РЕШЕНИЕ
№ 14432
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А Гражданско дело № 20221110116112 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Й.
Ю. А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, против /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от Ю.Ю., изпълнителен директор, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл. 19, ал.4, вр. с чл. 22 от ЗПК при условията на чл. 143 от
ЗПК, с искане съдът да прогласи за нищожни договор за потребителски кредит № 2238988 и
договор за поръчителство, като сключени при накърняване принципа на добрите нрави и
при неспазване нормите на ЗПК.
Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. сключил договор за потребителски кредит №
2238988 с /фирма/. Съгласно цитирания договор ищецът се задължил да върне сумата в
размер на 3 495,22 лева, главница при годишен лихвен процент на разходите 48, 21% и
фиксиран ГЛП 40,00% на 24 анюитетни (равни) месечни вноски. Твърди още, че по силата
на рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) на 23.08.2021 г., сключен между
/фирма/ и /фирма/ в качеството им на цеденти и /фирма/ в качеството на цесионер,
процесното вземане било прехвърлено на ответника. Счита, че договорът за прехвърляне на
вземанията и договора за предоставяне на поръчителство за нищожни, както и, сключеният
договор между /фирма/ и /фирма/. Навежда довод, че договорът за предоставяне на
потребителски кредит бил недействителен съобразно специалните условия на ЗПК.
Поддържа, че претендираната сума съгласно договора не била индивидуализирана като не
била посочена сума за главница, лихва и такса гарант. Сочи, че в договора за потребителски
кредит липсвала методика за формиране на ГЛП на разходите по кредита в противоречие с
разпоредбите на ЗПК. Навежда твърдения относно неяснотата, съдържанието и
изчислението на годишната лихва в процесния договора по отношение на общия ГПР. По
подробно изложените в исковата молба аргументи счита процесните договори за нищожни
сделки, които не са произвели правен ефект. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника. Със същия оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита за
неприложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. с чл. чл. 22 от ЗПК, тъй като лихвеният
процент бил посочен точно и ясно, а изискването на ЗПК било той да не е посочен изобщо.
Оспорва да е налице нищожност на уговорената възнаградителна лихва, като поддържа, че
посочените в договора ГЛП и ГПР са с фиксиран размер. Поддържа, че доколкото е
уговорена фиксирана лихва няма задължение да включи в съдържанието на договора
1
информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът
противоречи на чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК, като навежда основания, че ГПР не може да
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че в настоящия случай ГПР е
изчислен в размер на 48, 21 %, което не надхвърля законоустановения размер. Намира за
ирелевантни твърденията, че кредиторът е поръчителят са свързани лица. Оспорва
изложеното в исковата молба, че уговореното за /фирма/ възнаграждение накърнява добрите
нрави с аргумента, че дружеството като поръчител е трябвало да заплати сумата по договора
за кредит, с оглед извършено просрочие от страна на ищеца. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивна законова разпоредба
или на добрите нрави и обуславя нищожността на цялата сделка.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора са уговорени
индивидуално.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № 2238988/01.06.2020 г., по който /фирма/ е предоставил на ищеца заем в общ
размер на 3495,22 лв., както и договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2020 г.,
сключен между ищеца и /фирма/.
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит №
2238988/01.06.2020 г. и приложение № 1 към него се установява, че договорът е сключен за
срок от 24 месеца, като ищецът е поел задължението да върне заемната сума на 24 месечни
погасителни вноски от по 213,86 лв. всяка. Видно от клаузата на т. 7 и т. 8 от приложението
между страните е уговорен ГЛП в размер на 40,00 % и ГПР – 48,21 %. Видно от клаузата на
чл.4, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски заем заемателят е поел задължение да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора, съответно договорът не поражда действие между кредитора и
кредитополучателя.
От представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2020
г., сключен между ищеца и /фирма/, се установява, че /фирма/ в качеството на поръчител се
е задължил да сключи договор за поръчителство с /фирма/, по силата на който да отговаря
пред последния солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение от потребителя на поръчителя.
Съгласно чл.5, ал.4 от договора е уговорено, че потребителят има право да заплаща
възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на /фирма/, като
съобразно ал. 5 /фирма/ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал.4,
т.2. и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този
начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
/фирма/ и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Видно от представеното приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в размер 70,71 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, като е посочено, че възнаграждението се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
От представения по делото договор за поръчителство от 01.06.2020 г., сключен между
/фирма/ и /фирма/ се установява, че /фирма/ в качеството на поръчител се е задължил да
отговаря пред /фирма/ солидарно с ищцата за изпълнението на всички задължения,
2
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г., сключен между /фирма/, /фирма/ и /фирма/, се
установява, че /фирма/ прехвърля на /фирма/ вземания, произхождащи от договори за
кредит по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите, а /фирма/ прехвърля на
/фирма/ свои парични вземания, произтичащи от договорите за предоставяне на
поръчителство по потребителски кредити, с длъжниците физически лица във връзка с част
от отпуснатите им потребителски кредити от /фирма/ и онези вземания, по отношение на
които дружеството се е суброгарало в правата на удовлетворения кредитор по смисъла на
чл. 146 от Закона за задълженията и договорите и във връзка с които /фирма/ притежава
всички релевантни документи, удостоверяващи валидността на вземането. Посочено е, че
вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към договора за цесия, като видно
от представената по делото извадка от приложението именно вземанията, предмет на
процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
прехвърлени на ответника /фирма/.
От представените пълномощни се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД /фирма/ и
/фирма/ са упълномощили /фирма/ да уведоми от тяхно име всички длъжници по всички
вземания на дружествата, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на 23.08.2021 г. между упълномощителите, като цеденти, и упълномощеното лице, като
цесионер.
Не е спорно между страните, а и от представеното уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-КРС-АТ/2238988 от 23.08.2021 г. за извършено прехвърляне на вземания (цесия) се
установява, че цесионерът е изпратил такова от името на цедента до ищеца с цел последният
да бъде уведомен, че задълженията по процесния договор за потребителски кредит и
договор за предоставяне на поръчителство са прехвърлени в полза на ответника. Това
обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на представените SMS съобщения,
изпратени до мобилен номер на ищцата.
В случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК,
поради което приложими са правилата на ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл.
22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Според чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следва да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването /чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
В конкретния случай, съдът като съобрази съдържанието на договора за
потребителски кредит и приложение № 1 към него намира, че кредитодателят е спазил
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото е посочен ГЛП в размер на 40,00 %,
условията за прилагането му са разписани в раздел VII от общите условия, неразделна част
от договора за кредит, а в приложение № 1 към договора е инкорпориран погасителен план,
включващ 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка от който в размер на 213,86 лв., с
индивидуално уговорен падеж. Съдът не споделя развитите от ищеца съображения, че в
погасителния план липсва разбивка на сумата за главница, лихва и такса гарант. Съгласно
3
практиката на СЕС /Решение на СЕС от 09.11.2016 година по дело C 42/15 H. C. S. a. s.
срещу K. B. и Решение на СЕС от 05.09.2019 година по дело C 331/18 на TE срещу P. s. r. о./
по тълкуване на член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48, чието
транспониране е осъществено, с приемането на ЗПК, не е необходимо, но и е забранено
законодателство на държава-членка да съдържа изискване за посочване на пълна разбивка
на отделните погасителни вноски. Предвид това следва да се приемат за неоснователни
твърденията на ищеца за противоречие на сключения договор за потребителски кредит с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК.
По отношение на наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен
от посочения в договора, съдът намира следното. При тълкуване на клаузата на чл. 4 от
договора за потребителски кредит е видно, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от /фирма/ юридическо лице,
доколкото е посочено, че в противен случай заявлението на потребителя ще се счита за
неодобрено, което именно е мотивирало ищеца да сключи с /фирма/ договор за предоставяне
на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за
предоставяне на поръчителство е сключен договор между /фирма/ и /фирма/, по силата на
който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. При служебно
извършена справка в Търговския регистър по партида на кредитора и поръчителя се
установява, че същите са свързани дружества (едноличен собственик на капитала на /фирма/
/фирма/ е именно /фирма/), което е индиция за знание у кредитора за наличието на
допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още
към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита. Още повече, съгласно чл. 5, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство
/фирма/ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй
като, както се посочи, това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита,
поради което е следвало кредиторът да включи и този разход в определения ГПР. Доколкото
в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то
съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което влече нищожност на сключения договор за потребителски кредит и свързания с
него договор за предоставяне на поръчителство.
Относно наведеното твърдение за противоречие на договора за предоставяне на
поръчителство с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите и в частност
поради размера на уговореното възнаграждение, следва да се отбележи следното.
Преценката дали е налице противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на
сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към него /в т.ч.
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорено
възнаграждението, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др./. В случая, както се посочи се касае за свързани договори като сключването на
договора за предоставяне на поръчителство е условие и предпоставка за одобрение на
заявлението на потребителя за отпускане на кредит, респ. пораждане на действие на
договора за потребителски кредит, който е сключен под отлагателно условие. Следователно,
уговореното възнаграждение за поръчител е част от общите разходи по кредита, като
размерът му възлиза на около 50 % от стойността на кредита. Предвид това съдът намира, че
е налице противоречие с добрите нрави, доколкото в тежест на потребителя въз основа на
тази уговорка възниква единствено задължението за допълнителни плащания по кредита в
4
полза на свързано с кредитора лице. Ето защо, процесният договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Както вече се изясни по-горе, вземанията по процесния договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство са прехвърлени в полза на ответника
/фирма/, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то,
за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване
на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/
или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което
до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното
правоотношение. В случая, съдът приема за установено, че договорът за продажба и
прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г. е произвел действие по отношение на ищцата и
спрямо нея носител на вземанията по договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство, е именно ответникът, което обуславя неговата процесуална
и материалноправна легитимация да отговоря по предявените искове.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни,
като следва да се прогласи недействителността на сключения договор за потребителски
кредит № 2238988/01.06.2020 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2020 г.
като противоречащи на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в производството разноски. Видно от ангажираните доказателства ищцата е
сторила разноски в размер на 273,19 лв. за държавна такса.
Съгласно представения по делото договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адв. Д. М., се установява, че е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, т.
3 ЗА. В тази хипотеза, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
процесуалните действия на представителя и определените размери в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя като
справедливо и обосновано възнаграждение на адв. Д. В. М. сумата в размер на 700 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 ЗЗД по иска на Й. Ю. А.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор като противоречащ
на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит №
2238988/01.06.2020 г., сключен между Й. Ю. А., ЕГН ********** и /фирма/, ЕИК
************.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 ЗЗД по иска на Й. Ю. А.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор като противоречащ
на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД договор за предоставяне на
поръчителство от 01.06.2020 г., сключен между Й. Ю. А., ЕГН ********** и /фирма/ , ЕИК
**************.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор да заплати на Й. Ю. А., ЕГН **********,
с адрес: /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 273,19 лв., представляваща
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор да заплати на адв. Д. В. М., вписан в
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес: /адрес/ на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА сумата от
700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6