№ 34
гр. Варна, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20213000500557 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
„ГСТ СКАФОЛДИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Стара Загора , с
представляващ Д. Г., редовно призован, представлява се от адв. М.О.,
редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция. Представя в
днешно съдебно заседание ново пълномощно, ведно с договор за правна
защита и съдействие за настоящата инстанция.
Д. ХР. П. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.
А.Х., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ПЛ. Т. К., редовно призован, не се
явява, не се представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по електронната поща на съда молба
вх. № 1278/25.02.2022г. от процесуалния представител на третото лице-
помагач адв. Кремена Джамбазова-Тодорова, с която е посочено, че същата
ползва отпуск за периода от 28.02.2022г. до 07.03.2022г. и отсъства от
страната, поради което моли да се отсрочи заседанието за друга дата и час.
Представила е служебна бележка от АК – Варна за депозирана молба, с която
адв. Джамбазова е заявила, че ще ползва отпуск от 28.02.2022г.-07.03.2022г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по електронната поща на съда молба
вх. № 1311/28.02.2022г. от третото лице-помагач П.К., с която е посочил, че
1
поради здравословни причини няма да може да се яви в днешно съдебно
заседание, моли за отсрочване на делото, представил е болничен лист с
разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода от
28.02.2022г. до 04.03.2022г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.Т. Г., редовно уведомена, явява се лично.
АДВ.О.: Моля да се даде ход на делото. Считам, че няма процесуални
пречки за това.
АДВ. Х.: Предвид факта, че към представената молба от третото лице
не е представено удостоверение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза за невъзможността му за неявяване в съдебно заседание считам, че
няма пречки по хода на делото, но все пак предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
тъй като в представения болничен лист в графа „Забележки“, медицинският
орган не е отразил съобразно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, че лицето не може да се яви пред съда. Поради тази
причина съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадени две въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба, подадена от Д. ХР. П. чрез процесуалния му
представител адв. А.Х. против решение № 260071/12.07.2021г., постановено
по гр.д. № 1178/20г. по описа на ВОС, гр.о. /постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника - ПЛ. Т. К./, в частите му, с
които: I/ Д. ХР. П. е осъден да предаде на „ГСТ Скафолдинг България“
ЕООД, гр.Стара Загора владението на: 4 /четири/ броя белеги 1.5м
/мет.платформа/; 6 /шест/ броя врати 2.5м; 10 /десет/ броя стълби; 83
/осемдесет и три/ броя белеги 2.5м /мет.платформа/; 12 /дванадесет/ броя
белеги 2.00м /мет.платформа/; 122 /сто двадесет и два/ броя ригел 1.0м.; 3
/три/ броя ригел 1.5м; 91 /деветдесет и един/ броя щил /вертикал/ 4.0 м; 4
2
/четири/ броя щил /вертикал/ 2.0 м и 5 /пет/ броя стелаж; II/ Д. ХР. П. е
осъден да заплати на „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД сумата от 828,22 лв.
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му части е отчасти недопустимо и отчасти
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде обезсилено в частта му, с която е уважена претенция по
недопустимо допуснато изменение на иска и в тази му част производството по
делото да бъде прекратено, евентуално за тази част, както и за останалата
обжалвана осъдителна част се претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и в тази му част.
Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД, гр.Стара
Загора в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв. М.О., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в
обжалваните му от Д.П. части. Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД,
гр.Стара Загора чрез процесуалния му представител адв. М.О., против
решение № 260071/12.07.2021г., постановено по гр.д. № 1178/20г. по описа на
ВОС, гр.о. /постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - ПЛ. Т. К./, в частите му, с които: I/ са отхвърлени исковете на
„ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД за осъждане на Д. ХР. П. да предаде на
ищеца владението на: 1) 100 /сто/ броя Белеги 1.5м, представляващи
разликата над присъдените 4 броя до претендираните 104 броя; 2) 44
/четиридесет и четири/ броя Врати 2.5м, представляващи разликата над
присъдените 6 броя до претендираните 50 броя; 3) 40 /четиридесет/ броя
Стълби 2.2м, представляващи разликата над присъдените 10 броя до
претендираните 50 броя; 4) 261 /двеста шестдесет и един/ броя Белеги 2.5 м,
представляващи разликата над присъдените 83 броя до претендираните 344
броя; 5) 60 /шестдесет/ броя Белеги - 1.0м; 6) 48 /четиридесет и осем/ броя
Белеги 2.0м, представляващи разликата над присъдените 12 броя до
претендираните 60 броя; 7) 358 /триста петдесет и осем/ броя Ригел 1.0м.,
3
представляващи разликата над присъдените 122 броя до претендираните 480
броя; 8) 147 /сто четиридесет и седем/ броя Ригел 1.5м, представляващи
разликата над присъдените 3 броя до претендираните 150 броя; 9) 50
/петдесет/ броя Ригел 0.7м.; 10) 600 /шестстотин/ броя Ригел 2.5 м; 11) 100
/сто/ броя Диагонал 1.5м; 12) 150 /сто и петдесет/ броя Ригел 2.0м; 13) 149
/сто четиридесет и девет/ броя Щил /вертикал/ 4.0м, представляващи
разликата над присъдените 91 броя до претендираните 240 броя; 14) 56
/петдесет и шест/ броя Щил /вертикал/ 2.0 м, представляващи разликата над
присъдените 4 броя до претендираните 60 броя; 15) 60 /шестдесет/ броя Щил
/вертикал/ 1.0м; 16) 15 /петнадесет/ броя Стелаж, представляващи разликата
над присъдените 5 броя до претендираните 20 броя; 17) 16 /шестнадесет/ броя
Тръба /двоен ригел/ 1.5 м; 18) 12 /дванадесет/ броя Тръба /двоен ригел/ 2.0 м.
и 19) 60 /шестдесет/ броя Муфа /начален елемент/; II/ са отхвърлени
предявените в евентуалност искове за осъждане на ответника Д. ХР. П. да
заплати на „ГСТ Скафолдинг България“ЕООД сумата от 82 270,51 лв.,
представляваща равностойност на липсващите при ответника елементи за
скелетна конструкция, а именно: 1) 100 /сто/ броя Белеги 1.5м,
представляващи разликата над присъдените 4 броя до претендираните 104
броя; 2) 44 /четиридесет и четири/ броя Врати 2.5м, представляващи
разликата над присъдените 6 броя до претендираните 50 броя; 3) 40
/четиридесет/ броя Стълби 2.2м, представляващи разликата над присъдените
10 броя до претендираните 50 броя; 4) 261 /двеста шестдесет и един/ броя
Белеги 2.5 м, представляващи разликата над присъдените 83 броя до
претендираните 344 броя; 5) 60 /шестдесет/ броя Белеги - 1.0м; 6) 48
/четиридесет и осем/ броя Белеги 2.0м, представляващи разликата над
присъдените 12 броя до претендираните 60 броя; 7) 358 /триста петдесет и
осем/ броя Ригел 1.0м., представляващи разликата над присъдените 122 броя
до претендираните 480 броя; 8) 147 /сто четиридесет и седем/ броя Ригел 1.5м,
представляващи разликата над присъдените 3 броя до претендираните 150
броя; 9) 50 /петдесет/ броя Ригел 0.7м.; 10) 600 /шестстотин/ броя Ригел 2.5 м;
11) 100 /сто/ броя Диагонал 1.5м; 12) 150 /сто и петдесет/ броя Ригел 2.0м; 13)
149 /сто четиридесет и девет/ броя Щил /вертикал/ 4.0м, представляващи
разликата над присъдените 91 броя до претендираните 240 броя; 14) 56
/петдесет и шест/ броя Щил /вертикал/ 2.0 м, представляващи разликата над
присъдените 4 броя до претендираните 60 броя; 15) 60 /шестдесет/ броя Щил
4
/вертикал/ 1.0м; 16) 15 /петнадесет/ броя Стелаж, представляващи разликата
над присъдените 5 броя до претендираните 20 броя; 17) 16 /шестнадесет/ броя
Тръба /двоен ригел/ 1.5 м; 18) 12 /дванадесет/ броя Тръба /двоен ригел/ 2.0 м.
и 19) 60 /шестдесет/ броя Муфа /начален елемент/, на осн. чл.108 от ЗС и
чл.521, ал.2 от ГПК; III/ е осъдено „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД да
заплати на Д. ХР. П. сумата от 3 363, 36 лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
главен иск бъде уважен изцяло като ответникът се осъди да предаде на ищеца
процесните вещи/скелетни елементи, описани в 19 пункта/. Претендират се
разноски.
Въззиваемият Д. ХР. П. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. А.Х., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено в обжалваните му от дружеството части. Претендира разноски.
Третото лице-помагач ПЛ. Т. К., редовно уведомен, не е депозирал
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Твърди се в подадената от Д.П. /ответник по предявените искове/
въззивна жалба, че от първоинстанционния съд са допуснати съществени
процесуални нарушения при разпределяне доказателствената тежест на
страните с оглед наведените от ответника твърдения и възражения с отговора
на исковата молба и допълнително изразеното становище, както следва.
Своевременно от ответника в отговора на исковата молба са въведени
възражения за придобиване на собственост върху окомплектовано рамково
скеле 1 200 кв.м. при условията на оригинерния способ по чл.78, ал.1 от ЗС - в
качеството му на добросъвестен купувач владелец, предвид сключения
възмезден договор /договор за покупко-продажба/ от 25.05.2018г. с третото
лице помагач П.К., без да знае, че придобива от несобственик. В течение на
процеса ответникът е твърдял, вкл. и в обясненията си по чл.176, ал.1 от ГПК,
че намереното в негово владение и описано от вещите лица скеле е това
скеле, което той е закупил от третото лице помагач и това, което му е
5
предадено от св.М.Д. по волята на продавача, като обстоятелството, че в
договора скелето е с друго наименование не опровергава това твърдение.
Ирелевантно е обстоятелството, че П.К. е закупил през 2015г. от трето лице
рамково скеле, което е различно от процесното. В условие на евентуалност,
ако се приеме, че скелето е било откраднато/предвид твърденията в тази
насока от ищеца в исковата молба и уточняващата към нея, а именно в
исковата молба, че скелето е било откраднато от П.К., а в уточняващата
молба, че е било присвоено незаконно от П.К. от складовите бази на ищеца,
разположени на територията на „Соловей соди“ АД, гр.Девня, за което е
образувано ДП № 24/20г. по описа на ОД на МВР гр.Варна/, се е позовал на
придобиване на собственост при условията на чл.78, ал.2 от ЗС поради
изтекъл 3 годишен срок. С оглед тези твърдения ищецът е следвало да
установи и кога е била осъществена кражбата. В определението си по чл.140
от ГПК ВОС не е указал на страните за кои свои твърдения и възражения не
сочат доказателства, предвид което следва въззивният съд да направи нов
доклад по делото с конкретни указания на страните. Първоинстанционният
съд и не е изискал относимото към предмета на делото ДП №24/20г., както и
посочените в исковата молба прокурорски преписки от 2019г./на РП Варна и
РП Девня/, нито е указал на ищеца да представи доказателства в тази насока с
оглед възраженията на ответника. След справка на 17.08.2021г.
жалбоподателят установил, че има заведени през 2021г. нови две преписки на
РП Варна с неизвестно за него съдържание. Предвид горното моли да бъдат
изискани заверени копия от посочените преписки и ДП, както и да бъде
спряно производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, ако в тях се
съдържат данни за извършено престъпление, което е от значение за
настоящото производство.
Моли, предвид допуснатите от ВОС процесуални нарушения, и да бъде
допуснат един свидетел за установяване на обстоятелството какво и чие скеле
е съхранявал в склада си свидетелят М.Д. и предадено ли е то на Д.П. по
настояване на П.К., кога и защо. Твърди, че е поискал от ВОС даване
възможност за водене на двама свидетели, от които ВОС е допуснал само
един, без ответникът да е направил изричен отказ от допускане на втори
свидетел. Моли и на осн. чл.171, ал.2 от ГПК да бъде допуснат преразпит на
свидетеля М.Д., т.к. показанията му са били неясни и некатегорични и защото
от съда не са му били предявени всички снимки към заключението на в.л., а
6
избирателно само снимките на фиг.33 и фиг.34.
Изложени са съображения за допуснато от ВОС недопустимо
изменение на иска, евентуално, че съдът се е произнесъл по нередовна
исковата молба, предвид обстоятелството, че заявената единична цена на
всеки вид първоначално претендиран елемент формира размера на исковата
претенция и при завишаване броя на различните по вид и единична цена
елементи/както е станало с уточняващата молба/ би следвало да се достигне
до изменение и на размера на предявения иск, а в случая цената на иска в
„уточнената“ искова молба е същата, но нагодена към претендираните нови
вещи.
В отговора си въззиваемото дружество поддържа становище за
неоснователност на исканията.
В исковата си молба ищецът „ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД
твърди, че е собственик на елементи на индустриално скеле, модулна система
GOYA Comabi /с която на територията на България работи само той и която е
лесно разпознаваема/, придобито с посочените в исковата молба договори за
покупко-продажба, заведени като актив на дружеството, съгласно представен
към исковата молба инвентаризационен опис. Части от скелето са и
описаните по брой и размери - белеги, врати, стълби, ригели, щилове,
стелажи, тръби и муфи. През м.07.2019г. дружеството установило, че в имот,
находящ се в гр.Варна, кв. “Галата“, около строяща се сграда, е изградено
скеле с неговите елементи на модулна система GOYA Comabi, без
дружеството да ги е предоставяло под каквато и да било форма на
собственика на имота или лицето, извършващо строителството. На място се
явил ответникът Деян П., който заявил, че той е собственик на скелето и го е
предоставил за нуждите на строителството. Твърдял, че е закупил скелето от
лицето П.К.. По повод възникналия спор дошли представители на IV РПУ
Варна, съставили протокол и предали на отговорно пазене скелетния
материал, който следвало да се съхранява в строителния обект. Във връзка
със случилото се бил подаден сигнал до РП Варна, била образувана преписка
№ 10491/19г., прекратена на 11.11.2019г. с отказ за образуване на
производство. На 11.11.2019г. ищецът установил, че скелетният материал не
се съхранява на мястото, където е бил оставен за пазене, а е извозен от
ответника Д.П. и в момента се намира при него. Било допуснато обезпечение
7
на бъдещия тогава иск против Д.П. от СтОС чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор“ върху движимите вещи, било образувано изп.д. № 1362/19г. по
описа на ЧСИ с рег.№892.ЧСИ изпратил запорно съобщение до Д.П.,
получено от него на 20.11.2019г., но до датата на подаване на исковата молба
/16.12.2019г./ същият не е предоставил достъп на ЧСИ до скелето, за да се
извърши опис и да се предаде за пазене. С изрична молба до ЧСИ обаче
признал, че скелетният материал се намира у него. П.К. е бивш работник на
„ГСТ Скафолдинг България“ ЕООД, нанесъл му множество щети, една от
които е да изнесе от склада на дружеството скелетен материал, без знанието и
съгласието на дружеството и да го „продаде“ на Д.П.. По повод множеството
щети, вкл. и кражбата на скелетен материал дружеството е подало жалба, въз
основа на която е заведена прокурорска преписка № 609/19г. по описа на РП
Девня, производството по която е висящо. В случай, че действително Д.П. е
сключил договор за продажба на скелето с П.К., то това скеле е откраднато,
защото дружеството не е продавало скеле на П.К.. При извършена
инвентаризационна проверка се установило, че скелетните елементи са
откраднати от складовата база на дружеството.
Предвид изложеното се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на индустриално скеле
GOYA Comabi с посочените в петитума елементи, както и да бъде осъден
ответникът да го предаде на дружеството или да заплати неговата
равностойност в размер на 97 843,20лв.
При тези твърдения е изпратен препис от ИМ на ответника и същият е
депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В него той е твърдял и, че е
закупил от П.К. окомплектовано рамково скеле 1200 кв.м. с договор от
25.05.2018г., като оспорва твърденията на ищеца, че закупеното от ответника
скеле е собственост на ищеца. Оспорил е твърдението, че описаните в ИМ
скелетни елементи са собственост на ищеца, както и, че същите представляват
комплект скеле, изграждащ скелетна конструкция. Посочил е, че навежда в
условие на евентуалност възражение за придобиване на собственост върху
окомплектовано рамково скеле 1200 кв.м. по силата на договор от
25.05.2018г., при условията на чл.78, ал.1 от ЗС, като владее вещите на правно
основание. Поради горното счита заведената пр.пр. № 609/19г. за неотносима,
т.к. не съставлява годно доказателство, установяващо извършване на
8
престъпление-кражба с предмет претендираните от ищеца скелетни елементи,
но дори и да бъде прието, че е налице установено престъпно обстоятелство-
кражба, сочи, че се позовава на нормата на чл.78, ал.2 от ЗС-изтекъл 3
годишен срок. Направил е искане в случай, че се уважи искането на ищеца за
допускане на 2 свидетели, то и на него да бъде дадена възможност да води
двама свидетели за опровергаване показанията на свидетелите на ищеца.
Направил е искане да се приложи пр.пр. № 609/19г. на РП Девня.
След изпращане по подсъдност делото на ВОС, съдът с определение
№3131/10.06.2020г., след като е констатирал, че ИМ страда от нередовности
по см. на чл.127 и чл.128 от ГПК, вкл. относно предмета на исковата
претенция, а именно дали се иска осъждане на ответника да предаде цялата
скелетна конструкция /индустриално скеле, модулна система GOYA Comabi/
или само отделни елементи от нея, да уточни дали отделните елементи,
посочени в ИМ, формират цялата скелетна конструкция или само части от
нея, да опише със специфичните им свойства, качества и външен вид
отделните елементи, материал, от който са направени, цвят на боята, с която
са маркирани, да посочи дали сумата от 97 843,20лв. е равностойността на
цялото скеле или е само на отделни елементи от него, да посочи как е
определена посочената сума на равностойността, да уточни дали твърди, че
посочените в ИМ елементи са били незаконно отнети от склада му и ако е
така да посочи кога се е случило това.
Със същото определение е оставен без движение и депозираният
отговор от ответника, като са му дадени указания да уточни дали посочените
в ИМ елементи на скелетна конструкция съставляват част от
„окомплектовано рамково скеле 1200 кв.м.“, за което се твърди, че е закупено
с договор от 25.05.2018г. от П.К., да уточни въведеното в условие на
евентуалност възражение за придобиване на собственост на процесната
съвкупност от вещи чрез добросъвестно владение-с начален и краен период.
В изпълнение на указанията ищецът е депозирал уточняваща молба вх.
№ 264605/25.08.2020г., в която е посочил, че скелетата са пространствени
конструкции, които се измерват в застроена кубатура /куб.м./ и се изграждат
от елементи, които в зависимост от необходимата конструкция могат да
бъдат различни. Притежаваните от дружеството елементи са от модулна
система GOYA Comabi. Модулният принцип позволява с едни и същи
9
елементи да се изграждат скелета с различна форма, височина и ширина в
зависимост от необходимостта от ползване. Посочил е, че предмет на иска не
е една скелетна конструкция, а отделни скелетни елементи, които служат за
изграждане на скеле от модулна система GOYA Comabi с общо обем 1200
куб.м. с посочени в таблица наименования, размери и брой, общо в 19 пункта.
Посочил е, че елементите са изградени от поцинкована стомана, имат
специфично закрепване по вертикала и хоризонтала, че чашките/чинийките за
сглобка имат специфичната само за тази система осмоъгълна форма, че са
маркирани със специфична жълта-синя боя, че голяма част от тях имат
индивидуализиращи стикери, които е възможно да са били разлепени от
ответника. Посочил е, че претендира ответникът да бъде осъден за предаде
посочените елементи, а в условие на евентуалност, ако не ги предаде, то да
бъде осъден да заплати равностойността им от 97 843,20лв., формирана като
сбор от единичните цени на съответните елементи, като е взета предвид
бройката на всеки от тях след начислена амортизация в размер на 15% в
съответствие с амортизационния план на дружеството за изминалите 4 години
от закупуването им и според изготвените инвентаризационни описи. Твърди,
че описаните елементи са незаконно отнети от склад, съхраняващ скелетен
материал на дружеството, разположен на територията на „Соловей соди“ АД,
от П.К., като за извършеното незаконно отнемане е образувано досъдебно
производство № 24/20г. по описа на ОД на МВР Варна, производството което
е висящо. Липсата им е установена и при извършване на инвентаризационна
проверка през 2019г.
В изпълнение на указанията ответникът е депозирал уточняваща молба
вх. № 16689/24.06.2020г., в която е посочил, че посочените в ИМ елементи на
скелетна конструкция не представляват част от окомплектованото рамково
скеле 1200 кв.м., закупено с договор от 25.05.2018г. от продавача П.К., както
и, че въведеното в условие на евентуалност възражение за придобиване на
процесната съвкупност от вещи чрез добросъвестно владение е
осъществявано от 25.05.2018г. и понастоящем. След оставяне на отговора
отново без движение с указания да се посочи как твърди ответникът, че е
придобил процесните елементи, щом те не са част от окомплектованото
рамково скеле 1200 кв.м., закупено с договор от 25.05.2018г. от продавача
П.К., с уточняваща молба вх. № 261374/13.07.2020г. ответникът е посочил, че
притежаваните от него елементи на скелетна конструкция са част от
10
окомплектованото рамково скеле 1200 кв.м., закупено с договор от
25.05.2018г. от продавача П.К., но закупените от него елементи на скелетна
конструкция не са тези, претендирани в исковата молба от ищеца
скелетни елементи, тъй като са различни/други.
В отговора си на исковата молба третото лице помагач П.К. е посочило
и, че исковата претенция е за модулно скеле с общ обем 1200 куб.м., а
представения от ответника Д.П. договор е за окомплектовано рамково скеле.
Рамковото скеле не съставлява отделни елементи, а една рамка, която не може
да се разглоби до степен, в която може модулното, на елементи, описани в
ИМ. Рамковото скеле се различава от модулното по вертикалите, които са
неразглобяеми, т.е. касае се за различни движими вещи. Оспорва продаденото
от него скеле да е собственост на ищеца. Твърди, че го е закупил чрез обява в
интернет 2012г.-2013г. Твърди, че Д.П. е придобил окомплектовано рамково
скеле, а не модулно по силата на договора от 25.05.2018г., като оспорва
продаденото скеле да е изработено от описаните в исковата молба модулни
скелетни елементи, т.к. това е невъзможно.
Твърди, че пр.пр. № 609/19г. на РП Девня е образувана по жалба против
него за присвоени заплати на работници на дружеството и е неотносима към
предмета на спора. Твърди, че твърденията за кражба са набеждаване по см.
на НК, т.к. няма висящо производство или влязла в сила присъда. Сочи, че
1200 куб.м. скелетни елементи не могат да напуснат обект, който е с
контролно-пропускателен режим, видео наблюдение и охрана от СОД-Варна,
като дори и служителите се допускат само с пропуск, а за да напусне товарен
автомобил охраняваната зона е необходима товарителница, подписана от
управителя.
При такива фактически твърдения на страните е изготвено
определението на ВОС по чл.140 от ГПК. Съдът е разпределил
доказателствената тежест на страните, като е указал на ищеца, че следва да
установи твърденията си, че е собственик на процесната съвкупност от вещи
за изграждане на индустриално скеле от модулна система модулна система
GOYA Comabi с общ обем 1200 куб.м. с посочени 19 пункта, по силата на
посочените от него договори за покупко-продажба, че ответникът упражнява
фактическа власт по отношение на тази съвкупност от вещи и, че следва да
установи, че равностойността й е 97 843, 20лв. На ответника е указал, че
11
следва да установи твърденията си, че процесната съвкупност от вещи е
негова собственост, придобита с договор от 25.05.2018г. от П.К., който е бил
нейн собственик, а на третото лице помагач, че следва да установи
твърденията си, че процесната съвкупност от вещи е била закупена от него и
продадена на ответника с договор от 25.05.2018г.
В първото по делото о.с.з., проведено на 12.02.2021г., при уточняване
фактическите твърдения на страните по реда на чл.143 от ГПК ищецът е
посочил, че процесните вещи, придобити с представените от него договори,
се намират във владение на ответника.Посочил е и, че не може точно да
уточни кога е станало отнемането от третото лице помагач К., но със
сигурност е станало преди да бъде дисциплинарно уволнен от дружеството на
26.03.2018г. Ответникът е посочил, че не притежава в свое владение и
държание претендираните в ИМ от пункт 1 до пункт 19, вкл. елементи.
Окомплектованото рамково скеле, което той е закупил от П.К. с договор
от 25.05.2018г., което скеле е неразглобяемо и се състои от различни от
претендираните от ищеца елементи като вид и бройка, се намира в
негово владение. Третото лице помагач е посочило, че уточнява, че скелето,
което е придобило първоначално, а впоследствие е продало на ответника през
2018г., не е закупено 2012г.-2013г., а през 2015г. с договор от 27.03.2015г.,
сключен с „А билд къмпани“ЕООД, който представя. То е рамково, направено
от по-големи неразглобяеми елементи, и различно от скелето, предмет на
исковата претенция. Не е придобивал през 2015г. скеле от марката GOYA
Comabi. По повод твърденията на третото лице помагач ответникът е
посочил, че неговото скеле е описано в договора за покупко-продажба от
2018г., както и, че след като неговият продавач не е придобивал скеле от
марката GOYA Comabi, то и той не е придобивал такова скеле, като
неразглобяемото скеле, което той притежава е различна марка от
претендираното. Елементите, които са предмет на договора от 27.03.2015г., са
тези, които той е придобил с договора от 25.05.2018г. във вид на
неразглобяемо окомплектовано рамково скеле.
Окончателният доклад по делото е със съдържанието на този в
определението по чл.140 от ГПК.
Видно от гореизложеното е, че в отговора на исковата молба, неговите
двукратни уточнения и в първото по делото о.с.з. ответникът категорично е
12
твърдял, че не притежава в свое владение и държание претендираните в ИМ
от пункт 1 до пункт 19, вкл. модулни елементи от системата GOYA Comabi,
предназначени за изграждане на модулно индустриално скеле , а
намиращите се в негово владение скелетни елементи са от
окомплектованото рамково скеле 1200 кв.м., което той е закупил от П.К. с
договор от 25.05.2018г., което скеле е неразглобяемо и се състои от различни
от претендираните от ищеца скелетни елементи като вид и бройка и което
скеле неговият праводател е закупил с договор от 27.03.2015г. от „А билд
къмпани“ЕООД.
В тази връзка са и неоснователни възраженията във въззивната жалба,
че в течение на целия процес ответникът е твърдял, че намерените при него
от в.л. при изготвяне на СТЕ скелетни елементи са именно тези елементи,
което той е закупил от третото лице помагач П.К. и които скелетни елементи
са част от претендираните такива от ищеца, като обстоятелството, че в
договора от 2018г. скелето е с друго наименование не опровергава това
твърдение, защото третото лице не ангажирало безпротиворечиви
доказателства, че е прехвърлило собствеността и е предало на ответника
именно описаното в сключения между тях договор скеле, както и, че е
ирелевантно, че третото лице помагач е закупило такъв друг вид скеле от
друго лице, защото не е установен фактът на предаване на такъв друг вид
скеле от третото лице помагач на ответника по силата на сключения между
тях договор за продажба.
Твърденията на ответника се променят пред първоинстанционния съд
след като по делото е изготвена СТЕ от 29.04.2021г., според заключението по
която рамковото скеле е съставено от неразглобяеми рамки, укрепващи
връзки и платна и не може да се разглоби на самостоятелни елементи, преди
и след изграждане се изчислява заеманата от него площ-квадратура, а не
обем-кубатура. С описаните в ИМ елементи може да се изгради вериткално
метално тръбно скеле, а не рамково скеле. Намерените в склада на ответника
скелетни елементи са част от метално тръбно скеле /белеги, врати, стълби,
ригели, щилове, стелажи, диагонали/, като са изброени в табличен вид кои от
претендираните по ИМ елементи по пунктове от 1 до 19 се намират във
владение на ответника, както и е посочено, че скелетните елементи, предмет
на договора от 27.03.2015г./описани по видове/, са различни от тези,
13
намиращи се в склада на ответника. След като това заключение е депозирано
по делото, ответникът Д.П. във второто о.с.з., проведено на 14.05.2021г., на
поставени въпроси по реда на чл.176 от ГПК /за поставянето на каквито се е
противопоставял в първото о.с.з./ е твърдял, че скелето, което той е закупил
от П.К. през 2018г. е скелето, което в.л. са намерили в склада му и са описали.
Сега е разбрал, че едното скеле е рамково, а другото индустриално скеле.От
П.К. закупил през 2018г. едно скеле и това са тези елементи на части, които са
в склада му, като счита, че това е различно скеле от това, което П.К. е
придобил 2015г., което придобито 2015г. е рамково неразглобяемо.
На ответника е разпределена доказателствената тежест съобразно
поддържаните до преди 14.05.2021г. твърдения, а именно, че той владее и е
собственик на окомплектовано рамково скеле, придобито от него от П.К. с
договор за покупко-продажба от 25.05.2018г./а от П.К. с договор от
27.03.2015г./.За твърденията си за сключен договор с П.К. той е представил
доказателства с отговора на исковата молба и в тази връзка са неоснователни
оплакванията, че не му е указано за кои твърдения не сочи доказателства. За
идентичността на вещите по договора и тези, владени от него, е изслушана
СТЕ. В условие на евентуалност е посочил, че се позовава на чл.78, ал.1 от
ЗС, ако придобиване на вещите е станало от несобственик, т.е., ако П.К. не е
бил собственик на окомплектовано рамково скеле, продадено на ответника с
договора от 25.05.2018г. В отговора на исковата молба ответникът не се е
позовал на придобивна давност по чл.79 от ЗС, а на придобиване на движима
вещ чрез специфичния способ по чл.78, ал.1 от ЗС - който придобие по
възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на
приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае
това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или
нотариална заверка на подписите, а евентуално се е позовал, ако се установи,
че вещите са били откраднати от П.К., на придобиване поради изтичане на 3
годишния срок по чл.78, ал.2 от ЗС. Предвид позоваването на чл.78 от ЗС и
относимия към този придобивен способ факт дали движимите вещи са били
придобити от праводателя на ответника по договор от 25.05.2018г. чрез
кражба или не и твърденията пред ВОС и на двете главни страни по делото за
образувано досъдебно производство №24/20г. по описа на ОД на МВР Варна
по този повод, съдът приема, че следва да се изискат сведения за предмета на
14
посоченото досъдебно производство, евентуално заверено копие от
преписката по същото, след което следва да се вземе становище по искането
за спиране на производството.За останалите посочени в жалбата прокурорски
преписки не е посочен предмет и относимост към предмета на настоящия
спор.
С определение от разпоредително заседание № 531/25.11.2021г.
настоящият съд е изискал от ОД на МВР сведение за предмета на ДП №
24/20г. по описа на ОД на МВР – Варна, както и да се изпрати заверено копие
от същото.
Постъпило е писмо от прокурор в Районна прокуратура - Варна, ТО-
Девня, с което съдът е уведомен, че ДП № 24/2020г. е образувано за
престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 07.06.2021
г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на Районна
прокуратура – Стара Загора с оглед престъпление по чл. 209 от НК. След
повдигнат спор за компетентност с постановление от 01.07.2021г. Върховна
касационна прокуратура е определила Районна прокуратура – Стара Загора за
компетентна да осъществява ръководството и контрола върху разследването
по посоченото досъдебно производство. Съдът е изискал от Районна
прокуратура - Стара Загора да се изпрати сведение за предмета на
досъдебното производство, което му е изпратено по компетентност и за
заверено копие от същото. С писмо, постъпило в съда на 11.01.2022г. са
изпратени заверени копия от постановленията от 21.07.2021г. на Районна
прокуратура – Стара Загора, на постановлението от 01.07.2021г. на ВКП и на
постановлението от 07.06.2021г. на Районна прокуратура – Варна, ТО - Девня
трите постановления. Посочено е, че ДП № 349 ЗМ-230/2021г. по описа на
ОД на МВР – Стара Загора е във фаза на разследване.
АДВ.О.: Запозната съм с това писмо. Да се приемат получените
документи.
АДВ. Х.: Запознат съм. Да се приемат получените доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, изпратените от
Районна прокуратура – Стара Загора, ТО-гр. Казанлък заверени копия от
15
следните постановления: постановление от Районна прокуратура – Стара
Загора, ТО-Казанлък от 21.07.2021г. по прокурорска преписка № 5133/2021г.
по описа на РП – Стара Загора; постановление от ВКП от 01.07.2021г. по
преписка № 8122/2021г.; постановление от Районна прокуратура – Варна,
ТО–гр.Девня от 07.06.2021г. по преписка № 609/2019г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с определение от 11.02.2022г. въз основа на
постъпила молба от 28.01.2022г. от въззивното дружество (ищец в първата
инстанция) и след съобразяване на отговора, подаден по тази молба от
насрещната страна, е преценил, че е налице хипотезата на чл. 195, ал. 1 от
ГПК, както и че е необходимо да се назначи допълнителна СТЕ с поставени
задачи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че инж. Г. е изготвила допълнителното
заключение, но го е депозирала с един ден по-късно от предвидения в чл. 199
от ГПК срок.
Предвид отсъствието на една от страните, която да заяви дали е
съгласна да се изслуша допълнителното заключение въпреки нарушението на
изискването на чл. 199 от ГПК, то същото не следва да бъде изслушано в
днешно съдебно заседание.
АДВ. Х.: Водим свидетеля М. ИВ. Д..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличността на водения от
въззивника свидетел: М. ИВ. Д. – роден на 27.12.1965 г., женен, неосъждан,
българин, български гражданин, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за наказателната отговорност, обещава да говори истината.
На въпроси на адв. Х.:
Свид. Д.: Познавам Д.П. от строителните обекти, на които работим. Той
се занимава със скелета – викаме го да ни изпълнява монтажа и демонтажа на
скелето, когато е нужно за фасадите, които изпълняваме. Аз работя в
строителна фирма. С П.К. се запознах 2016-2017г. Изпълнявахме обект
строителство на хотел „Гергана“ в к.к.Албена - изпълнявахме грубия строеж,
направихме договор за довършителните работи. Тогава се запознах с П..
Запознах се с него по повод на това, че той има скеле, което предоставя под
наем. С П. се разбрахме да му плащаме наем на неговото скеле, което ни
предостави за хотела в Албена. Ответникът Д. заедно с други момчета го
16
монтираха това скеле – това стана 2016-2017г. Това скеле, когато завършихме
обекта, аз го прибрах в нашия склад, защото П. нямаше къде да го съхранява,
той ме помоли да го държа там и така това скеле стоя около 1 година при нас.
След около година ми се обади Д. и ми каза, че е закупил скелето от П. – това
скеле, което те го монтираха в к.к. Албена и иска да влезе в склада и да си
вземе скелето. Отговорът ми беше, че най-напред трябва да се обадя на П. и
да го попитам дали това е така. Обадих се на П. и той каза, че му е продал
скелето. След това вече дадох на Д. да си го вземе от склада. Това стана около
2018-2019г. Скелето е от елементи, които са с по-големи тръби, захвати и т.н.
СЪДЪТ предявява на свидетеля снимките, част от заключението на
вещото лице пред първата инстанция, находящи се на лист № 189 от
първоинстанционното дело:
СВИД. Д.: Това е скелето /свидетелят показва снимките на лист № 189/,
което беше при мен, гарантирам за това. Скелето беше около 1200-1300 кв.м.
Когато донесоха скелето ние направихме опис на елементите, защото след
това отново по опис ние го връщаме. Когато П. донесе скелето с камиона,
имаше едно момче, което знаеше наименованията на елементите, казваше ни
ги и ние ги записвахме. Не си спомням да е имало боя на скелето, но беше
изцапано със строителни материали. При приема на скелето ние описваме
елементите на скелето, не сме ги описвали по номера. Има много системи
скелета, но аз по марки не ги знам.
СЪДЪТ предявява на свидетеля снимка № 25 на стр. 189 от
първоинстанционното дело:
СВИД. Д.: Не съм работил с такова скеле с такъв многоъгълник.
Дотогава не бях виждал такъв тип скеле. Направи ми впечатление, че много
бързо го вдигнаха - за два дена четирима човека вдигнаха скеле над 1200 кв.м.
СЪДЪТ предявява на свидетеля снимки № 33 и № 34, находящи се на
лист № 190 от първоинстанционното дело:
СВИД. Д.: Елементите на снимки № 33 и № 34 не са били част от
скелето, което беше при мен и което П. ми остави. Това е т.нар.“рамково
скеле“. Не знам П. да е продал друго скеле на Д. освен това, което беше в
17
склада.
