РЕШЕНИЕ
№ 1889
гр.Бургас,
21.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 23 октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря Станка
Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 2480 по описа на
съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е П.П. от гр.Олдсмар, Флорида, САЩ. В производството
ищцата участва чрез пълномощник – адвокат М.К. ***.
Ответници са К.К. *** и Г.А. ***. В производството
ответниците участват чрез пълномощник – адвокат Т.И. ***.
Според твърденията в исковата молба, страните по делото
са наследници по закон на Б.П.Г., която е майка на ищцата и баба на
ответниците. От своя страна Г. била наследник на П.П, като негова дъщеря, с дял
от наследството 1/3. С нотариално завещание от 2004г. Б.Г. завещала на П.П.
цялото си имущество, притежавано от нея към момента на смъртта. Така при
смъртта на майка си ищцата придобила по 1/3 ид.ч. от три поземлени имота,
подобно описани в исковата молба. Независимо от това и основавайки се на
качеството си на наследници по закон, ответниците се снабдили с описан в
исковата молба констативен нотариален акт за собственост на по 1/12 ид.ч. за
всяка от тях върху същите имоти. Иска се съдът да приеме за установено, че
ответниците на са собственици на по 1/12 ид.ч. от посочените три поземлени
имота. Иска се съдът да отмени като неверен посочения нотариален акт,
установяващ такива права на ответниците. Иска се присъждане на разноски.
Представят се доказателства.
Правното основание на главния иск е чл.124 ГПК.
Правното основание на искането за отмяна на нотариален
акт е чл.537 ал.2 ГПК.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
Ответниците оспорват иска. Формулират твърдения и
обосновават доводи, че ищцата не е приела наследството, оставено и със соченото
от нея завещание, както и че към момента на предявяването на иска, тази и
възможност се е погасила по давност. Претенцията е за отхвърляне на предявените
искове.
При условията на евентуалност – ако съдът не уважи тези
възражения, предявяват насрещен иск за намаляване размера на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазената им част от наследството, която да е
1/3 от имуществото на наследодателката Б.Г.. Също се иска присъждане на
разноски. Сочат се доказателства.
Правното основание на насрещния иск е чл.30 от Закона за
наследството.
С отговор на насрещния иск, първоначалната ищца го
оспорва. Счита, че по отношение на тази претенция е налице пресъдено нещо и тя
е недопустима. Прави и възражение за погасяването и по давност. Твърди, че с
множество действия и по много начини, в годините след смъртта на
наследодателката Г., е заявила, че приема оставеното и от нея наследство. Сочи
допълнителни доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
В основната си част фактическата обстановка е безспорна
по делото и се подкрепя от доказателствата. Съществен спор между страните по
делото е относно правните последици на осъществилите се факти.
Представен е заверен препис от удостоверение за
наследници, от което се установи, че Б.П.Г. е починала на 10.11.2006г. и е
оставила за свои наследници дъщерите си П.П. и ЛК.. Последната е починала през
2013г. и е оставила за свои наследници двете си дъщери и ответници по делото К.К.
и Г.А., както и преживелия си съпруг Т.К. По делото не се спори, а се
потвърждава и от представените писмени доказателства, че наследодателката Б.Г.
е дъщеря на П.Я.П, за наследниците на когото с решение № 751/14.06.1999г. на ПК
Созопол по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ (чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ) е възстановено правото на
собственост в стари реални граници, върху бивши земеделски земи, включително и
процесните. Посочено е в текста на решението, че процесните земи са в м.Мисаря
и попадат в регулацията на гр.Созопол., както и че следва да се издаде скица за
имотите, съобразно действащия план.
Представен е препис от заповед № 8-Z-1728/23.11.2016г.
на кмета на община Созопол, с която въз основа на влязлото в сила решение на ПК
(посочено по-горе), за наследниците на П.П, са определени и същите са придобили
право на собственост върху три поземлени имота, съответно с идентификатори
67800.503.607, 67800.503.609 и 67800.503.610 по кадастралната карта на
гр.Созопол. Заповедта е надлежно вписана в Служба по вписванията при Бургаски
районен съд. В заповедта като наследници на П.Я.Пса посочени Ю.М, Д.Б.Р, Б.П, В.П,
П.П., К.К. и Г.А.. Наследникът на ЛК. Т.Кне е вписан като такъв в заповедта.
Представен е заверен препис от нотариално завещание №
1/12.11.2004г. но н.з.д. № 1/2004г. на нотариус К.Кгр.Бургас, с което Б.П.Г. е
завещала на дъщеря си П.П. цялото си имущество, което притежава към момента на
смъртта си. Завещанието е предадено в СВ на БРС на основание чл.33а от
Правилника за вписванията, на 12.11.2004г. Б.Г. е починала на 10.11.2006г. В
тази връзка по делото е представено пълномощно от 18.09.2009г., с което П.П. е
упълномощила Ю.М (сънаследник относно имуществото, оставено от наследодателя П.П
и свидетел по делото – вж. показанията по-долу) да я представлява пред всички
органи и да извършва всички действия във връзка с отварянето на нотариалното
завещание, както и да осъществи представителните функции по отношение
упражняването на правата, произтичащи от завещанието. По делото няма твърдения
и данни, че завещанието е било обявено. По делото е приложена справка от Служба
по вписванията при БРС за вписванията по партидата на П.П., за периода от
01.01.1992г. до 31.07.2017г., от която се установи, че въз основа на посоченото
завещание не са били извършени вписвания по партидата на ищцата.
Представен е препис от констативен нотариален акт №
60/10.02.2017г. по н.д. № 45/2017г. на нотариус Виктория Дралчева гр.Бургас, с
което К.К. и Г.А. са признати за собственици на по 1/12 ид.ч. от поземлени имоти
с идентификатори **. В нотариалният акт е посочено, че правото на собственост е
било удостоверено пред нотариуса чрез представяне на цитираната по-горе заповед
№ 8-Z-1728/23.11.2016г. на кмета на община Созопол и
удостоверение за наследници.
Представен е заверен препис от влязло в сила решение №
1686/21.11.2012г. по г.д. № 9608/2011г. на БРС с което са намалени с 157928.24 /
560523.34 ид.ч. извършените приживе от Б.Г. в полза на П.П. дарения на по 2/3
ид.ч. от посочени в решението шест недвижими имота, като е възстановена с тези
части запазената част на ЛК. от наследството на Б.Г.. В мотивите на решението
си съдът, в изпълнение на правилата по чл.31 ЗН, е формирал една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателката и са били включени в
наследството, не е констатирал задължения и увеличение на наследството по чл.12
ал.2 ЗН, които да се извадят, след което е прибавил установените дарения. Чрез
така установената и остойностена обща маса съдът е преценил наличието на
накърняване на запазената част на наследницата К., при което с постановеното
решение тя е упражнила потестативното си право по чл.30 ЗН.
По делото са представени и множество други документи,
установяващи, че ищцата П.Г.П. е участвала в процедури по възстановяване на
собствеността, промяна статута на земята и делба на имотите, оставени и в
наследство от дядо и П.П, чрез майка и Б.Г..
В тази връзка са събрани и свидетелски показания по
делото – изслушана е от съда Ю.М, дъщеря на обшия наследодател П.П и сестра на
наследодателката на страните Б.Г.. От показанията на св.Михайлова се установява,
че след смъртта на Б.Г. през 2006г., както ищцата, така и ответниците, общо са
участвали в процедурите по възстановяване на собствеността и извършване на
делба, включително и са се съгласявали да получават в общ дял възстановени
имоти. (За потвърждение на последното е представен препис от договор за
доброволна делба от 21.12.2009г. - л.65-68 от делото, касаещ други наследствени
имоти). Свидетелката М ходила заедно с майката на ответниците ЛК. (приживе) да
подава искания и да се снабдява с документи за имотите, когато това трябвало да
се прави в гр.Бургас, а сънаследницата Д.Б вършела това в Созопол, тъй като
живеела там. Ищцата, живееща в САЩ, се обаждала на свидетелката по телефона за
да се информира за хода на процедурите. След смъртта на ЛК. с тази дейност
продължили да се занимават дъщерите и К. и Г..
В същия смисъл са и показанията на св.Б и св.Р. Св.Б е
архитект, на когото ответницата Г.А. е възложила изготвяне на проект за
разделяне на имот на три части, намиращ се в м.Мисаря в гр.Созопол, зад
стадиона. Възнаграждението на архитекта било платено поравно от ответниците.
Св.Русева е също наследник на П.П. Тази свидетелка е
уточнила, че сина на ищцата Се споменал във връзка с наследствените права на
майка си, „че има някакво завещание“, но нито ищцата, нито сина и са оспорвали
участието на ответниците в делбата или дяловете им. При заплащането на
разходите ответниците плащали общо дял, равен на този на ищцата.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Собствеността върху процесните три имота е надлежно
възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П.Я.П. Процедурата по
възстановяване на собствеността на бившите земеделски земи, включени в
границите на гр.Созопол, е приключила с индивидуализацията им по действащия
устройствен план, извършена с цитираната по-горе заповед на кмета на общината
от 23.11.2016г.
Наследник на П.П с дял 1/3 е наследодателката на страните
Б.П.Г..
Що се отнася до правилата по чл.5 и сл. ЗН, Г. е следвало
да бъде наследена от двете си дъщери П.П. и ЛК., при равни части. Последната е
починала през 2013г., като оставила за свои наследници двете си дъщери –
ответниците по делото К.К. и Г.А., както и съпруга си Т.К. Тримата са я
наследили при равни дялове – по 1/3, т.е. всяка от ответниците има съобразно
правилата за наследяване по закон по 1/18 от процесните три имота.
Що се отнася до направеното от наследодателката Б.Г.
завещание в полза на ищцата П.П., то същото е било на цялото налично след
смъртта и имущество, а не на част от него или на определени обекти. Наред с
това П. има и качеството на наследник по закон, което качество не се изгубва
поради факта на наличното завещание, тъй като последното не отнема, а дава
права на посочения в него наследник, който поради това може да не го обяви, да
не го приеме и да не упражни правата си по него, съхранявайки възможността да
упражни правата си на наследник по закон. (В този смисъл вж. решение №
860/23.11.2009г. по г.д. № 2161/2008г. на ВКС, ГК, IV г.о.) По този начин
със смъртта на Б.Г. в полза на ищцата са възникнали две самостоятелни права -
за приемане на наследството по закон и за приемане на наследството по
завещание. Тези права, макар и различни по обем, са насочени към задоволяването
на един и същ защитен от закона интерес, поради което с упражняването на едното
от тях и задоволяването на интереса, се погасяват и двете субективни права.
Несъмнено по делото е, че ищцата е приела наследството от майка си чрез
действията си, но е спорно дали е прието наследството по закон или наследството
по завещание.
Законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен
случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да
преценя дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството. (В
този смисъл е правораздавателната практика, обективирана в решение №
310/09.04.2009г. по г.д. № 721/2008г. на ВКС, ГК, IIIг.о.)
В случая се установи, че реално извършените правни и
фактически действия от ищцата са били насочени към упражняване на правата по
откритото наследство, но заедно със сестра и и сънаследник ЛК., а след смъртта на
последната – с наследниците и и ответници по делото. Участвала е заедно с тях в
административните процедури по възстановяването на собствеността, поделяла е с
тях разноските, съобразно законните си дялове, участвала е с тях в делба на
наследено имущество, като е получавала с тях общ дял. Следователно П.П. е
приела наследството по закон. Обратното би означавало тя да отрича правата на
останалите наследници на Б.Г., за което няма данни отпреди предявяването на
иска.
Представеното по делото пълномощно за приемане на
наследството по завещание, което ищцата е дала през 2009г. на св.Ю.М, не може
да се разглежда от съда като упражняване правата по завещанието, сочещо
приемане, тъй като упълномощаването е само подготовка за такива действия, след
като правоимащото лице е предпочело да не ги извършва лично. Самите произтичащи
от пълномощното действия по приемане на наследството по завещание, не са били
извършени или най-малко няма твърдения, данни и доказателства да са били
извършени преди действията на ищцата, обективиращи воля за приемане на
наследството заедно с другите наследници на Б.Г., т.е. по закон.
Веднъж приела наследството по закон, последващото позоваване
в исковата молба на приемане на наследството по завещание е безпредметно и не
произвежда правно действие, тъй като наследството не може да се приеме повторно,
условно или частично (чл.54 ал.1 ЗН). С приемането на наследството по закон от П.П.,
процесното нотариално завещание е изгубило действието си и не ползва ищцата,
която наследявайки по закон е придобила ½ от наследените 1/3 идеални
части от имоти, или по 1/6 ид.ч. от всеки от тях. Ответниците, заедно с баща си, са придобили, наследявайки по закон ЛК.,
по 1/6 от наследството на Б.Г., или по
1/18 ид.ч. от веки от процесните три имота. Исковете на ищцата са неоснователни
до този размер и основателни над така установените части на ищците, а именно в
частта над 1/18, до 1/12 ид.ч. за всеки от трите процесни имота. В посочената
последна част се явява неверен и цитирания по-горе нотариален акт за
собственост, с който са се снабдили ищците, поради което и на основание чл.537
ал.2 ГПК същият следва да се отмени частично.
Искът на ответниците срещу ищцата, за намаляване на
завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част, е предявен като
евентуален – ако съдът приеме, че завещанието е произвело действие. Тъй като
съобразно изложеното по-горе съдът не приема, че завещанието е произвело
действие в полза на ищцата, произнасяне по евентуално съединения иск не се
дължи.
По повод направените от страните искания и на основание
чл.78 ал.1 и 3 ГПК следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
съответно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ищцата П.Г.П. ЕГН:**********
***, адвокат М.К. ***, че ответниците К.Т.К. ЕГН:********** и Г.Т.А. ЕГН:**********,
двете със съдебен адрес ***, адвокат Т.И. ***, не са собственици над 1/18 до
1/12 ид.ч. от следните три имота :
- поземлен имот с площ 771
кв.м. с идентификатор * по кадастралната карта на гр.Созопол, стар
идентификатор **
- поземлен имот с площ 479
кв.м. с идентификатор ** по кадастралната карта на гр.Созопол, стар
идентификатор **;
- поземлен имот с площ 862
кв.м. с идентификатор ** по кадастралната карта на гр.Созопол, стар
идентификатор **, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
за установяване, че ответниците не са собственици на по 1/12 ид.ч. от
имотите, в останалата им част, а именно в частта до 1/18 ид.ч. от имотите.
ОТМЕНЯ нотариален акт
№ 60/10.02.2017г. по н.д. № 45/2017г. на нотариус В.Д гр.Бургас, с което К.К. и
Г.А. са признати за собственици на по 1/12 ид.ч. от посочените по-горе
поземлени имоти, в частта над 1/18, до 1/12 ид.ч.
ОСЪЖДА К.К. и Г.А. да заплатят на П.П. 52.50лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА П.П. да заплати на К.К. и Г.А. 566.67лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в
двуседмичен срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева