№ 3733
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514725 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18205 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 65331/2023 г. по описа
на СРС, 56- ти състав, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Б. Й. С. на
основание чл. 432 КЗ за сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2023 г. около 10,10 часа в
гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - 16.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 803,01 лева
(осемстотин и три лева и една стотинка), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя – 02.03.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 2500 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Й. С. с излагане
на доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че
първоинстанционният съд е определил в занижен размер обезщетението за неимуществени
вреди, като не е обвързал преценката си с всички релевантни обстоятелства, а именно – не е
отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е
1
обсъдил всички претърпени травматични увреждания и не е взел предвид социално-
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения и
обичайната съдебна практика. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Решението, в частта с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
Б. Й. С. на основание чл. 432 КЗ за сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2023
г. около 10,10 часа в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на претенцията пред застрахователя - 16.02.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 803,01 лева (осемстотин и три лева и една стотинка), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя – 02.03.2023 г. до окончателното плащане, като
необжалвано от ответника е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат
налице следните материалноправни предпоставки: застрахован при ответника водач виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които са в
пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
2
отговорност“ между делинквента и ответника застраховател. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи посочените предпоставки, освен вината на прекия причинител, която на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
Между страните във въззивното производство не е спорно, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото пред първата инстанция
заключение на допуснатата съдебно- автотехническа експертиза /САТЕ/, което въззивният
съд кредитира на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено,
се установява, че на 13.02.2023 г. в гр. София около 10:10 часа л. а. „Дайхатсу“, модел
„Териос“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, се движел в дясната лента за движение по бул. „Президент Линкълн“ с посока
от бул. „Овча купел“ към ул. „Кукуряк“, като водачът, предприемайки маневра за обратен
завой, без да изчака преминаването на движещия се от лявата му страна л. а. „Киа“, модел
„Сеед“ с рег. № ****, управляван от ищеца, реализирал ПТП с него.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетите пред първата
инстанция заключения на допуснатите съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/ и комплексна
съдебно- медицинска експертиза /КСМЕ/ се установява, че вследствие на настъпилото ПТП
на ищеца са били нанесени травматични увреждания, неопасни за живота и изразяващи се в
контузия в шиен и поясен отдел на гръбнака на фона на предварително увреден терен –
многоетажни дискови протрузии в шиен и поясен отдел и множествени кисти на Тарлофф
на нивата на долния торакален сегмент и сакрума двустранно.
Според заключението на СМЕ получената при процесното ПТП контузия на шийната
област отшумява напълно за по- малко от един месец, но само при условие че при
пострадалия няма предварителни увреждания и при спазване на подходящ лечебно-
охранителен режим, като в условията на предварително увреден от дегенеративни промени
гръбначен стълб дори при леки травми и/или неудачно рязко движение оздравителният
процес може да протече протрахирано, ако не се спазва лечебно охранителен режим. Според
заключението на СМЕ оплакванията на ищеца към момента на прегледа, извършен от
експерта, от болки и напрегната мускулатура в шийно- раменната област и кръста в края на
работния ден при пълен обем на движения на ръцете и краката, без парези от периферен
тип, не са свързани с реализираното ПТП. В обясненията си вещото лице д- р Б.С.,
изготвило заключението на СМЕ, дадени в о. с. з. на 04.06.2024 г., е посочило, че не може да
се каже дали има обостряне на състоянието на ищеца след произшествието.
От друга страна, според заключението на КСМЕ периодът на възстановяване е между
няколко месеца и една година, като е възможно същият да продължи по- малко или повече
време в зависимост от лечението и спазването на двигателния режим. В заключението на
КСМЕ експертите са потвърдили наличието на невъзстановени увреди вследствие на ПТП,
изразяващи се в изтръпвания в пръстите на лява ръка, ограничени и болезнени движения в
шийната част на гръбначния стълб, лека слабост в захвана с лява ръка и дискомфорт в
шийната част, както и леки ограничения в раменните стави, и водещи до болки и страдания
3
в лека до умерена степен. Според обясненията на вещото лице д- р Любомир Кайтазки,
участвал в изготвянето на заключението по КСМЕ, дадени в о. с. з. на 09.09.2024 г., травмата
оказва влияние на съществуващия преди това дегенеративно дистофичен процес в
отделенията на гръбначния стълб, като се получава оток на фиброзните пръстени на
връзковия апарат и оттам нататък – усложняване на вече съществуваща преди това
патология.
