Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 02.12.2019                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На пети ноември                                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3250 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че Д.Г.Ж. бил съсобственик на имот с открита партида с № 20372 в ЕООД "Водоснабдяване и канализация" на адрес - в гр. Стара Загора, ...на името на наследодателя му Г.Ж.Г., при квоти 1/2 и.д.ч. за ответника и 1/2 ид.ч. за съсобственика Р.Г.С.. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Партидата се водела на името на наследодателя на ответника, като последният не предприел действия за промяната й след смъртта на наследодателя си. По партидата на наследодателя на Д.Г.Ж., Г.Ж.Г., имало неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 1732,49 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за които в периода 01.12.2015г. до 01.11.2017г. били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 174,66 лева за период от 01.12.2015г. до 18.12.2018г. За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на предоставените и потребени ВиК, слуги в имота на ответника. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в карнета за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ- квитанция за тях се издавала в началото на следващия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 24 бр. квитанции, сумите по които не били заплатени. Срещу Д.Г.Ж. и Р.Г.С. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №238/19.01.2018г. по ч.гр.д. № 381/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора както следва: 1732, 49 лева за главница; 174, 66 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.12.2015г. до 18.12.2017г.; законната лихва от 17.01.2018г. до окончателното заплащане на сумата; 399 лева за разноски по делото, от които 360 лева за адвокатски хонорар и 39 лева за държавна такса. Задължението се разпределяло между наследниците както следва: Д.Г.Ж. -1/2 ид.ч. от задължението от 1732,49 лева или 866,25 лева за главница и 1/2 ид.ч. от 174, 66 лева за лихва или 87,33 лева за лихва; Р.Г.С. -1/2 ид.ч. от задължението от 1732,49 лева или 866,25 лева за главница и 1/2 ид.ч. от 174, 66 лева за лихва или 87,33 лева за лихва. Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на Д.Г.Ж. по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, Районен съд - Стара Загора дал на заявителя ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. I. т. 2 ог ГПК. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Д.Г.Ж.,***, че му дължи сумата 866,25 лева, представляваща 1/2 ид.ч. от главницата от 1732,49 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги, за които в периода 01.12.2015г. до 01.11.2017г. са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.01.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 87,33 лева, представляващи 1/2 ид.ч. от сумата за лихва в размер на 174,66 лева за период от 01.12.2015г. до 18.12.2017г., претендирана на основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист- извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди ответника да му заплати 1/2 част от направените по ч.гр.д. 381/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски в размер на 199,50 лева, или половината от разноските в размер на 399 лева за държавна такса по делото и адвокатски хонорар по делото. Претендира и за разноските  настоящото производство.

Ответникът Д.Г.Ж. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 381/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 238/19.01.2018 г. за сумата 1732,49 лева за главница за доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2017 г. по фактури, издадени по партида № 20372 на наследодателя Г.Ж.Г., със 174,66 лева лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 18.12.2017 г. и законна лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Между наследодателя на ответника и ищеца в настоящото производство е съществувало правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2017 г., което се установява от представените по делото 24 бр. квитанции.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените от ищеца 24 бр. квитанции/фактури са осчетоводени в счетоводството му и са на обща стойност 1732,49 лв., като няма осчетоводени плащания от ответника по тях. По тези съображения съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на наследодателя ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 1732,49 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

 От експертното заключение по делото е видно, че лихвата за забава по неплатените от ответника квитанции е в размер на 174,66 лева.

С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на наследодателя ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в размера, претендиран от ищеца в заповедното производство.

Доколкото по делото няма данни за други права, като наследник на Г.Ж.Г., наследяващ заедно с друг наследник от същия наследствен ред, ответникът Д.Г.Ж. следва да отговаря за половината от горепосочените задължения.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 199,50 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 585 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Ж. ***, съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 866,25 лева, представляваща половината от сумата 1732,49 лева за главница от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2017 г. по фактури, издадени по партида № 20372 на наследодателя Г.Ж.Г., със сумата 87,33 лева, представляваща половината от сумата 174,66 лева лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 18.12.2017 г., и законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 238/19.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 381/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА Д.Г.Ж. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 199,50 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 585 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :