Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 12.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3529 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Т.В.Б. и П.В.Б. твърдят, че са
законни наследници на Х.С.М.и П.И.М., по силата на чл. 10 ЗН, като низходящи на
починалата им на 10.05.2006 г. дъщеря М.Х.Б.. Излагат твърдения, че Х.С.М.е
починал на 06.01.2018 г., а неговата съпруга, П.И.М. – на 17.09.2017 г.
Ищците сочат, че приживе наследодателите им
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху
следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.105.267.1.19 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, сто и
пет, точка двеста шестдесет и седем, точка, едно, точка, деветнадесет/,
съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град
София, район Средец, ул. „*******/четиридесет и седем/, вход Б, етаж 2 /втори/,
ап. 8 /осем/, находящ се в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.105.267 /шест и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
сто и пет, точка, двеста шестдесет и седем/, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ 67,91
/шестдесет и седем цяло и деветдесет и една стотни/ кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.105.267.1.18 и
обект с идентификатор 6813.105.267.1.44, под обекта - обект с идентификатор
68134.105.267.1.14, обект с идентификатор 68134.105.267.1.41 и обект с
идентификатор 68134.105.267.1.15, над обекта - обект с идентификатор
68134.105.267.1.22, обект с идентификатор 68134.105.267.1.47 и обект с
идентификатор 68134.105.267.1.23, заедно с прилежащи части: мазе с площ 6,88
/шест цяло осемдесет и осем стотни/ кв.м., таван с площ 12,07 /дванадесет цяло
и седем стотни/ кв.м. и 2,20% /две цяло и двадесет стотни върху сто/идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, който имот е идентичен съгласно документ за собственост със:
АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ се в
гр. София, ул. „*******/четеридесет и седем/ /стар
адрес по документ за собственост: ул. „*******/сто шестдесет и четири//, вх. Б,
ет. 3 /трети/, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения,
застроен на 67,91 /шестдесет и седем цяло деветдесет и една стотни/ кв.м., с
обща кубатура от 337,84 куб.м. /триста тридесет и седем цяло и осемдесет и
четири стотни кубични метра/, при граници: изток - Ф.Д.А., запад - двор, север
- М.Л.Д., юг - улица, заедно с МАЗЕ с площ от 12,07 /дванадесет цяло и седем
стотни/ кв.м., при граници: изток - Р.З., запад - улица, север - М.Л., юг -
коридор и заедно с 2,20% /две цяло и двадесет стотни върху сто/ идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, местност
„Центъра“ по плана на София.
Твърдят,
че, след смъртта на последния наследодател, ищците направили справка по
партидата на Х.М.в имотен регистър, от където установили, че на 05.12.2017 г.,
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 123, том I,
per. № 6574, дело № 107/2017г., на нотариус Р.Т., per. № 348 от НК, Х.С.М.е
продал на С.Х.К. собствената си 1/2 идеална част от описания имот. При
изповядването на сделката в кантората на нотариуса се е явила С.Х.К., като
пълномощник на Х.М., съгласно пълномощно с peг. № 6527/30.11.2017г. - за
удостоверяване на положен поради болест отпечатък от десен палец и per. № 6528,
том 4, акт 29/30.11.2017г. – за удостоверяване на съдържание по Общия регистър
на нотариус с peг. № 348 от НК, в качеството му на продавач, от една страна, и
от друга страна - С.Х.К., в качеството на купувач, за сумата от 33 000 лева,
която сума продавачът е заявил, че е получил предварително, по банков път.
Ищците сочат, че към момента на упълномощителната сделка и към момента на
сключването на договора за покупко-продажба на апартамента, наследодателят им Х.М.е
бил в безпомощно състояние, с тежко увреждане на мозъка след прекаран четвърти
инсулт и е бил настанен в хоспис “Света Анна” с адрес: град София, кв. Бояна,
район "Витоша", кв. "Бояна", ул."731", номер 3,
като не е могъл да ръководи действията и постъпките си самостоятелно, страдайки
от душевна болест и старческо слабоумие, предвид възрастта му от 89 години към
датата на упълномощителната сделка.
Ищците твърдят, че ответницата С.К. е
притискала Х.М.да ѝ прехвърли своята част от собствеността на посочения
недвижим имот, като докато е можел да ръководи постъпките си самостоятелно, Х.М.е
отказвал да го направи, с довод, че желае да остави след смъртта си процесния
недвижим имот на всички свои наследници. Твърдят, че ответницата се е
възползвала от състоянието на наследодателя, като той, в действителност, не е
знаел под какво полага палеца си. Излагат твърдения, че продажната цена на
имота е над пет пъти по-ниска от действителната му пазарна цена. Считат договорът
за покупко- продажба за нищожен, като сключен след споразумение между
представителя по сделката и купувача във вреда на представлявания и поради това
накърняващ добрите нрави.
Наред с горното, сочат, че при
изповядването на сделката от 05.12.2017 г., С.К. се е легитимирала, като
съсобственик на имота по силата на Акт за нотариално завещание № 02, том I-з,
общ. peг. № 4673, н.д. № 02 от 2014 на нотариус с peг. № 348 на НК, на П.М.в
полза на С.К., като подписът върху завещанието също е бил положен с десен палец
поради болест на наследодателя. Излагат твърдения, че към момента на
съставянето на завещанието, П.М.е била на 85 години и е страдала от
диагностицирана късна болест на Алцхаймер и от сенилна дегенерация на главния
мозък, като не могла да осъзнава и ръководи действията си, да се грижи сама за
себе си, както и да разпознава и на най-близките си (например нееднократно е припознавала
наетата болногледачка, като своя дъщеря). Твърдят, че въпреки тяхното противопоставяне,
лекарствата на тяхната баба са били спрени от ответницата година преди
съставяне на завещанието. Правят им впечатление обстоятелствата, че съпругът
ѝ не е посочен като свидетел в завещанието, както и че сделките са
изповядвани от един и същ нотариус. Поради изложеното, молят съда да прогласи
нищожността на завещанието, поради липса на съгласие. Евентуално, твърдят, че
със завещателното разпореждане наследодателката е нарушила правото на запазена
част на ищците, доколкото, към момента на смъртта си, П.М.е притежавала само
въпросната ½ идеална част от апартамента, поради което молят съда да
намали размера на направеното завещание в полза на С.К., до размера на 1/8 ид.части за Т.В.Б. и 1/8 ид.
части за П.В.Б.. Претендират разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата С.Х.К. е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
твърденията на ищците, че наследодателят Х.М.е бил в такова състояние, че да не
разбира и ръководи действията си към момента на упълномощителната сделка. Счита
исковете по чл. 31 ЗЗД за недопустими на основание чл. 44, ал. 1 ЗЗД, и поради
изтекла погасителна давност в полза на ответника. Твърди, че договорът за
покупко-продажба за 1/2 ид. част, сключен между Х.М., представляван от С.К., и
самата К. като купувач, не противоречи на добрите нрави и не е във вреда на
представлявания, тъй като изповядването на сделки под действителната продажна
цена между роднини, е обичайна и житейски оправдана практика. Претенцията за
прогласяване нищожността на завещателното
разпореждане на П.М.в полза на ответника, поради липса на съгласие у
завещателя, оспорва с довод, че от преписка по досъдебно производство на
Прокуратура на Република България се установява, че данни за престъпление в
случая няма. По същество по иска по чл. 34 ЗЗД твърди, че дееспособността на завещателката П.М.е засвидетелствана в нотариалния акт,
чрез подписите на присъствалите лица. Обстоятелството, че П.М.е спряла приемане
на предписано ѝ лекарство, не било в състояние да установи безсъмнено
липсата на такава към момента на разпореждането. Всъщност, представената от
ищците справка за отчетените към НЗОК медицински дейности за П.М.за периода
2011- 2018 г. се установявало по безспорен начин единствено, че към момента на
извършване на нотариалното завещание П.М.не е приемала упойващи или други
психоактивни вещества.
Признава иска за
намаляване на завещателното разпореждане до запазените на ищците части от 1/8
ид. ч. – за всеки от тях, но оспорва, че притежаваното от завещателката
имущество не включва единствено процесната идеална част от апартамент. Сочи, че
в наследствената маса на П.М.следва да бъдат включени и следните недвижими
имоти:
1). НИВА с площ
от 7.499 дка, местност „Менемезар”, представляваща имот №083001 по плана за
земеразделяне.
2). 1/2 идеална
част от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с.
Свидня, област София, попадащо в околовръстен полигон на махала „Дашовци”,
заедно с простроената в него през 1996 г. полумасивна вила с площ от 30 кв.м.
Претендира
разноските, свързани с претенцията, доколкото не е ставала повод за завеждането
ѝ.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че М.Х.Б. (починала на 10.05.2006
г.) и ответницата С.Х.К. са
дъщери на Х.С.М.(починал на 06.01.2018 г.)
и П.И.М. (починала на 17.09.2017 г.).
През време на брака си Х.С.М.и П.И.М.
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.105.267.1.19 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, сто и пет, точка двеста шестдесет и седем, точка, едно, точка,
деветнадесет/, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: град София, район Средец, ул. „*******/четиридесет и седем/, вход Б,
етаж 2 /втори/, ап. 8 /осем/, находящ се в сграда № 1 /едно/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.105.267 /шест и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, сто и пет, точка, двеста шестдесет и седем/, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ
67,91 /шестдесет и седем цяло и деветдесет и една стотни/ кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор
68134.105.267.1.18 и обект с идентификатор 6813.105.267.1.44, под обекта -
обект с идентификатор 68134.105.267.1.14, обект с идентификатор
68134.105.267.1.41 и обект с идентификатор 68134.105.267.1.15, над обекта -
обект с идентификатор 68134.105.267.1.22, обект с идентификатор
68134.105.267.1.47 и обект с идентификатор 68134.105.267.1.23, заедно с
прилежащи части: мазе с площ 6,88 /шест цяло осемдесет и осем стотни/ кв.м.,
таван с площ 12,07 /дванадесет цяло и седем стотни/ кв.м. и 2,20% /две цяло и
двадесет стотни върху сто/идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот е идентичен
съгласно документ за собственост със: АПАРТАМЕНТ
№ 8 /осем/, находящ се в гр. София, ул. „*******/четеридесет
и седем/ /стар адрес по документ за собственост: ул. „*******/сто шестдесет и
четири//, вх. Б, ет. 3 /трети/, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни
помещения, застроен на 67,91 /шестдесет и седем цяло деветдесет и една стотни/
кв.м., с обща кубатура от 337,84 куб.м. /триста тридесет и седем цяло и
осемдесет и четири стотни кубични метра/, при граници: изток - Ф.Д.А., запад -
двор, север - М.Л.Д., юг - улица, заедно с МАЗЕ с площ от 12,07 /дванадесет
цяло и седем стотни/ кв.м., при граници: изток - Р.З., запад - улица, север - М.Л.,
юг - коридор и заедно с 2,20% /две цяло и двадесет стотни върху сто/ идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
местност „Центъра“ по плана на София.
На 05.12.2017 г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 123, том I, per. № 6574, дело № 107/2017г., на нотариус Р.Т., per. № 348 от НК, Х.С.М.е продал на С.Х.К. собствената си 1/2 идеална част от описания имот. При
изповядването на сделката в кантората на нотариуса се е явила С.Х.К., като пълномощник на Х.М.,
съгласно пълномощно с peг. № 6527/30.11.2017г. - за удостоверяване на положен поради болест
отпечатък от десен палец и per. № 6528, том 4, акт
29/30.11.2017г. – за удостоверяване на съдържание по Общия регистър на нотариус
с peг.
№ 348 от НК, в качеството му на продавач, от една страна, и от друга страна - С.Х.К.,
в качеството на купувач, за сумата от 33 000 лева,
която сума продавачът е заявил, че е получил предварително, по банков път.
Със завещание, обективирано в Акт за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. peг.
№ 4673, н.д. № 02 от 2014 на нотариус с peг. № 348 на НК, на П.И.М. е завещала в полза на С.Х.К.
притежаваната от нея 1/2
идеална част от горепосочения недвижим имот.
Видно от представената по делото
служебна бележка от 30.11.2017 г. издадена от д-р С.Н.– общо практикуващ лекар,
Х.С.М.е постъпил на 22.08.2017 г. за долекуване във фондация «Св.
Ана», гр. София, ул. «Камелия» №23, след начално лечение на пневмония в болница
«Торакс».
Видно от представената по делото
психиатрична консултация изготвена от д-р К.Г.М.– психиатър
в ЦПЗ «Проф. Н.Шипковенски» ЕООД – гр. София, тя е прегледала Х.С.М.в стационарни условия (хоспис)
на 05.12.2017 г. с цел установяване годността на лицето да извършва правни
действия. След извършения преглед д-р К.Г.М.е
достигнала до заключение, че Х.С.М.е
в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си, няма данни за вродени или придобити
личностови отклонения, и не е под въздействие на ПАВ и принуда, т.е. в състояние
е да извършва правни действия.
От
заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ) се
установява, че Х.С.М., починал на 89 годишна възраст, приживе не
е боледувал от психични заболявания, и към 30.11.2017 г. е могъл да осъзнава
постъпките си и да ръководи действията си. Остават неясни и необясними от
медицинска гледна точка причините за подписване на документи с отпечатък от
палец, като в представените по делото медицински документи не са регистрирани
заболявания, които биха го възпрепятствали да положи подписа си. По отношение
на П.И.М., починала на 88 годишна възраст,
вещото лице е констатирало, че
приживе е страдала от дегенеративно мозъчно заболяване – болест на Алцхаймер
или сенилна дегенерация на главния мозък. Диагностицирането им през 2013 г. дава основание да се приеме, че една година
по-късно лицето е имало увреждания на когнитивните функции, без да има
обективни данни за тежестта им. Вещото лице сочи, че вероятно П.М.е била с нарушени в някаква
степен годности да осъзнава постъпките си и
да ръководи действията си или поне е била затруднена в предвиждането на
далечните последици от действията си, и с болестно повишени внушаемост и
манипулируемост, като данните по делото не съдържат информация, която да обясни
полагането на пръстов отпечатък вместо подпис. В проведеното на 23.06.2022 г.
открито съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че не би могло да посочи, дали при П.М.е бил налице тежък упадък, т.е. тежка
деменция, която да я лишава от базисни психични годности, като запазената при
лицето ориентация, според вещото лице дава основание да се предположи, че става
въпрос за лека степен на деменция.
От
показанията на свидетеля Н. И.Р., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда
на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че свидетелката е била
личен лекар на П.И.М. от 2000 г. до смъртта й. Свидетелства, че П.И.М. имала хипертонична болест и в
последствие от около 2010 г. – 2011 г. се появило й дементно състояние, което
се състояло в объркване, забравяне и в някои
моменти неадекватност. В повечето случаи при посещенията
си П.И.М. била придружавана от дъщеря си С.К. и била по-апатична и не комуникирала много,
но винаги разпознавала свидетелката и била ориентирана за
време. Свидетелката сочи, че е насочила лицето за консултация с невролог, но не
знае дали такава е била осъществена. Две години преди
смъртта си П.И.М. спряла да посещава личния си лекар.
Разпитаната
по делото свидетелка А.Г.Т. свидетелства, че преди 8-9 години била наета от П.Б.,
за да се грижи за негови близки – дядо Х.и неговата съпруга, чието име не си
спомня. Сочи, че домът на възрастните хора бил в окаяно, занемарено състояние и
е положила много усилия, за да го почисти и приведе в нормален вид.
Свидетелства, че съпругата на Х.била неадекватна, не я разпознавала, не можела
да се обсслужва сама, била трудно подвижна, но не използвала помощни средства
при придвижването си. Свидетелката извеждала възрастната жена на чист въздух до
НДК, но тя се придвижвала изключително бавно и почти не разговаряла със
свидетелката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са от ищците Т.В.Б. и П.В.Б. (законни наследници на Х.С.М.и П.И.М.), съразмерно на техните наследствени
дялове,
обективно кумулативно съединени установителни
искове, с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за
прогласяване нищожност на упълномощителна сделка по пълномощно с peг.
№ 6527 от 30.11.2017г. - за удостоверяване на положен поради болест отпечатък
от десен палец и peг.
№ 6528, том 4, акт № 29 от 30.11.2017г. за удостоверяване на съдържание по
Общия регистър на нотариус с peг.
№ 348 на НК, с което Х.С.М.е упълномощил
С.Х.К. да извършва сделки на управление и
разпореждане със
собствената му ½ идеална част от апартамент, с идентификатор
68134.105.267.1.19, с адрес на имота: град София, район Средец, ул. „*******, поради липса на съгласие на
упълномощителя, и осъдителни искове по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да върне получената идеална част в патримониума на ищците Т.Б. и П.Б..
Като евентуални на исковете по чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД са предявени, следните искове:
- евентуални
установителни искове, с правна
квалификация чл. 40 ЗЗД, за прогласяване нищожността
на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част от 05.12.2017г.,
обективиран в нотариален акт № 123, том I,
peг. № 6574, дело №
107/2017г., на нотариус Р.Т., peг.
№ 348 от НК, вписан в Агенцията по вписванията с Акт № 54, том СХС, нот. дело №
59382, чрез който Х.М., действайки чрез пълномощника С.Х.К., прехвърля правото на собственост на ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот върху С.Х.К.,
като сключен във вреда на представлявания.
- евентуални конститутивни искове, с правно основание
чл. 31, вр. чл. 44
ЗЗД, за унищожаване на
едностранната овластителна сделка по пълномощно с peг.
№ 6527 от 30.11.2017г., по силата на която Х.С.М., починал на
06.01.2018 г.,
е упълномощил С.Х.К. да извършва
сделки на управление и разпореждане със собствената му ½ идеална част от
апартамент, с идентификатор 68134.105.267.1.19, с адрес на имота: град София,
район Средец, ул. „*******, като сключена
от дееспособно лице, което, при извършването ѝ, не е могло да
разбира или да ръководи действията си,
обективно съединен с осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да предаде владението върху процесната идеална част общо на ищците Т.Б. и П.Б..
- евентуални
осъдителни искове, с правно основание чл. 55 ЗЗД, за осъждане на ответницата С.Х.К. да заплати общо на ищците Т.Б.
и П.Б. сумата от 16 500
лева, или по 8 250 лева всеки, представляваща половината от посочената като
заплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на 1/2 идеални части от
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том I, peг.
№ 6574, дело № 107/2017г., на нотариус Р.Т., peг. № 348 от НК, с район на
действие СРС, поради неоснователното ѝ обогатяване с тази сума, за сметка
на ищците.
С исковата молба ищците са предявили всеки,
съразмерно на наследствения си дял, и главни установителни
искове, с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на завещателно разпореждане,
обективирано в Акт
за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг.
№ 4673, н. д.
№ 02/2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77, с който
П.М.е завещала ¼ идеална
част от гореописания апартамент на дъщеря си С.К., поради липса на съгласие на завещателя, обективно съединени
с осъдителни
искове
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
на С.Х.К. да предаде владението
върху
получената ¼ идеална
част общо на
ищците Т.Б. и П.Б..
Като евентуални на
исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са
предявени следните
искове:
- евентуални конститутивни искове, с правно основание
чл. 31, вр. чл. 44 ЗЗД и чл.43, ал.1, б. „б” от ЗН,
за унищожаване на завещателното разпореждане на П.М., обективирано в Акт за
нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг.
№ 4673, н.д. 02 от 2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77,
като сключена от дееспособно лице, което, при извършването ѝ, не е могло
да разбира или да ръководи действията си, обективно
съединени
с осъдителни
искове
по
чл. 34 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да предаде владението върху ¼
идеална част общо на ищците Т.Б. и П.Б..
