РЕШЕНИЕ
№ 4031
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря И.на Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110107224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД срещу И. А. Ч.
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 758.77 лева, представляваща дължима сума
за реално ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб. № *, на адрес *, за периода
от 01.04.2019 г. до 30.03.2021 г. и сумата от 141.24 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 07.06.2019 г. до 05.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1498/09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 2959 по описа за 2022 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е депозирал в съда заявление по реда на чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът в срока по чл. 414
от ГПК е подал възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящите искове. Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на
ответника в качеството му на потребител, имайки предвид, че е наемател на процесния
водоснабден недвижим имот, такива в посоченото отчетено количество – от 308 м3 до 548
м3 за процесния отчетен период. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че
е бил наемател на ведомствено жилище собственост на М. на п., но сочи, че през 2019 г.
1
блокът бил определен като негоден и опасен за обитаване, като обитателите постепенно са
освободили апартаментите. На 04.12.2020 г. било спряно електрозахранването на жилищния
блок, а на 07.12.2020 г. е било спряно и подаването на вода. Ответникът на 10.12.2020 г.
окончателно напуснал наетия имот и се преместил със семейството си в жилището на
родителите си, находящо се в *, където заживели. Поддържа се, че ведомственото жилище
било заключено, запечатано, включително и входа на блока, като електрозахранването и
водата били спрени, тъй като в блока не живеел никой. Оспорва твърдението на ищеца, че
датата на освобождаване е 10.09.2021 г. Твърди, че това е датата на предаване на жилището
на Комисията. Изцяло оспорва задълженията след 09.12.2020 г. Оспорва изцяло посочените
данни за недобора за ведомост след 07.12.2020 г.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. С молба от 21.11.2022 г. поддържа отговора на исковата молба и моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 08.03.2022 ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
2959 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
1498/09.03.2022 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е лично връчено на
длъжника в Бюро „Призовки“ на 23.03.2022 г. В срока по чл. 414 от ГПК на 21.04.2022 г.
последният е оспорил дължимостта на част от вземанията. В резултат на депозираното
възражение съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си със
сила на пресъдено нещо. Съобщението е редовно връчено на заявителя чрез ЕПЕП на
04.05.2022 г. Ищецът в преклузивния едномесечен срок в изпълнение на съдебните указания
е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия съдебен състав с искане за
приемане за установено в отношенията между страните, че е титуляр на накърненото
субективно материално притезателно право на парично вземане спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на претендираната цена на
предоставените В и К услуги.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с
възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите
на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са
задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от посочената наредба,
2
същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от
обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си
по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния оператор
заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно това, че
ищецът е оператор на ВиК услуги. Безспорно е по делото, че ответникът е бил наемател на
ведомствено жилище с адрес *, т.е. същият е потребител по смисъла чл. 2, ал. 1, т. 1, предл.
2-ро от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4, в които е прието, че потребители на ВиК
услугите са ползвателите на водоснабдените имоти.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение между ищеца и ответника е учредено
по силата на общите правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4,
които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
От ангажирания констативен протокол по описа на Дирекция „И. и б.“ от 17.02.2020
г. е видно, че процесният водоснабден имот е ситуиран в сграда с идентификатор
10135.3513.1798.14, която е частна държавна собственост съгласно Акт № 9038/2016 г., с
предоставени права за управление на Министерството на правосъдието. Видно е от
цитирания протокол, че сградата е освидетелствана като вредна в санитарно-хигиенно
отношение – поради наличието на влага и плесен по стените и таваните на сградата; опасна
за здравето и живота на обитателите и преминаващите хора – поради състоянието на
фасадите и покривната й конструкция; създаваща условия за възникване на пожар – поради
амортизираната електрическа инсталация. Предложено е на Кмета на О. В. да нареди на
собственика на сградата за своя сметка в срок до 30.07.2020 г. да изготви технически
паспорт, ведно с конструктивно обследване на сградата, както и да извърши техническо
обследване на състоянието на външното кабелно захранване и мястото на присъединяване в
трафопоста, а в срок до 31.12.2020 г. да извърши необходимите ремонтни и възстановителни
действия за поправяне, заздравяване хигиенизиране на сградата.
По делото е представено и писмо от м.12.2020 г., адресирано от * до „В.-В.“ ООД, от
което е видно, че собственикът на водоснабдения имот уведомява ищцовото дружество, че
ответникът е бивш служител на Затвора в гр. В., като чрез нотариус О. на 15.03.2019 г. е
удостоверено връчването на нот. покана на последния, с която ответникът е предизвестен,
че договорът за наем се прекратява с изтичане на един месец от съобщението. Ответникът е
предупреден, че ако не освободи жилището в срок, * ще сезира областния управител на
област В. Ответникът не е освободил процесния водоснабден имот доброволно, предвид
което е депозирано искане пред областния управител на област В. за изземване по реда на
чл. 80 от ЗДС. Ответникът е бил единствен обитател в жилищния блок, като продължавал да
ползва процесния водоснабден имот към м.12.2020 г.
В конкретния случай през процесния отчетен период от 01.04.2019 г. 30.03.2021 г.
ползвател на имота е бил именно ответникът. Този правнорелевантен факт се констатира по
несъмнен начин от Приемо-предавателния протокол от 10.09.2021 г., от който е видно, че
ответникът И. Ч. е предоставил владението върху наетото ведомствено жилище, находящо
се в * на представителите на *– Д. М., С. Д.и Р. Д. едва на 10.09.2021 г. чрез предаване на
ключовете на жилището. Отразено е в протокола още, че жилището е в добро състояние.
Показанията на водомера били 548 куб. м., като същият бил спрян на 07.12.2020 г., а
показанията на електромера, който също бил спрян само че на 04.12.2020 г. били 42577 –
3
тарифа № 1 и 88127 – тарифа 2.
Изправността на ищцовото дружество се констатира също от представения приемо-
предавателен протокол от 10.09.2021 г. В същия са вписани показания на водомера за
периода до 07.12.2020 г., а именно 00548 куб. м. Протоколът не е оспорен от ответника и
дори е подписан от същия и ангажиран от него по делото. С положения подпис се
удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни показания. Приемо-
предавателният протокол от 10.09.2021 г. е частен свидетелстващ документ, който в
конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
доколкото материализира неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги до размера от 548 куб м., начислени за периода до спиране на водоподаването -
07.12.2020 г. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
приемо-предавателния протокол.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от м.05.2019 г. до м.03.2021 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
01.04.2019 г. до 30.03.2021 г. по издадените фактури за периода от 08.05.2019 г. до
31.03.2021 г. е 784,78 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско
притезание. Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от
установените месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж
до 04.03.2022 г., възлиза на 146.53 лева.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и добавя, че ищцовото дружество по
последната фактура от 31.03.2021 г. претеднира 1/5 част от цялата сума от 32.51 лева или
6.50 лева, като това е в пълно съответствие с показанията на водомера към м.декември 2020
г., а именно 548 куб. м.
Крайният извод на съда е за основателност на иска за присъждане на главното
вземане до предявения размер от 758.77 лева. Основателността на главното вземане
обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение за
забава съизмерима със законната лихва в размер на 141.24 лева за периода от падежа на
всяка фактура до 05.03.2022 г., както и от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 08.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от
ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер
възлиза на 484.67 лева, от които – 432.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
сторени в хода на настоящото исково произовдство, включващи държавна такса /82.00 лева/,
депозит за вещо лице /250.00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и 52.67 лева разноски сторени в заповедното производство,
съобразно влязлото в законна сила определение № 6107/07.06.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 2959 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
4
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че И. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 758.77 лева, представляваща цената на реално ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с аб. № *, на адрес *, за отчетния период от 01.04.2019
г. до 30.03.2021 г. и сумата от 141.24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
07.06.2019 г. до 05.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 1498/09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 2959 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, И. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „В. и к. – В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 484.67 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- сумата в размер на 432.00 лева - разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /82.00 лева/, депозит за вещо лице /250.00 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение и
- сумата в размер на 52.67 лева - разноски сторени в заповедното производство,
съобразно влязлото в законна сила определение № 6107/07.06.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 2959 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5