РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Благоевград, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102826 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. Б. К., ЕГН **********, от гр. ****, чрез
пълномощника си адв. А. К., със съдебен адрес: гр. **** против А. В. М., ЕГН **********,
от гр. ****.
Ищецът твърди, че с нотариален акт № 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022 г. на
нотариус ***, peг. № 241 в нот. Камара с район на действие-РС-Благоевград, страните са
сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с административен адрес: ***,
представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.627.120.1.6, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор 04279.627.120.1,
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 04279.627.120, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.42 кв.м., с прилежащи
части: съответните идеални части от общите части на сградата, СКЛАД с площ от 2.61 кв.м,
ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.627.120.1.5,
04279.627.120.1.1; под обекта: 04279.627.120.1.29; над обекта: 04279.627.120.1.12.
Поддържа, че договорената и заплатена цена на обекта е в размер на 70 000 лв., като в точка
4 от посочения по-горе нотариален акт, страните са договорили неустоечна клауза, съгласно
която продавачът-А. М., се задължил да извършил за своя сметка и съгласно одобрените
проекти, всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира
продавания обект, както и да снабди купувача, тоест-ищеца, с удостоверение за въвеждане в
експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. При
неизпълнение на тези задължения в уговореният срок, продавачът се задължава да заплати
на купувача неустойка в размер на 0,1% върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден
забава, но не повече от 6,6% за всяка година просрочие върху продажната цена. Смята, че
дължимата се неустойка при просрочие е в размер на 70 лв. на ден. Излага, че срокът за
1
снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация не е бил спазен от
продавача, с оглед на което последният дължи заплащането на неустойка, като забавата за
периода от 02.03.2023 г. до 07.06.2023 г. /датата преди подаване на заявлението/ е било общо
97 дни. Заявява, че за същите при неустойка в размер на по 70 лв. на ден, дължимата сума е
в размер на общо 6 790 лв. Тъй като в нотариалния акт е бил договорен праг на неустойката,
дължима от продавача, който е до 6,6 % на година, върху размера на продажната цена на
обекта /70 000 лв./, то максимално дължимата се сума, като неустойка била в размер на 4 620
лв. Излага, че след образуването на заповедното производство/ч. гр. д. № 1206/2023г. на РС
– Благоевград/ бил уведомен, че ответникът се е бил снабдил с удостоверение за въвеждане
в експлоатация на сградата на 24.04.2023г., поради което заявява, че забавата на ответника
била от 02.03.2023г. до 24.04.2023г. В тази връзка иска заплащане на неустойка за забава в
размер на 3710 лв. за периода от 02.03.2023г. до 24.04.2023г. Навежда, че за претендираната
сума по ч. гр. д. № 1206/2023г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, която е била връчена на длъжника, като същият в
законоустановения срок е депозирал писмено възражение.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е
бил сключен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.627.120.1.6, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ: 91,42 кв.м.,
с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, склад с площ
2,61 кв.м, като договорът е бил обективиран в нотариален № 80, том V, peг. № 7282, дело №
831 / 2022г., вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг. № 4153/15.07.2022г., акт № 14, том XV.
Твърди, че в договора било посочено, че имотът се продава за сумата от 70 000,00 лв., от
която 39 000,00 лв. била заплатена авансово на продавача по банков път преди подписване
на нотариалния акт, а остатъка от сумата в размер на 31 000,00 лв. ще бъде изплатена от
купувача на продавача по посочена банкова сметка в три дневен срок от подписване на
договора. Заявява, че в т. 4 от нотариалния акт било посочено, че продавачът се задължавал
да извършил за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички довършителни работи
по строителството на сградата, в която се намира продаваният обект, както и да снабди
купувача с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата,
в срок до 01.03.2023г./, както и че при неизпълнение на посочените задължения в уговорения
срок, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0,1 % върху цялата продажна
цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху
продажната цена. Поддържа, че след сключване на нотариалния акт е било издадено
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Излага, че многократно (преди
01.03.2023г.) ищцата е била канена устно, както от ответника А. М., така и от неговите
родители (**** М.и) да подпише Акт (Образец 15), като всички останали собственици са
подписали Акт образец 15. Счита, че отношенията между ищцата и ответника са били
влошени. Навежда, че тъй като устно отправените покани до ищцата не дали резултат била
изготвена нотариална покана оформена на 27.03.2023г. от нотариус ****, която била лично
връчена на В. К. на 27.03.2023г. Не се оспорва, че действително за сградата е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване след дата 01.03.2023г./,
но твърди, че същото било по вина на ищцата, тъй като ако същата била подписала Акт обр.
15, то за сградата издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация щяло да бъде
издадено много преди 01.03.2023г., тъй като сградата била напълно завършена, като са били
издадени и всички книжа. Заявява, че след издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация, е проведено събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда с участие и на ищцата, на което майката на ответника, **** М.а, е
връчила на всеки един от съсобствениците на самостоятелни обекти карта с клиентски
номер и данни за индивидуалната партида за ел. енергия на съответния обект, както и със
заверено копие на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, които са били
предоставени и на ищцата.
2
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 710 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за
въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г.
съгласно т. 4 от нотариален акт № 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022 г. на нотариус
***, peг. № 241 в нот. Камара с район на действие-РС- Благоевград, която сума е дължима за
времето от 02.03.2023 год. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.06.2023г./ до окончателното
погасяване.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 540 от 09.06.2023г. по ч. гр. д. №
1206/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от
страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявения установителен иск:
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ наличието на уговорка, постигната между страните по
твърдения договор за покупко- продажба на недвижим имот, за дължимост от страна на
ответника на неустойка, при неизпълнение на задължението му да извърши всички
довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и да снабди ищеца-
купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата в
срока, уговорен в договора – до 01.03.2023г.; 2/ размер на претендираната неустойка и 3/
неизпълнение на задължението на ответника (продавач) за заплащане на неустойката.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите две
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение, както и възраженията си, които го
освобождават от отговорност, а именно, че уговорената неустойка в договора била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, както и че същата била прекомерна, както и
възраженията си, че забавата за неизпълнението на задължението да извърши в срок всички
довършителни работи по строителството на процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с
удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на
поведението на ищеца- купувач.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022г., вписан в СлВп -
Благоевград, с вх. peг. № 4153/15.07.2022г., акт № 14, том XV, по силата на който ответникът
е продал на ищеца самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.627.120.1.6, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ: 91,42 кв.м., с прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата, склад с площ 2,61 кв.м.
3/ Че ищецът-купувач е платил на ответника-продавач продажната цена в размер на 70 000
лв.
4/ Че в договора за покупко-продажба била уговорена неустойка в размер на 0,1% /нула цяло
и един процент/ върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от
3
6,6 % /шест цяло и шест десети процента/ за всяка година просрочие върху продажната цена
за неизпълнение в уговорения срок /до 01.03.2023г./ на задължението на ответника да
извърши всички довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и да
снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване
на сградата.
5/ Че за процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване след дата 01.03.2023г., а именно на 24.04.2023г.
Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели *****, *****,
**** **** М.а и ****.
Спорни по делото са обстоятелствата дали уговорената в договора за покупко-продажба
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както дали същата не
прекомерна. Спорни са и обстоятелствата дали забавата за неизпълнението на задължението
на ответника-продавач да извърши в срок всички довършителни работи по строителството
на процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на поведението на ищеца-
купувач.
Настоящият съдебен състав смята, че процесната неустойка не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността .
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
4
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Настоящият съдебен състав смята, че процесната неустойка към релевантния момент за
преценката й за нищожност (сключване на договора за покупко-продажба на 15.07.2022г.) не
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата
обезпечава изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ на задължение на ответника да
извърши всички довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и да
снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване
на сградата. Ответникът не е сторил това, като е снабдил ищеца-купувач с удостоверение за
въвеждане в експлоатация на процесната сграда едва на 24.04.2023г. Следователно
ответникът не е изпълнил добросъвестно и с грижата на добрия стопанин задълженията си
по договора за покупко-продажба. При това положение и на основание процесния договор
ответникът-продавач дължи компенсаторна неустойка за забавено изпълнение. Освен това
следва да се отбележи, че не се установява задължение по договора за продажба от страна на
ищеца, да съдейства при снабдяването на сградата с документи.
