Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С решение № № /11.5.2010г. ВТРС по гр.д./2009г. е осъдил наследниците на Гено Д. : П. Д. и И. Д. да заплатят на И. С. С. сумата от 300 лева представляваща недължимо платена сума по писмен договор за продажба на недвижим имот от 28.5.1981 овощна градина от 0,800 дка ведно със законата лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски от 12, 50 лева , и е отхвърлил иска й до 600 лева и изцяло е отхвърлил иска на П. С., неин съпруг за сумата от 600 лева срещу същите ответници, като е осъдил първата ищца да заплати разноски от 35 лева, а вторият ищец от 70 лева. Срещу това решение е постъпила жалба в срок от двамата ищци като се иска отмяна на решението като неправилно и в полза на И. С. се присъди сумата от още 300 лева, тъй като нейният дял от наследството на баща й е 1/2 от 1200 лева т.е. 600 лева, както и в частта за разноските като неправилно определени и молят за присъждане на разноски в тази инстанция. В законоустановеният срок не е получен отговор от ответниците, но същите депозират подробни писмени бележки . В с.з. въззивниците поддържат жалбата си . Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното : ВТРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от нито едно доказателство. Ищцата С. е наследник заедно с брат си С.М. на починалия С.М.М. Същият е сключил писмен договор от 28.5.1981 г. с Гено П. Д., който се явява наследодател на въззиваемите за покупка на овощна градина от 7 ара за 1100 лева и барака от 100 лев, като в договора изрично е записано ,че сумата е изцяло платена. Въпреки, че въззивниците са се снабдили с нотариален акт по давност и владение от 1993г., с решение от 8.5.200 г. по гр.д. /99г. ВТРС, са осъдени да предадат владението на въпросния имот на другата страна.. Съдът намира, че ВТРС правилно е направил извод, че се касае за иск по чл. 55 ал 1 от ЗЗД, правилно е приложил ППВС 1/79 г. т.е. че след като договорът е обявен за нищожен поради липса на форма на основание чл. 18 от ЗЗД, получената от продавача цена от 1200 лева, като неоснователно негово обогятяване следва да се възстанови на купувача, който неоснователно се е обеднил. Съдът правилно е преценил, че в този случай делът на ищцата С. се явява на 1/2 идеална част от наследството на бащата съгласно чл.5 ал 1 от ЗН. Като изрично ВТРС е посочил, че същата има право да получи 1/2 ид.ч. от полученото от баща й стр. 2 от решинието, следователно сумата, която същата има право да получи се явява 600 лева, а не 300 лева, както е определил ВТРС. Съдът е приел, че искът е прядевен от двамата ищци общо за сумата от 1200 лева, като в този случай 600 лева , полагащи се на въззивника С. следва да се разделят на 1/2 т.е. се получава сумата от 300 лева. Съдът е допуснал едно неправилно логическо съждение, тъй като ищцата е претендирала сумата от 600 лева, толкова й се полагат съобразно наследствените квоти и в такъв размер следва да се уважи искът й. В частта, с която е отхвърлен искът за 600 лева на вторият ищец решението не е обжалвано, поради което съдът не се произнася по законосъобразността му в тази част. Възарженията, по-късно развити в писмената защита, че към настоящият момент цената на имота е значително по-висока не са били подкрепени с доказателства, преклудирала се е възможността да бъдат правени след доклада на съда по чл. 146 от ГПК. Поради което съдът също не се произнася по тях. Възраженията на въззиваемите, че се касае за ползаване на имота им без правно основание, че им се дължи наем, също не подлежат на разглеждане в това производтво, той като ВТРС не е приел за разгелждане предявеният от тях насрещен иск. По отношение на разноските: тъй като направените разноски за адвокат на ответниците е в размер на 280 лева т.е. по 140 лева за всеки един от субективно и обективно съединените искове, настоящата инстанция определя по-високи разноски респ. 70, и 140 лева за двамата ищци. Но тъй като съдът не може да утежнява положението на жалбоподателя С., в частта за неговите разноски решението следва да остане в сила. По отношение на И. С. следва да се отмени решението за разноски, тъй като с настоящото решение нейната претенция се уважава изцяло. По отношение разноските за д.т. ВТРС правилно е присъдил на И. С. 12,50 лева, тъй като тя е внесна такава д.т.. По отношение разноските за настоящата инстанция, същите ще се изплатят на адвоката от Бюрото за правна помощ, което след това ще си ги събере по принудителен ред. Водим от горното ВТОС РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №/11.5.2010г. ВТРС по гр.д. /2009г.в частта , с която е отхвърлен искът на И. С. С. против наследниците на Гено Д. : П. Д. и И. Д. за сумата от 300 лева и разноски от 35 лева ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. Г. Г. от гр.В., жк Възраждане вх 2 ап 29 с ЕГН: * и И. Г. Д. от гр.В.Т. ул." К." 12 с ЕГН: * като наследници на Гено Д. да зплатят на И. С. С. от гр.В.Т., ул.С. В. №4 Е ап 11 с ЕГН: * сумата от 300 / триста/ лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба 22.7.2009г. до окончателното й заплащане. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |