ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36512
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110132142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът намира за неоснователни изложените в писмения отговор доводи относно
правния статут на ищцовото дружество и неговата правосубектност. В конкретния случай
при издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допусната очевидна фактическа
грешка, която е отстранена по реда на чл.247 ГПК, а в исковото производство е представена
справка относно актуалното състояние на дружеството.
Неоснователно е и възражението относно посочване в титулната част на исковата
молба на дружество, различно от ищцовото, тъй като тази техническа грешка е отстранена с
подадена по делото молба от ищеца от 06.06.2024 г.
Към исковата молба са представени документи, които не са придружени с превод на
български език съгласно изискването на 185 ГПК. Отделно от предходното документът
описан в исковата молба като ЧМР е нечетлив и следва да бъде представен във вид, който
позволява на съда и другата страна да се запознае със съдържанието му. В случай, че това не
бъде сторено, този документ ще бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Към писмения отговор са представени документи, които като относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Съдържащото се в исковата молба доказателствено искане за задължаване на
ответника да представи „намиращи се в него документи, касаещи процесната сделка“ и то в
оригинал, не е конкретизирано в достатъчна степен. Ето защо, съдът ще се произнесе по това
доказателствено искане след като същото бъде приведено в съответствие с разпоредбата на
чл.190 ГПК.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 14469/2024 г. по описа на СРС, поради което същото следва да бъде
1
приложено за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение относно липсата на
правосубектност на ищцовото дружество, както и искането за прекратяване на
производството.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото, с изключение на посочените в т.3 и т.5 документи,
които не са на български език.
УКАЗВА на ищеца, че в 2-седмичен срок от съобщението следва да представи по
делото /с препис за ответника/ описаните в т.3 и т.5 от исковата молба документи в четлив
вид и с точен превода на български език, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
в срок на даденото указание тези документи няма да бъдат приети като доказателства по
делото.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца да конкретизира доказателственото си искане
по чл.190 ГПК, като в 1-седмичен срок от съобщението подаде молба до съда, в която
посочи какви документи се иска да представи ответното дружество и какво е значението им
за спора.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на предходното указание,
доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
ПРИЕМА представените с писмения отговор документи по опис, обективиран в
същия, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 14469/2024 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.10.2024 г. от 11:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговора от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от *** (***) срещу „***“
ЕООД, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
14469/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.09.2023 г. между трето за спора дружество
„***“ ЕООД и ответното дружество бил сключен Договор № 23-382 /Реф 53910/, по силата
на който на горепосоченото дружество бил възложен превоз на стоки чрез комплектен
хладилен транспорт. Ищецът поддържа, че с извършването на превоза на посочените в
договора стоки в уговорения срок и условия, ищцовото дружество /изпълнител на „***“
ЕООД/ е изпълнило поетото задължение, а за възложителя – настоящ ответник, възникнало
2
задължение да заплати уговореното възнаграждение в размер на 3850,00 евро, без ДДС или
сумата от 7 530 лева, за което била издадена и фактура № 53910/24.10.2023 г. Ищецът
поддържа, че в условията на вътрешно възлагане „***“ ЕООД му е възложило фактическото
изпълнение на сделката за превоз, като на 29.09.2023 г. служител на ищеца, със собствено на
последния транспортно средство, натоварил стоката от посочения от ответника адрес.
Поддържа още, че с предаването на стоката и съставяне на товарителницата ЧМР
ответникът знаел и приел, че реалния изпълнител, съответно контрагент по договора за
превоз, било именно ищцовото дружество. Твърди още, че на 07.10.2023 г. стоката била
доставена на посочения адрес, за което били съставени съответните документи, които след
това били предадени на товародателя. С оглед предходното, ищецът поддържа, че се
ответника е възникнало задължение да заплати сумата от 7530,00 лева, в 45-дневен срок от
издадената на 24.10.2023 г. фактура. Тъй като това не било сторено, ищецът подал заявление
по чл.410 ГПК в съда. Поради оспорване на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 7 530,00 лева, представляваща главница за неплатено задължение по
договор за превоз на стоки № 23-382 /реф. 53910/ от 28.09.2023 г., обективирано във фактура
№ 53910/24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 292,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода от 01.12.2023 г. до 12.03.2024 г. Претендира и сторените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор, в който изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове.
Поддържа се становище, че заповедта за изпълнение е издадена в полза на несъществуващо
търговско дружество, съответно такова с неизяснена правосубектност, поради което липса
активна процесуална легитимация на кредитора. Поддържа се също, че не било налице
противоречие и относно длъжника, тъй като било посочено физическо лице, които „няма
касателство“ към дружеството.По същество на спора се поддържа, че по делото липсват
доказателства, а и твърдения за наличие на трайна или инцидентна обвързаност между
българския и британския превозвач, която да обоснове право на вземане по процесното
навло в полза на ищцовото дружество. Поддържа се, че на 28.09.2024 г. дружеството-
ответник публикувало в борса „Спедитор“ предложение за превозване на товар от България
до Англия, по повод което постъпило запитване от „***“ ЕООД. На 28.09.2023 г. транспорта
бил възложен на последното дружество чрез заявка-договор № 23-382 /реф. 53910/, за което
дружество преди това била извършена проверка относно наличие на лиценз за извършване
на превози. Ответникът поддържа, че за да плати за превоза на стоките следвало да са
представени съответните документи – 2 бр. ЧМР, термолента, документи за товара и
фактура, в която да е посочен номер на заявка и референтен номер, под който е възложен
превоза. Твърди, че в последствие по пощата получили фактура № 53910, издадена от ***,
със седалище във Великобритания, с некоректно посочени IBAN и SWIFT код. Отделно от
горното, в нарушение на договора, към фактурата не били представени задължителните
3
съпътстващи документи. По електронен път било поискано от издателя на фактурата да
уточни връзката си с българското дружество *** ЕООД, но отговор не последвал. Ето защо,
поради липса на документи, от които да се установява, че британския превозвач се
легитимира като изпълнител по превозната сделка, плащане по изпратената от него фактура,
не било извършено. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.79,
ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.чл.372, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по главния иск в негова тежест е да установи, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за превоз, по силата
на което ищецът е престирал, а за ответника е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на
ответника да докаже погасяване на дълга на падежа
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4