Р Е Ш Е Н И Е
№ 1093
Гр. Пловдив,
20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при
участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4875 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД от П.Д.Д. против Д.И.К..
Твърди се от ищцата, че работила като п.-к. в магазин
за месо, находящ се в гр. П., при работодателя „МИРА ПЕРФЕКТ” ООД. На
20.09.2013г. се твърди да е била на работа от 11:30 часа до 20:00 часа, като
там била и у. Д.К.. Когато двете останали сами в магазина, в склада му, и
ищцата се обърнала към мивката да измие съдовете, получила от намиращата се зад
нея Д.К. силен удар в областта на лявото слепоочие и ухо, вследствие на което
загубила съзнание и паднала на земята. А когато се свестила, усетила К. върху
себе си да я души и да й крещи обидни думи. Ищцата успяла да се отскубне, но
усетила силни болки в главата, световъртеж, позиви за повръщане, поради което
потърсила медицинска помощ. Били извършени множество прегледи и медицински
интервенции в различни медицински заведения.
Твърди се, че вследствие на нанесения побой на ищцата
била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за
повече от един месец. Сочи се, че за причинената средна телесна повреда
ответницата е била осъдена с влязла в сила присъда. Били й причинени още
сътресение на мозъка, протекло с разстройство на съзнанието (зашеметяване), а
също и отоци и кръвонасядания в областта на главата.
По повод разкъсването на тъпанчевата мембрана ищцата
твърди, че била подложена на двукратна оперативна интервенция. Трайното
отслабване на слуха понижило самочувствието й, довело до депресия и до
неудобства, свързани с ежедневните й дейности.
Дълго време след инцидента била зашеметена от
причиненото й сътресение на мозъка.
Твърди се, че от посочените травми ищцата се
възстановявала повече от два месеца. Наложило се да претърпи съпътстващите ги болки
и неудобствата, свързани с многократни медицински прегледи, изследвания, престои
в болнични заведения и придружаващо лечение. Изпаднала в унизително положение,
довело до емоционални и психически неудобства.
Твърди се, че травмите и до момента не били отшумели
напълно. До момента страдала от главоболие, изпитвала страх от среща с
ответницата.
Въз основа на така изложеното се иска от съда да осъди
ответницата да заплати на ищцата сума в общ размер от 25 000 лв., съставляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, физически,
психически и емоционални, вследствие от получените телесни увреждания, както
следва: 7 000 лв. за болките и страданията, вследствие на т.о. и к. в областта
на г., както и с. на м., 18 000 лв. за претърпените болки и страдания от
травматичното разкъсване на т. м.. Претендира се законната лихва от
20.09.2013г. до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
В срок е подаден отговор на исковата молба, в който
исковете се оспорват по размер с доводи, че исканото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД. С
уточнителна молба от 05.06.2018г., по указания на съда да уточни твърденията си
за наличие на производство по отмяна на влязла в сила присъда, ответникът сочи,
че по отношение на средната телесна повреда има влязла в сила присъда и ако
същата не бъде отменена по реда на извънредния способ, искът в тази част ще е
основателен, но завишен по размер. По отношение на иска в частта за останалите
причинени вреди, оспорва същия като неоснователен, както и по размер.
Като взе предвид доводите на страните, доказателствата
по делото и закона, съдът прима следното от фактическа и правна страна.
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД.
За възникване вземането за обезщетение за
неимуществени вреди следва да са осъществени следните юридически факти: наличие
на противоправно деяние, извършвано виновно от ответницата, причинени на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба телесни
увреждания и причинените от тях физически, психически и емоционални болки и страдания,
причинна връзка между деянието и вредите.