Не може да се сподели тезата на ответника, че вината за закъснялото снабдяване с
разрешението за ползване на сградата е единствено и само на ищеца. В тази връзка от
подробните показанията на разпитаните по делото свидетели *****, *****, **** **** М.а и
**** става ясно, че страните по делото са имали влошени отношения, свързани със
строителството и въвеждането в експлоатация на процесната сграда, както и относно
паркомясто към същата. Става ясно, че тези влошени отношения датират още от
сключването на предварителния договор (на 05.02.2021г.) за паркомястото, който договор е
сключен между родителите на ответника свидетелката **** М.а и **** М. и ищеца. Става
ясно, че ищецът и ответникът са имали спорове относно това дали са били извършени
всички довършителни работи по процесната сграда. В тази връзка ищецът е възразявал
относно подписване на акт-образец 15, тъй като не са били довършени СМР-та в сградата,
касаещи парапети, капаци на шахти, включително и в гаража, капаци и решетки, които
касаят английски двор, парапети, които касаят жилищните етажи и др. Това поведение на
ищеца не може да се приеме, че е виновно неизпълнение по задълженията по процесния
договор за покупко-продажба, тъй като същото е насочено към изпълняване в точност на
предвиденото строителство. Отделно от това следва да се отбележи, че за сградата е имало
неплатени данъчни задължения.
По отношение дали уговорената компенсаторна неустойка е прекомерна съдът съобрази
следното:
В настоящия казус размерът на неустойката е 3710 лв. Основните функции на неустойката
са обезпечителна и обезщетителна. Ако размерът на неустойката е твърде голям в сравнение
на вредите, това би противоречало на обезщетителната й функция. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна
функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди
изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този
случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати
неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 92,
ал. 2 ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В
настоящия случай не е налице основание за намаляване на размера на претендираната
неустойка, тъй като уговорената неустойка е от 0.1 % върху цялата продажна цена на имота
от 70 000 лв. за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху
продажната цена, което за процесния период - 02.03.2023 г до 23.04.2023 г., е от 53 дни х 70
лв. = 3710 лв. Размерът на неустойката не излиза извън рамките на разумното съгласно
обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
5
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният установителен иск е основателен.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските
за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните
адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 671 лв.
(арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по
въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело
C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд
е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.
Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с
минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно
може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба №
1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат К.. Исканият адвокатски хонорар е повече от минималния
размер, който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че
казусът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат Конадарев се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги в исковото производство, което е в размер
от 671 лв. При това положение следва да се намали претендираният адвокатски хонорар в
размер на 800 лв., като се присъдят 671 лв.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (74,20 лв. – държавна такса за заповедното производство
и 400 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 74,20 лв. – държавна
такса и 671 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство), отговорността за
разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 474,20 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
6
- 745,20 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. В. М., ЕГН
**********, от гр. ****, дължи на В. Б. К., ЕГН **********, от гр. ****, следната сума,
която е била предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 540 от
09.06.2023г., издадена по ч. гр. д. № 1206/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 3710 лв. /три хиляди седемстотин и десет лева/ - представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация
/разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от нотариален акт
№ 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022 г. на нотариус ***, peг. № 241 в нот. Камара с
район на действие-РС- Благоевград, която сума е дължима за времето от 02.03.2023 г. до
24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда /08.06.2023г./ до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. В. М., ЕГН **********, от гр. **** да
заплати на В. Б. К., ЕГН **********, от гр. ****, разноски, сторени в заповедното и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 474,20 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д.
№ 1206/2023г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 745,20 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2826/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в 2-седмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7