Номер 305029.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100501994 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадената от Г. Н. Н. частна жалба вх.№
304/10.02.2020 срещу Определението на ВРС-XLІXс-в № 1482/24.01.2020 по гр.д.№
12657/2019, с което е прекратил производството по делото като недопустимо САМО В
ЧАСТТА по предявения от Г. Н. Н. ЕГН********** с пост.адрес гр.Варна ул.„Ради
Мавридов" № 40 в частта по предявените против ответницата С. Д. Н. ЕГН ********** с
адрес гр.Варна ул.„Околчица"№ 24 ет.3 ап.5, отрицателни установителен иск с правно
осн.чл.124 ал.1 ГПК, че отв.С.Д.Н. не е собственик 1/4ид.част от АТЕЛИЕ № 5,
представляващо самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.1506.80.1.5 с адм.адрес гр.Варна
ул.„Околчица" № 24, с площ от 120,83кв.м. и на 1/8ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.
№ 72709.516.904 с трайно предназначение на територията - земеделска, целият с площ от
7305кв.м. по НА и с площ от 7001кв.м.по скица, находящ се в землището на с.Тополи,
общ.Варна, обл.Варна.
Излага, че макар съдът да не се е произнесъл изрично, като последица от това е
прекратяването по отношение иска за отмяна на издадения КНА за посочените размери и по
отношение на посочените обекти.
Счита постановеното определение за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна. Излага следните доводи:
Неправилно РС е приложил задължителните указания, дадени в т.1 от ТР №
8/27.11.2013 по тълк.д.№ 8/2012. За ищеца е налице правен интерес от търсената защита, тъй
като се позовава на собствени права, произтичащи от НА № 38/2011.
Имотите, описани в КНА, издаден в полза на отв.С.Н. и на останалите ответници,
били идентични с тези на описаните по НА № 38/2011, легитимиращ ищеца. КНА бил без
посочено придобивно основание.
1
На следващо място. В представения писмен отговор по исковата молба били наведени
възражения от страна на ответниците, чрез които се оспорвали правата на ищеца,
легитимиран с НА № 38/2011, от който и отв.Славена черпела права, като се навеждали
правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно:
че процесните имоти били част от наследството на общия наследодател Д.Г.М. и
били наследени от тях поради постигната спогодба по гр.д.№ 3187/2013 на
ВОС, с която е била прогласена нищожността на договор за продажба на
търговско предприятие на ЕТ“Д.М.-Рай ЛБ“ и затова отпадали правата на
всички последващи приобретатели, вкл. и тези на ищеца Г.Н., произтичащи от
сделката по НА № 38/2011, а също и правата на отв.Славена, произтичащи от
същия НА
позовават се на недействителност поради симулация, на осн.чл.26 ал.2 предл.5-то
вр.чл.17 ЗЗД, на договора, от който ищецът черпел правата си , а именно НА №
38/2011
позовават се в евентуалност и на изтекла придобивна давност в тяхна полза
Предвид изложеното и съобразно посоченото ТР за ищеца е достатъчно да установи
материално-правната си легитимация по иска, но не и да извършва главно и пълно
доказване на собственическите си права. Това би се наложило само в случай, че съдът е бил
сезиран с насрещен отрицателен установителен иск или положителен установителен иск за
собственост. Такива в настоящото производство не са предявени. Що се отнася до
положителния установителен иск, предявен от насрещната страна, то производството по
него е било прекратено с влязло в сила определение от
Твърди още, че не е твърдял или признавал, че отв.С.Н. е имала дял, по-голям от
определения й според КНА в размер на 1/8ид.ч. от АТЕЛИЕ и на 1/32ид.ч. от ПИ, с който
КНА са признати права освен на отв.С.Н. и на други лица /останалите ответници/ при други
квоти и на друго основание.
Освен това, при прекратяване на производството по отношение на С.Н., и в случай, че
искът по отношение на останалите ответници бъде уважен, то отв.С.Н. би могла да се позове
на правата, произтичащи от НА № 38/2011, който самата тя е оспорила в подадения ПО.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното прекратително определение
като незаконосъобразно и за връщане на делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия и в тази част.
Писмен отговор от С. Д. Н. вх.№ 18661/4.03.2020 /л.15/ със становище за
неоснователност на жалбата.
Според твърденията на ищеца процесните имоти-ателие и 1/2ид.ч. от ПИ се
2
притежават от него и ответницата при равни квоти, а останалите права не притежават права
върху тях. Затова счита за правилен извода на съда, че по отношение на отв.С.Д.Н. липсва
правен интерес от търсената защита като отрича собствеността на С.Д.Н. в размер от
1/8ид.ч. от ателието и 1/32ид.ч. от ПИ, след като признавал, че нейните права били в по-
голям обем.Евентуално решение по този иск с нищо не би защитило правата върху имотите,
които ищецът твърди да притежава.
По делото е постъпил писмен отговор и от Н. Д. К. вх.№ 983/24.02.2020 /л.13/ против
подадената ч.жалба.
Посоченото лице е ответник по иска и не се явява страна в настоящото производство,
тъй като въззивното производство е по отношение на прекратителното определение,
касаещо само част отв.С.Д.Н.. Ето защо не следва да бъде обсъждан.
Недопустима е частната жалба вх.№ 12685/13.02.2020 от Л. П. М. , подадена срещу
прекрати телното определение, касаещо С. Д. Н. /л.19/.
Посоченото лице се явява ответник и затова няма правен интерес да обжалва
постановеното определение, като изложените доводи са в защита на чужди права – тези на
ищеца
Предвид горното не се налага обсъждането на писмените отговори срещу ч.жалба на
Л.П.М., подадени от Н. Д. К. вх.№ 28161/18.03.2020 /л.37/ и от Г. Н. Н. вх.№
29811/21.05.2020 /л.39/
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:
ВРС е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Г. Н. Н.
против С. Д. Н. , М. Д. М. , Н. Д. К. и Л. П. М. с която е предявен отрицателен иск за
собственост.
Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на ИМ са,че той и първата ответница
С.Д.Н. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила
решение на 23.06.2017г
Твърди, че по време на брака, на 29.11.2011, са придобили в СИО при равни квоти, с
НА № 10/28.11.2011 на н-с Ваня Георгиева, с вх.№ 38/29.11.2011 в СлВп, С.Д.Н. е закупила
от „РАЙ-ЛДМ“ЕООД, представлявано от Г. Н. Н. , следните недвижимите имоти :
3
АТЕЛИЕ № 5 с адм.адрес - гр.Варна ул.„Околчица" № 24 с площ от 120,83кв.м.
1/2ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ПИ с идентиф.№ 72709.516.904 с площ от
7305 кв.м. в землището на с.Тополи, общ.Варна, обл.Варна
Твърди, че впоследствие, през 2018г за описаните по-горе имоти ответниците, вкл. и
С.Д.Н., са се снабдили с КНА № 7/2018 на н-с Орлин Стефанов, вписан в СлВп под №
76/2018, без да е посочено конкретно придобивно основание.
Счита, че ответниците не са собственици на описаните в КНА имоти, който КНА,
обаче, създавал привидност за техните права и по този начин се оспорвало правото на
собственост на ищеца.
Ето защо претендира да се постанови решение за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици общо на 1/2ид.ч. от
апартамент № 5 и общо на 1/4ид.ч. от ПИ в с.Тополи /с оглед заявените от ищеца негови
права върху другите половини от тези имоти/, както и за отмяната изцяло на издадения КНА
№ 7/2018г.
След като е било оставено без движение производството по делото ищецът е уточнил
по отношение на всеки от ответниците какви ид.части претендира да не са техни, както
следва:
С. Д. Н. , че не е собственик
на 1/8ид.ч. от Ателие № 5
на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ 72709.516.904
М. Д. М. , че не е собственик
на 1/8ид.ч. от Ателие № 5
на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ 72709.516.904;
Н. Д. К. , че не е собственик
на 1/8ид.ч. от Ателие № 5
на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ 72709.516.904 ;
Л. П. М. , че не е собственик
на 1/8ид.ч. от Ателие № 5
на 5/32ид.ч. от ПИ с ид.№ 72709.516.904
4
В подадения писмен отговор С. Д. Н. /л.32 и сл./ е оспорила на първо място
допустимостта на иска по отношение на нея с доводите, възприети от ВРС, а в евентуалност
– неговата основателност.
На следващо място Сл.Д.Николова е оспорила придобиването на процесните имоти в
СИО и съответно притежаваните от ищеца съответните 1/2ид.част от двата имота, като
твърди ,че и двата имота са притежание на ответниците по делото, докато ищецът не може
да се легитимира като такъв. В тази връзка навежда слените твърдения:
Четиримата ответници се явявали наследници на Д.Г.М. , поч.на 1.03.2008г , като
отв.Л.М. се явява негова преживяла съпруга, а останалите трима – негови деца.
Спорните имоти били придобити от Д.М. в качеството му на ЕТ“Д.М.–Рай ЛД“,
както следва:
по силата на договор за доброволна делба от 1996г, въз основа на която той заедно
със съпругата си получават в дял земеделска земя с площ от 7305кв.м. в
с.Тополи, който имот е бил притежаван в съсобственост от тримата съделители
ЕТ“Д.М.-Рай ЛД“, ЕТ“АМГ-ИНЖЕНЕРИНГ“ и ЕТ“ МИСА ИНЖЕНЕРИНГ“,
придобили го въз основа на договор за продажба на имот-държавна
собственост, деактуван със заповед от 1996г.
по силата на договор за доброволна делба от 6.04.2001 ЕТ“Дим.Михайлов-Рай ЛД“
получава в дял и изключителна собственост АТЕЛИЕ № 5
Сочи се, че описаните имоти Д.М. получил в качеството му на ЕТ и в резултат на
упражняваната търговска дейност, така че същите били включени в търговското му
предприятие. Затова по отношение на тези имоти не била приложима презумпцията за СИО
Впоследствие, с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 2008г, вписан в
ТР, Д.М. дарил на съпругата си Л. П. М. предприятието си на ЕТ“Дим.Михайлов-РАЙ-ЛД“
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Дарителят дал съгласието
си за запазване на фирменото наименование с добавяне името на надарения за извършване
на търговска дейност- ЕТ“РАЙ-ЛД-Л.М.“.
Впоследствие, с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 2009г, Л.М. е
прехвърлила на „Рай-ЛДМ“ЕООД предприятието си на ЕТ, с което фирмата на ЕТ е
заличена и дейността му е прекратена. Едноличен собственик на капитала на ЕООД е Л.М..
С договора за покупко-продажба, обективиран в НА № 10/28.11.2011 „РАЙ-
ЛДМ“ЕООД, представлявано от Г. Н. Н. , е продало на С.Д.Н. недвижимите имоти :
АТЕЛИЕ № 5 с адм.адрес - гр.Варна ул.„Околчица" № 24 с площ от 120,83кв.м.
5
1/2ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ПИ с ид.№ 72709.516.904
Със същия договор дружеството е прехвърлило на Л.М. апартамент № 8.
С последващо договор за продажба, обективиран в НА № 33/ 8.12.2011 същото
дружество „Рай-ЛДМ“ЕООД, представлявано от настоящия ищец Г.Н.Н., е продало на Л.М.
останалата 1/2ид.част от земеделската земя в с.Тополи.
По силата на съдебна спогодба от 29.01.2015 по гр.д.№ 3187/2013 по описа на ВОС,
влязла в сила на 6.02.2015, е била прогласена нищожността на договора за прехвърляне на
търговско предприятие на ЕТ“Д.М.-Рай-ЛД“, сключен на 12.02.2008.
Счита, че постигната спогодба имала значението на влязло в сила решение и затова
поради нищожността на посочената прехвърлителна сделка отпадали с обратна сила както
правата на Л.М., така и на всички последващи приобретатели, т.е. поради нищожността на
договора за дарение на търговското предприятие, същият не е произвел действие и затова
всички последващи разпореждания с имоти , включени в търговското предприятие на
ЕТ“Дим.Михайлов-Рай-ЛД“ са били извършени от несобственици и са били лишени от
прехвърлително действие. И тъй като тези имоти били част от наследството на Д.М.,
открито със смъртта му на 1.03.2008, и предвид индивидуалната собственост върху тях / т.е.
нямат статут на СИО/, затова са наследени от четиримата наследници при условията на чл.5
и чл.9 ЗН при равни квоти.
На следващо място отв.Сл.Д.Николова се позовава на нищожност поради абсолютна
симулация на посочената сделка, обективирана в НА № 10/2011, от която и ищецът черпи
правата си, като твърди, че договорът бил сключен единствено с цел да създаде
привидност
Поради горното С. Д. Н. не е придобила собствеността върху посочените имоти и
затова същите не са имали статут на СИО.
За да прекрати производството в тази част, ВРС е приел в мотивите си, че съобразно
твърденията на ищеца, че процесното АТЕЛИЕ № 5 и 1/2ид.част от ПИ в с.Тополи се
притежавали от него и С.Д.Н. при равни квоти по силата на сключения по време на брака
им, прекратен с развод, договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 10/28.11.2011.
Затова за него липсвал правен интерес от търсената защита да установява, че тя не
притежавала 1/8 от ателието и 1/32 от ПИ, след като самият той признавал, че тя била
съсобственик с по-големи дялове.
Изложените мотиви не се споделят от въззивния съд.
От подробно възпроизведения писмен отговор на отв.С.Д.Н. става ясно,че се
оспорват правата на ищеца, произтичащи от същия НА № 10/2011, съответно неговата
процесуална легитимация – доколко същият има защитими права, което обуславя правния
6
интерес от търсената защита.
За тази цел, обаче, РС следва да обсъди наведените твърдения на двете страни,чрез
които са оспорени правата, както на ответната страна, така и на ищеца.Едва след анализа на
събраните доказателства може да формира извод дали и доколко са основателни
възраженията на ответниците относно валидността на сделката, която легитимира ищеца
като собственик, т.е. същата дали е нищожна поради нейната симулативност или, макар и
валидна, дали е произвела вещно-прехвърлително действие /т.е. праводателят по нея
легитимирал ли се е като собственик/. В тази връзка е необходимо да се съобрази дали е
действителна спогодбата от 29.01.2015 по гр.д.№ 3187/2013 по описа на ВОС, сключена
само между Н. Д. К. и Л. П. М. по предявен от Н.Д.К. срещу Л.П.М. и С.Д.Н. иск за
нищожност на договор за дарение на търговско предприятие и евентуален иск за намаляване
на дарствено разпореждане, както и кои от участниците в настоящото производство биха
били обвързани от СПН по нея.
Едва, след като формира правните си изводи по всички спорни въпроси, РС може да
даде отговор на въпроса дали ищецът се легитимира като собственик, респ. дали има
защитимо право ,което да обуславя правен интерес от търсената защита. Що се отнася до
правата на ответницата С.Д.Н., следва да се съобрази, че се отрича правото й на собственост,
произтичащо от друго правно основание, различно от деривативното основание,
обективирано в НА № 10/2011 /от което черпи права и ищецът/ и което самата тя е оспорила
още с писмения си отговор. Да се приеме на този етап на производството, че за ищеца
липсвал правен интерес поради това, че признавал на отв.С.Д.Н. по-големи права, отколкото
същата имала по КНА, води до предрешаване на спора поради преждевременно произнасяне
по материално–правните въпроси, за които съществува спор.
Изложеното налага отмяната на постановеното прекратително определение и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и в тази част.
ІІ Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от Г. Н. Н. вх.№ 32222/29.05.2020
срещу Определението № 5140/9.04.2020, постановено на осн.чл.248 ГПК /л.42/, с което е
осъден ищецът да заплати на отв.С.Д.Н. сумата от 1735,87лв – разноски по делото за
заплатено адв.възнаграждение след уважено възражение за прекомерност на претендираната
сума от 2500лв.
Правилно съдът бил определил цената на исковете по отношение на отв.С.Д.Н. –
1/8ид.ч.. за ателието и 1/32ид.ч. за ПИ от съответните данъчни оценки, както и че предметът
на делото не представлявал прекомерна фактическа и правна сложност, а относителна
такава.
Необосновано, обаче, е приел, че адв.П.Станев бил осъществил процесуално
7
представителство по делото. Действията на адвоката се изчерпвали само с изготвянето на
писмения отговор. Производството по отношение на посочената ответница се изчерпило
само до проверка наличието на правен интерес от търсената защита, т.е преценка за
допустимост на иска. При това, по делото не е имало проведени открити съдебни заседания.
Ето защо счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде редуциран съобразно
разпоредбите на чл.9 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004, т.е. като % от
възнаграждението чл.7 ал.2, което следва да придобие числовия израз от 1302лв, до който да
бъде намалена присъдената в полза на ответницата сума.
В писмения отговор С. Д. Н. вх.№ 38145/17.06.2020 /л.48/ излага становище за
неоснователност на жалбата. Не било вярно, че адв.П.Станев не бил осъществил
процесуално представителство, както и че производството по делото се било развило само
до етапа преценка по допустимостта на иска.