Страните не спорят, а и се установява от приложеното
Н.О.Х.Д. № 6738/2016г. на РС Пловдив, че с влязла в сила на 01.02.2018г. присъда
№ 248/28.09.2017г. по същото наказателно дело ответницата К. била призната за
виновна в това, че на 20.09.2013г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно
лице – у. на „Мира-Перфект” ООД, гр. Пловдив, при
изпълнение на службата си, е причинила на П.Д., средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на т. м., довело до трайно отслабване на
с. на лявото ухо, за повече от един месец – престъпление по чл.131, ал.1, т.2,
вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „б” от НК. Срещу присъдата
била подадена молба за отмяна, оставена без уважение с окончателно решение на
Апелативен съд Пловдив от 25.06.2018г. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съдът приема за
установено въз основа на влязлата в сила присъда, че на 20.09.2013г.,
вследствие на виновно и противоправно деяние на Д.К.,
на ищцата било причинено травматично разкъсване на т. м., довело до трайно
отслабване на с. на лявото у., за повече от един месец. В случая самото деяние
се изразява именно в причинената средна телесна повреда с посочените й в
диспозитива на присъдата характеристики.
Установява се още, от приложените писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, като обективни, че на
20.09.2013г. ищцата била насочена за диагностично изследване от УМБАЛ „Пловдив”
АД, което изследване било извършено. Последвал преглед от неврохирург, който
установил наличие на сътресение на мозъка и назначил лечение с аналгетици. На
21.09.2013г. ищцата била прегледана в спешно отделение, като й било назначено и
извършено изследване на коремни органи и изписано лечение с аналгетици. На
23.09.2013г. по ищцата е установено наличието на оток и кръвонасядания в
областта на главата, както и сътресение на мозъка под формата на зашеметяване. Това
се установява от приложеното съдебно-медицинско удостоверение, подкрепено от
приложените амбулаторни листове и преглед при неврохирург.
Установява се от амбулаторни листове от
23.09.2013г.,от 30.09.2013г., от 14.10.2013г., че на ищцата е назначена терапия
с лекарства при диагноза множество повърхностни травми на главата и други
уточнени синдроми на главоболие.
Установява се още, че на 23.09.2013г. на ищцата била
извършена операция - …., като същата
била изписана на 25.09.2013г. Назначени са контролни прегледи след 10 и след 20
дни, като такива са проведени на 07.10.2013г. и на 28.10.2013г. Проведен е и
преглед от 30.09.2013г. по оплакване. На 30.09.2013г., на 07.10.2013г. и
28.10.2013г. на ищцата било извършено аудиометрично изследване на слуха. На
02.11.2013г. е извършена нова операция, ищцата е изписана на 04.11.2013г., като
отново са назначени контролни прегледи и такъв е проведен на 19.11.2013г. (епикризи
от МБАЛ „Каспела”).
Установява се още от заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема за компетентно и
мотивирено изготвена и съответна на останалите доказателства по делото, че на
ищцата били причинени твърдените от нея травматични увреждания, а именно: …..,
както и, че описаните травми е възможно да се получат по описания в исковата
молба начин, чрез удар с ръка по лявата половина на лицето.
Установява се от заключението, че непосредствено след
инцидента пострадалата изпитвала от леки до незначителни по сила и интензитет
болки и страдания. При разпита вещото лице уточнява, че в този извод включва и
разкъсването на тъпанчевата мембрана, доколкото поради липсата на нервни
окончания, разкъсването й не е съпроводено с болка, а такава може да се изпитат
от последвалото възпаление. Констатира също наличието на намалена звукова
проводимост.
Установява се още от заключението, че възстановяването
от отока, кръвонасядането и сътресението на мозъка е продължило между 15-20 дни.
Що се отнася до разкъсването на тъпънчевата мембрана установява се от
заключението, че по принцип нормалният възстановителен процес след проведената
медицинска интервенция продължава от 15-20 дни, но в случая е настъпило
усложнение в лечебния процес поради появя на възпалителен процес и след
проведената втора операция е настъпило пълно възстановяване. Вещото лице
уточнява, че възпалението е било овладяно чрез лечение с антибиотици.
Съдът не приема за релевантно посоченото от вещото
лице при разпита му, че възпалението може да се дължи на недобра хигиена на
пострадалия или на късно направена пластика. Тези причини бяха изложени по
принцип, а не за конкретния случай. По делото няма обективни данни пострадалата
да не е спазвала хигиена, нито извод от вещото лице, че пластиката на ухото е
следвало да се направи по-рано. Вещото лице не е изследвало въпроса за
конкретната причина да настъпи възпаление, а излага общи предположения, поради
което не се установява пострадалата да е допринесла за това възпаление, нито
такива възражения се въвеждат от ответника с отговора на исковата молба, а едва
в устните състезания.
Вещото лице сочи, че тези болки и страдания (от травмите) постепенно
са затихнали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес,
както и че в медицинската документация липсват данни за изпитване на болки към
настоящия момент.
По отношение на главоболието вещото лице посочва, че
не може да се дължи на анестезията, а на различни причини.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Установява се от показанията на свидетеля Г.М., че непосредствено
след инцидента, ищцата имала …. Същата споделила на свидетеля по телефона и на
място, че ответницата я е пребила. Тези показания макар и вторични подкрепят
твърденията на ищцата, че всички травматични увреждания й били причинени от ответницата,
доколкото на същата датата, на която е установено с влязла в сила присъда
ответнцата да е причинила на ищцата следна телесна повреда, се установява последната
да била видяна от св. М. в посоченото
състояние – емоционално и физическо, което
отговаря на установените по нея травми в лявата част на главата. Освен това
свидетелят М. има и лични впечатления от ответницата непосредствено след
пристигането си на място, а именно – видял в магазина ответницата Д., която
правела странни движения зад масата. Така свидетелят след като видял ж. си със
следи от побой, разбрал от нея, че е пребита от ответницата, намерил последната
в магазина, на същата дата, на която ответницата причинила на ищцата разкъсване
на тъпанчевата мембрана съгласно влязлата в сила присъда. Впечатленията на
свидетеля кореспондират със заключението на вещото лице, според което е
възможно травмите да настъпят от удар в
лявата част на лицето. Съвкупната преценка на свидетелските показания и
заключението на вещото лице, води до извод, че и останалите травми – … били
причинени от ответницата на 20.09.2013г. Показанията на св. М. кореспондират с
писмените доказателства и за проведените две медицински интервенции.
Установя се от показанията на същия свидетел, че в
болницата първо направили скенер на ищцата и ги изпратили при хирург поради
сътресение на мозъка, като последният искал да останат в болницата, но ищцата
отказала поради емоционалния срив, в който се намирала. Това обстоятелство също
не може да се вземе предвид, за да намали отговорността на ответницата. Не се
установява от доказателствата и извън кръга на предположенията, че травмите на
ищцата и изпитваните болки са обусловени от отказа й да остане в лечебното
заведение. В тази връзка съдът изложи доводи за заявеното от вещото лице
по-горе.
Установява се, че по пътя за вкъщи ищцата повърнала 3
пъти и била със силно главоболие и болки в тила. Тези обстоятелства подкрепят наличието
на посочените травми – сътресение на мозъка и главоболие непосредствено след инцидента. Същите се установяват и от
медицинските документи, като главоболието е изрично посочено в диагнозата,
записана в амбулаторните листове. Въпреки че вещото лице посочи, че
главоболието може да се дължи на различни причини, това изявление беше
ориентирано към отговора дали се дължи на упойката. Самото вещо лице сочи в
заключението си, че вследствие на травмите, ищцата изпитвала болки, а същите
били причинени именно в областта на главата. Наличието на главоболие от
претърпения побой се установява от свидетелските показания и медицинските
документи за състоянието й непосредствено след инцидента. От показанията на
свидетеля М. се установява, че главоболието на ищцата било обусловено и от
възпалението на ухото, доколкото същият посочва, че след първата операция и
появата на гной, главоболието пак се появило. Тези показания се подкрепят от
заключението на вещото лице, което посочи, че е възможно и вероятно при
възпалението ищцата да е изпитвала болки.
