобила. Р. *** и когато си идва в с.Дерманци
продължава и сега да ползва автомобила.
В съдебно
заседание на основание чл. 176 от ГПК съдът поиска обяснения от ищцата Р.Д.Х.,
която отговори, че е заплащала застраховка „Гражданска отговорност“ и данъци за
автомобила от момента, в който е изтекъл този 3 годишен период и на по-късен
етап винетна такса, иначе автомобилът нямало да бъде в движение. През
последните години го съгласувала тези неща с баща си, тъй като не живее в
гр.Луковит, а данъкът се заплаща в гр.Луковит. Никога не е подавала документи в
Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на безплатен винетен стикер.
Единствено пълномощното го е ползвала при проверка от КАТ. Според обясненията
на ищцата, същата е предприела действия по прехвърляне на автомобила след 2007
г., но от КАТ Ловеч обяснили, че не може да се възползва от точката, упомената
в пълномощното, а именно да си прехвърля сама автомобила. От 2011 г. същата има
справка за платен данък за автомобила, която справка трябвало да послужи пред
нотариус. Тогава приживе с П. П. двамата отишли при нотариус в гр.Луковит и той
отказал да прехвърли на автомобила, тъй като трябвало да присъства и съпругата
на П. - Д. П., с която вече били почти
приключили бракоразводното дело.
Обяснения
даде и ответникът Р.П.П., от които установи, че баща му /П. П./ е бил инвалид,
с нелечима болест. По отношение на лекия автомобил Форд Ка, заявява, че нито е
подозирал, нито е чувал за него. От 2005 г. до смъртта на баща му, не е имал
идея за този автомобил. Категорично заявява, че баща му не е ползвал този
автомобил никога, като за автомобила е разбрал по повод приемането на
наследство по опис.
Съгласно
Решение от 20.12.2018 г. по гр.д. № 233/ 2018 г. по описа на Районен съд Луковит, в производството е по реда на чл.
61, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗН и чл. 49, ал.1 ЗН, в особената книга по чл. 49,
ал. 1 ЗН на Луковитския районен съд, е вписано приемането по опис от
малолетното дете Б.П.П., действаща чрез своята майка и законен представител В.М.В.,
на наследството оставено от П. П.П. - б.ж. на гр.Луковит, починал на 25.04.2018
г. Видно от приобщеното по делото изпълнително дело № 71/ 2018 г. по описа на
ДСИ при РС – Луковит, недвижимите имоти и движимите вещи, собственост на
наследодателя П. П.П. са надлежно описани в Протокол за опис на движимо и
недвижимо имущество от 14.06.2018 г., Протокол за опис на движимо и недвижимо
имущество от 26.06.2018 г. и Протокол за опис на движимо имущество от
09.07.2018 г. По изпълнителното дело е установено, че наследодателят приживе
фактически се е разпоредил с лек автомобил марка „Форд", модел „КА" с
рег. № ** **** **, поради което тази движима вещ не е описана.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявеният иск от ищцата Р.Д.Х., против тримата ответници по
делото, е по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 80 Закона за собствеността /ЗС/.
Ищцата се
позовава на придобиване на собствеността върху автомобила по давност. Съгласно
нормата на чл. 80, ал. 1 ЗС Движима вещ може да се придобие по давност – с
непрекъснато владение от 5 г. /освен ако самото владение е придобито чрез
престъпление – ал. 2/. Предвид липсата на доказателства за прехвърлянето на
собствеността върху автомобила от починалия П. П.П., следва да се приеме, че Р.Д.Х.
се явява надлежен ищец и предявеният иск е допустим.
По предявения
иск с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, предвид
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Закона за наследството ЗН/, че ответниците Р.П.П.
и И.П.П., като наследници на починалия П. П.П., са приели неговото наследство,
а недееспособният ответник Б.П.П., че е приела наследството по опис предвид
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН.
Ответницата Б.П.П.,
чрез нейния родител и законен представител В.М.В. доказа наличието на
наследствено правоприемство, като наследник по закон на починалия П. П.П.,
както и че е приела наследството по опис предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН приемането на наследството по опис има защитна
функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия
наследодател само до размера на полученото наследство. От момента на приемането
на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било
изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел
по опис – чл. 60, ал. 2 ЗН. Според чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството
по опис е винаги изрично /трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито/, то не може да се
презюмира от други действия на наследника. Недееспособните са защитени от
закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис – чл.
61, ал. 2 ЗН.
