Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 18.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Евгени Узунов
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
наказателно административен
характер дело № 146 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „Б.2." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Б.Л.Х. –управител против Наказателно
Постановление № 02-0002904 от 20.01.2020г., издадено от Директор на Д. "И.п.т."***, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на осн.чл.416,
ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди лева/ лв.
Моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно.Сочи писмени доказателства.
Административно-наказващият
орган, чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на
жалбата. Пледира се за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Също представя доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.
На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №
02-0002901 от 11.12.2019 г,, съставен от А.К.Г. на длъжност инспектор в Д.
"И.п.т." за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 16.09.2019 г. в 14:20 ч. в обект: Хотел "П.",
находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, не е уредил като трудово
правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Г.В.А.Г.В.А.е
установен при извършена проверка в обекта на 16.09.2019 г. около 14:00 ч. да
извършва дейност като "Готвач". Лицето е декларирало на 16.09.2019 г.
в 14:20 ч. в справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, че
работи в "Б.2." ЕООД от месец юни 2019 г. на длъжност "Готвач",
с конкретно работно време, с два почивни дни в седмицата, с почивки в работния
ден от 10:00 до 10:30 ч., с трудово възнаграждение 560 лв.
При
извършена проверка по документи на 24.09.2019 г. в Д. "И.п.т." Б. е
представен писмен трудов договор, сключен междуГ.В.А.и "Станат" ЕООД,
ЕИК *********, както и договор за "отдаване на труд" от 02.05.2019 г.
между "Станат" ЕООД и "Б.2." ЕООД. Извършена е справка в
публичния регистър на Агенцията по заетостта за издадените удостоверения за
регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа, при която е
установено, че "Станат" ЕООД няма издадено удостоверение за
осъществяване на такава дейност. При извършена справка в регистъра на НАП за
подадени уведомления за сключени трудови договори по ЕГН наГ.В.А.не са
установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между лицето
и "Б.2." ЕООД.
От показанията на Свид.Г. се
установява,че проверката е извършена по повод сигнал от НОИ, който е препратен
към ДИТ и НАП. Сигналът е от две лица- Лиляна Рачева и Мариана Табакова. Тъй
като от сигнала не ставало ясно какви са точно нарушенията на трудовото
законодателство, Г. снела обяснения от двете лица.Същите посочили, че са
работили в хотел „П.“ в к.к.Слънчев бряг без трудови договори, както и ча са
били принудени след инцидент да подпишат договор за заплащане на трудово
възнаграждение без да са получавали такова, както и че има п сигнал в
полицията.
На
16.09.2019г. Г. проверила обекта около 14.00 часа. На място в обекта
първоначално установила мъж, който след като разбрал, че са проверяващи от
Инспекцията по труда, казал, че е приятел на управителя и извика П.Б.,
администратор. Същата извела касов бон от касов апарат на рецепция и сочел, че
е регистриран на дружеството „Б.2.“ ЕООД.По отношение на Г.А., същият е вписал лично в справка по
чл.402 от КТ, като работодател дружеството жалбоподател.
На
08.10.2019г. били представени документи, като за всички установени на обекта
лица се представили трудови договори с друго дружество, както и договор за
отдаване на труд с „Б.2.“ ЕООД и „Станат“ ЕООД. От управителя на „Б.2.“ ЕООД се
твърдяло, че тези лица, които са установени на обекта, са му отдадени под наем.
Актосъставителя провела детайлно разследване като установила, че в Агенцията по
заетостта „Станат“ ЕООД няма регистрация за предоставяне на работна сила или
услуги по отдаване наемен трудОт полицията било посочено, че не могат да
установят управителя на „Станат“ ЕООД- Ненчо Василев, тъй като лицето е било
обявено за издирване. Управителят на „Б.2.“ ЕООД- Б.Х. представил пълномощно,
като при нотариалната заверка на същото, Г. установила несъответствие, за което
получила справка от нотариуса, че при тях няма такова заверено пълномощно.
Установен бил и контакт с лицето- Хризантема Колева, която посочила, че на
обекта на който е полагала труд, работодателят бил Б.Х., той изплащал заплатите
и давал указания какво да се върши. Свидетелката снела обяснения и от счетоводителя
на „Б.2.“ ЕООД- Катерина Петрова, която посочила, че няма договор за счетоводно
обслужване на „Станат“ ЕООД, но всички документи, свързани със „Станат“ ЕООД са й предоставяни от Б.Х..
Тъй като не установила и в трудовите договори да е посочено по някакъв начин
хотел „П.“, липсвало и акт, който се изисква в чл.107с, ал.2 от КТ, който
дружеството ползвател е длъжно да връчи акт на работник, който му е предоставен
от друго дружество за това къде трябва да се яви, характера на работата и
писмени твърдения на работниците, приела че реалния работодател не е „Станат“
ЕООД с представляващ Ненчо Марийков Василев, а „Б.2.“ ЕООД. Поради тази причина
съставила АУАН на „БУ23“ ЕООД за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. Управителят на
дружеството- жалбоподател- Б.Х. отказал да получи акта и му бил връчен в
присъствието на свидетел, като впоследствие е изпратен по пощата.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл.
15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“./представени са доказателства. /
Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от св. Г. инспектор в Д. „И.п.т.“ Б. с изрично оправомощаване,
в присъствието на представител на жалбоподателя, подписан със свидетел при
отказ.
Административно-наказващият
орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е
извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв..
Същото е
връчено на нарушителя в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и
процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано. Правилно е
приложена нормата на чл.52, ал.4 и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП описанието на нарушението е ясно и
представено в необходимата и достатъчна пълнота с посочване на датата и местото
на извършване и законовите разпоредби, които актосъставителят и
административно-наказващият орган са приели за нарушени.
След
като констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
атакуваното НП, съдът пристъпи към разглеждане на делото по същество и доводите
и възраженията на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е
извършено административно нарушение.
Видно от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства по делото,
че Г.Арбалийски, предоставя работна
сила - работи като готвач. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя за това,
че работодател е „СТАНАТ“ООД.
С оглед горното настоящата инстанция
намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление.
По отношение определения от
административно наказващия орган размер на наложеното административно
наказание, съдът, намира, че същото се явява завишено на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
ПРавилно е приложена и
санкционната норма.
Разпоредбата на чл.414в ал.2 от КТ ,
изрично изключва наличие на маловажност
при нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.