Не се
установява обаче това главоболие да е продължило и към настоящия момент. Самият свидетел М. сочи, че след втората
операция започнало да отшумява, което кореспондира със заключението на вещото
лице и с показанията на св. К., че болките в главата продължили около месец.
Посоченото от свидетеля М., че и до ден днешен от време на време ищцата я
пронизва страшна болка в областта на главата, както и че и досега чува през
стъкло, съдът счита, че не се установява да е причинено от травмите по ухото и
главата. Обстоятелството, че ищцата изпитва болка в главата и понастоящем и че
като й говорят, чува, „но пита какво“, може да се дължи и на други причини. Няма
обективни доказателства по делото, към настоящия момент да има последици от
причинените травми. В този смисъл е и заключенито на вещото лице за
продължителността на възстановителния процес и за липсата на медицински
документи за наличие на актуални болки. Ето защо свидетелят дава сведения само
за обективно състояние на ищцата към момента, но не и за връзката му с деянието
на ответницата. Не се доказва такава причинна връзка, което е било в тежест на
ищцата.
Установява се от свидетелските показания, че
непосредствено след инцидента ищцата
треперела и от уплаха била с променен цвят на лицето, говорела несвързано,
започнала да плаче и изпаднала в истерия. След прибирането вкъщи след побоя
ищцата се стряскала насън през 5-6 минути в неистови писъци. Близостта на тази
реакция до претърпените травми през деня обуславя и връзката между тях. Не се
установява обаче проблемите й със съня да са продължили и понастоящем във
връзка с нанесения й побой, доколкото самият свидетел сочи, че при последния
случай не е питал ищцата защо се е събудила.Установява се от показнията на св.
М., че след инцидента ищцата се затворила в себе си, спряла да излиза, да се
храни, ограничила контактите си, не можела да остава сама вкъщи. Преди
три-четири години със свиделтеля се преместили в малко село, където има
по-малко хора, за да е спокойна ищцата и да излиза навън. И досега, ако
излезнели навън, гледали да е в късните часове, когато има по-малко хора. Това
състояние на ищцата било в противовес на предходния й жизнерадностен характер.
При движение по улицата на всеки 100 метра се обръщала назад. Установява се
още, че при срещите на ищцата с ответницата по време на наказателното дело,
ищцата изпитвала страх - треперела и
плачела.
Съдът приема за достоверни показанията на св. М.,
макар същият да живее на съпружески начела с ищцата, тъй като те се подкрепят
от останалите доказателства по делото – писмените и заключението на вещото
лице, както и от показанията на другата свидетелка – К. (първа б. на м. на
ищцата и к. на последната). Тази свидетелка потвърждава промяната в характера
на ищцата вследствие на причиненото от ответницата, а именно – същата приличала
на рутина, легнала на тъмно, спряла да се храни и да се смее, което продължило
около месец и повече. Ищцата не искала да излиза и да се движи сред хора и сега
отбягвала контакти. Като съответни помежду си свидетелките показани се приемат
за достоверни от съда. Изключение прави изявлението и на двамата свидетели, че
ищцата след инцидента до момента не започнала другаде работа. От представената
й трудова книжка се установява, че след инцидента ищцата работила за кратко от
19.12.2017г. до 01.01.2018г., като няма данни последващата й работа обективно
да е обусловила състоянието й, каквото се стремеше да докаже ответницата.
Установява се също, че към датата на съдебното заседание ищцата имала дете,
ненавършило 1 година, т.е. в периода от 45 дни преди раждането е имало
обективна причина да не работи. Въпреки това от 20.09.2013г. до началото на
отпуска за бременност и с изключение на посочените няколко дни работа, ищцата
не започнала работа в един съществен период от време.
При така установеното от фактическа страна, се
установя следното от правна страна. Установява се противоправно и виновно
поведение на ответницата – деянието от 20.09.2013г., установено с влязла в сила
присъда и изразяващо се в причиняването на средна телесна повреда на ищцата - …,
довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от един месец. По
този въпрос, както и относно противоправността на това деяние и вината на
ответницата присъдата е задължителна за гражданския съд.
Установява се
още, че в причинна връзка със същото деяние на ищцата били причинени ... Причинната
връзка се установи от съвкупния анализ на показанията на св. М., медицинската документация
и заключението на вещото лице. Посочените допълнителни телесни увреждания също
са противоправно причинени на ищцата от ответницата, доколкото никой няма право
да уврежда телесната цялост на индивида. Вината се предполага до доказване на
противното, но ответницата не обори тази презумпция по отношение на посочените
телесни увреждания, макар тежестта да й беше указана.
Следователно, установи се, че вследствие на
противоправно и виновно поведение на ответницата, на ищцата са били причинени
посочените три телесни увреждания, с което са изпълнени всички предпоставки от
фактическия състав на деликта и искът по чл.45 от ЗЗД е доказан по основание.
Що се отнася до неговия размер, в тежест на ищцата е
било да установи, че в причинна връзка с посочените телесни увреждания за нея
са настъпили посочените в исковата молба физически, психически и емоционални
болки и страдания. Същите се установяват от части.
На първо място, установява се травматично разкъсване
на тъпанчевата мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, за
повече от един месец.Това увреждане било свързано с намалена звукова
проводимост и болки и главоболие, дължащи се не на самото увреждане, а на
съпроводилото лечението възпаление. Главоболието отшумяло след проведена втора
операция, когато настъпило и възстановяването от причиненото травматично
увреждане. Следователно, от причиняването му на 20.09.2013г., възстановяването
и лечението продължили между месец и половина - два до проведения контролен
преглед на 19.11.2013г. В този период ищцата изпитала неудобства, свързани с проведени 2 операции, съпроводени с престой в болница
от по 2 дни, 3 изследвания на слуха, множество прегледи, приемане на лекарства
за овладяване на възпалението. Не се доказа главоболието на ищцата обаче да
продължава и към настоящия момент. Твърденията й, че възстановителният процес
продължил повече от 2 месеца, като и до момнета травмите не били отшумели
напълно, не намират опора в събраните по делото доказателства.
Изложеното дотук води до извод, че вследствие
причиненото от ответницата, една от сетивните функции на ищцата била ограничена
за повече от един месец в рамките до два. В този период ищцата изпитвала и
главоболие, поради настъпилия възпалителен процес. Както се посочи не се
установява да е прекъсната пряката причинна връзка между деянието на
ответницата и възпалителния процес, последвал разкъсването на тъпанчевата
мембрана, доколкото не се установи конкретна друга причина, която да го е
предизвикала, различна от обективния процес на нараняване и лечение. Ответникът
освен това не е направил възражения в тази насока, нито за прекъсване на
причинната връзка, нито за съпричиняване, в преклузивните срокове по ГПК. В
посочения възстановителен период от около 2 месеца, ищцата била подложена на
активно лечение, свързано с множество прегледи, с изследвания, прием на
лекарства, престой в болнични заведения, с оглед извършените й две интервенции.
Ето защо в един период в рамките на два месеца тя претърпяла физически болки,
не чувала пълноценно и била подложена на неудобства, свързани с лечението.