По делото съдът е разменил книжата, в резултата на което ответната страна е подала
писмен отговор. Обстоятелството, че съдът е преценил недопустимостта още преди
внасянето на делото в с.з.за разглеждане в о.с.з. не би следвало да се отразява върху размера
на претендираните разноски.
На следващо място счита, че в случая не намира приложение нормата на чл.9 ал.1 от
Наредбата.Същата е приложима в случаите на договарян на възнаграждение само за
изготвяне на отговор на искова молба, въззивна жалба и или отговор на жалба без
процесуално представителство. А в случая ответницата била упълномощила адвокат за
процесуално представителство и защита.
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество – за
основателна по следните съображения:
Разноските в полза на С.Д.Н. са били присъдени на осн.чл. 78 ал.4 ГПК поради
прекратяването на производството по отношение на нея.
При положение, че с определението на ВОС се отменя постановеното от ВРС
прекратително такова и се възстановява висящността на производството спрямо С.Д.Н., то
на отмяна подлежи и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на РС досежно
дължимите разноски. По тях РС следва да се произнесе с окончателния съдебен акт
съобразно изхода на спора по делото.
ІІІ Въззивният съд констатира, че РС е бил сезиран и с молба от Л. П. М. вх.№
16941/26.02.2020г /л.269-І/ с искане за ТЪЛКУВАНЕ по реда на чл.251 ГПК на
постановеното в з.з. определение № 5690/19.12.2019 /л.235-І/, с което ВРС не е приел за
съвместно разглеждане и е прекратил като недопустимо производството по предявения само
8
от Л.М. насрещен положителен установителен иск за собственост срещу ищеца Г.Н.Н..
Писменият отговор от Г.Н.Н. вх.№ 29810/21.05.2020 се намира по настоящото
въззивно дело на л.40. А в молба вх.№ 11916/11.02.2020 /л.259-І/ е обективирано искането
му за присъждане на разноски с оглед прекратяване на производството по предявения от
Л.П.М. насрещен положителен установителен иск.
По тези искания ВРС е пропуснал да се произнесе, което следва да бъде сторено след
връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-XLІXс-в № 1482/ 24.01.2020 по гр.д.№ 12657/2019, с
което е прекратил производството по делото като недопустимо САМО В ЧАСТТА по
предявения от Г. Н. Н. ЕГН********** с пост.адрес гр.Варна ул.„Ради Мавридов" № 40 в
частта по предявените против ответницата С. Д. Н. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.
„Околчица"№ 24 ет.3 ап.5, отрицателни установителен иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК,
че отв.С.Д.Н. не е собственик 1/4ид.част от АТЕЛИЕ № 5, представляващо
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.1506.80.1.5 с адм.адрес гр.Варна ул.„Околчица"
№ 24, с площ от 120,83кв.м. и на 1/8ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.№
72709.516.904 с трайно предназначение на територията - земеделска, целият с площ от
7305кв.м. по НА и с площ от 7001кв.м.по скица, находящ се в землището на с.Тополи,
общ.Варна, обл.Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия и по
отношение на отв.С.Д.Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ОТМЕНЯ определението на ВРС ВРС-XLІXс-в № 5140/9.04.2020 по гр.д.№
12657/2019, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е осъден ищецът да заплати на
отв.С.Д.Н. сумата от 1735,87лв – разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.4 ГПК.
9
Определението не подлежи на обжалване
УКАЗВА на ВРС, че следва да се произнесе по молбата на Л. П. М. вх.№
16941/26.02.2020г /л.269-І/ с искане за ТЪЛКУВАНЕ по реда на чл.251 ГПК на
постановеното в з.з. определение № 5690/19.12.2019 /л.235-І/, с което не е прието за
съвместно разглеждане и е прекратено като недопустимо производството по предявения
само от Л.Д.М. насрещен положителен установителен иск за собственост срещу ищеца
Г.Н.Н.. Писменият отговор срещу молбата по чл.251 ГПК от последния вх.№
29810/21.05.2020 е приложен по настоящото въззивно дело на л.40, а в молба вх.№
11916/11.02.2020 /л.259-І/ е обективирано искането му за присъждане на разноски с оглед
прекратяване на производството по предявения от насрещен иск.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10