Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260293
29.04.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15814 по
описа за 2019 година.
Предявен и са обективно съединени искове с основание в
чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП чл.143 ЗЗП, чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Н.С.Б. твърди, че е сключил с ответната банка
договор за потребителски кредит от ******
за сумата 50 000 лева, които следвало да се върнат за срок от 300 месеца, при
договорен лихвен процент от 6,15 пункта. Твърди се, че сумата е била отпусната
на разположение по сметка на ищеца открита в лева. След усвояването на кредита
банката била преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и за
погасяването изисквала и събирала по сметката на ищеца суми в тази валута, като
това било уговорено в чл.6, ал.2 от договора. Поддържа, че клаузите на договора
относно валутата на кредита - чл.6, ал.2
и чл.23 от договора са нищожни, тъй като са неравноправни и не са индивидуално
уговорени, като излага подробни доводи за това. Предвид това иска да бъде
прогласена нищожността на тези клаузи. Тъй като, поради действието им банката
неоснователно била събрала без основание в периода от 15.10.2014г. до
01.10.2019г. сумата 10438,73лв. явяваща се валутни разлики, се иска да бъде
осъдена банката да му ги върне, ведно със обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 2282,65 лв. дължимо за времето от 01.10.2016г. до завеждане
на иска. В хода на производството ищецът е изменил размера на иска по чл.55,
ал.1 ЗЗД, чрез увеличението му от 10438,73лв. на 10992,44 лв. / лист 255/.
Ответникът „Юробанк България“ АД излага довод за
недопустимост на иска, като сочи че между страните вече е било водено дело
относно нищожност на клаузата на чл.3, ал.5 от договора, като по него има
постановен съдебен акт. Освен това, счита иска за неоснователен, тъй като
атакуваните договорни клаузи не са неравноправни. Твърди, че искането за
превалутиране изхожда от самия ищец който е знаел за начина на усвояване ни
връщане на кредита при сключването му. Предвид това, счита че клаузите са
индивидуално договорени и иска е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за потребителски кредит с №****** бил
сключен между страните на ******. По силата на същия банката предоставила на
ищеца кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 50 000 лева, съгласно курс „купува“ обявен от банката, към деня
усвояване на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне кредита, заедно с
дължимите лихви. В чл.2, ал.1 било предвидено, че кредитът ще се усвоява по
блокирана сметка в швейцарско франкове / лист 9/. Според чл.6,
ал.2 ищецът следвало да погасява кредита във валутата, в която е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответен падеж
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката на кредита, но има налични средства в лева или евро в други сметка в
банката, банката имала право служебно да изкупи, необходимите да погасяване
средства по курс „продава“ /лист
10/. В член 23 на договора било
предвидено, че кредитополучателят декларира и е съгласен с обстоятелството, че
промяната в обявения от банката курс на швейцарския франк, както и на
българския лев, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за
последица, повишаване на размера да
дължимите погасителни вноски, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви / лист 13/.
По делото не е спорно и се установява от представените
доказателства, че с решение постановено гр.д. № 8891/2017г. по описа на
Софийския районен съд по отношение на страните е било признато за установено,
че чл.3, ал.5 от договор за кредит от ******** е нищожен поради противоречие
със закона. Със същото решение банката ответник е била осъдена да заплати на
ищеца, като получени без основание сумите: 3106,15 шв. фр. – недължими лихви
събрани за периода 15.02.2012г. – 15.01.2017г., 779,57 шв. фр. обезщетение за
забава за периода от 13.02.2014г. до 13.02.2017г., като искът е отхвърлен до
претендираните 3949,26 шв. фр. главница и 876,85 шв. фр. обезщетение за забава / лист 117/. Това решение
е било частично отменено от въззивната инстанция по дело 3991/2018г. на СГС,
като на ищеца е била присъдена разликата до 3949,20 шв. фр. главница и 876,85
шв. фр. обезщетение за забава /
лист 124/.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че за периода от 15.10.2014г. до 01.10.2019г. ищецът е внесъл
погасителни вноски в общ размер 20223,52 шв. фр., от които 4843,04 шв. фр.
–главница, 14550,94 шв.фр. лихва и 829,54 шв. фр. – месечна такса / лист 205/. Левовата равностойност на общо платената сума е
36253,98 лева. От тази сума следва се приспаднат събраните суми от датата 15.09.2019г.,
тъй като погасителната вноска е извършена от възстановено от банката на ищеца
суми, дължими му по цитираното по-горе гражданско дело. Така, събраните от
банката суми за времето от 15.10.2014г. до 01.10.2019г. са в общ размер
19923,87 шв. фр., от които 4729,04 шв. фр.
– главница, 14378,11 шв.фр. – лихви и 816,72 шв.фр. – такси.
Превалутирана сумата възлиза на 35710 лв. Валутните разлики за периода
15.10.2014г. до 01.10.2019г. са 10992,44 лв.
Според заключението на експерта в деня на усвояване на
кредита банката е превела по сметката на ищеца сумата 49249,80 лв., която се
равнява на 40304 швейцарски фрака /
лист 209/. Към датата на
сключване на договора БЛП за кредити в франкове е 5%, а в лева – 9%. Според
вещото лице банка не може да влияе на валутния курс на швейцарския фрак, който
се прилага на световните пазари. Тя може да влияе само на собствения си
търговски курс, в зависимост от търсената печалба при валутни операции / лист 215/. Субектите на пазара, включително ответника не биха
могли на правят сигурна и реалистична прогноза швейцарския фрак за период от 25
години.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по
който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Не се спори
също, а се установява и от заключението на експертизата, че в процесния период
ищецът е извършвал погасителни плащания по кредита.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца,
свързани с неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора.
Съобразно чл.24 от ЗПК по отношение на договорите в обхвата на закона се
прилагат разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.143 ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП преценката на
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо
момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение,
тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора / в този смисъл – Решение 294 от 27.03.2019 г.
на ВКС по т. д. № 1599/2017 г., II т. о., ТК/.
Съгласно тълкуването възприето в практиката на
Върховния касационен съд /Решение
№ 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г. на ВКС, ТК/ неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
Атакуваните
клаузи на договора, още към момента на сключването му, предполагат изцяло
банката да бъде освободена от риска от промяна на валутните курсове, като
прехвърлят същия единствено на кредитополучателя, при това без той да е получил
по сметката си съответната валута – тоест швейцарски франкове и да може да
разполага с нея. Такова неравновесие в отношенията е неравноправно, особено
като се вземе предвид обстоятелството, че за кредитополучателят, като физическо
лице, не се предполага да разполага с финансови познания на нивото, което имат
специалистите на банката ответник.
С оглед изложеното съдът намира, че първият от
предявените искове е основателен и следва да бъде уважен, като се прогласи
нищожността на двете клаузи от договора.
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без
основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.
Даденото по нищожен договор е получено при начална
липса на основание, поради което подлежи на връщане, съобразно цитираната
по-горе норма /в този смисъл - ППВС
№ 1/79г. /. Поради нищожността на
клаузите чл.6, ал.2 и чл.23, следва че разликите формирани вследствие
увеличаването на курса на швейцарския франк в процесния период са суми платени
без основание.
От заключението на експертизата се установява, че за
процесния период валутните разлики заплатени от ищеца възлизат на 10992,44 лв.
Поради това искът следва да бъде уважен изцяло.
Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Според т. 7 от
ППВС № 1/79 г. в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването
на престацията. Следователно ответната банка е в забава за вземането за
получената без основание сума, като дължи за това обезщетение. Неговият размер,
съгласно заключението на експертизата, е 2448,06 лв., която сума е по-висока от
претендираната /2282,65 лв./. Предвид това този иск също следва да бъде уважен
изцяло.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 4211 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по иска на Н.С.Б. ЕГН **********
с адрес *** против „Юробанк България“ АД ЕИК ********* с адрес гр. София, ул.
Околовръстен път №260, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП
като неравноправни по чл. 143, т. 19 ЗЗП клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договор
за потребителски кредит с №*********, сключен между „Юробанк България“ АД и Н.С.Б.,
имащи следното съдържание: „ Погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2,
ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването
на кредите се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ от „Юробанк Еф Джи България“ АД
за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписване на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката.“; „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6,
ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително
и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит".
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК ********* с адрес гр.
София, ул. Околовръстен път №260 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Н.С.Б.
ЕГН ********** с адрес *** сумата 10992,44 лв. /десет хиляди деветстотин
деветдесет и два лева и 44ст./ платена без основание от ищеца по нищожните
клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договор за потребителски кредит с №**********,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.10.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК ********* с адрес гр.
София, ул. Околовръстен път №260 да заплати, на осн. на чл.86, ал.1 ЗЗД, на Н.С.Б.
ЕГН ********** с адрес *** сумата 2282,65 лв. /две хиляди двеста осемдесет и
два лева и 65ст./ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Н.С.Б., на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4211 лв./четири хиляди и единадесет лева/
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.