С оглед на разнопосочните изводи на вещите лица досежно продължителността на
възстановителния период и наличието на невъзстановени увреди вследствие на ПТП и на
обостряне на състоянието на ищеца след произшествието настоящата инстанция намира, че
вяра следва да бъде дадена на заключението на КСМЕ. Това е така, защото от събраните по
делото писмени доказателства /медицинска документация и справка за извършени прегледи,
изследвания и хоспитализации на ищеца, изходяща от НОИ/ се установява, че в
действителност преди настъпване на процесното ПТП ищецът е провеждал лечение във
връзка с увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, като
последният преглед е бил проведен на 26.07.2021 г. и едва след повече от година и половина
и то след настъпване на процесното ПТП, на 15.02.2023 г. ищецът е посетил специалист във
връзка с контузия на долната част на гърба и таза, която, както вече беше посочено по- рано,
безспорно се установява да е настъпила вследствие на процесното произшествие, и отново е
започнал лечение във връзка с увреждане на междуплешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия, което е продължило около 2 месеца.
Ето защо, настоящата инстанция, възприемайки изводите на КСМЕ, подкрепени от
събраните по делото писмени доказателства, намира, че въпреки проведеното лечение, което
е траело около 2 месеца, ищецът не се е възстановил напълно от нанесените травми
вследствие на ПТП, като същите са обострили вече съществуващите преди това увреждания
на ищеца.
От показанията на св. Н.Н.К. се установява, че след претърпяното ПТП ищецът бил в
шок, главата му висяла надолу и не можел да я вдигне, походката му била неузнаваема, не
можел нито да седне, нито да стои прав, като през първите дни не можел да се къпе от болка,
а впоследствие му била назначена рехабилитация, тъй като не можел да се движи. От
обсъжданите гласни доказателства се установява още, че в началния период след настъпване
на ПТП ищецът бил нервен, крещял и се хранел по веднъж на ден, отсъствал от работа
повече от 2 седмици и въпреки лечението, не се възстановил напълно. В действителност св.
К. се намира в съпружеска връзка с ищеца, но показанията й, преценени на основание чл.
172 ГПК, не разкриват недостоверност, преднамереност и/или непълнота. Напротив, те са
логични, последователни и не се констатират вътрешни противоречия. Освен това, тези
гласни доказателства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на допуснатите СМЕ и КСМЕ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че анализът на събраните
по делото доказателства обосновава несъмнен извод, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изрязяващи се в болки и страдания, поради което
4
последният има право на парично обезщетение от ответното дружество в качеството му на
застраховател на делинквента.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане
на лични блага и не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото /така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС/. Въззивният състав
приема, че сумата от 10 000 отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претърпените неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът
отчита факта, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания вследствие на причинените
му травматични увреждания в началния период след настъпване на процесното ПТП, които
травматични увреждания, въпреки проведеното 2- месечно лечение, не са се възстановили
напълно и са обострили вече съществуващите, предхождащи процесното ПТП, увреждания
на ищеца. На следващо място, следва да се съобрази и обстоятелството, че причинените на
ищеца травматични увреждания заедно със съществуващите му заболявания са го поставили
в положение не само да не може да обслужва ежедневните си нужди, но и да не може да се
движи пълноценно, а непосредствено след ПТП – да не може да сяда и да става прав. В
допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че ищецът е преживял и емоционални
страдания във връзка с настъпилото ПТП, които са се отразили на психическото му
състояние. Ето защо, въззивният съд счита, че възраженията на ищеца досежно определения
размер на присъденото обезщетение се явяват основателни. Следователно
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 2 500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, като вместо него
следва да се постанови ново, с което следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 2 500 лева до сумата в размер на 10 000 лева, т. е.
още 7 500 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Ето защо, решението на СРС следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата в размер на 1 233,44 лева разноски в исковото производство,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 1 747,08 лева,
представляваща разноски за първата инстанция. Отделно, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
полза на адв. В. В. О. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно
оказаната адвокатска помощ и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство в
размер на сумата от още 946,29 лева или 1 135,55 лева с ДДС.
Пред настоящата инстанция на въззвиника ищец разноски се дължат в размер на 150
лева за заплатена държавна такса, а на адв. В. В. О. се дължи сумата в размер на 1 050 лева
5
или 1 260 лева с ДДС за безплатно оказаната адвокатска помощ и съдействие на ищеца във
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18205 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 65331/2023 г. по
описа на СРС, 56- ти състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от Б. Й. С., ЕГН: ********** срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* иск с
правно основание чл. 432 КЗ за разликата над уважената сума от 2 500 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева, която сума представлява застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2023 г. около 10,10 часа в гр. София, както и в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Й. С., ЕГН: ********** е осъден да заплати
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1 233,34 лева разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Б. Й. С., ЕГН: **********, с
адрес: ул. **** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 2 500 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева /т. е. още 7 500 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Б. Й. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2023 г., около 10:10 часа в гр. София по
вина на водач на л. а. „Дайхатсу“, модел „Териос“ с рег. № ****, застрахован при „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Б. Й. С., ЕГН: **********, с
адрес: ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 1 747,08 лева, представляваща
разноски за първата инстанция, както и сумата в размер на 150 лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адв. В. В. О., личен №:
**********, с адрес: гр. София, ул. **** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от още
1 135,55 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ и съдействие в първата инстанция, както и сумата в размер на 1 260 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ и съдействие във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7