№ 8634
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110165297 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника С. П. М. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №48, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410
от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че С. П. М. му дължи сумата от 1292,20 лева–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 137,50 лева–лихва за забава от 15.09.2021
год.–29.03.2023 год., сумата от 67,55 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 12,77 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 год.-29.03.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 13.04.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът-С. П. М. е депозирала в срок отговор на исковата молба. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите. Оспорва
1
качеството си на потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството доставена
топлинна енергия до топлоснабдения имот и стойността й.
Третото лице помагач-„ПМУИ” ООД не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай със Заповед
№РД-41-1248/12.05.1982 год. на Председателя на ИК на СНС, като обезщетение на
СКС, е предоставен апартамент №48, находящ се в гр. /////. От списък на етажните
собственици към протокол на ОС на ЕС от 20.01.2012 год. е видно, че СКС фигурира в
него като собственик на апартамент №48, като срещу името й е положен и подпис.
Предвид изложеното съдът приема възражението на ответника, че Заповед №РД-41-
1248/12.05.1982 год. не е породила действие за неоснователно. На следващо място от
удостоверение за наследници с изх. №///// год. е видно, че СКС е починала на
09.01.2022 год. и е оставила наследник по закон ответницата С П. М.. Именно в
качеството си на собственик на процесния имот тя притежава и качеството на
потребител на топлинна енергия, което е основание за ангажиране на отговорността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
2
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата е възложила
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ПМУИ” ООД.
Видно от протоколи за отчет на уреди от 15.05.2021 год. и 07.05.2022 год., подписани
от абонат, установяват извършването на услугата.
Ответникът не оспорва исковете по отношение на претендирания размер,
поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено
потребената от него топлоенергия на стойност 1292,20 лева за периода 01.05.2020 год.
до 30.04.2022 год.. За сумата от 67,55 лева, представляваща такса за отчитане на уреди
и разпределение иска също е основателен и следва да се уважи.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е
неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
3
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до
ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва да
се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.04.2023 год., от
което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
04.2020 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год., от което следва, че вземането не е погасено по давност, а възражението в тази
насока е неоснователно.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 244,47 лева, представляваща сторените разноски
в настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
72,22 лева, представляващи разноските по гр.д. №19915/2023 год. по описа на СРС, 75
с-в..
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 45,77 лева, прадставляваща разноските в настоящото
производство и сумата от 39,81 лева, представляваща разноските по гр.д. №19915/2023
год. по описа на СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
//////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против С. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. /////, ап.48, че С. П. М. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
сумата от 1292,20 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/,
4
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
год. до 30.04.2022 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №48, находящ се в гр. /////,
ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 г. до окончателното и изплащане и
сумата от 67,55 лева /шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/,
предтавляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до
30.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.04.2023 год.
до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 137,50
лева /сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 год. до 29.03.2023 год. и за сумата от 5,03 лева /пет лева и три стотинки/,
представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 год. до 29.03.2023 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 244,47 лева /двеста четиридесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща разноските по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 72,22
лева /седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължимите
разноски по гр.д. №19915/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на С. П. М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, сумата от 45,77 лева /четиридесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща разноските сторени в настоящото производство и сумата от
39,81 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
разноските по гр.д. №19915/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ПМУИ” ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5