№ 3954
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20223110106266
по описа за 2022 година
Предявен е от М. Ч. Я., ЕГН ********** от **** срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и
здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, № 1 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 307,92лева/след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 21.11.2022г./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на л.а „Пежо 208“, с рег. № В **** НН, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 11.03.2022г. около 11,50ч. в гр. Варна при движение по ул. Тролейна посока
от ул. Вяра към бул. Христо Смирненски по вина на водача на л.а „ Мерцедес Е302 ЦДИ“,
рег. № СТ **** РА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/30/121003632016, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а „Пежо 208“, с рег. № В ****НН. На 11.03.2022г. е предоставил
ползването на автомобила на Т. Я.а. При управлението на автомобила от това лице на
посочената дата превозното средство е блъснато от л.а „ Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ
**** РА, управляван от застрахован при ответника водач. Произшествието се е състояло при
движение на л.а „Пежо 208“, с рег. № В ****НН по ул.“Тролейна“ в посока от ул.“Вяра“
към бул.“Христо Ботев“. На кръстовището на „Градски транспорт“ г-жа Я.а спряла, за да
изчака маневра на намиращ се преди нея автомобил, когато л.а „Пежо 208“ е ударен отзад от
водача на л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА, който игнорирал правилата за
дистанция. За настъпилото произшествие участниците съставили двустранен констативен
1
протокол, приемайки, че вина за инцидента носи водачът л.а „ Мерцедес Е302 ЦДИ “, рег. №
СТ **** РА. На 21.03.2022г. ищецът уведомил ответника за събитието. Съставен е опис по
щета, при което е констатирано увреждане на задна броня. По претенцията ищецът получил
обезщетение в размер на 177,32 лева, което сочи да е недостатъчно за покриване на вредите.
Собственото му проучване установило, че необходимата сума е 440,75лева. Това обосновава
заявяване правата му пред съда, който иск се заявява като частичен за сумата от 10лева,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски. .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а „Мерцедес
Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА. Оспорва поведението на застрахования водач на л.а
„Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА да е поставило начало на причинната връзка с
настъпилия резултат. Като аргумент привежда, че ударът между двата автомобила се е
реализирал с изключително ниска скорост. В условията на евентуалност възразява за
съпричиняване на резултата от страна на водача на л.а „Пежо 208“, с рег. № В **** НН,
който е намалил рязко скоростта на управлявания от нея автомобил, без да има причина за
това. При това положение водачът на л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА не е
имал възможност да предотврати удара. Оспорва размера на вредите. Сочи, че уврежданията
могат да се възстановят само чрез боядисване на детайла. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа. Ответното дружество в с.з. чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция и поддържа възраженията въведени в писмения
отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ, съгласно която увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да
2
установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения
по иска, в т.ч., възражението си за съпричиняване.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: че
към 11.03.2022г. между собственика на л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА и
ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка «Гражданска отговорност» полица № BG/30/121003632016; че в срока на
действие на застраховката е ответникът е уведомен за настъпило събитие; че ищецът е
получил застрахователно обезщетение за процесното събитие в размер на 177,32лева.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на л.а „Пежо 208“, с рег. № В **** НН, което обуславя извод за
материалната му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на
увреждащото МПС л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА по полица „Гражданска
отговорност“ валидна към датата на ПТП- 11.03.2022г. се явява пасивно легитимиран да отговоря
по така заявения иск.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 11.03.2022г. е настъпило ПТП с участието на л.а „Пежо 208“, с рег. № В **** НН,
управляван от Т. Я.а и л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА, управляван от П. Х..
Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който е документирано, че виновен е
водачът на л.а «Мерцедес Е302 ЦДИ». Протоколът е подписан от двамата участници, като за
участник 1 /виновния/ от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са
видими щети по двата автомобила. Ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП и на
21.03.2022г. ответникът е изготвил опис заключение на щета, в който е удостоверил
увреждане на задна броня с уговорка за допълнителен оглед след разоборудване на
автомобила. По щетата, застрахователят е определил и изплатил застрахователно
обезщетение от 177,32лева.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на
уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието
заключение на назначена САТЕ, събрани са и гласни доказателства.
Свидетелят П. В. Х. е управлявал л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. № СТ **** РА в
момента на ПТП. Разказва, че произшествието се е случило на входа на ДАИ, когато е
правил ляв завой и е бързал да се изтегли от кръстовището, понеже имало засилен
автомобил на пътя с предимство. В този момент, колата пред него учебна „Пежо“ набила
спирачки. Той също се опитал да спре, но автомобилът му бил тежък и не успял. Видял
„Пежо“- то, когато влязъл в левия завой. Пред Пежо- то имало паркиран Голф, който в този
момент включил задна скорост. Голфът бил на една кола разстояние от Пежо-то и след като
Пежо-то спряло, заминал. Преди спирането на Пежо-то, Голф-ът само стоял на включена
задна скорост, но не бил тръгнал да извършва маневра. Предполага, че курсистката в Пежо-
то се е стреснала от това и е набила спирачките. В момента на удара се е движил с около
20км/ч. В резултат на удара била вдлъбната бронята на Пежо-то, а при него уврежданията
били по фара и бронята. Подписали двустранен протокол, като преди това се обадили в
3
Полицията, откъдето им казали да чакат.
Прието е заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства,
проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. От него става ясно, че ПТП е
настъпило при пряк контакт между двете превозни средства, при който задното се движи с
ниска скорост, а това пред него е в състояние на покой. Задното МПС с предна дясна част
удря предния автомобил в неговата задна лява част. В резултат на удара е била увредена
задната броня на л.а Пежо 208.
Както от показанията на разпитания свидетел, които биват кредитирани в цялост
като отразяващи преки и непосредствени впечатления, така и от експертното заключение
следва извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а „Мерцедес Е302 ЦДИ“, рег. №
СТ **** РА. Последният не е изпълнил задължението вмененото му в чл. 20 ЗДвП да
контролира непрекъснато ППС, което е управлявал и това в чл. 23 ЗДвП да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В момента на удара,
водачът е изпълнявал маневра ляв завой и както сам посочва е бързал да се изтегли от
кръстовището. В резултат е била скъсена дистанцията между него и преднодвижещия се
автомобил, което е обусловило и невъзможността му да спре безопасно, след като л.а Пежо
208 е спрял рязко пред него. Поведението му се определя като противоправно. Резултат от
това е настъпилият удар между двете превозни средства и причиняването на вреди на това
на ищеца. Уврежданията по автомобила са документирани, както в изготвения двустранен
протокол, така и в описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно-
следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се
явява доказана в своето основание.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Доказателствената
тежест е била на ответника. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51
ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението на
водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства бе установено, че спирането на увредения
автомобил е било обосновано от наличието на л.а автомобил пред него, който е подал
сигнал, че възнамерява да извърши маневра на заден ход, макар и към момента на спирането
обективно такава да не е била предприета. Независимо от това, такова поведение по спиране
се преценява като правомерно, доколкото е било насочено принципно към избягване
възможността водачът да предизвика ПТП, вкл. предвид късата дистанция, на която се е
намирал този автомобил от него- според свидетеля на една кола разстояние. Както сам
4
посочи свидетелят, той е възприел спирането, но с оглед късата дистанция и тонажа на
автомобила му, безаварийното му спиране е било невъзможно. То е обусловено и от факта,
че водачът е бързал да извърши безопасно маневрата ляв завой е и възприел Пежо- то късно,
едва при извършването й. В заключение, водачът на увреждащия автомобил поради
собственото си поведение /неспазване на нужната дистанция и внимание относно пътната
обстановка/ се е лишил от възможност да спре и да избегне удара. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките даващи
основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите. Допълнително,
обстоятелството че ответникът е признал ангажирането на отговорността му по
обезщетяване на причинените на имуществени вреди от същото събитие, идва да покаже и
признание от негова страна, че са били налице предпоставките ангажиращи договорната му
отговорност, при това при липса на основание за намаляването й в условията на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. По средни пазарни цени на труд, материали и резервни
части към датата на събитието тя е 485,24лева. Тази стойност следва да се приеме за
меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение, съобразно разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС и др/. От тази стойност следва да се
приспадне платеното от застрахователя обезщетение в размер на 177,32лева, по който факт
страните не са спорили. Така, исковата претенция е доказана до размера от 307,92лева, което
обосновава извод, че следва да се уважи в цялост.
Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен частичен следва да се присъди
от датата на подаване на исковата молба върху първоначално заявения размер на частичния
5
иск от 10лева, а върху увеличената част от вземането от датата на подаване молбата за
увеличението- 21.11.2022г. /така решение по т.д. № 2022/2020г. на ВКС/.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 50лева - платена ДТ, 150лева- депозит на
вещо лице и 480лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие от 15.11.2022г. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно, тъй като е в минималния му
размер определен по чл. 7, ал. 2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1/2004г., в редакцията й към датата
на уговаряне на дължимото се възнаграждение. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва
да се присъдят разноски в размер на 680лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ч. Я., ЕГН
********** от **** сумата от 307,92лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 21.11.2022г./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на л.а „Пежо 208“, с рег. № В **** НН, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 11.03.2022г. около 11,50ч. в гр. Варна при движение по ул. Тролейна посока
от ул. Вяра към бул. Христо Смирненски по вина на водача на л.а „ Мерцедес Е302 ЦДИ“,
рег. № СТ **** РА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/30/121003632016, ведно със законната лихва върху главницата
от 10лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.05.2022г. до окончателното
погасяване на задължението, а върху увеличения размер на главницата от 297,92лева,
считано от датата на подаване на молбата за увеличението- 21.11.2022г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ч. Я., ЕГН
********** от **** сумата от 680лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6