По отношение на останалите травми, установява се, че
на ищцата били причинени още ... Тези увреждания причинили на ищцата от леки до
незначителни по сила и интензитет болки и страдания. Възстановяването от тези
травми продължило между 15-20 дни, като болките напълно изчезнали след края на
оздравителния процес и липсват данни за такива към настоящия момент. Отново
следва да се посочи, че отказът на ищцата да остане в болница по повод
сътресението на мозъка, не се установи по някакъв начин да е влошило
състоянието й или да е прекъснало причинната връзка между деянието на
ответницата и причинените вреди. Тази връзка и не би могла да се прекъсне от
отказа на увредения да потърси медицинска помощ, тъй като за разлика от
договорната отговорност, при деликтната увреденият няма задължение да
ограничава вредите, а само да не допринася за тях противоправно и умишлено. Решението
кога и как да бъде потърсена медицинска помощ е право, а не задължение за
уведения, още по-малко противоправно поведение, доколкото не се установява това
да е сторено умишлено, за да се увеличат вредите, нито се установява те
обективно да са били обусловени от неоставането в болница. Отделно от това,
ответникът не е правил такива възражение в срока за отговор. Във връзка с
установяване и лечение на посочените травми ищцата също провела неколкократни
прегледи – още в деня на причиняването им и в следващите 15 дни, подложена била
на диагностично изследване, както и на лечение чрез прием на лекарства,
отбелязани в съответните амбулаторни листи, последния от 14.10.2013г.
Следователно, посочените травми засегнали телесната цялост на ищцата в областта
на главата. Били причинени различни по вид увреждания, вкл. сътресение на
мозъка, като обаче не се установява същото да довело до по-сериозни последици.
Не се установяват твърденията на ищцата, че същата
дълго време била зашеметена от сътресението на мозъка, както и че
възстановяването продължло повече от два месеца и до момента травмите не били
напълно отшумели. Действително сътресението на мозъка било изразено именно във
формата на зашеметяване, но според събраните доказателства възстановяването
продължило от 10-15 дни. Няма обективни данни зашеменяването или болките да са продължили
по-дълго, а още по-малко към настоящия момент.
Що се отнася до причинените на ищцата психически и
емоционални болки и страдания, които се отнасят общо до всички причинени й
увреждания, се установява, че непосредствено след причиняването на уврежданията
ищцата била уплашена, силно разстроена, неспокойна и стресирана. Тези състояние
се отличавали с голям интензитет, който се извежда от признаците в поведението
й: треперене, несвързано говорене, плач и истерия, стряскане на сън с писъци,
както и от окачествяването, дадено от един от свидетелите „рутина, легнала на
тъмно”. Повече от месец ищцата не искала
да се храни, не се смеела.
След инцидента се установява ищцата, която преди това
била жизнерадостен човек, да се променила. Тази промяна се отразила на нейната
социалност – същата се затворила в себе си, спряла да излиза и да контактува,.
Промяната се изразявала и в неспокойствие – ищцата не можела да остава сама
вкъщи. Състоянието й довело до промяна в начина й на живот - преместване на
семейството в по-малко населено място, където да е по-спокойна да излиза навън,
в един продължителен период от няколко години не започнала работа
Макар към актуалния момент и заради раждането на
първото й дете, ищцата да била по-добре, същата останала неспокойна и тревожна,
отбягвала контакти, изпитвала страх от ответницата, а именно: гледала да излиза
навън в късните часове, когато има по-малко хора, постоянно се обръщала назад,
докато върви, по време на срещите й с ответницата по повод наказателното дело
треперела и плачела.
Всичко изложено води до извода, че причинените й
увреждания от ответницата се отразили на ищцата много повече на психическо и
емоционално равнище, отколкото на физическо. Същата още непосредствено след
инцитента претърпяла отрицателни емоции като уплаха, неспокойствие и стрес,
които се отличавали с голям интензитет. Чисто физическият израз на тези
състояния като плач и отказ да се храни, с времето прерастнали в промяна в
характера й. Същата не искала да общува с други хора, неспокойствието й се
изразило от нежеланието да остане сама вкъщи, до необходимостта за преместване
в по-малко населено място и до отказа да започне работа в един продължителен
период от време. И до настоящия момент неспокойствието и тревогата, както и
страха от ответницата не били изчезнали. Следователно, преживените отрицателни
емоции, прерастнали в промяна в характера на ищцата и обусловили съществено
начина й на живот и на общуване, като и към настоящия момент тези емоции и
страхове не са отшумели напълно. Затварянето в себе си и избягването на
контакти действително говорят за понижено самочувствие на ищцата. Установи се
също, че вследстве на преживяното и причинените увреждания тя претърпяла както
психически и емоционални неудобства (страх, тревога, ограничаване контактите и
т.н.), така и такива от чисто битов характер (ограничаването на излизанията,
промяната на местоживеенето, нежеланието да работи). Не се установи обаче
всички тези изживявания да са довели до депресия, нито се установи, че
проблемите в съня на ищцата продължават и към настоящия момент.
От всичко изложено следва, че ищцата доказва да са й
причиени неимуществени вреди, които имат сериозен харакер, но които не се
установяват в пълен размер. Не се установи чисто физическите травми да са
продължили повече от 2 месеца, нито че имат проявления и понастоящем, не се
установи ищцата, макар да е претърпяла психически и емоционални вреди, да е
стигнала до състояние на депресия.
Искът за неимуществени вреди е единен и обезщетението
следва да се присъди общо. Въреки това при определянето му съдът не може да
излезе извън границите, които самата ответница е определила за вредите от
отделните увреждания. Ето защо при определяне на обезщетение за вреди, за всяко
увреждане ще се вземат предвид конкретните му физически измерения, а именно
претърпените болки и неудобства. В същото време установените емоционални и
психически преживявания на ищцата са били причинени като общ резултат от всички
причинени й увреждания и следва да намерят съответно отражение при определяне
на размера на вредите, причинени от всяко увреждане, съобразно с неговата
конкретна степен на проявление.
Във връзка с разкъсването на т. м., на основание чл.52 ЗЗД, съдът възприе следните критерии: причинените неимуществени вреди са разнородни.
Физическите са изразени в г. и о на с, свързани са с една от основните човешки
сетивни функции, отличават се с неголяма, но все пак трайна продължителност
(общо около 2 месеца), както и със значителен интензитет на преживените
неудобства – ищцата през посочените два месеца почти непрекъснато била заета с
лечебни дейности. Към това се взимат предвид и описаните псичически и
емоционални преживявания на ищцата в един продължителен период след увреждането
и към настоящия момент, промяната в характвра и в начина й на живот. Тези
псичически и емоционални вреди в голяма степен са обусловени именно от
претърпения побой и причинената травма на ухото, доколкото именно последната
травма се явява по-сериозна и с по-гомяло отражение върху състоянието на
ищцата. Въз основа на тези критерии претърпените от посоченото увреждане вреди
– физически, психически и емоционални, съдът оценява на 6 000 лв. Размер
на действителни вреди над тази сума до поисканите 18 000 лв., не се
установи с оглед характера, интензивността и продължителността на всички вреди.
По повод причинените .., на основания чл.52 от ЗЗД, съдът
взе предвид следните критерии. Възстановителният период
при тези увреждания продължил по-кратко, като бил съпроводен с леки болки.
Въпреки това такива били изпитвани в продължение на около 2 седмици, като през същото
време ищцата претърпяла и неудобства, свързани отново с прегледи и прием на
лекарства. Разнородността на уврежданията и неудобствата, свързани с
възстановяването и лечението, но и
неголемият интензитет на причинените болки и по-кратката им продължителност,
определят и по-малкия размер на причинените от тях физически вреди и
по-маллката степен на отражението им за причинените на ищцата психически и
емоционални такива. Като се вземат предвид физическите измерения на тези
увреждания и неголямото им, но все пак оказаното влияние и върху преживените от
ищцата стрес и отрицателни емоции, съдът оценява вредите от тях в размер на
2000 лв. Не се установиха вреди за разликата до поисканите 7 000 лв.,
доколкото не се установиха твърденията на ищцата за продължителност на болките
и неудобствата повече от 2 седмици, а оттам и съответното им отражение върху
емоционалното и психическото й състояние.