По отношение
на процесния автомобил, се установява, че по повод молба от малолетната Б.П.П.,
действаща чрез своята майка и законен представител В.М.В., в която е
обективирано искане за приемане по опис на наследството оставено от П. П.П.,
починал на 25.04.2018 г. е образувано гр.д. № 233/ 2018 г. по описа на Районен
съд – Луковит. В молбата са посочени известните на молителя имоти и
регистрирани МПС, останали в наследство от наследодателя, в т.ч. лек автомобил
марка „Форд" модел „КА" с рег. № ** **** **. Съгласно Решение от
20.12.2018 г. по същото дело, в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на
Луковитския районен съд, е вписано приемането по опис от малолетното дете Б.П.П.,
на наследството оставено от П. П.П.. В хода на изпълнителното производство са
съставени надлежно Протокол за опис на движимо и недвижимо имущество от
14.06.2018 г., Протокол за опис на движимо и недвижимо имущество от 26.06.2018
г. и Протокол за опис на движимо имущество от 09.07.2018 г., но по делото е
установено, че наследодателят приживе фактически се е разпоредил с лек
автомобил марка „Форд", модел „КА" с рег. № ** **** **, поради което
тази движима вещ не е описана.
По отношение
на материално-правна легитимация по ответниците, следва да се отбележи, че в
правната теория се приема, че легитимирани /надлежни страни/ в исковия процес
са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати
от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само
процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника като предопределя
страните в спора. При преценка относно това дали искът е предявен против
надлежна страна или не, съдът следва да изхожда от правото което се претендира,
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.
Ето защо съдът
намира, че искът е предявен против надлежни страни, предвид обстоятелството, че
правото на собственост върху процесния автомобил е съществувало в патримониума
на техния наследодател.
По предявения
иск по чл. 80, ал. 1 ЗС, ищецът следва при условията на пълно, главно доказване
да установи правото си на собственост върху вещта на наведеното основание –
придобивна давност, като в негова тежест е да докаже, че в определен момент е
придобил фактическа власт върху вещта и я е държал като своя за период от поне
пет години, съобразно изискването на чл. 80 от ЗС, че е търсил да закупи и е
закупил веща, че е взел заем за закупуването, и от закупуването му до настоящия
момент автомобилът се ползвал непрекъснато и необезпокоявано от него, с което
владение, продължило повече от пет години, го е придобила по давност, че е бил
добросъвестен владелец.
В нормата на
чл. 78, ал. 1 ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно основание по
отношение правото на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи.
Изключение от правилото е въведено за движимите вещи, за прехвърлянето на чиято
собственост се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписа.
Движима вещ, за чието прехвърляне се изисква посочената квалифицирана форма,
може да се придобие по давност само в хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗС – с
непрекъснато владение от 5 г. /освен ако самото владение е придобито чрез
престъпление – ал. 2/.
По делото е
установено, че ищцата е държала веща, още от момента – 07.02.2005 г., в който я
заплатила на свидетеля В. Б. , който от
своя страна внесъл автомобила от чужбина, реализирайки правата си по нотариално
заверено пълномощно на 08.03.2004 г., с което П. П.П. го упълномощил със
следните права: Да закупи и внесе на негово име, лек автомобил от чужбина,
марка и модел по негов избор, със собствени средства…, да преупълномощава трети
лица със същите права или част от тях и други.
Установи се
от гласните доказателства, включително и от обясненията на ищцата и ответника Р.П.,
че покойният вече П. П.П. не е държал фактически автомобила, а че автомобила е
бил във фактическо непрекъснато владение на ищцата в продължителен период - от 07.02.2005
г. до настоящия момент, както и че ищцата през целия период е имала намерение
да придобие процесния автомобил.
Обстоятелството,
че разходите за закупуване на автомобила от продавача - свидетеля Б. , са били
правени за сметка на ищцата, намират достоверно обяснение във фактите, че ищцата
е изтеглила банков кредит през 2005 г. и е заплащала местните данъци за
автомобила в Община Луковит.
По делото се
установи, че правата по пълномощното от 08.03.2004 г. са били реализирани от В.
Б. , който се е разпоредил с внесения от
чужбина автомобил сключвайки сделка за закупуването му с ищцата. Няма
представени доказателства по делото, от който да може да се направи заключение,
че П. П. е придобил процесното МПС по силата на разпоредителна прехвърлителна
сделка, то ест чрез правна сделка. Следва
да се има предвид, че представеното свидетелство за регистрация на процесното
МПС на името на П. П.П. има единствено удостоверителна функция, която не може
да замести липсата на прехвърлителна сделка, респективно на титул за
собственост.
Съдът намира
за уместно да отбележи, че към момента на внасянето на автомобила от чужбина от
страна на свидетеля Б. /2004, 2005 г./,
са съществували подобни практики за осъществяване на нов внос на употребявани
автомобили, чрез използване на инвалидно право, за да се ползват данъчни облекчения
по ЗМДТ за данък превозно средство, ако степента на инвалидност отговаря на
условията посочени в закона.
Към двата
момента - упълномощаването на В. Б. от страна на П. П. /пълномощно от 08.03.2004 г./ и преупълномощаването на Р.Д.
Х. от В. Б. /пълномощно от 07.02.2005 г./ със следните
права: да управлява в страната и извън нея новозакупения автомобил марка Форд,
модел КА с ДКН ** **** ** с рама № ***************** и двигател № **********, да
го представлява пред Митнически власти, КАТ, ДАИ, застрахователни компании, общински
власти и други права - обективното е съществувала такава възможност, от която
се е възползвала и ищцата, за да придобие фактическата власт върху автомобила, със
съзнанието че вещта е нейна. Това нейно намерение е било демонстрирано по
отношение на формалния собственик /П. П./, при което следва да се приеме, че
след датата на закупуване на автомобила от свидетеля Б. , ищцата вече е
упражнявала фактическа власт с намерение да държи вещта за себе си.
Не се
установи от доказателствата по делото възражението на процесуалния представител
на ответника Б.П.П., че не са изпълнени изискванията на чл. 80, ал. 1 ЗС и в
полза на владелеца не е изтекъл предвиденият давностен срок. Фактическата власт
върху вещта ищцата е упражнявала по силата на разпоредителната сделка сключена
между нея и В. Б. , на когото ищцата е
заплатила уговорено заплащане за автомобила. Ищцата се легитимира като владелец
от момента на закупуване на автомобила и този момент е показвала несъмнено с намерението
си за своене на вещта. Владението е било непрекъснато и необезпокоявано, като
доказателства в противна насока не са ангажирани от страна на оспорващия
ответник.
Неоснователно
е възражението, че предвид разпоредбата на чл. 68 ЗС не са налице двата
елемента – корпус и анимус, а е налице „…едно мимолетно хрумване, каквото е
това на ищцата, че е придобила собствеността по давностно владение, без това да
е обективирано някъде, а единствено само твърденията на нейната майка като
свидетел и на В. П. Б. , който е уж продавачът. Съгласно посочената норма, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. По делото е безспорно установено, че от страна на
ищцата е упражнявана такава власт и намерението й било да свои автомобила,
поради което са налице и двата елемента на владението.
Не се доказа
и направеното от участващата активно в процеса ответната страна възражение, че никъде
не е обективирано ищцата да е плащала местните данъци за автомобила в Община
Луковит. По делото се установи, че по повод ползването му ищцата е понасяла
обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на автомобила.
Принципно, разходите за платени местни данъци за ПС в житейски план касаят
единствено разходи по повод ползване на собствен автомобил. От страна на ищцата са понасяни такива разноски /плащане на местни данъци
за ПС от 2012 г. до 2019 г./, като по делото не са ангажирани доказателства
друг да е заплащал такива разноски – дори и починалият през 2018 г. П. П.П..
Съдът намира
за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника Б.П.П. за
неоснователността на исковата претенция, сочейки, че по гражданско дело № 358/ 2019
г., заведено от Р.П.П., с ответници Б.П.П. и И.П.П., Р.П. е отправил претенция за
допускане до делба на движими вещи и недвижими имоти, посочвайки изрично и лек
автомобил „Форд Ка“, с рег. № ** **** **, тъй като: на първо място, по
посоченото гражданско дело все още не са извършвани съдопроизводствени
действия, което е служебно известно на съда; на второ място, следва да се вземе
предвид позицията ответниците по настоящето дело Р.П.П. и И.П.П., които
признават предявения от ищцата установителен иск; на трето място, по изпълнително
дело № 71/ 2018 г. по описа на ДСИ при РС – Луковит, във връзка с
производството по приемане на наследството по опис от страна на малолетната Б.П.П.,
е установено, че наследодателят П. П.П. приживе фактически се е разпоредил с
лек автомобил марка „Форд", модел „КА" с рег. № ** **** **, поради
което тази движима вещ не е описана; и на последно място, че в нито един момент
/от вноса на автомобила от страна на свидетеля Б. /, П. П.П. приживе не е владял
/няма данни да е търсил защита за нарушаване на това свое вещно
субективно право/ или ползвал автомобила, нито е правил опити да се разпорежда
с него.
По безспорен
начин по делото се установява, че ищцата е установила фактическата власт върху автомобила в началото на 2005 г., поради
което в началото на 2010 г., а и към настоящия момент, предвиденият в чл. 80,
ал. 1 ЗС петгодишен срок на давността е бил изтекъл и ищцата е била придобила
правото на собственост – така че предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право
на разноски. Не е направено обаче съответно искане и не е представен списък по
чл. 80 ГПК.
Ответникът
следва да понесе разноските в настоящето производство, като в полза на ищеца единствено трябва да бъдат
присъдени поисканите от него съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева - държавна
такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Р.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.П.П., ЕГН **********, действаща
чрез нейния родител и законен представител В.М.В. с адрес: ***, и тримата наследници
на П. П.П., ЕГН **********, починал на 25.04.2018 г., че Р.Д.Х., с ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ул. "И. С." № **, ет. * ап. *, е собственик по силата
на давностно владение, на основание чл.80, ал. 1 от Закона за собствеността,
продължило повече от пет години на лек автомобил марка „Форд“, модел „КА“ с рег.
№ ** **** **, с рама № ***************** и двигател № **********.
ОСЪЖДА Б.П.П.,
ЕГН **********, чрез нейния родител и законен представител В.М.В., с установените
самоличности, да заплати на Р.Д.Х.,
с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: