№ 4282
гр. София, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205288 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 3 от
КЗ и чл. 189, ал. 4 и следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия Г № 0040101/2021 г., издаден от СДВР, на С. В.
П. е наложена „глоба“ в размер на 250 лева за извършено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че на 20.12.2021 г. в 09.21
часа в гр. София, по бул. „България“ срещу ресторант „Макдоналдс“ с посока
на движение от бул. „Акад. Иван Е. Гешов“ към ул. „Фритьоф Нансен“ е
управлявал л.а. „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № ..., за който собственикът не е
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице С. В. П., с която се иска неговата отмяна като
незаконосъобразен. Твърди се, че не е установено по надлежния ред, че на
процесната дата и място именно жалбоподателят П. е управлявал л.а.
„Лексус“ с рег. № .... На следващо място е изложено, че в електронния фиш
не е индивидуализирано АТСС, с което е установено нарушението, като
единствено е визиран номерът му. Твърди се, че при връчване на електронния
1
фиш на 01.04.2022 г. от служители на РУ-Чепеларе, на С. П. е връчен и АУАН
№ 607101/01.04.2022 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП без да са
изпълнени изискванията на чл. 143, ал. 10 ЗДвП от страна на ОПП-СДВР. На
последно място е изложено, че незаконосъобразно жалбоподателят П. е
наказан по чл. 638, ал. 4 ЗДвП, доколкото не е установено последният да е
управлявал процесното МПС на описаните в електронния фиш дата и час. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш
като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя моли за отмяна на атакувания електронен фиш на
основанията, посочени в процесната жалба. В допълнение е посочено, че
видно от приложения снимков материал, заснетият автомобил е с редовно
поставени регистрационни табели, поради което се установява, че
жалбоподателят не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, както и за липсата на сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към процесната дата. Претендират се
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е
направено възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на СДВР.
В представени писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна се оспорват релевираните с жалбата възражения, като се
твърди, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства. С
оглед на това, от съда се иска да потвърди обжалвания електронен фиш, като
присъди в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевирано е и възражение за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
2
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 20.12.2021 г. С. В. П. бил собственик на лек автомобил марка
„Лексус“, модел „РХ 450 Х“ с рег. № ....
На 20.12.2021 г. в 09.21 часа горепосоченият лек автомобил бил заснет с
АТСС „m*SpeeDet 2” № SD2D0030 в гр. София на бул. „България“ срещу
ресторант „Макдоналдс“ с посока на движение от бул. „Акад. Иван Е. Гешов“
към ул. „Фритьоф Нансен“, като автомобилът към тази дата и час бил без
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз основа на данните от техническото средство бил издаден електронен
фиш Серия Г № 0040101/2021 г. по описа на СДВР, с който на С. В. П. била
наложена „глоба“ в размер на 250 лева за извършено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.
1 от Кодекса за застраховането.
Електронният фиш бил връчен на 01.04.2022 г. на С. В. П., който в
законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу последния, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0040101/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка
„Лексус” с рег. № ...; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 18.02.5133, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „m*SpeeDet 2” и справка от сайта на Гаранционен фонд.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложения снимков материал към електронния фиш се установява, че на
20.12.2021 г. в 09.21 часа е било заснето движението на процесния лек
автомобил в гр. София по бул. „България“ срещу ресторант „Макдоналдс“. От
извършената справка в сайта на Гаранционен фонд се установява, че към часа
3
на заснемане на нарушението, по отношение на процесния автомобил е
нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това обстоятелство не е спорно между
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че С. В. П. е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят е собственик на горепосочения лек автомобил, поради
което и на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането същият
следва да носи административнонаказателна отговорност за така извършеното
административно нарушение, установено с АТСС, изразяващо се в
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
ограничено правото му на защита, доколкото не е посочен видът на
процесното АТСС. Действително, в електронния фиш е посочен само
серийният номер на АТСС, но това обстоятелство не ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото не възпрепятства възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му „административно
обвинение“. Освен това, от събраните доказателства в хода на съдебното
производство по несъмнен начин се установява видът на конкретното АТСС,
поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението му, че в електронния фиш не е посочено
кой е управлявал автомобила към датата на извършване на нарушението,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ и чл. 647, ал. 3 КЗ в
процесния случай електронният фиш се издава срещу собственика на МПС
независимо кое лице го е управлявало.
Напълно неотносимо е възражението, че служителите на ОПП-СДВР не са
уведомили жалбоподателя за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото това
4
обстоятелство е релевантно към субективната страна на констатираното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но не и към процесното такова по чл. 638,
ал. 4 КЗ.
В случая обаче съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на обжалвания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането при
установено и заснето с АТСС управление на МПС, за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш при условията и реда, предвиден
в ЗДвП, с изключение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл, в случая е
приложима нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно която „ Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. В настоящия случай, обаче, в процесния
електронен фиш е налице противоречиво описание на правната квалификация
на извършеното административно нарушение, доколкото същото е
квалифицирано от една страна като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а от
друга и по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ: „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“. Посочената разпоредба
касае задължение на собствениците на МПС за сключване на процесния
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, докато констатирането с
АТСС управление на МПС, за което няма сключен такъв договор за
задължителна застраховка, се санкционира съобразно разпоредбата на чл.
638, ал. 4 от КЗ, която препраща към чл. 638, ал. 1 от КЗ само относно
размера на санкциите. В този смисъл, нормата на чл. 638, ал. 4 от
КЗ регламентира издаване на електронен фиш за нарушение, изразяващо се в
5
липса на такава задължителна застраховка, но само при управление на
моторно превозно средство. Посоченото нарушение е различно от това по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което се отнася до задължението на собственика на МПС
за сключване на такъв вид застрахователен договор, като е без значение
управлението на автомобила. С оглед на едновременното посочване и на
двете разпоредби в правната квалификация на деянието, не става ясно какво
точно нарушение е вменено на жалбоподателя, с оглед на което правото му на
защита е съществено ограничено.
По изложените съображения и предвид неправилното приложение на
процесуалния закон, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
С оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично искане
в тази насока в хода на съдебното производство, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените от него разноски в хода на настоящото
производство. Видно от приложения на л. 7 от делото договор за правна
защита и съдействие, жалбоподателят П. е заплатил на адв. Ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Доколкото същото е определено в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), се явява неоснователно
възражението на въззиваемата страна за неговата прекомерност. С оглед на
това, съдът счита, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати в полза на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0040101/2021 г., издаден от СДВР,
с който на С. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 250 лева за извършено
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр. София,
6
ул. „Антим I“ № 5 да заплати на С. В. П. с ЕГН ********** сумата от 300
(триста) лева, представляваща направени от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7