С оглед изложеното на ищцата следва да се присъди едно
общо обезщетение за неимуществено вреди в размер на 8 000 лв. Отделните му
компоненти от 6 000 лв. и от 2000 лв. попадат в рамките на заявените от
ищцата вреди, но тези отделни суми следва да намерят отражение само в
настоящите мотиви. Волята на съда, обективирана в диспозитива, следва да е
единна и да определи общия размер на обезщетението, доколкото както се посочи,
се касае до един иск и доколкото това произнасяне не нарушава диспозитивното
начало. Определението обезщетение от 8 000 лв., следва да се присъде ведно
със законната лихва от датата на увреждането -20.09.2013г., до окончателното
плащане, като законна последица от уважаването му. Искът следва да се отхвърли
за разликата над присъдените 8 000 лв. до поисканите 25 000 лв.
По разноските.
Ищцата е поискала разноски, както следва: 280 лв.
платена държавна такса, 15 лв. – държавна такса за частна жалба пред ПОС, 100
лв. – платен депозит за СМЕ, както и адвокатско възнагражние по чл.38 от ЗА.
Следва да се посочи, че ищецът няма основание да претендира присъждане на
разноски в друго производство – частно въззивно, доколкото същото е било
двустранно и е следвало там да упражни правото си на присъждане на разноски.
Установява се, че ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 280
лв., както и за депозит за вещото лице по СМЕ, в размер на 100 лв. Адвокатското
възнаграждение по чл.38 от ЗА при интерес от 25 000 лв., се равнява на
1280 лв., към които следва да се добавят още 100 лв. за проведеното
допълнително трето съдебно заседания на основание чл.7, ал.8 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така адвокатското
възнаграждение по чл.38 ЗА се определя в размер на 1380 лв.
На ищеца се полагат разноски съразмерно на уважената
част от иска. Държавната такса следва да се присъди съразмерно на уважената
част от иска по отношение на претенцията от 7 000 лв., тъй като е внесена
именно с оглед тази част от иска. Така ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца
за държавна такса сумата в размер на 80 лв. По отношение на иска в частта му за
претенцията от 18 000 лв., ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски, поради което върху уважената част от тази сума, т.е. върху сумата от
6000 лв., ответникът ще бъде осъден да плати държавна такса по сметка на РС
Пловдив, или сума в размер на 240 лв. Съразмерно на уважената част от целия
иск, в полза на ищеца ще се присъдят разноски за платения депозит за вещо лице
в размер на 32 лв., а в полза на процесулания му представител - сума в размер
на 441,60 лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Същият е поискал разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1280 лв. и за платен депозит за вещо лице по СМЕ в размер на 20 лв.
Доказано е плащането на депозита, но от адвокатския хонорар, който действително
е уговорен в размер на 1280 лв., се доказва само плащане на 650 лв.
Представената втора разписка за плащане на сумата от 630 лв. не носи подпис на получилия сумите
към края на съдебното дирене, а и към постановяване на настоящото решение. От
доказаните разноски от 20 лв. за депозит и 650 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника
следва да се присъдят: 13,60 за депозита и 442 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН:**********,
с адрес: *** да плати на П.Д.Д., ЕГН:**********,
с адрес: ***, по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 8 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от П.Д.
физически, психически и емоционални болки и страдания, вследствие на
причинените й от Д.К., на 20.09.2013г., телесни увреждания, а именно: …. довело
до трайно отслабване на с. на л. у.за повече от един месец, …, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането – 20.09.2013г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 8 000 лв. до първоначлано предявените 25 000 лв.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН:**********
да плати
на П.Д.Д., ЕГН:**********
разноски по делото, както следва: 80 лв. за държавна такса и 32 лв. за платен
депозит за извършената съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН:********** да плати на Д.И.К., ЕГН:********** разноски
по делото, както следва: 13,60 за платен
депозит за извършената съдебно-медицинска експертиза и 442 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН:********** *** полза бюджета на Държавата,
държавна такса за производството в размер на 240 лв.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН:********** да плати на а. З.Т.М.-П., с личен номер
…., сумата в размер на 441,60 лв. за адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП