НЧХД № 1190/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано
по тъжба от Й.С.С. *** против В.И. ***, с обвинение в престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият е обвинен затова, че на 19.07.2020г. около
16,00-16,30 часа в с. Г. обл. Пазарджишка, докато тъжителката С. забирала брат
си от заведение на ул. „***“ №1, в което бил подсъдимият и още няколко човека,
като при тръгването им С. се провикнал към нея яростно с думите: „Ей дърта пенсионерко, мамчката ти да еба, в гъза да еба“.
С протоколно определение на съда е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от частната тъжителка против подсъдимия
граждански иск за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на
1 200 лева.
Със същия съдебен акт частната тъжителка бе конституирана и като граждански
ищец в наказателното производство.
Частната тъжителка и граждански ищец се явява лично и с упълномощен
повереник, чрез който поддържа изцяло изложената в частната тъжба фактология и
поддържа обвинението. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия, както и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се
признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде
оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката Й.С. и подсъдимият В.С. ***. Двамата се
познават, като не са в близки отношения.
Братът на тъжителката- св. Г.С.К.
работи във фермата на K. К.. На 19.07.2020 г. той и още няколко негови познати
били седнали да пийнат на масите пред магазина на св. Г.Й.К. (брат на K. К.)***.
Там бил и подс. С.. Св. Г. Сп. К. обичал да си попийва, а тъжителката С. не
харесвала този му навик. В следобедните часове, съседи на тъжителката, която по
това време била в дома си, й съобщили, че нейният брат отново се запивал в едно
от заведенията. Тогава тя потърсила св. С.К., неин близък, за да я откара с
колата си до заведението. Когато пристигнали, тъжителката слязла от автомобила
и се отправила към масата, на която седял нейния брат и започнала да му се
кара, че е възрастен и че се излага. Взела чашата с питието му и я изсипала на
земята. След това му направила забележка, че другите му пиели парите и го
хванала за ръката и започнала да го дърпа да става и да се прибира. Ядосан от
поведението й, подс. С. й направил забележка да не вика и да остави брат си да
почива. След това потърсил св. Г. Йорд. К., който да потвърди, че никой не
харчи парите на Г. Сп. К. и че всеки са плаща пиенето. Междувременно пристигнал
K. К. и братът на тъжителката се качил в колата му и потеглили към фермата.
Тогава навън излязъл св. Г. Йорд. К.. Подс. С. се преместил в съседното
заведение. След като тъжителката и св. К. разменили няколко приказки, тя и св. К.
се качили в колата му и си тръгнали. По пътя тъжителката споделила на К., че
подс. С. я обидил като я нарекъл „дърта пенсионерка“ и я напсувал. След това,
когато се прибрала разказала и на съпруга си -св. И.С..
Поведението на подс. С. засегнало частната тъжителка, която преценила, че
циничните думи на С. са я обидили и накърнили честта и достойнството й. Затова
на 19.08.2020 г. тя подала тъжба в РС- П. против подс. В.С., която дала
началото на настоящото наказателно производство.
С тъжбата частната тъжителка С. инкриминирала като
обидни отправените към нея думи от подс. С. „Ей дърта пенсионерко, мамчката ти да еба, в гъза да еба“, като същите били изречени на публично място не само
в нейно присъствие, но и в присъствието на други лица.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.К., Г. Сп. К.,
А.Ц., С.Ф., които кредитира като непротиворечиви и взаимнодопълващи се и
частично от показанията на свидетелите Г. Йорд. К. и И.С., както и от писмените
доказателства приобщени по делото.
Установената и изложена по-горе фактическа обстановка
дават основание на съда да приеме, че със своите действия подс. С. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
смисъла на чл.148 ал.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК а именно че на посочената в
тъжбата дата и място, публично я е обидил с думите „Ей, дърта пенсионерко,
мамчката ти да е еба, в гъза да еба“.
По делото безспорно се установи, че на инкриминираната
дата и място тъжителката е била във въпросното заведение, за да забере своя
брат. Установи се също така, че още с пристигането си, тя е започнала да му се
кара, като е изсипала чашата с питието му. Стана ясно и това, че тъжителката е
заявила на своя брат, че се излагал, че другите му пиели парите, както и че го
е хванала за ръката и е започнала да го дърпа да става, за да се прибере със
своя работодател във фермата, в която работи. Установи се и това, че
поведението на тъжителката е ядосало подсъдимия С., тъй като св. К. преди е бил
съпруг на неговата леля и понеже го уважавал, подобно отношение към него не му
се понравило. Безспорно е, че подсъдимият се е разправил с тъжителката, като й
е направил забележка да остави К. да почива, както и че те си плащали пиенето и
той не ги черпявал.
Установи се безспорно и това, че никой от
присъстващите в този момент на масите пред заведението, не е чул подс. С. да
обижда тъжителката, още по-малко изричайки твърдените от нея изрази. Подс. С.
заяви категорично, че той не е обиждал тъжителката, а напротив че тя е обидила
него и останалите присъстващи, като ги нарекла „просяци“, защото пиели парите
на брат й. Също така подсъдимият поясни, че той само е направил забележка на С.
да остави „намира“ брат си и е потърсил собственика на заведението, за да й
обясни, че не той им плаща пиенето, а че те си плащали. Категоричен бе, че след
като св. К. бил качен в джипа на работодателя си, той се преместил на маса в
съседното заведение, като не се е разправял повече с тъжителката, а тя
продължила да разговаря с излезлия навън собственик на заведението Г. Йорд. К.
