Номер 60404.09.2020 г.Град Гълъбово
Районен съд – Гълъбово
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Боряна О. Христова
като разгледа докладваното от Боряна О. Христова Частно гражданско дело №
20205550100363 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500 лева – главница по
предоставен заем, 47.69 лева – договорна лихва за периода от 14.03.2019 г. до 01.08.2019 г.,
264.88 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 175 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 13.20 лева – законна лихва за периода от 15.03.2019 г. до 27.08.2020
г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, и съдебни разноски – държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, срещу длъжника Б. В. Б. , ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *****.
След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:
В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска
издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато
искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за парична сума в
размер под 25 000 лева, което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно
правилата на родовата подсъдност по чл. 103 и чл. 104 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес
или седалището на длъжника, а когато длъжникът е потребител, заявлението се подава до
съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В конкретния случай претенцията произтича от договор за заем, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Настоящият
адрес на длъжника е в Община Гълъбово, поради което компетентен да се произнесе по
заявлението е именно Районен съд Гълъбово.
В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът не проверява
основателността на претенцията, а уважава същата, когато са налице формалните
изисквания на чл. 410 и чл. 411 от ГПК. По силата на чл. 411, ал. 3 от ГПК, за да уважи
заявлението, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи
на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е
с очевидно качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, дали не се основава на неравноправна клауза в договора и дали е
налице обоснована вероятност за това.
Посочените в заявлението парични претенции са следните:
1
На първо място, иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500 лева – главница
по предоставен заем. По отношение на тази сума заявителят е посочил, че 28.02.2019 г
длъжникът е сключил с „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем №5511391 за сума в
размер 500 лева. Длъжникът се задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължима
договорна лихва в размер на 47.69 лева, или общо сума в размер на 547.69 лева на 11
двуседмични погасителни вноски. Длъжникът трябвало да изплати целия заем на 01.08.2019
г. – последна падежна дата, но не е извършвал никакви плащания. Задълженията по
договора, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности, били прехвърлено в
полза на заявителя съгласно Приложение №1 от 02.01.2020 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Длъжникът бил уведомен от „Вива
Кредит“ ООД за продажбата на вземането на 07.01.2020 г. посредством писмо с обратна
разписка.
На второ място, иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата от 47.69 лева –
договорна лихва за периода от 14.03.2019 г. (датата на първа вноска) до 01.08.2019 г. (дата
на последна вноска).
На трето място, иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата от 264.88 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение. По отношение на тази сума заявителят е посочил,
че съгласно клаузите на договора за заем, заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, който да
отговаря на определени изисквания, описани в заявлението, или банкова гаранция. Поради
неизпълнение на това задължение на заемателя била начислена неустойка за неизпълнение
на задължението. Посочено е, че неустойката се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не е налице период на начисляване.
На четвърто място, иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата от 175 лева.
Посочена е по отношение на нея, че се дължи за предприетите действия от страна на
заемодателя при настъпила дълготрайна забава в изпълнението за осъществяване и
администриране на дейността по събиране на вземането.
На следващо място, иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата от 13.20 лева –
законна лихва за периода от 15.03.2019 г. до 27.08.2020 г.
На последно място, претендира се законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, и съдебни разноски –
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, като се запозна със заявлението и писмените доказателства към него, намира
следното.
По отношение на претенцията за сумата от 264.88 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение:
В процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи. В конкретния договор за заем е уговорено в тридневен срок от
сключване на договора заемателят да предостави на заемодателя обезпечение, за
неизпълнението на което е уговорена неустойка в размер на почти 50% от размера на
кредита. Това води до извода за излизане на неустойката от нейните присъщи
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което води до неоснователно
обогатяване. Освен това съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
2
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е
хипотезата на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка – в случая около 50% от заемната сума.
Законът не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния
необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Тази несъразмерност
между правата на търговеца и на потребителя е значителна, когато е налице съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права
за защита по договора. В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото
задължението за намиране на поръчител в кратък срок не е определено от кредитора като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика,
а от друга – изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не
би могъл да получи в определения тридневен срок информация. По този начин се цели да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. В тази част заявлението следва да бъде
отхвърлено.
По отношение на претенцията за сумата от 175 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
вземането:
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на сумата по
кредита съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането за
такса за разходи в размер на 175 лева, директно противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Твърденията в заявлението сочат, че уговорената предпоставка за начисляване на такси и
разходи е единствено забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Ето защо валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за
разходи в размер на 175 лева, преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1
ЗПК, води до извод за нейната нищожност. Освен това конкретната уговорка противоречи и
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. От изложеното в заявлението не
се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът може
да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От твърденията в заявлението не може
да се направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Както се посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника, която е
последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По отношение на останалите претенции – за главница, договорна лихва и разноски, съдът
намира, че са индивидуализирани по основание, размер, период и начин на начисляване, не
противоречат на императивни правни норми и добрите нрави, не се основават на
неравноправни клаузи в договора с потребителя, поради което за тях заявлението следва да
бъде уважено.
Водим от горните мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№363/2020 г. по описа на РС Гълъбово със заявител „Агенция за контрол на просрочени
3
задължения” ЕООД, гр. София, срещу длъжника Б. В. Б. , ЕГН **********, от гр. Г., в
частта за сумата от 264.88 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 175 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Разпореждането в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която се разпорежда на длъжника Б. В. Б. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*****, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
п.к. 1527, телефон: *****, представляван от управителя Янислав Бориславов Янакиев, чрез
главен юрисконсулт И. К. Т., телефон: *****, адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, п.к. 1527, сумата 500 лева – главница по предоставен заем, 47.69 лева – договорна
лихва за периода от 14.03.2019 г. до 01.08.2019 г., 13.20 лева – законна лихва за периода от
15.03.2019 г. до 27.08.2020 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски –
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
След влизане в сила на разпореждането да се издаде изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4