Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното заседание на 12.04.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.
дело № 8167 по описа за 2018г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от П.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Н.Н.,
ПлАК, адрес *** против „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от З.Д.– ***, в която се твръди следното: по
ч.гр.д.№ 7547/2010г. по описа на ПРС срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
26.01.2011г. и на 14.03.2011г. е образувано изп.д. № 697/2011г. по описа на ЧСИ
Т.К., рег.№815 на КЧСИ е район на действие ОС-Плевен. Поради неизвършване на
изпълнителни действия повече от две години, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено на 26.09.2018г.
Впоследствие със същия изпълнителен
лист е образувано изп.д. №20188150402554 по описа на ЧСИ Т.К. рег.№815 на КЧСИ,
с район на действие ОС-Плевен, като ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата от 3248.72лв.-неолихвяема сума,
621.36лв.-главница, 216.89лв.-лихви, 72.80лв.-разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен
ДДС в размер на 430.75лв. и сумата от 150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и т.н./, или общото задължение е в
размер на 4740.52лв. По делото е присъединена и държавата с вземане в размер на
2743.43лв.
Излага се, че от датата на издаване
на изпълнителния лист по ч.гр.д. №7547/2010г. - 26.01.2011г. до датата на
изходиране на поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20188150402554 по
описа на ЧСИ Т.К., рег.№ 815 на КЧСИ - 22.10.2018г., са изтекли повече от седем
години, поради което и на основание чл.110 от ЗЗД, вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност и същото не е дължимо.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което на основание чл.439 ал.1 от ГПК, да признае за
установено, че П.К.Д. ***, ЕГН **********, не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от З.Д.-***,
сумата от 3248.72лв.- неолихвяема сума, 621.36лв.-главница, 216.89лв.-лихви,
72.80лв.-разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 430.75лв. и сумата от
150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице и т.н./, или общото задължение е в размер на 4740.52лв. По делото е
присъединена и държавата с вземане в размер на 2743.43лв- предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№ 20188150402554 на ЧСИ Т.К., рег.№ 815 на КЧСИ,
с район на действие района на ОС- Плевен, образувано въз основа на изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д.№ 7547/2011г. на ПРС, като погасена по давност, ведно
със законните последици от това; прави се искане за присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор, с който искът изцяло се оспорва. Твърди се, че на 10.11.2007г.
между "БППФ" ЕАД (с предишно наименование Д.И.АД), в качеството му на
Кредитор, от една страна и П.К.Д., в качеството му на Кредитополучател, от
друга, е подписан Договор за кредит № СRЕХ- 01641069, по силата на който в
полза на ищеца П.К.Д. е отпусната сума в размер на 985.50 лв. /деветстотин
осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/, която да послужи за потребителски
нужди. Фиксиран е краен срок на погасяване на сумите, спрямо договора за кредит
от 30.11.2007год., а именно: 30.10.2009 г.
Вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, същите уточнени в чл.1 от горепосочения
договор за кредит, кредиторът "БППФ" ЕАД е финансирал
кредитополучателя, а за П.К.Д. е възникнало задължение да издължи кредита си
съгласно условията по сключения договор, описани в чл.2 от същия и допълнително
уточнени в приложения погасителен план.
Поради неизпълнение на възникналите
договорни задължения от страна на П.К. Д., кредиторът се е снабдил със Заповед
за изпълнение № 5329/12.11.2010 г., по ч.гр.д. №7547/2010 г., по описа на РС -
гр.Плевен, като впоследствие е издаден изпълнителен лист от 26.01.2011 г.
По молба на "БППФ" ЕАД от
14.03.2011 г. е образувано изп. дело № 697/2011г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег.№
815 към КЧСИ и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В
молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ Т.К. правомощията по
чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал. 2 ГПК)
и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното,
се заключава, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност.
След образуване на горепосоченото
изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт обосновава неоснователността
на претенцията ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това
произтича от задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС
№3/18.11.2018г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително
дело № 697/2011 г. по описа на ЧСИ Т.К.. Подобно становище е възприето и в
решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дава
разрешение на въпроса свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС
№3/18.11.1980г. и ТР№ 2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително
производство „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото
производство, при който съгласно даденото с ППВС №3/18.11.1980 година тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено
съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото
ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще..,". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК).
Излага се, че спрямо рамката,
поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително дело
№697/2011г., образувано по описа на ЧСИ Т.К. на дата 14.03.2011г., следва да
намира приложение текстът на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира..." Прави се извод, че за периода от образуване на изпълнително
дело №697/2011 г. по описа на ЧСИ Т.К., до дата на влизане в сила на
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността е спряла да тече. Давност започва да тече отново след влизане в сила
на това решението, агд. Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, "...