- обективно
съединени евентуални конститутивни искове, с правно основание
чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28 ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане в полза на С.К., до
размера на запазените части на ищците, а именно до 1/8 ид. части за Т.В.Б. и до 1/8 ид. части за П.В.Б..
С определение от
27.10.2022 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелствата:
1) че ищците Т. и П. Б.и ответникът С.К. са
законни наследници на П.и Х.М.и, както и факта, че ответникът С.К. упражнява
фактическа власт върху процесните ½ + ¼ идеални части от
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******.
2)
факта на сключване на договор за покупко - продажба на ½ идеална част от
05.12.2017г., обективиран в нотариален акт № 123, том I, peг. № 6574, дело №
107/2017г., на нотариус Р.Т., peг. № 348 от НК, чрез който Х.М., действайки
чрез пълномощника С.Х.К., прехвърля правото на собственост на ½ ид. ч.
от процесния апартамент върху С.Х.К.; 3) факта, че в
Акт за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг. № 4673, н.д. 02 от 2014 на
нотариус с peг. № 348 на НК е обективирано завещателно разпореждане на П.М.в
полза на С.К., по силата на което последната получава собствените на П.М.½
идеални части от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******.
По иска с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за
прогласяване нищожност на упълномощителна
сделка по пълномощно с peг.
№ 6527 от 30.11.2017 г. и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на С.Х.К.
да върне получената идеална част в патримониума на ищците Т.Б. и П.Б.:
В тежест на ищците, че по главния си иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в негова тежест е да докаже пълно и
главно по делото липса на реално намерение на лицето Х.М.за учредяване на
представителна власт в полза на дъщеря си С.К. да извършва сделки на
управление и разпореждане със собствената му ½
идеална част от апартамент, с идентификатор 68134.105.267.1.19, с адрес на
имота: град София, район Средец, ул. „*******.
С определение от
27.10.2022 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е указал на ищците, че не сочат доказателства за
факти, от които да се направи извод за липса на намерение за обвързване на
лицата Х.и П.М.с последиците на извършените от тях приживе упълномощителна
сделка и завещателно разпореждане, за обективно увреждане на представлявания и
намерение за такова у пълномощника, както и за факти, от които да се заключи, че
именно към момента на извършване на едностранните сделки лицата Х.и П.М.са били
с помрачено съзнание и не са могли да ръководят действията си и да разбират
значението им.
В практиката си Върховният касационен съд приема, че
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да
разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна,
кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да
разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна
(душевна болест или старческо слабоумие). Тези основания за недействителност се
прилагат и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД). Правото на иск
по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. Тя започва да тече от деня на
сключване на договора, респ. на извършване на едностранната сделка (чл. 32, ал. 2 ЗЗД). Правото на
иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД не се погасява по давност (в този смисъл Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК).
Разграничителният критерий между двата горепосочени иска не е
в наличието, респективно в липсата на изявена воля. Фактическият състав
на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена
(например договор в писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено
съдържание) или когато изявяването й следва се приравнява към липса на воля
(например при насилие). Този фактически състав обаче обхваща и случаи, в които
воля има, но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват. Фактическият
състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД изисква изразена воля, но след като и дееспособни лица, изявили
воля, са сред адресатите на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД,
и волеизявлението от дееспособно лице не е необходимото и достатъчно условие за
провеждане на разграничението.
Липсата на съгласие като основание за нищожност е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на
съгласие" – изтръгнато чрез насилие, направено е без намерение за
обвързване. В тежест на ищците е доказването на твърдения порок. Изложените
твърдения, обосноваващи липса на съгласие са свързани с това, че прехвърлителят
е страдал от заболяване довело до състояние да не може да разбира свойството и
значението на извършеното, което е с траен характер.
От заключението на приетата по делото СПЕ се установява,
че Х.С.М., починал на 89
годишна възраст, приживе не е боледувал от психични заболявания, и към
30.11.2017 г. е могъл да осъзнава постъпките си и да ръководи действията си, поради което доводите за липса на съгласие са неоснователни.
Не се установи и съзнавана липса на съгласие, поради което исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск с правно
основание чл. 31, вр. чл. 44
ЗЗД,
за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно с peг. № 6527 от 30.11.2017 г.
Искът е неоснователен. Унищожаемостта на договора за
продажба ищците обуславят от унищожаемостта на овластителната сделка, с която
ответницата е била упълномощена да прехвърли и чрез продажба, включително и на
себе си, идеалната част от имота. Унищожаемостта на горепосочената овластителна
сделка е мотивирана с недееспособност на упълномощителя да изразява правно
валидна воля, тъй като не могъл да разбира свойството и значението на
извършеното. С оглед заявеното основание, на което се търси унищожаване на
сделката, съдът счита, че предявяването на иска е обусловено от условието на
чл.31 ал.2 от ЗЗД. Искът за унищожаване е предявен след смъртта на прехвърлителя,
чиято недееспособност се твърди, а недееспособността се твърди да е настъпила в
резултат от влошеното му здравословно състояние. При това положение, за да се
оспори валидността на свързаната с договора за продажба
овластителната/разпоредителната сделка, е необходимо да е било поискано приживе
поставянето под запрещение на лицето, чиято недееспособност се твърди или
доказателства за недееспособността да произтичат от овластителната сделка. Само
при наличието на някое от тези условия, ищците, като наследници на увреденото
лице, могат да претендират унищожаване на договора. В настоящия случай не е
налице нито едното от посочените условия – поставяне под запрещение на Х.С.М.не
е било поискано приживе, а от едностранната сделка – упълномощаване, не може да
се направи извод за това, че упълномощителят е бил в твърдяното от ищците
състояние, тоест доказателства за недееспособност не произтичат от оспорената
сделка. При това положение не се
установява наличие на нито едно от двете условия на чл.31 ал.2 от ЗЗД,
обуславящи материално-правната легитимация на ищците да търсят унищожаване на
овластителната сделка. При това положение съдът приема, че при сключване на
оспорения договор за продажба, прехвърлителят е бил надлежно представляван. Този
иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За
пълнота следва да се посочи, че подписът е елемент от писмен документ, като
същият представлява саморъчно изписване на имената на издателя на документа,
като нечетливият подпис не е невалиден, стига да представлява обичайния начин,
по който лицето се подписва. Подписът от неграмотен трябва да бъде изпълнен по
реда на чл. 189, ал. 1 от ГПК, като
този ред може да бъде приложен и по отношение на грамотно лице, което поради
недъгавост или други причини не може да се подпише (ТР № 71/10.07.1970 година,
постановено по гр. д. № 70/1970 година на ОСГК на ВС). Подписът следва текста
на документа и е доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от посочените за негови автори лица. С оглед на това подписът,
съответно начина на неговото изпълнение, има значение само в случаите, в които
законът изисква писмена или усложнена писмена форма за сключване или за
доказване на договора. При тази форма на договора подписът се поставя след края
на текста, който съдържа изявленията на страните и служи за доказателство че
изявленията са направени от именно тези страни. С оглед на това подписът не
представлява част от насрещните и съвпадащи си изявления на страните по
договора, които определят неговото съществена и несъществено съдържание, като
не може да служи като доказателство за това дали към момента на сключването му
страната не е могла да разбира или ръководи действията си. Допуснатите при
полагането на подписа нарушения, ако са такива, че да доведат до липсата му, ще
се отразят на спазването на формата на договора, но няма да доведат до неговата
унищожаемост по реда на чл. 31 от ЗЗД, тъй като подписът
не е част от изявленията на страните изразяващи формираната от тях воля и не
може да доведе до опорочаване на същата. Доказателствената сила на подписа е
ограничена до авторството на документа, като не се отнася до изразената в него
воля на издателите, до нейното съдържание и евентуални пороци.
С оглед на това начина на изпълнение на подписа при едностранната сделка -
чрез полагане на пръстов отпечатък не представлява част от съдържанието на
сделката, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл. 31,
ал. 2 ЗЗД и при предявен иск на това правно основание положен от
лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък не може да се счита за доказателство
за недееспособността на лицето, произтичащо от сделката по смисъла на чл. 31,
ал. 2 ЗЗД и в тази хипотеза съдът не трябва да изследва причината наложила,
удостоверяването на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък,
когато това се сочи от ищеца като предпоставка по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗЗД и като доказателство за недееспособността на лицето, която да произлиза от
този договор (в този смисъл решение № 73/05.07.2018 година, постановено по гр. д. № 3228/2017 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г. о.).
На следващо място твърденията на ищците, че цената по
сключения договор не била платена не се извлича от съдържанието на
пълномощното, а от други доказателства по делото. Законът изисква изводът на
недееспособността на страната да бъде направен само въз основа на изявленията
на страните, съдържащи се в договора, съответно едностранната сделка, чието
унищожаване е поискано, а не от преценката му с други доказателства по делото.
Освен това изводът за неплащането на цената е направен въз основа на
доказателства за банковите сметки на упълномощителя и пълномощника, което обаче
не изключва заплащането на цената по друг начин, а не по банков път. Съществува
и възможност упълномощителят, в зависимост от вътрешните си отношения с
пълномощника, да декларира заплащането на продажната цена, въпреки че същата не
е заплатена, било защото чрез тази сума изпълнява свое задължение към
пълномощника, било защото иска да надари същия и т.н. Тези действия на
упълномощителя обаче не могат сами по себе си да обосноват унищожаването на
пълномощното на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД, тъй като само от тях не може да се обоснове недееспособност
на упълномощителя.
От съдържание на процесното пълномощно не следват
доказателства за недееспособността на упълномощителя Х.М.към
момента на упълномощаването, поради което не са налице предпоставките за
унищожаването му.
По иска с правно основание чл.
40 ЗЗД,
за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална
част от 05.12.2017г., обективиран в нотариален акт № 123, том I, peг. № 6574.
Съгласно чл. 40 от ЗЗД, ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да
се установи, че е сключен договор във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и
доколкото в чл. 40 от ЗЗД не
е предвидена презумпция, че третото лице е действало недобросъвестно, ищецът е
следвало при условията на пълно и главно доказване да я установи, както и да
установи наличието на увреждане на неговите интереси, както и
недобросъвестността на представителя, както и знанието на третото лице.
Във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на
нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като
основание за недействителност на договора, е сключил този договор чрез
представител (по закон или по пълномощие), правното основание на иска е по чл. 40 ЗЗД.
Фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали
действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по
договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната
страна по договора са добросъвестни или не, т.е. дали са осъзнавали, че
увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане
интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на
представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи към
момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за
представлявания.
В конкретния случай и въпреки изричното указание,
дадено с определението по чл. 140 от ГПК, ищците не са
представили каквито и да е доказателства в тази насока.
В производството не бе установено увреждане от страна на
представителя на правата на представлявания. В качеството на правоприемник на
упълномощителя, ищците следваше да установят при условията на пълно и главно
доказване – т. е. без съмнение, недобросъвестност на представителя. Както бе
посочено договорът за продажба е бил сключен съобразно дадената воля от
прехвърлителя без ограничение по отношение на насрещната страна, с която да
договаря представителя. Изразената от страна на Х.М.воля е ясно формулирана в
съставеното на 30.11.2017 г. пълномощно – представителят да продаде имота при
цена от 33 000.00 лв., при условията на чл. 38 ЗЗД, при условия каквито
прецени,. Действително цената по сделката е двукратно по-ниска от посочената от
вещото лице пазарна цена, но само от този факт не би могъл да се направи извод за
недобросъвестност на представителя по сделката.
Както е прието в Решение № 65 от 21.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 639/2016 г., IV г. о., ГК, наличието на вреда за представлявания,
когато представителят е продал имота по цена значително по-ниска от пазарната
зависи от вътрешните им отношения (съдържанието на обвързващия ги договор за
мандат или на другите уговорки между тях). Когато и във вътрешните отношения
представителят е имал правомощието да определи продажната цена по своя преценка
и третото лице е добросъвестно - не се е споразумяло с него, сключеният договор
е действителен, но представителят отговаря пред доверителя за вредите от
неполагането на дължимата грижа при упражняването на предоставената му
представителна власт.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Основните
предпоставки на института на неоснователно обогатяване са: получаване на нещо
от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването”
предпоставя „даването” и е фактическо действие, което подлежи на доказване от
страна на ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал.1
от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по
иск с правно основание чл. 55, ал.1
от ЗЗД, е да докаже факта на даването, респ. плащането, а в тежест
на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, на това
даване, респ. плащане, както и че е налице основание за неговото задържане.
Ответникът в
настоящото производство, е престирал така посочената сума в изпълнение на
сключения договор за покупко -
продажба от 05.12.2017 г.
на 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот,
обективиран в нотариален акт № 123, том I,
peг. № 6574, като действието на горепосочения договор не е прекратено.
С оглед на гореизложеното в конкретния
случай ищците не установиха при условията на пълно и главно доказване в
съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и дадените в доклада по
делото указания, нито че ответницата се е обогатила неоснователно с процесната
главница, поради което при
последиците на доказателствената тежест настоящият състав на съда намира, че
така предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
По иска с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за
прогласяване нищожност на завещателно разпореждане на П.М., обективирано в Акт
за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг. № 4673, н. д.
№ 02/2014 на нотариус с peг. № 348 на НК и иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да предаде владението върху
получената ¼ идеална
част общо на
ищците Т.Б. и П.Б..
Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща за съда материална доказателствена сила за
удостоверените факти, докато не бъде оборена от страната, която го оспорва.
Неспазването на формата предвидена в чл. 24, ал. 2 от ЗН води
до неговата нищожност.
Фактическият състав на нотариалното завещание включва
установяване на следните правнорелевантни факти: изразяване устно волята на
завещателя преди нотариуса, записване на изразената воля, прочитане на волята
на завещателя в присъствието на свидетелите, отбелязване на формалностите при
съставяне на завещанието, като се отбелязва дата и място на съставянето му и
подпис от страна на завещателя, свидетелите и нотариуса. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗН, ако
завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и
нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Спорно
между страните е доколко завещанието е подписано от завещателят и полагането на
отпечатък от палеца на дясна ръка е равнозначно на подпис на лицето, както и
начина по който следва да бъде удостоверено.
При липса на специална разпоредба относно нотариалните актове
за завещание, досежно начина на полагане на подпис от завещателя при
неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на ГПК, отнасяща се за
нотариалните актове. При хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗН е
необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък на
десния му палец. При хипотезата на чл. 24, ал. З ЗН изявлението на завещателя
замества неговия подпис. (в този смисъл - Определение
№ 973 от 1.08.2011 г. по гр. д. № 256/2011 г., III г. о., и Решение № 719 от
25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г., II г. о.). Поради което следва да се
приеме, че полагането на отпечатък от палеца на дясна ръка замества подписа на
лицето, в който случай не посочване на причината за това не опорочава формата
на нотариалното завещание.
Поради това съдът приема, че завещанието отразява волята на П.И.М.
такава, каквато е материализирана в оспореното в настоящото производство
завещание, било е съставено от нотариуса, в присъствието на двамата свидетели,
потвърдили, че съдържанието на завещанието отразява действителното желание на
завещателя.
В конкретния случай е видно, че са били изпълнени всички
законови изисквания - нотариусът и свидетелите са се убедили в точния смисъл и
съдържание на завещателната воля, изразена по предвидения в закона начин устно
от завещателя и чак след това е бил съставен документа, прочетен на глас от
нотариуса пред всички присъствали лица - завещателят и инструментарните
свидетели и подписан собственоръчно от всеки от тях. Поради изложеното следва
да се приеме, че при съставяне на нотариалното завещание са били изпълнени
всички законови изисквания по чл. 24, ал.1 и 2 вр. чл. 578, ал.1 и 2 ГПК за форма и
съдържание, и нотариалното завещание представлява валидно придобивно основание
в полза на ответника, което е противопоставимо на ищците.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
31, вр. чл. 44 ЗЗД и чл.43, ал.1, б. „а” от ЗН, за унищожаване на
завещателното разпореждане на П.М., обективирано в
Акт за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг. № 4673, н.д. 02 от 2014 на
нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77,
като сключена от дееспособно лице, което, при извършването ѝ, не е могло
да разбира или да ръководи действията си, и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за осъждане на С.Х.К.
да предаде владението върху ¼ идеална част
общо на ищците Т.Б. и П.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН завещателното разпореждане е
недействително, поради унищожаемост, когато е направено от лице, което по време
на съставянето му не е било способно да завещава, т.е. не е навършило 18 години
или е било поставено под пълно запрещение поради слабоумие, или не е било
способно да действа разумно (по аргумент от чл. 13 ЗН).
По делото не се установи
към 25.09.2014 г. П.И.М. да е била неспособна да разбира свойството и значението
на постъпките си и да действа разумно. Неспособни да действат разумно са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна
болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им
здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Невъзможността да действа разумно се извежда
от твърденията за това, че П.И.М.
е страдала от дегенеративно мозъчно заболяване – болест на
Алцхаймер.
На база единствено на показанията на свидетелката А.Г.Т., че преди около 8 – 9 години, когато е полагала
грижи за нея, завещателката е била неадекватна и трудно подвижна, не може да се даде категоричен отговор дали,
доколко и по какъв начин това състояние е повлияло на способността да разбира и
да ръководи действията си и да преценява значението на извършения от нея
завещателен акт
именно към релевантния период - 25.09.2014 г. Следва да се отчете и, че от заключението на приетата
по делото съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ) се установява, че П.И.М., починала на 88 годишна възраст,
приживе е страдала от дегенеративно мозъчно заболяване – болест на Алцхаймер
или сенилна дегенерация на главния мозък, диагностицирано през 2013 г. Вещото лице е
уточнило, че не е би могло да посочи, дали при П.М.е бил налице тежък упадък, т.е. тежка деменция, която да я лишава от
базисни психични годности, като запазената при лицето ориентация, според вещото
лице дава основание да се предположи, че става въпрос за лека степен на
деменция.
Дори и починалата да е страдала от дегенеративно мозъчно
заболяване,
това не може да обоснове извод за липса на завещателна дееспособност към
конкретния момент, релевантен за валидността на завещанието. След като
завещателката е пълнолетна и не е поставена под запрещение, неспособността да
завещава не може да бъде изведена с хипотетични предположения, а следва да бъде
установена по несъмнен начин с оглед конкретното състояние към датата на
съставяне на завещанието, което в случая не е сторено. Няма данни, че към
датата на съставяне на завещанието
П.И.М. се е намирала в състояние налагащо извода, че не може да
действа разумно.
Ето защо и съдът намира, че процесното завещание е
произвело своето действие, доколкото по делото се установи, че завещанието е
автентично, като не се и установи основание за неговата унищожаемост или
нищожност.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл.
30, ал. 1 от ЗН
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал.
1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право
на запазена част и лицето (лицата),
което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да
се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с
онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения
или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.
1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да
получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната парична
равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Правото да се иска
намаление има имуществен характер и може да се предяви и от наследниците на
лицата, чиято запазена част е накърнена в съответствие с обема на
наследствените права (в този смисъл т. 3 от Постановление № 7/28.11.1973 г. на
Пленума на ВС и други).
Наследниците по
закон на П.И.М. са Х.С.М.(съпруг), ищците Т.В.Б. и П.В.Б. (внуци – по право на
заместване от починалата им майка М.Х.Б.) и ответницата С.Х.К. (дъщеря). Запазената част на наследниците по закон
на П.И.М., при преживял съпруг и две деца, какъвто е
случаят, е в размер общо на 3/4 или по 1/4 за всеки един от наследниците, а
разполагаемата част от наследството е в размер на 1/4 – арг. от чл. 29, ал. 3 от ЗН.
За да се установи, дали извършеното от
наследодателя П.И.М. в полза на
ответницата С.Х.К. завещателно разпореждане е
накърнило запазената част на М.Х.Б.,
необходимо е да се образува и остойности наследствена маса съгласно чл. 31 от ЗН. Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали
на наследодателя към момента на откриване на наследството – момента на смъртта
на наследодателя съгласно чл. 1 от ЗН, като се извадят задълженията на
наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, с изключение на обичайните
такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността
им по време на откриването на наследството – за недвижимите имоти, и по време
на подаряването – за движимите вещи. При образуване на масата по чл. 31 от ЗН
се прибавя и обикновената покъщнина по чл. 12, ал. 1 от ЗН, без значение дали
същата следва да се постави в дял на наследника, който е живял с наследодателя
и се е грижил за него (в този смисъл решение № 367/13.03.1984 г. по гр. д. №
2511/1983 г. на ВС, I ГО). Вещите от
обикновената покъщнина са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта
му, поради което са част от неговото наследство – видно и от изричния текст на
чл. 12, ал. 1 от ЗН, и при липса на изрична разпоредба в обратния смисъл те на
общо основание се включват в масата по чл. 31 от ЗН.
В
разглеждания случай не се установи наследодателят П.И.М. към момента на смъртта си – 17.09.2017
г., да е имала имуществени задължения към трети лица. Съгласно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския
процес ответникът С.Х.К. следвало да докаже по делото кои конкретни имуществени
обекти влизат в актива на оставеното от П.И.М. наследство, т.е. обема на наследството, тъй като в
интерес на същия е да установи, че в масата по чл. 31 от ЗН освен предмета на
процесното завещателно разпореждане се включват и други имущества.
В конкретния случай се установява, че към
момента на смъртта си (17.09.2017 г.) наследодателят П.И.М.
е притежавала и следните недвижими имоти:
1). НИВА с площ
от 7.499 дка, местност „Менемезар”, представляваща имот №083001 по плана за
земеразделяне.
2). 1/2 идеална
част от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с.
Свидня, област София, попадащо в околовръстен полигон на махала „Дашовци”,
заедно с простроената в него през 1996 г. полумасивна вила с площ от 30 кв.м.
Следователно в наследствената маса на
общия наследодател П.И.М.,
определена съгласно чл. 31 от ЗН, следва да се включи освен процесното завещание,
чиято стойност към 17.09.2017 г., възлиза на 65 447.00 лв. (1/2 от 130 894.00 лв.) и
стойността на горепосочените недвижими имоти, като общата стойност на
наследствената маса към момента на откриване на наследството – 17.09.2017 г.
възлиза на 83 228.00 лева.
Стойността
на запазената част общо за наследниците по закон на наследодателя П.И.М.
е 62 421.00 лева, а за всеки от тях съобразно с обема на наследствените им
права е 20 807.00 лева. Стойността на разполагаемата част е 20 807.00 лева. Тъй
като към момента на откриване на наследството наследодателят не е притежавал
имущество на стойност, достатъчна за покриване на размера на запазената част на
Т.В.Б. и П.В.Б., то следва да
се приеме, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателен, като бъде извършено
възстановяване на запазената част на Т.В.Б. и П.В.Б., възлизаща на общо 1/4 чрез намаляване
на извършеното в полза на ответницата - С.Х.К.
завещание до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците - 20
807.00 /83 228.00.
Предвид
основателността на претенцията по чл. 30 ЗН следва да се прецени действието на
възстановяването на накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗН, уреждаща последиците на това възстановяване при завет или дарение на
недвижим имот, като нейното прилагане при наличието на изискуемите
предпоставки се явява законна последица от уважаването на иска по чл. 30 ЗН без
да е необходимо това да е изрично поискано и е част от процедурата по
възстановяване, без прилагането на която същата не би била законосъобразно
завършена – в този смисъл решение № 599/17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г.
на ВКС, I г. о. Искът за възстановяване на накърнена запазена
част от наследството е конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва
и промяната в отношенията между страните – облагодетелстваният от завещанието
или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на
ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в
наследството за разпределение между наследниците, като връщането се осъществява
в натура или в пари – в различните хипотези на чл. 36 ЗН.
Съгласно
чл. 36, ал. 1 ЗН, когато предмет на завета или
дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността
на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а
заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е
надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да
възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Посоченият
начин на съпоставката между стойността на дарения/завещания имот, от една
страна, и разполагаемата част – от друга, се извършва при положение, че всички
наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване.
Доколкото в случая двама от наследниците по закон, които разполага с това право
са го упражнили и заветникът е наследник
със запазена част, съдът следва да изследва и посочените в специалната
разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗН предпоставки, и ако те не са налице, то завещаният
имот следва да бъде върнат изцяло в наследството. В конкретния казус по
отношение на завета в полза на ответницата не е приложима разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗН, според която когато заветникът е наследник със запазена част, той
може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата
част и неговата запазена част взети заедно, тъй като извършената по тези
правила съпоставка показва, че стойността на завещаният от наследодателя
недвижим имот в размер на 65 447 лв. надвишава значително сбора на
разполагаемата част на наследодателя в размер на 20 807.00 лв. и запазената
част на ответницата в размер на 20 807.00 лв. – общо в размер на 41 614.00 лв.
При това положение следва процесният недвижим
имот да бъде върнат в наследството на наследодателя, а ищците да бъдат осъдени
да заплати на ответницата стойността на
разполагаемата част по време на
намаляването.
Имайки предвид, че съгласно кредитираното от съда заключение на вещо лице
пазарната стойност на процесния недвижим имот към настоящия момент (момента на
намаляване) възлиза
на 70 945.00 лв. (1/2
от 141 890.00 лв. ),
то ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сума от 20 807.00
лв. – арг. чл.36, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 от ЗН.
Възможността да упражни субективното преобразуващо право,
предвидено в чл. 30, ал.1 от ЗН,
е лично право на наследника с право на запазена част или негов наследник и
упражняването от същия води до допускането на намаление на завещанието или
дарението до размер, необходим за възстановяване на запазената част на
поискалия го наследник, и то не ползва наследниците, които не са поискали
намаление (в този смисъл т.3, б. "б" и "в" от Постановление
№ 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС).
По изложените съображения предявеният иск е основателен.
Относно
разноските по производството
На ответницата следва да се присъдят направените разноски
в размер на 2
850.00 лв., представляващи сбор от внесен депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото същата е признала предявения иск
с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН
и не е станала повод за образуване на производството по настоящето дело.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Б., ЕГН **********, и П.В.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, адв. М.М., срещу С.Х.К., ЕГН **********,***, адв. Л.П., искове, както следва:
- с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на упълномощителна
сделка по пълномощно с peг.
№ 6527 от 30.11.2017 г. - за удостоверяване на положен поради болест отпечатък
от десен палец и peг.
№ 6528, том 4, акт № 29 от 30.11.2017 г. за удостоверяване на съдържание по
Общия регистър на нотариус с peг.
№ 348 на НК, с което Х.С.М.е упълномощил
С.Х.К. да извършва сделки на управление и
разпореждане със
собствената му ½ идеална част от апартамент, с идентификатор
68134.105.267.1.19, с адрес на имота: град София, район Средец, ул. „*******, поради липса на съгласие на
упълномощителя, и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да върне получената идеална част в патримониума на ищците Т.Б. и П.Б.;
- с правно основание чл. 31, вр. чл. 44
ЗЗД, за унищожаване на
едностранната овластителна сделка по пълномощно с peг.
№ 6527 от 30.11.2017г., по силата на която Х.С.М., починал на
06.01.2018 г.,
е упълномощил С.Х.К. да извършва
сделки на управление и разпореждане със собствената му ½ идеална част от
апартамент, с идентификатор 68134.105.267.1.19, с адрес на имота: град София,
район Средец, ул. „*******, като сключена
от дееспособно лице, което, при извършването ѝ, не е могло да
разбира или да ръководи действията си, и с правно основание чл. 34 ЗЗД за осъждане на С.Х.К.
да предаде
владението върху процесната идеална част общо на
ищците Т.Б. и П.Б.;
- с правно основание
чл. 40 ЗЗД, за прогласяване нищожността
на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част от 05.12.2017 г.,
обективиран в нотариален акт № 123, том I,
peг. № 6574, дело №
107/2017г., на нотариус Р.Т., peг.
№ 348 от НК, вписан в Агенцията по вписванията с Акт № 54, том СХС, нот. дело №
59382, чрез който Х.М., действайки чрез пълномощника С.Х.К., прехвърля правото на собственост на ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот върху С.Х.К.,
като сключен във вреда на представлявания;
- с правно основание чл. 55 ЗЗД, за осъждане на ответницата С.Х.К. да заплати общо на ищците Т.Б.
и П.Б. сумата от 16 500 лева, представляваща половината от посочената като
заплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на 1/2 идеални части от
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том I, peг.
№ 6574, дело № 107/2017г., на нотариус Р.Т., peг. № 348 от НК, с район на
действие СРС, поради неоснователното ѝ обогатяване с тази сума, за сметка
на ищците.
- с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на завещателно
разпореждане, обективирано в Акт за нотариално завещание №
02, том I-з,
общ. Peг.
№ 4673, н. д.
№ 02/2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77, и
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за осъждане на С.Х.К. да предаде владението върху
получената ¼ идеална
част общо на
ищците Т.Б. и П.Б..
- с правно основание чл. 31,
вр. чл. 44 ЗЗД и чл.43, ал.1, б. „а”
от ЗН,
за унищожаване на завещателното разпореждане на П.М., обективирано в Акт за
нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг.
№ 4673, н.д. 02 от 2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77,
като сключена от дееспособно лице, което, при извършването ѝ, не е могло
да разбира или да ръководи действията си, и
с правно основание чл. 34 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. да предаде владението върху ¼
идеална част общо на ищците Т.Б. и П.Б..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на М.Х.Б., ЕГН **********, в размер на 1/4
от наследството на П.И.М., ЕГН **********, починала на 17.09.2017 г., като НАМАЛЯВА
с 20 807.00 /83 228.00 завет на П.И.М., извършен с Акт за нотариално
завещание № 02, том I-з, общ. Peг.
№ 4673, н.д. 02 от 2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77,
по
иск предявен от
Т.В.Б., ЕГН **********, и П.В.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, адв. М.М., срещу С.Х.К., ЕГН **********,***, адв. Л.П., и ВРЪЩА на осн. чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗН завещаните с Акт
за нотариално завещание № 02, том I-з, общ. Peг.
№ 4673, н.д. 02 от 2014 на нотариус с peг.
№ 348 на НК, вписан в АВ при МП на РБ с вх. № 785/25.09.2014г., том 1, стр. 77, 1/2 идеални части от недвижим имот,
представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 68134.105.267.1.19 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, сто и пет, точка двеста шестдесет и седем, точка,
едно, точка, деветнадесет/, съгласно кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район Средец, ул. „*******/четиридесет
и седем/, вход Б, етаж 2 /втори/, ап. 8 /осем/, находящ се в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.105.267 /шест и осем хиляди
сто тридесет и четири, точка, сто и пет, точка, двеста шестдесет и седем/, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с площ 67,91 /шестдесет и седем цяло и деветдесет и една
стотни/ кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
обект с идентификатор 68134.105.267.1.18 и обект с идентификатор
6813.105.267.1.44, под обекта - обект с идентификатор 68134.105.267.1.14, обект
с идентификатор 68134.105.267.1.41 и обект с идентификатор 68134.105.267.1.15,
над обекта - обект с идентификатор 68134.105.267.1.22, обект с идентификатор
68134.105.267.1.47 и обект с идентификатор 68134.105.267.1.23, заедно с
прилежащи части: мазе с площ 6,88 /шест цяло осемдесет и осем стотни/ кв.м.,
таван с площ 12,07 /дванадесет цяло и седем стотни/ кв.м. и 2,20% /две цяло и
двадесет стотни върху сто/идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот е
идентичен съгласно документ за собственост със: АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ се в гр. София, ул. „*******/четеридесет и седем/ /стар адрес по документ за
собственост: ул. „*******/сто шестдесет и четири//, вх. Б, ет. 3 /трети/, състоящ
се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, застроен на 67,91 /шестдесет
и седем цяло деветдесет и една стотни/ кв.м., с обща кубатура от 337,84 куб.м.
/триста тридесет и седем цяло и осемдесет и четири стотни кубични метра/, при
граници: изток - Ф.Д.А., запад - двор, север - М.Л.Д., юг - улица, заедно с
МАЗЕ с площ от 12,07 /дванадесет цяло и седем стотни/ кв.м., при граници: изток
- Р.З., запад - улица, север - М.Л., юг - коридор и заедно с 2,20% /две цяло и
двадесет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, местност „Центъра“ по плана на София, в наследството
на
П.И.М., ЕГН **********, починала на 17.09.2017 г.
ОСЪЖДА Т.В.Б., ЕГН **********, и П.В.Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, адв. М.М., да заплатят на
С.Х.К., ЕГН **********,***, адв. Л.П., на основание чл.36, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 от ЗН сумата от 20 807.00 лв.,
представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на П.И.М., ЕГН **********,
починала на 17.09.2017 г.
ОСЪЖДА Т.В.Б., ЕГН **********, и
П.В.Б., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес ***, адв. М.М., да заплатят на
С.Х.К., ЕГН **********,***, адв. Л.П., сумата от 2 850.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: