№ 44446
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110116087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба Ю. А. С. срещу С. П. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
Ответницата е направила искане на основание чл. 219 ГПК да бъдат конституирани
като трети лица помагачи на страната на ответницата лицата ....-А.а, ..., .... и нотариус ... с
рег. № 055 в НК.
За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач е абсолютно
необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на
благоприятно решение по спора за съответната главна страна, която подпомага, т. е. когато
съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото
лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от силата на мотивите на решението с
оглед улесняване на встъпилото лице в защитата му при последващ процес, иницииран от
подпомаганата страна. Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното
решение се разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо
подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице;
когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на третото лице при
неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Целта на привличането за
привличащия е при евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в
следващ процес. Съгласно съдебната практика извън случаите, в които конституиране на
третото лице е предвидено в закона като изрична възможност, за да се допусне привличане
или встъпване на помагач, трябва да се обоснове правния интерес от неговото участие в
производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна. В
настоящия случай съдът намира, че ответницата не установява правен интерес от
привличане на посочените по-горе лица като трети лица помагачи, поради което
направеното от нея искане по чл. 219, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без движение и
следва да бъдат дадени указания в тази посока.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ответницата й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с удостоверение за родствени връзки на лицето ..., ЕГН: ********** е
основателно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
1
открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молбата на ответницата за конституиране на лицата ....-
А.а, ..., .... и нотариус ... с рег. № 055 в НК като трети лица помагачи на страната на
ответницата по предявения срещу същата иск, като УКАЗВА на ответницата в едноседмичен
срок от съобщението да обоснове правен интерес от привличане на посочените лица като
трети лица помагачи, като посочи по какъв начин решението по спора ще се отрази върху
правното положение на тези лица или при евентуален неблагоприятен изход какъв вид
регресна отговорност би имала ответницата срещу тях.
При неизпълнение в срок искането ще бъде оставено без уважение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответницата съдебно удостоверение, след представяне на проект
за същото и при внасяне на дължимата държавна такса, по силата на което да се снабди с
удостоверение за родствени връзки на лицето ..., ЕГН: **********.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.02.2024г. от 11:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба на ответницата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е от Ю. А. С. срещу С. П. П. положителен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 77 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот – апартамент № 27, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.163.5.27 по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ в гр. София, ж. к. „.“, бл. 543, ет. 7, с площ от 41,50 кв. м., с прилежащото му
избено помещение № 21 с площ от 3 кв. м. и 2,338% ид. ч. от общите части на сградата,
придобит по наследство от ..., починал на 15.12.2018 г.
Ищецът твърди, че е законен наследник на ..., починал на 15.12.2018 г., като към
момента на откриване на наследството е наследил поравно с други трима наследници от
същата степен, а именно лицата ....-А.а, ... и ....., всеки от които притежавал ¼ дял от
наследствената маса. Посочва, че впоследствие – на 13.05.2021 г. починал ..... и негов
единствен наследник бил ищецът. С оглед предходното ищецът твърди, че наследственият
му дял от наследодателя ... възлизал на ½ от цялото наследствено имущество. Твърди, че
двама от наследниците на .... са продали процесния недвижим имот на ответницата, въпреки
че са притежавали само ½ ид. ч. от правото на собственост върху същия. В тази връзка
излага твърдения, че разпоредителната сделка е породила вещнопрехвърлителен ефект само
по отношение на притежаваните от продавачите идеални части от собствеността върху
процесния апартамент, съответно не е породила такъв по отношение на притежаваните от
ищеца ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Ето защо моли съда да уважи предявения иск.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Оспорва ищцовото твърдение, че към откриване на наследството на ... ищецът е бил
наследник на същия, като в тази връзка излага, че починалият .... е оставил като законни
2
наследници единствено лицата ....-А.а и .... Предвид изложеното моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на наследствените си права от ... и ..... е
придобил собствеността върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.
В тежест на ответницата е да докаже, че е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот въз основа на валидна правна сделка, която е породила вещен
ефект, респективно че в нейния патримониум е налице право, изключващо правото на
ищеца, ако такова се установи.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3