като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на
чл.115 ал.1, б.„ж" от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.".
Излага се, че по време на образуваното
изпълнително производство по изпълнително дело №697/2011/перемирано/ и по
преобразуваното въз основа на същия изпълнителен лист изпълнително дело
№2554/2018 - и двете по описа на ЧСИ Т.К., по желание на взискателя са били
предприети множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност, видно от преписката по горепосоченото изпълнително дело.
Например на дата 22.10.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника П.К.Д., посредством изпратено запорно съобщение до „Б.Д." ЕАД.
На дата 15.05.2015г. между "БППФ"
ЕАД (с предишно наименование Д.И.АД) в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия,
по силата на който "БППФ" е прехвърлило вземането си по сключения с П.К.Д.
договор за кредит от 10.11.2007 г. на „К.И.И.Б." ЕАД.
C пълномощно №10094 от 09.06.2015
г., предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на "БППФ" ЕАД всички длъжници по
вземания на "БППФ" ЕАД, които "БППФ" ЕАД е цедирало,
съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал. 4 от ЗЗД, "БППФ" ЕАД, чрез
пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника П.К.Д.. Изпратеното уведомление се е
върнало с бележка, че уведомлението не е потърсено.
Съгласно универсалните условия за
предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на
адреса, поради отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството),
в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да
се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20
дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в
пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие,
което се доставя по реда на препоръчаните пратки. По този начин
представляваното от мен дружество е положило необходимата грижа гореописаните
уведомление и известие да достигнат до знанието на П.К.Д.. Съгласно чл. 8 от
„Договор за потребителски паричен кредит № CREX-01641069: „Всички изявления на
кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адреса, съответно изпратени по факс
или до e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени на лицето на този
документ в съответните полета, посочени в група „Информация за
връзка"." Фактът, че пратката не е получена от получателя, в никакъв
случай не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия кредитор, предвид
уговореното в самия договор за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че
уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по негова
вина. Следователно, длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърляне на
задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015г. по гр. дело №
4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
Прави се изявление, че в случай, че
съдът приеме, че длъжникът П.К.Д. не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, то да се приеме приложеното към настоящия отговор
Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. Сочи се установена трайна съдебна практика на Върховния касационен съд в
тази връзка, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.
Излага се, че на
26.09.2018г. с Постановление на ЧСИ Т.К. изпълнително дело 20118150400697 е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В последствие по молба на
взискателя е образувано ново изпълнително дело № 2554/2018г. пак по описа на
ЧСИ Т.К., по което е изпратено запорно съобщение до „Б.Д." ЕАД и е наложен
запор на наличните банкови сметки на името на длъжника.
Видно от гореописаните изпълнителни
действия, дори да бъде прието, че по време на образуваното изпълнително дело,
преди постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС е текла погасителна давност, не е изтекъл предвиденият в чл.110 ЗЗД петгодишен срок.
Заявява се, че в депозираната от П.К.Д.
искова молба не е взето под внимание и въобще не се упоменават предприетите
действия по събиране на вземането. Твърди се в тази връзка, че предприемането на всяко едно от
горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсване
погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика
на ВКС. В мотивите на т.10 от ТР №2 от 26 юни 2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВНС се изтъква, че съгласно чл. 116 б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига
до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Въз основа на горепосочената конструкция,
съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността. Това са: „ ... насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор;
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и
оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица."
Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл.116 б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр.д.
№884/69г., Iг.о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се
извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния
изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради
ненамирането на длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва
становище, че при предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод
направено искане отстрана на взискателя законодателят не може да освободи
длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по
някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако
се приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни
длъжници към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните
действия и към поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия случай погасителната
давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
горепосочените изпълнителни действия, с което предишния взискател "БППФ"
ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД, ЧСИ Т.К. не са бездействали, а
напротив са предприемали необходимите действия, в хода на образуваното
изпълнително дело №697/2011, което доказва отношение за активно събиране на
сумите по изпълнителния титул.
В заключение се прави искане за отхвърляне
на иска.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В о.с.з. ищецът се представлява от
адв.Н.Н., който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща представител и не са направени искания по доказателствата; изразено
е писмено становище от юркс.Т., касаещо
неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, доводите на страните намира и разпоредбите на закона,
намира иска за изцяло основателен – с оглед съдържащите се в кориците на делото
и приобщени по делото писмени доказателства /действително, по делото не е приложено нито първоначално образуваното,
нито впоследствие образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Т.К..След като
съдът е дал указания на ответната страна в тази връзка с определението,
постановено по реда на чл.140 от ГПК, становище не е изразено/.
Предмет на разглеждане иск с правно
основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи на парични суми, за чието събиране са образувани
две изпълнителни дела по описа на ЧСИ Т.К., а именно изп.д. № 697/2011год. и
изп.д.№ 20188150402554, поради погасяване на вземанията по давност.
Страните не спорят, че на 26.01.2011год. по
ч.гр.д.№ 7547/2010год. по описа на ПлРС
е издадена Изпълнителен лист, по силата на който длъжникът П. Данчев е осъден
да заплати на „БППФ“ ЕАД –София сумите, както следва: 621.36лв.-главница, лихва
за забава за периода 30.01.2009-10.11.2010год. в размер 103,32лв., ведно със
законната лихва върху главницата, както и разноски в общ размер 150лв. Не е
спорно, че вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит с
номер CREX-01641069/10.11.2007год. Не е
спорно, а по делото са представени и доказателства в тази връзка,че вземането
си кредиторът БППФ“ ЕАД –София е прехвърлил по силата на договор за цесия на
ответното дружество. Страните не спорят, че
на 14.03.2011год. е образувано
изпълнително дело № 697/2011год. по описа на ЧСИ Т.К. с район на
действие ОС-Плевен, като и че с Постановление от 26.09.2018год. на ЧСИ изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – поради
липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия
по делото в продължение на две години/ в същото не е отразено кога е извършено
последното изпълнително действие/. На 26.09.2018год. ответното дружество е
депозирало нова молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на
сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№7547/2010год. по описа на
ПлРС. Със същата молба на ЧСИ са възложени всички правомощия, произтичащи от
чл.18 от ЗЧСИ. По отношение на главницата е приложим петгодишният давностен
срок съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, а по отношение на лихвата - срокът по
чл.111, б. "в" ЗЗД, който е 3-годишен. В
съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочените давностни срокове са
започнали да текат от момента, в който вземанията са станали изискуеми. Процесните вземания са станали изискуеми към датата на депозиране на
заявлението на кредитора през 2011год.,
при все, че страните не спорят, че са били изискуеми към този момент, респ. не
се твърди друг момент на настъпването й и давността е започнала да тече от този
момент. В случая и с оглед съдържащите се по делото писмени доказателства съдът
приема, че не са налице доказателства за това в хода на изпълнителното
производство да са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. Няма доказателства за това при образуване на първото изпълнително
дело на частния съдебен изпълнител да са били възложени всички правомощия по
чл.18 от ЗЧСИ, поради и което изпълнителното дело е било прекратено с
постановлението от 26.09.2018год. В кориците на делото се съдържа искане от
дата 29.12.2016год. от ответното дружество до ЧСИ за извършване на справка в ТД
„НАП“ за наличие на сключени трудови договори
от ищеца; декларирано имущество и банкови сметки, с искане за предприемане на
съответни изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането-л.28 от делото. С оглед извършеното от ЧСИ прекратяване на изпълнителното
дело на 26.09.2018год. следва да се
направи извод, че в случая са били налице предпоставките за извършването на
това процесуално действие. Според данните по делото, последното валидно
изпълнително действие е през м.декември
2016год., но от този момент до
22.10.2018год.-изпращане на поканата за доброволно изпълнение по второто
образувано изпълнително дело - не са налице доказателства за това да са
извършени последващи валидни изпълнителни действия, които да дават основание
тезата на ищеца да бъде оборена.Изпращането на запорно съобщение /л.22/,
изпращането на Покана за доброволно изпълнение за процесните суми
/л.26-изх.дата 22.10.2018год./, съответно
изпращането на писмо до Началника на Тд на НАП – 18.01.2017год. не представляват
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Същата се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. В т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС са
посочени действията, които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват
давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Давността се прекъсва при предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съдът приема за неоснователни доводите на ответната страна за това, че от
образуване на първото изпълнително дело по описа на ЧСИ – през 2011год. до
датата на влизане в сила на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността следва да се счита за
спряла. То представлява задължителна съдебна практика. С т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи.
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, които възлизат на сумата в общ размер – 760,62лв. Представен
е списък на разноските – л.116 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че П.К.Д. ***,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление:*** ***, сумата от 3248.72лв.- неолихвяема сума,
621.36лв.-главница, 216.89лв.-лихви, 72.80лв.-разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен
ДДС в размер на 430.75лв. и сумата от 150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и т.н./, или общото задължение е в
размер на 4740.52лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление:*** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Д. ***, ЕГН **********, разноски
по делото в общ размер 760,62лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: