№ 205
гр. Шумен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500427 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх.рег. № 28263/23.09.2022 г. на Р. Ц. Ц., ЕГН
********** – длъжник по изп.д. № 2022*0400322, действащ чрез пълномощника адв. С.К. от
ШАК, срещу постановление изх. № 24343/13.09.2022 на ЧСИ Д.З., рег. № *, с което е
постановен отказ за прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 07.02.2021 г. по ч.гр.д. № 495/2011 г., въз основа на който
първоначално е било образувано изп.д. № 25/2011 г. по описа на ДСИ при ВПРС. Видно от
отбелязването на изпълнителния лист, последното предприето от взискателя изпълнително
действие е на 06.06.2017 г.. Впоследствие изпълнителното дело е било прекратено и е
образувано изп.д. № 2022*0400322 по описа на ЧСИ Д.З.. Към момента на образуване на
това дело, вземането на взискателя е било погасено на основание разпоредбите на чл.110,
чл.111 и чл.117, ал.2 от ЗЗД, поради изтичане на предвидената в закона давност. Поради
горното, счита, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело е неправилен и
незаконосъобразен и моли съдът да го отмени, като постанови прекратяване на делото.
Моли съдът да постанови спиране на изп.д. № 2022*0400322 до приключване на настоящото
съдебно производство, както и вдигане на наложения запор на трудовото му
възнаграждение.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК *********
и присъединеният взискател НАП не са депозирали отговор по жалбата.
1
ЧСИ Д.З. е изпратила писмено становище, в което изразява мнение, че жалбата е
изцяло неоснователна.
От материалите по делото се установява следното: Изп.д. № 322/2022 г. по описа на
ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС е образувано по молба на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД,
ЕИК ********* срещу жалбоподателя Р. Ц. Ц., въз основа на изпълнителен лист от
07.02.2011 г., издаден по заповед за изпълнение на парично задължение № 295/07.02.2011 г.
по ч.гр.д. № 495/2011 г. по описа на ШРС, с кредитор „ ОББ „ АД, Булстат ********* и
длъжник Р. Ц. Ц., за сумите от 9 413.23 лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 19.05.2010 г., 945.74 лв. – договорна и наказателна лихва от 25.05.2010 г. до 03.02.2011 г.
вкл. и законната лихва от 04.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и 207.18 лева –
разноски за държавна такса и 548.62 лева – адвокатски хонорар. В хода на производството,
въз основа на уведомление от НАП, като взискател е присъединена държавата, за вземане в
размер на 500.00 лева и 84.00 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 09.08.2022 г. ЧСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „
Стъклопакет – ТА „ ЕООД. На 22.08.2022 г. на длъжника по изпълнението е връчена ПДИ, в
която е посочено, че задължението му възлиза на 20 060.52 лв., от които 9 413.23 лв.
главница със законна лихва в размер на 198.72 лв. за периода 18.05.2022 г. – 02.08.2022 г.,
8 629.49 лв. неолихвяеми суми, 100.00 лв. разноски по изпълнението и 1 719.08 лв. – такси
по Тарифата към ЗЧСИ. С молба от 07.09.2022 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, навеждайки възражение, че претенцията на взискателя е погасена по
давност с оглед разпоредбите на чл.110, чл.111 и чл.117, ал.2 от ГПК. С постановление от
13.09.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, като постановлението е
връчено на пълномощника на длъжника на същата дата.
Преди образуване на изп.д. № 2022*0400322, въз основа на същия изпълнителен
титул е било образувано изп.д. № 25/2011 г. по описа на ДСИ при ВПРС, по което
последното изпълнително действие е било осъществено на 06.06.2017 г.. С договор за цесия
от 31.01.2018 г. вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени от „ ОББ „ АД на „
ЕОС Матрикс „ ЕООД.
Като взе предвид изложеното, съдът намери, че депозираната жалба е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ,
редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно
регламентирани в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 – т.8 ГПК. Съгласно тази норма
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако
длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
2
приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде
обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя
имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен
в случаите на чл.83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по
чл.439 или чл.440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Видно от изложеното жалбата и молбата му до ЧСИ, жалбоподателят навежда
твърдения, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство поради
погасяване вземанията на първоначалния взискател с изтичане на, предвидената в закона
погасителна давност по чл.110 и чл.111, вр. чл.117, ал.2 от ГПК.
Сочените от жалбоподателя обстоятелства, на които основава искането си за
прекратяване на изпълнителното производство, а именно поради изтекла погасителната
давност, не попадат в обхвата на нито едно от основанията, визирани в чл.433 от ГПК, при
наличие на които законът допуска прекратяване на принудителното изпълнение, поради
което дори и да са били осъществени, т.е. да е налице погасяване на вземанията по давност,
те не биха могли да имат за последица прекратяване на изпълнителното дело по реда на
сочената разпоредба.
Наред с горното, следва да се отбележи, че, законът не предвижда възможност
съдебният изпълнител да прекрати изпълнително производство поради погасяване по
давност на вземането по изпълнителния лист, дори при направено от страна на длъжника
възражение. Съдебният изпълнител като орган на принудителното изпълнение няма
правораздавателни правомощия и не е компетентен да решава материалноправни спорове
между страните в изпълнителния процес, да събира доказателства и да извършва проверка
дали са настъпили предпоставките на погасителната давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Тези
въпроси могат да бъдат разрешени само в рамките на иницииран от длъжника общ исков
процес, по реда и при условията, предвидени в ГПК.
С оглед на изложеното намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно, поради
което подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради неоснователността на жалбата, следа да бъдат оставени без уважение и
исканията на жалбоподателя за спиране на производството по изпълнителното дело и
вдигане на наложения по същото запор върху трудово възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба вх.рег. № 28263/23.09.2022 г.,
депозирана от Р. Ц. Ц. – длъжник по изп.д. № 2022*0400322, действащ чрез пълномощника
3
адв. С.К. от ШАК, срещу постановление изх. № 24343/13.09.2022 на ЧСИ Д.З., рег. № *, с
което е постановен отказ за прекратяване на посоченото изпълнително дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Ц. Ц. – длъжник по изп.д. №
2022*0400322 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № * за спиране на изпълнителното производство
по това дело до произнасяне по жалбата му, както и за вдигане на наложения по същото
дело запор върху трудово възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4