На въпроси на адв. О.:
Свид. Д.: Различавам тръбно от рамково скеле. Всички скелета са
тръбни. Разликата е, че едното се монтира много по-бързо от другото. Това
скеле, което беше при нас беше тръбно. Заявявам пред съда, че това тръбно
скеле, което съда ми показа на снимките, това беше в склада и това беше на
к.к. Албена. Под „тръбно скеле“ имам предвид старите социалистически
скелета, които са само с тръби и жабки. Новите също са от тръби, но вече
имаме тръби, които са фиксирани в рамки, не се налага всяко съединение да
се прави със съединител или жабка, а се използват готовите рамки за по-
бързо монтиране на скелето. Това скеле, което беше при мен си има тръби, но
си има и отделни елементи, чрез които се сглобява.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. О.: Преди да заведем иска ищцовата страна поиска от съда
обезпечение на иска чрез запор на скелето. Такъв запор не можа да се
осъществи до края на съдебния процес в първа инстанция поради това, че
ответникът не даваше достъп до скелетния материал. След като такъв беше
даден на вещото лице, за да изготви експертизата, в крайна сметка видяхме,
че той би могъл да го покаже и след постановяване на съдебното решение
този опис на скелетните елементи, които ответникът благоволи да представи,
беше извършен. Това са скелетните елементи, които се съдържат в
осъдителната за него част в решението на първата инстанция. Тъй като и
двете страни сме наясно, че има още много скелетен материал в ответника, по
време на описа помолих да бъде записано в протокола на ЧСИ, че ние
/ищцовата страна/ правим изявление като даваме възможност и предлагаме на
ответника да опишем всички онези други скелетни елементи, които се
намират при него, да му ги дадем за ползване и да положим усилия, за да
сключим споразумение. Ответникът потвърди, че е съгласен да водим
преговори за тази част от скелетния материал, която е извън съдебното
решение в осъдителната за него част. По този повод ние разменихме
кореспонденция, с която мъчихме да постигнем споразумение. Беше ни
изпратено проект на споразумение от Д.П., в което се предлагаше да се
прекратят производствата по делата, те да предадат скелето, което вече е
18
описано в съда и да забравим за остатъка. Ищцовата страна не се съгласи този
остатък да бъде оставен, защото частта от това, което е присъдено да бъде
предадено на дружеството, е около 500 кв.м., а остатъкът е много голям, за да
може доверителят ми да махне с лека ръка. Затова предложихме да направим
опис, да изброим бройките и по 2ст. на елемент да му оставим за ползване за
определен период от време. Ответникът не прие нашето споразумение и не
можахме да стигнем до такова. В днешно съдебно заседание представям
протокола от ЧСИ с изявленията на страните по повод на този скелетен
материал, по отношение на който е отказан иска на „ГСТ Скафолдинг
България“, с което считам, че ответникът е направил признание, че той
упражнява фактическата власт върху тези скелетни елементи с оглед на това,
че сме водили разговори и сме разменили кореспонденция за това. Тези
документи доказват неизпълнението на ответника на разпореждане на съда,
дадено в съдебно заседание, в което съдът задължи ответника да окаже
максимално съдействие на вещото лице при извършване на описа като му
представи всички елементи, които се намират при него, като му указа, че при
неизпълнение на това негово задължение съдът може да го глоби или да
приеме санкцията по реда на чл. 161 от ГПК. Ние считаме, че с признанието,
че при него има допълнителни такива елементи, той е попречил за събиране
на доказателства и за това смятаме, че са относими и моля да бъдат приети.
АДВ. Х.: Считам, че представените доказателства не следва да бъдат
приемани на основание чл. 266, ал. 2 от ГПК. Протоколът за опис е от дата
25.08.2021г. като въззивната жалба е подадена от Д.П. на 23.08.2021г. В срока
за отговор на въззивната жалба ищцовата страна е можела да представи
всички тези доказателства, които представя днес. Това обаче не е сторено. Не
оспорвам, че наистина има водени преговори между страните за приключване
на съдебното производство, но категорично оспорвам, че е налице
извънсъдебно признание за упражняване на фактическа власт на други
елементи извън предадените с извършения опис от 25.08.2021г от ответника
Д.П., като спорът е бил единствено да приключим производството на етап
първа инстанция. За това е бил спорът и поради това Ви моля, да не бъдат
приемани поради тези съображения. Още повече, че тези споразумения нямат
дори и подписи. Оспорвам изводите на насрещната страна, но не оспорвам, че
са били разменени кореспонденции.
19
СЪДЪТ намира, че представените в днешното съдебно заседание
писмени документи, представляващи протокол за опис от 25.08.2021 г. по изп.
дело № 1362/2019г. на ЧСИ Христо Георгиев – Варна, както и разменената
кореспонденция между страните, следва да бъдат приобщени към
доказателствата по делото тъй като описът е с дата следваща датата на
подаване на въззивната жалба от дружеството, а независимо от
обстоятелството, че разменената кореспонденция е с предхождаща дата, то
това са изявления на страните, инкорпорирани в разпечатки върху хартиен
носител от електронната им форма, с които се домогват да се установи
наличието на данни за водени преговори и изразяваните становища в тези
преговори, което съдът намира, че не е преклудирано като възможност за
ангажирането им тъй като очевидно никой от процесуалните представители
на страните не спори относно размяната на тази кореспонденция, а и освен
това продължават да поддържат становищата, които са се изразили в
предварителните преговори и в резултат на които не са достигнали до
споразумение. Поради това СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешното съдебно заседание от адв. О. писмени документи, както следва:
протокол за опис от 25.08.2021г. по изп. дело № 1362/2019г. на ЧСИ Христо
Георгиев – Варна; проект на споразумение от 10.08.2021г. от адв. Х.; проект
на споразумение от 11.08.2021г. от адв. О..
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
С оглед необходимостта от събиране на доказателства чрез
приобщаване заключението на допълнителната СТЕ съдът намира, че
производството по делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 20.04.2022 г. от
10.00 часа, за която дата и час страните и вещото лице ще се считат за
редовно уведомени.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.20 часа.
20
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21