№ 1403
гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: село ***,
общ. ***, обл. П., ул. „***“ № **, чрез адв. С.П. против Наказателно
постановление № 21-1030-003845/28.04.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с
което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена в
наказателното постановление. Твърди да са допуснати съществени
процесуални нарушения при описанието на деянието, за което е
административно наказан. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява
лично и с адв. С.П., като и двамата поддържат жалбата. Взема се становище
да са налице основания за квалифициране на случая като маловажен.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 31316/14.06.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично
1
доказано. Поддържа както в АУАН, така и в наказателното постановление да
е посочено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, а този вид
превозни средства да са винаги от категория М1, поради което предлага на
съда да приеме, че не е допуснато съществено процесуално нарушение. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. П. Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.05.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 17.05.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 07.04.2021 г. около 00:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 62 жалбоподателят Р. П. Н. управлявал лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ***, като по време на движение не бил поставил
обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време
на посочения пътен участък свидетелят И.Н.Н. – ***, изпълнявал служебните
си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят Н.
забелязал, че жалбоподателят не използвал обезопасителния си колан, поради
което му подал сигнал да спре. Лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №
***, управляван от жалбоподателя, бил обозначен като таксиметров, но в
момента на проверката Н. не превозвал пътници. Той не носил със себе си и
изискуемите документи като водач на лек таксиметров автомобил.
На място свид. Н. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 969655 от 07.04.2021 г. против жалбоподателя Н.,
в негово присъствие и в присъствието на свидетел относно деянието по
неизползване на предпазния колан. На жалбоподателя бил връчен препис от
акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
2
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. И.Н.Н.. От тях се установяват
времето и мястото на извършената проверка, както и обстоятелството, че
жалбоподателят като водач на МПС не е използвал обезопасителен колан.
Установява се още, че лекият автомобил конструктивно е бил оборудван с
такъв колан, което свид. Н. пряко е възприел. Последният изяснява и че
жалбоподателят не е използвал предпазния колан по време, когато
автомобилът е бил в движение, което той е възприел при подаването на
сигнал за спиране със стоп-палка. От показанията на свид. Н. се изяснява и
обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е бил
обозначен като таксиметров автомобил, а табелата с надпис „такси“ не е била
покрита. Свидетелят изяснява и че към момента на проверката в автомобила е
нямало превозвани пътници, а жалбоподателят е бил сам. Съдът дава вяра
изцяло на показанията на свид. Н.. Показанията му са подробни, вътрешно
непротиворечиви и достатъчно обстоятелствени, а не схематични, което
показва, че свидетелят има ясен спомен за събитията, които възпроизвежда
пред съда. В показанията си свид. Н. съобщава за обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват основания, по
които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.
Жалбоподателят се възползва от правото си да даде обяснения в
откритото съдебно заседание, в които сочи, че автомобилът, който е
управлявал към момента на проверката, е бил обозначен като таксиметров,
както и че когато е бил спрян от свид. Н., е пътувал към стоянка, на която
изчакват таксиметровите автомобили, а не е превозвал пътник. В тази част
обясненията изцяло кореспондират с показанията на свид. Н. и получават
доверие от съда. Жалбоподателят признава и че към датата на проверката е
бил изтекъл срокът на издаденото му разрешително за извършване на
таксиметров превоз като водач на лек таксиметров автомобил.
От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 17 от
делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и
модел „Шкода Октавия“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за
правостоящи и с категория на превозното средство М1.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е на жалбоподателя Н. за запознаване със
съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление – от материално и териториално компетентен
3
орган.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от
обективна страна на 07.04.2021 г. около 00:30 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Цар Борис III Обединител“ № 62 жалбоподателят Н. е управлявал лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***. Следователно той е бил водач на
МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е
годен субект на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От показанията на
свид. Н., на които съдът изцяло даде вяра, се установява, че той е възприел
факта на непоставен от водача обезопасителен колан, още докато
автомобилът е бил в движение, а не едва когато превозното средство е
поставено в покой. Доказано от обективна страна, отново от показанията на
свид. Н., е и че този автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан за
водача. Процесният лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, който е
управлявал жалбоподателят Н., попада в приложното поле на разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От постъпилата справка от АИС-КАТ „Регистрация“
(лист 17 от делото) се установи, че същият е от категория М1. Съгласно
чл.149, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП категория М1 включва „превозни средства от
категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача;
в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят
на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на
водача)“. Следователно в обективната действителност са се осъществили
всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за
жалбоподателя Н. е възникнало задължението да спазва предписаното
правило за поведение – да използва обезопасителния колан, с който МПС е
оборудвано. Доказа се по делото, че жалбоподателят не е изпълнил това си
задължение и именно с това си бездействие е осъществил изпълнителното
деяние на нарушението. Последното е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без
необходимост от последващ вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят Н. е съзнавал, че боравейки с уредите за
управление на автомобила, е привел същия в движение, както и че превозното
средство е оборудвано с обезопасителен колан. Следователно той е формирал
представа за проявлението в обективната действителност на всички признаци
от състава на нарушението, при които възниква задължението му да използва
обезопасителния си колан, но съзнателно не е сторил това, с което му
поведение нарушението е било довършено.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя да е
налице хипотезата по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, изключваща задължението
за използване на предпазния колан, както и за несъставомерност на деянието
от субективна страна. И двете възражения се обосновават с едно и също
фактическо обстоятелство – че към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал таксиметров автомобил. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 4 от
4
ЗДвП гласи, че: „могат да не използват обезопасителни колани водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното
място“. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че процесният случай не се подвежда под
хипотезата на цитираната норма. Съдебната практика по приложението на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е трайна, че тя следва да се
прилага стриктно, а не да се тълкува разширително. Следователно водачът ще
може да се ползва от диспозицията на правната норма, позволяваща му
правомерно да отложи използването на обезопасителния колан по време на
движение, само при кумулативното наличие на две предпоставки:
- да превозва пътник и
- да осъществява превоза в рамките на населено място.
По делото е категорично доказано /както от показанията на свидетеля
очевидец Н., така и от обясненията на жалбоподателя/ отсъствието на
първата предпоставка. Само по себе си управлението на таксиметров
автомобил не е достатъчно, за да може водачът му правомерно да откаже
използването на обезопасителен колан. В случая жалбоподателят Н. не е
превозвал пътници, поради което той е имал задължението да постави
предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван. В този изричен
смисъл: Решение № 7440 от 30.11.2015 г. по к.а.н.д. № 6160/2015 г. на
Административен съд – София; Решение № 1359 от 29.09.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1272/2015 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 29.04.2014 г.
по к.а.н.д. № 65/2014 г. на Административен съд – Габрово.
Когато свид. Н. е установил нарушението, жалбоподателят е съзнавал, че
не превозва пътник, поради което е несподилим доводът на защитата за липса
на виновно поведение от субективна страна. Възражението, че деянието не е
виновно извършено, тъй като жалбоподателят не знаел, че е изтекъл срокът на
издаденото му разрешение за водач на лек таксиметров автомобил, също е
неоснователно. Фактът на незнанието на това обстоятелство може да изключи
единствено умисъла към извършването на административното нарушение.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН последното е виновно извършено деяние, а
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН постановява, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН), каквото предвиждане съгласно
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП в случая липсва.
Следователно дори и жалбоподателят да не е формирал съзнание за факта на
изтеклия срок на издаденото му удостоверение, то той е могъл да узнае това
обстоятелства, а едновременно с това е и бил длъжен съгласно разпоредбите
на Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Обн. ДВ
бр.109 от 14.12.1999 г., изм.). По тези съображения той не може да черпи
права от незнанието си, а деянието се явява виновно извършено.
Горните обстоятелства се изясняват единствено за пълнота на
изложението и отговор на възраженията на жалбоподателя. Последните обаче
5
се явяват изначално негодни да оборят извода за съставомерност на деянието,
тъй като независимо дали жалбоподателят е съзнавал или не факта на
изтичането на срока на разрешителното, щом той не е превозвал пътник, за
него не е съществувала правомерна възможност да не използва
обезопасителния колан. В този смисъл преценката дали деянието е виновно
извършено се концентрира около обстоятелството дали Н. е съзнавал, че не
превозва пътник в момента, когато не е използвал предпазния си колан, а не
до това дали е мислил, че може правомерно да осъществява дейност като
водач на таксиметров автомобил. Така мотивиран, съдът приема разгледаните
възражения за неоснователни.
По наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения настоящият съдебен състав намира, че същите нямат
за последица незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Както в АУАН, така и в НП управляваният автомобил е
надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен
номер, както и на вида на превозното средство – лек автомобил. Съгласно
т.12, б. „а“ от § 6 от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на
пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не
превишава 8, а разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП постановява,
че категория М1 включва превозни средства от категория М с не повече от 8
места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от
категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане
може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Въпросът към
коя категория спада конкретното превозно средство изисква правна преценка,
но всички релевантни факти, въз основа на които тя е направена от страна на
АНО, са описани и предявени на жалбоподателя още при съставянето на акта
за установяване на нарушението. В този смисъл относно несъществения
характер на допуснатото нарушение е и последователната практика на
касационната инстанция, която според настоящия състав не следва да бъде
игнорирана: така Решение № 101 от 18.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3432/2017 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив /„Възражението относно
липса на посочена категория на МПС в АУАН и в НП е отхвърлено от ПРС
правилно, предвид конкретизация на МПС с марка, рег.номер, вид на ПС - лек
автомобил.“/; Решение № 744 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д. № 399/2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив /„действително в АУАН и НП не
е отразена конкретната категория на управлявания автомобил, но по-
същественото е дали действителната му категория попада в изброените в
законовия текст, а това безспорно е така(видно от представената с преписката
служебна справка). В този смисъл, и според настоящия съдебен състав,
допуснатата непълнота не се явява съществено нарушение, което да обуславя
извод за незаконосъобразност на НП.“/. Последният цитат настоящият
съдебен състав намира за изцяло съответно приложим и към другия твърдян
от жалбоподателя недостатък при описанието на нарушението, а именно
непосочване, че автомобилът е оборудван с обезопасителен колан. И тук на
6
първо място следва да се посочи, че по делото по категоричен начин се
установява, че това е така и в процесното МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ***
конструктивно е имало осигурен предпазен колан за водача. Касае се за
автомобил, който не е бил инцидентно управляван от жалбоподателя, а по
занятие, тъй като с него е осъществявал дейност по таксиметров превоз, а за
самото МПС се установява да е собственост на сестрата на Н.. В тази връзка
за съда остава вън от всякакво съмнение, че жалбоподателят е бил съвсем
наясно, че автомобилът е оборудван с обезопасителен колан, а не е узнал това
обстоятелство едва от направените правни изводи в НП, където наказващият
орган е приел: „водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3,
когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано“. Макар да следва да бъде посочена необходимостта
административнонаказващият орган да проявява по-голяма прецизност в
санкционната си дейност, то преценено в съвкупност с всички обстоятелства
по делото съдът приема, че посоченият недостатък не се отнася към
категорията на съществените нарушения (относимо тук е Решение № 938 от
05.06.2020 г. по к.а.н.д. № 537/2020 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив). Различна би била хипотезата, ако се касаеше за
обстоятелство, неизвестно за жалбоподателя. В тази връзка следва да се има
предвид, че не всеки пропуск при описанието на нарушението автоматично
влече отмяна на наказателното постановление, като преценката винаги следва
да бъде конкретна. По тези съображения съдът приема за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения.
При доказано извършване на административното нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП настоящият състав намира, че същото не представлява
маловажен случай. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от които
да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя Н. разкрива
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните
обществени отношения с типичния интензитет за този вид нарушения.
Липсата на настъпили вредни последици не означава, че във всеки случай,
когато не е настъпил вредоносен резултат, отговорността на нарушителя
следва да отпада. Нарушението е на поставяне в опасност. Същевременно
настъпването на неблагоприятни последици не може да се приеме за типичен,
характерен резултат, за да може тяхната липса да сочи на значително
занижена обществена опасност. Жалбоподателят е и професионален водач,
който би следвало да проявява повишено съзнание към необходимостта да
спазва правилата за движение. При липсата на извинителна причина за
неизползването на обезопасителния колан, то деянието не представлява
маловажен случай.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Видът и
7
размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.
Следователно наказанието не би могло да бъде изменено, нито е допуснато
нарушение при определянето и индивидуализацията му.
По гореизложените съображения жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на жалбоподателя. Такива не се дължат и на
административнонаказващия орган, тъй като той не е защитаван от
юрисконсулт, нито е направил искане за присъждането на сторени по делото
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
003845/28.04.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на Р. П. Н., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. П., ул. „***“ № ** на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8