РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1445
гр. Пловдив, 28 юни 2019год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й.и
участието на прокурора …, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 280 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Р.Х.Р., ЕГН **********,***, зона „Равнища“ – запад № 123 А, срещу Заповед №
1315 от 08.11.2017 г. на кмета на общ. Родопи, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж: “подпорна стена с ограда”, разположен югоизточно от масивна жилищна сграда в УПИ
V-12 от кв.3, попадащ в част от улица – публична общинска собственост между о.
т.14-17 и в част от УПИ III-14 от кв.6 по плана на в. з. „Равнища“, с. Дедево, общ. Родопи, обл.Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност
на оспорената заповед с доводи за допуснати СПН в хода на административното
производство. Излагат се аргументи за търпимост на строежа и за приложение на
§8 от ПР на ЗУТ.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
В СЗ жалбата
се поддържа. Представя се подробна писмена защита в подкрепа на заявената теза.
Претендират се разноски.
За ответника,
Кмета на Община Родопи, се поддържа становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Представя се подробна писмена защита. Претендират се
разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства (представената
административна преписка, разпитаните свидетели и за двете страни и приетата
СТЕ) , съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството
по делото се развива във връзка с решение № 99 от 24.01.2019 г. по адм.дело № 8741/2018 г. по описа на ВАС, с което е отменено
решение от 1247 от 05.06.2018 г., постановено по адм.дело
№ 330/2018 г. на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав за установяване на извършителя на спорния строеж и
годината на извършването, както и предвид годината на извършване да се установи
дали спорната подпорна стена с ограда е била допустима по ПУП и по правилата за
устройство на територията, действали към момента на извършването или по сега
действащите правила.За изясняване на тези обстоятелства и в съответствие с
указанията на ВАС по делото са допуснати
гласни доказателства и за двете страни и
е назначена СТЕ.
Като
взе предвид събраните при предходното разглеждане на делото доказателства и
събраните допълнително такива в изпълнение задължителните указания на ВАС,
настоящият състав на Административен съд – Пловдив достигна до следните изводи:
На
първо място съдът счита за безспорно установен като извършител на процесния строеж жалбоподателя.
Този
извод съдът извежда от свидетелските показания на св.Д., майка на
жалбоподателя, разпитана при първоначалното разглеждане на делото, която сочи,
че е имало подпорни зидове в закупения от тях през 1995 г. имот, от които една
част са запазили, а други, полуразрушени, са ги подобрили – протокол от с.з. на
л.200.
Едновременно
с това, при разпита си в с.з., при повторното разглеждане на делото, ВЛ сочи,
че подпорната стена представлява едно цяло не е правена на части, оформя се отстрани
на имота на жалбоподателя, терасира се двора му, цели се между различните нива
да има преход – протокол от с.з. от 30.05.2019 г. на л.31.
Т.е.
щом като е едно цяло подпорната стена и не е строена на части, а същата започва
от имота на жалбоподателя, разположена е до вилната сграда на жалбоподателя и с
дължина 0,83 м. е в неговия имот, а попадащите в неговия имот зидове са
възстановени от тях (по св.Д.), то се следва извода, че жалбоподателят е
извършител на процесния строеж в неговата цялост т.е.
и на разпоредената за премахване съгласно процесната заповед част от подпорната стена с ограда.
На
второ място, съгласно задължителните указания по отменителното
решение на ВАС следва да се установи годината на извършването, както и предвид
годината на извършване да се установи дали спорната подпорна стена с ограда е
била допустима по ПУП и по правилата за устройство на територията, действали
към момента на извършването или по сега действащите правила.
За
изясняване на годината на построяване са разпитани свидетели и за двете страни,
които дават противоречиви показания за годината на построяването на процесната подпорна стена.
Според свидетелите на жалбоподателя Г.Д.
- майка на жалбоподателя /на л.199 по адм.д.
№330/2018г./ и Р.К.- бивш собственик на имота до 1995г. /л.11 по делото/, още
при придобиването на имота от майката на жалбоподателя през 1995г. в него е
имало стари зидове, които после само са укрепвани /според Г.Д./, а според Р.К.в
имота е имало стари градежи от дялан камък срещу свличане на терена. СпоредК.процесната каменна стена
е съществувала още през 1995г. и не е променяна.
Според свидетелите на ответника Й. Й./на
л.12 по делото/ и Ж. К./на л.13 по делото/, които познават имота на
жалбоподателя след 2000г., но не и от преди това, подпорни стени не е имало
преди да бъде построена вилната сграда в УПИ V-12 от кв.3 по плана на в.з.
„Равнища", с.Дедево. Двамата свидетели твърдят,
че стените са изпълнени през 2007г.-2010г. /според Й. Й./ и през 2005г.-2007г.
според Ж.К..
Деклараторите по нотариално заверената
декларация на л.47 по адм.д. №330/2018г. установяват,
че изградените подпорни стени и градински елемент, заграден с дървена ограда в
УПИ V-12 от кв.3 и в УПИ IV-10, кв.5 са построени през 1997г.
В тази връзка съдът съобрази следното
като взе предвид и заключението по СТЕ:
За
територията на вилна зона „Равнища", с.Дедево,
община „Родопи" е наличен само един ПУП, одобряван през годините, който
представлява ПУП - ЗРП с кадастрална основа. Той е действащ и към настоящия
момент и е одобрен със Заповеди №3393, 3394/1937г. В него няма предвидени
подпорни стени или огради на мястото на процесния
строеж.
Процесната каменна стена е с височина 1м., а зад нея е
монтирана телена ограда също с височина 1м. Тя не е разположена по имотна
граница между два поземлени имота или по регулационна линия към улица или към
съседен урегулиран поземлен имот. За нея не важат разпоредбите на закона и
подзаконовите нормативни актове, отнасящи се за ограждане на УПИ /парцели/ към
улици или съседи, каквито изисквания има както в отменената нормативна уредба,
така и в действащата. От графичното приложение към експертизата, на което върху
извлечение от действащия ПУП - ЗРП е нанесен процесния
строеж се установява, че стената с ограда е разположена в три различни по
отреждане на плана терена. В началото, до вилната сграда на жалбоподателя, тя
се намира в неговия имот, отреден за УПИ V-12, кв.3
с дължина 0,83м. и не е предмет на заповедта. След края на този участък,
каменната стена навлиза в терен, отреден за улица по действащия ПУП, като тук
дължината й е 3 м. В последния участък, след края на стената през бъдеща улица
по действащ план, съоръжението е изпълнено в УПИ III -14 от кв.6
по плана на вилната зона, в който имот жалбоподателят няма собственост.
Независимо
от годината на построяване на подпорната стена/оградата в частта, попадаща в
участъка, отреден за улица съгласно действащия от 1937 г. и към настоящия
момент ПУП, съгласно заключението на ВЛ не може да бъде допустим строеж. Няма
норми и правила, които да допускат изпълнение на каменна стена и ограда в
рамките на отреждането за бъдеща улица по действащ ПУП, какъвто е средният
участък от процесния строеж с дължина 3 м. Видно от
заключението на ВЛ процесната подпорна стена/оградата
пресича напреки местоположението на бъдещата улица и ограничава достъпа. Ирелевантно е в настоящия случай за допустимостта на
строежа е дали улицата е реализирана на място, има ли направени през годините
отчуждавания и дали фактически може да се реализира улицата в какъвто смисъл се
правят оплаквания от страна на жалбоподателя. От значение е, че по действащия
ПУП към момента на изграждането (независимо кога е било това) и към настоящия
момент процесната подпорна стена/ограда в средната си
част не е допустима, тъй като е изградена върху терен, предвиден за улица. Каза се, действащият план на вилна зона
„Равнища", с.Дедево, община „Родопи" е само
един ПУП и е одобрен със Заповеди №3393, 3394/1937г. и съгласно него този терен
е отреден за улица, съответно не може да бъде пресечен от подпорна
стена/ограда. Процесната каменна стена не е ограда,
тъй като не е разположена по имотна граница или улична или странична
регулационна линия. Тя представлява подпорна стена за терасиране на дворното
място на жалбоподателя поради значителната денивелация на терeна. За средния
участък с дължина 3,00м., попадащ под отреждане за бъдеща улица, няма ред за
допускане на подпорна стена или ограда и той се явява недопустим строеж по
правилата и нормативите, действащи и към настоящия момент. Той не попада в
разпоредбата на чл.151 от ЗУТ и стената с ограда представлява строеж по
определението, дадено в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ.
По тези
съображения, процесният строеж в частта му попадащ в
отреждането за улица не е търпим строеж, тъй като не е допустим по действащия
ПУП от 1937 г., съответно по правилата за устройство на територията, действали
към към момента на изграждането му, така и по сега действащите правила, съответно подлежи на премахване в какъвто
смисъл се е произнесъл законосъобразно ответния АО.
По отношение
на третата част от разпоредения за премахване строеж -
в последния участък, след края на стената през бъдеща улица по действащ план, съоръжението
е изпълнено в УПИ III-14
от кв.6
по плана на вилната зона, в който имот жалбоподателят няма собственост.
И в тази си
част настоящия състав счита, че е правилна заповедта за премахване, тъй като се
касае за строеж, изпълнен без строителни книжа, който не е предвиден по
действащия ПУП и е изграден в чужд имот без учредено право на строеж.
Независимо към
кой момент ще се приеме за извършен строежа и в тази си част преди 1995 г. или
в периода 1995 – 1997 г., в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Д.,
майка на жалбоподателя, или около 2007 г. – 2009 г. по показанията на
свидетелите Йорданка Й.и Ж.К., то липсват основания същият да се определи като
търпим. Това е така, тъй като по действащия ПУП – ПРЗ, каза се, част от процесния строеж попада в терен, отреден за улица, между о.
т. 14- о. т. 17, а третата част в УПИ III - 14, кв. 6,
собственост на трето лице. Следователно
строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и не е допустим по правилата и нормативите
действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ,
тъй като както ЗТСУ (отм.) , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи
върху улица - публична общинска собственост, а също и в нарушение на разпоредбите
на чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 224 и сл. ППЗТСУ (отм.) , съответно на чл. 148, ал.
1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Това изключва възможността за прилагане на § 16 от ДР
на ЗУТ, тъй като едно от изискванията за
търпимост по посочената разпоредба е съответствието на незаконния строеж с
предвиждането на действащия ПУП, а в настоящия случай спорната подпорна сетна
не съответства на ПУП, който в част от нея предвижда улица, а другата попада в
чужд имот.
Ако пък се
приеме, че строежът е изграден в един по-късен момент към 2007 г. – 2009 г. то,
предвид годината на построяването му, той
не попада и в приложното поле на §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ.
Предвид
изложеното се налага извода, че наредената за премахване подпорна стена
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без
строителни книжа и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е
незаконен. Поради това строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225 и следващите
от ЗУТ и издадената от кмета на община Родопи заповед е законосъобразна.
За пълнота,
съдът намира за нужно да посочи, че е налице съдебна практика по настоящия
казус - Решение № 5339
от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2018 г.,
II о., докладчик съдията С. В..
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
По
разноските:
С оглед на изхода на спора е основателно направеното искане
от ответника за присъждане на разноски,
като същите следва да бъдат присъдени в претендирания
размер от 600 лв., предвид това, че ответника се е представлявал от адвокат и
са представени доказателства за сторени разноски в посочения размер ведно със
заплатен депозит за ВЛ в размер на 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Р.Х.Р., ЕГН **********,***, зона „Равнища“ – запад № 123 А,
срещу Заповед № 1315 от 08.11.2017 г. на кмета на община Родопи.
ОСЪЖДА
Р.Х.Р.,
ЕГН **********,***, зона „Равнища“ – запад № 123 А , да заплати на община Родопи сторените по делото разноски в
размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: /п/