по повод на това, че брат й имал голяма вересия, направена от приятелите му.
Тези обяснения на подсъдимия бяха потвърдени от
показанията на свидетелите А.Ц. и С.Ф., които също били на масите във
въпросното заведение. Вярно е, че в показанията си те посочиха, че са седели на
различни места, но това не е съществено обстоятелство, тъй като не остана
съмнение, а се потвърди и от другите доказателствени източници, че тези
свидетели са били в заведението на св. К.. Свидетелите Ф. и Ц. също заявиха, че
не са чули подс. С. да е обидил тъжителката, а че той само се намесил да защити
св. Г. Сп. К..
В този смисъл са и показанията на св. С.К., който през
цялото време е бил до тъжителката. Той също заяви, че след като С., разправяйки
се с брат си, казала за останалите присъстващи, че са пияници и че му пият
парите, подсъдимия и останалите присъстващи започнали да се разправят с нея, че
това не било истина, като бе категоричен, че не е чул подсъдимия да е отправял
обиди към тъжителката. Вярно е, че този свидетел заяви също, че докато пътували
в колата, за да се приберат обратно, тъжителката му споделила, че С. я бил
напсувал, но отново заяви, че той не е чул той да я е напсувал.
Св. И.С.- съпруг на тъжителката също заяви в
показанията си, че когато се прибрала, тъжителката била разстроена и му
разказала, как е била обидена от подс. С.. Съдът обаче не даде вяра на тези
негови твърдения, не само поради близките му съпружески отношения с
тъжителката, определящи неговата заинтересованост от изхода на делото, но и
поради това, че този свидетел заяви, че докато жена му разказвала за станалото
в дома им бил и св. К. и този разказ бил станал пред него. Св. К. обаче
категорично отрече това, като заяви, че след като е оставил тъжителката пред
дома й веднага си тръгнал, тъй като по това време неговата баба била в много
тежко здравословно състояние и той бързал.
Единственото доказателство в подкрепа на обвинението
са показанията на св. Г. Йорд. К.- собственикът на заведението, където се е
развил въпросният инцидент. Той заяви, че излязъл навън пред заведението,
защото чул разправия и тогава подсъдимият казал на С. „пенсионерко дърта, мама
ти дееба у гъза дееба“. Този свидетел обаче заяви, че когато излязъл навън там
били единствено подсъдимия, тъжителката и св. К., който бил до тъжителката. Същевременно
обаче стана ясно, че освен тях тримата там са били още няколко души, в т.ч. и
свидетелите Ц. и Ф.. Всички тези присъстващи, в т.ч. и св. К., обаче заявиха
категорично, че подсъдимият не е изрекъл обидни думи към С.. Освен това този
свидетел заяви, че обидните думи са изречени от С., след като братът на С. вече
бил забран, а според изложеното в частната тъжба от С. е, че обидата й е
нанесена в момента, в който брат й станал от масата и те двамата тръгвали да се
прибират. При това положение твърдяното в тъжбата не се подкрепи от нито едно
от събраните по делото доказателства.
Дори и обаче да се допусне, че св. К. е чул въпросните
обидни думи, изречени от подсъдимия спрямо тъжителката, то неговите показания
са единственото уличаващо подс. С. гласно доказателство. При това положение
неговите показания, съпоставени с показанията на всички останали свидетели и
обясненията на подсъдимия, не са достатъчни, за да се докаже авторството на
деянието в лицето на подсъдимия и то до изискваната от закона степен на
несъмненост. Едва ли е необходимо да се припомня старата римска максима,
намираща доктринало и практическо проявление като принцип, установен в процеса
на доказване при провеждането на наказателноправна политика, а именно: „Testis
unus, testis nullus” (Един свидетел, не е свидетел или Един свидетел не стига).
С оглед на така събраните доказателства и техният
анализ, за съда не остана съмнение, че подс. С. не е изричал обидни думи спрямо
тъжителката С., а именно изричайки „Ей дърта пенсионерко, мамчката ти да еба, в
гъза да еба“. Казано с други думи недоказан остана твърдения факт,
че подс. С. е изрекъл горецитирания израз по отношение на С.. С оглед на това
ненужен се явява и коментара дали са налице останалите елементи от фактическия
състав на повдигнатото обвинение, а именно дали изреченият израз по адрес на
тъжителката е от такова естество, че е в състояние да създаде у пострадалата
душевен дискомфорт, да засегне честта, гордостта и достойнството й, както и
дали обидата е нанесена публично, т.е. на публично място, в присъствието на
други хора и тя да е възприета от тези хора.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл.304 от НПК подс. В.С. бе призната за невинен и оправдан по обвинението по чл.148 ал.1
т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.07.2020г. в село Г., обл.П., в присъствието на повече от един човек на
публично място е казал нещо унизително за честта и достойнството на Й.С.С. ***
в нейно присъствие, а именно израза „ей дърта пенсионерко, мамчката ти да еба в
гъза да еба“, като обидата е нанесена публично.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частната тъжителка Й.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия В.И.С.
сторените от него разноски в размер на 250 лева за платен адвокатски хонорар,
за който по делото бяха представени доказателства (пълномощно).
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: