О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
1561 Година, 2018 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
шести август ….…..…...............................…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………. .......
гражданско
дело № ….… 599....…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Еко почивка“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на управление ул.
„Зюмбюля Талимова“ №35,
представлявано от Ана Семова Тодорова против И.П.Б. в качеството му на частен
съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 4, ет. 1 за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 28622.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от негови неправомерни действия в това му качество, формирана
като сбор от сумите 26520 лева - заплатена продажна цена за право на строеж,
предмет на публична продан, извършена по изпълнително дело №20117050400513; 795.60
лева - заплатен местен данък; 26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване
на постановлението за възлагане в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена
такса за одобряване на проекти; 700 лева - заплатена такса за издаване на разрешение
за строеж, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане, а също и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в
исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 21.04.2013 година, вписано в
Служба по вписванията на 13.05.2013 година, издадено от ЧСИ И.Б. по изп. дело №
20117050400513, бил обявен за купувач на право на строеж, учредено върху
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №81178.501.80 по КК на
град Черноморец, ул. „Зорница“ № 5, за построяване на масивна триетажна
хотелска сграда (секция 1), находяща се в южната част на дворното място,
състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж със застроена площ 157.84 кв. м.,
състоящ се от лоби-бар, бар, склад, подготовка лоби бар, перално и гладачно
помещение,стая персонал, фитнес, сауна, два броя душове, две бани с тоалетна,
абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ от 152.25 кв. м.,
състоящ се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка от които с
антре, баня с тоалетна и тераса; първи
етаж със застроена площ от 180.18 кв. м., състоящ се от коридор, шест стаи,
всяка от които с антре, баня с тоалетна и тераса; втори етаж със застроена площ
от 161.11 кв. м., състоящ се от коридор, две стаи, дневна с трапезария и бар,
две антрета, две бани с тоалетна и четири тераси. Продажната цена за
придобиване правото на строеж в размер на 26520 лева била платена по сметка на съдебният
изпълнител ЧСИ И.Б. в банка „Пиреос България“.
Публичната продан била
проведена по изпълнително дело, образувано под номер № 741/2010 година по описа
на ЧСИ Мария Цачева, с рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, със страни взискател Пламен Белчев и длъжник „Легатрон“ ООД, ЕИК *********.
По искане на взискателя делото било преместено при ответника под № 20117050400513
за предприемане на изпълнителни действия върху процесното вещно право на
основание чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК. Последният предприел изпълнение в
нарушение на задължението си по чл. 483 от ГПК да извърши проверка на
собствеността, поради което и неправилно приел, че длъжникът притежава правото
на строеж. Същото било учредено в полза на ЕТ „Александър Петров - 2004“ с нотариален
акт № 460, том III, рег. № 4641, дело № 370 от 16.06.2004 година от собственика
на дворното място Димитрина Костадинова Стоянова. Длъжникът в изпълнителния
процес „Легатрон“ ООД го придобило от последващия приобретател - едноличния
търговец на 15.03.2006 година по силата на договор за замяна, обективиран в нотариален
акт № 50, том I, рег. № 3177 от 2006 година. С решение № 124/30.01.2017 година по
гражд. дело № 5365/2016 година на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение №
VI-50/14.08.2017 година по въззивно гражд. дело № 384/2017 година на Окръжен
съд - Бургас било прието за установено по отношение на Димитрина Стоянова, че
„Легатрон“ ООД не е собственик на правото на строеж, тъй като същото било
погасено поради неупражняването му в срок към 17.06.2009 година.
Според ищеца, ответникът
имал съмнения относно съществуването на правото на строеж, тъй като на
24.10.2012 година направил запитване досежно съществуването и принадлежността му
в Община Созопол, на което получил отговор, че тези въпроси не са от
компетентността на общината. Тази проверка била единствено в компетенциите на
ответника. В случая били изминали 8 години от учредяването на правото на строеж,
без то да било реализирано, поради което с изтичането на срока по чл. 67 от ЗС същото
се погасявала ex lege, без да било необходимо настъпването на други условия и
без да било нужно собственикът на терена да се позова на изтичането на срока. Това
обстоятелство следвало да било ясно за ответника. Твърди се, че в резултат на погрешната
преценка на последния, съставеното от него постановление за възлагане от
21.04.2013 година по изп. дело № 20117050400513 не било породило вещноправния
си ефект.
Съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, ответникът в качеството му частен съдебен изпълнител
отговарял за вредите, причинени неправомерно от него при изпълнение на своята
дейност. Тази отговорност била възпроизведена и в чл. 441 от ГПК, според който
същият отговарял при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуалното незаконосъобразно принудително изпълнение, т.е. следвало да е
налице виновно поведение, вреда и причинна връзка между тях. Според ищеца,
виновното поведение на ответника се изразявало в това, че не бил извършил
надлежна проверка и направил погрешна преценка относно съществуването и
принадлежността на правото на строеж у длъжника по горепосоченото изпълнително
дело, довела като резултат до лишаването му от правото на собственост върху
правото на строеж. Настъпилите за него вреди се изразявали в направените по
придобиването разходи и разноски, свързани с одобряването на проекти и издаване
на разрешение за строеж.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявения против него иск. С него същият е оспорен по основание и размер.
Изтъква се на първо, че правото
на строеж не било погасено в полза на собственика на терена към момента на
извършване на публичната продан. В тази връзка се сочи, че проверката за
собствеността била извършена към датата на наложената възбрана - 26.10.2011 година,
съобразно изискванията на чл. 483 от ГПК, към която не били изтекли дори
сроковете отчетени в представените от ищеца решения. Последните не били
задължителни по отношение на него, тъй като не бил участвал в съдебното
производство.
Пояснява, че срокът по
чл. 67 от ЗС бил давностен и като такъв можел да бъде спиран и прекъсван. В
конкретния случай било налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД с признаване на вземането и чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Неспазването на срока по чл. 67 от ЗС не
водело автоматично до погасяването на правото на строеж, поради което той не
можел служебно да приложи давността, на която никой не се бил позовал до
момента на извършване на публичната продан, дори и до момента на
постановлението за възлагане. Същевременно, за тези действия собственикът на
земята бил уведомен. Тъй като според практиката на ВКС правото на строеж щяло да
се погаси при позоваване на давността от собственика на земята, то от значение
в случая било обстоятелството към кой момент собственикът на земята се е
позовал на погасителна давност. Посочените от ищеца решения установявали
фактическото и правно положение между страните по делото, поради което и не
можела да се отрече постановената липса на правото на строеж поради погасяването
му по давност. С оглед на това и всичко по-напред казано, то от значение било към
кой момент е погасено правото на строеж, тъй като в диспозитива на решението това
не било отразено, а само той се ползвал със сила на пресъдено нещо. Според
ответника, моментът, в който Димитрина Стоянова се позовала на давността по чл.
67 от ЗС бил момента на подаване на исковата молба - 20.09.2016 година, т.е. от
този момент следвало да се приема в отношенията между страните, че правото на
строеж е погасено по давност. С оглед на всичко изложено и предвид датата на издаденото
от него постановление, която била точно 40 месеца преди момента на позоваването
на давността, то ответникът счита, че не бил продал чужд имот.
С оглед въведените от
него твърдения и възприета защитна теза, ответникът е изтъкнал отделни действия
от поведението на първоначалния собственик на правото на строеж - физическото
лице, счетени от него за релевантни във връзка със същите. Посочва на първо
място в тази насока, че предвид неучастието си в коментираните по-горе съдебни
процеси, той разполагал с правото да направи всички възражения, включително
тези, които ищецът в настоящия и ответник в предходните не бил сторил по
различни причини, включително неподаване на отговор. Заявява все с оглед на горното,
че измежду кориците на гражд. дело № 5365/2016 година по описа на Районен съд -
Бургас била налична нотариална покана от Димитринка Стоянова от 23.04.2013 година,
отправена след продажбата, до суперфициара ЕТ „Александър Петров - 2004“, с
която тя му дала срок за изпълнение от 4 месеца, считано от нейното получаване,
което станало на 10.05.2013 година. Поради това към момента на издаване на
постановлението за възлагане - 21.04.2013 година „Легатрон“ ООД бил собственик
на правото на строеж, от което следвало, че ответникът не бил извършил
незаконосъобразно действие, продавайки чужд имот. Ако, обаче към посочената
дата на получаване на обсъжданата нотариална покана 5-годишен срок бил изтекъл,
при подобно изявление от собственика на земята можело да се коментира отказ от
защитата на погасителната давност по чл. 67 от ЗС; в случай, че не била
изтекла, то същата била прекъсната на основание чл. 116 б. „а“ и б. „б“ от ЗЗД.
Изтъква се на следващо
място във връзка с предпоставките на сочената от ищеца норма на чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ, че продажбата на чужд имот не била и не можела да бъде акт, с който
непозволено се уврежда имуществена сфера на третото лице - купувач предвид
специалния ред за защита по чл. 499 от ГПК. С цитираната от него норма бил
създаден специален ред за защита в случай, че бъде извършена публична продан на
чужда вещ. След като с влязло в сила решение, ползващо се със СПН спрямо
купувача било установено, че трето лице е собственик на имота, предмет на
публичната продан, то в този случай настъпвали последиците на евикция при
публична продан. При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните суми с твърдението, че същите са били заплатени по
сметката му на 15.04.2013 година - задатък в размер на 2652 лева и на
19.04.2013 година - остатъкът в размер на 25 029.89 лева.
Ответникът поддържа, че
бил добросъвестен при извършване на проверката на собствеността по чл. 483 от
ПГК. В съответствие с вменените му задължения да опише посочения от взискателя
имот, след като се увери, че той е собственост на длъжника към деня на налагане
на възбраната, който в случая бил 26.10.2011 година, ответникът освен справка
по нотариалните книги, отправил и запитване до Община Созопол, включително поискал
данъчни документи /данъчни оценки и други/ от данъчната администрация на
общината. Той направил необходимата, съобразно ГПК, проверка не само към деня
на налагане на възбраната, който момент се изтъква като единствено
правнорелевантен за преценка действията му в тази насока. Всичко това сочело,
че до налагането на възбраната на посочената по-горе дата и нейното вписване на
14.11.2011 година в Служба по вписванията - град Бургас нямало вписана искова
молба за оспорване на процесното право на строеж, нито такова на договора за
учредяването на същото, поради което той не можел да знае, че последният щял
бъде оспорен и вследствие на това, след 40 месеца да бъде прието за установено със
съдебно решение в отношенията между собственика на земята и купувача на правото
на строеж, че правото на строеж е погасено по давност. Всички извършени от
ответника и описани действия несъмнено сочели на това, че той бил направил не
само необходимата задължителна проверка, но предприел и допълнителни такива, за
които не бил задължен по закон - от справката на Служба по вписванията ставало
ясно, че няма отразени вписани искови молби или прехвърляния, по силата на
които да се предполага, че „Легатрон“ ООД се е лишило от процесното право на
строеж, респективно, че същото е погасено по давност. Единственият документ,
който правел явна претенцията на Димитрина Стоянова, свързана с твърдението и,
че правото на строеж било погасено в полза на собственика на земята била
вписаната на 20.09.2016 година искова молба. Поради това нямало никакъв повод
да се приеме, че ответникът не бил направил валидна проверка за собствеността
към момента на налагане на възбраната и то по всички възможни и допустими
начини, в резултат на които безспорно било установено ненарушеното и
неоспоримо, съществуващо към момента на възбраната право на строеж на длъжника
„Легатрон“ ООД.
При съобразяване на
изложеното, съдът счита, че така предявената искова претенция е допустима и не
съществува пречка да бъде разгледана по същество. Правното основание на същата
е чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ. Спорът, по който е образувано
настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Представените с исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които
са допустими и относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по
делото. Съдът намира, че по искането да бъде изискан от ЧСИ Мария Цачева с рег.
№840 на НК, с район на действие Софийски градски съд и приложен заверен препис
от изп. дело №20117050400513 на ЧСИ И.Б., съобразно дословния запис в исковата
молба, следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание с оглед
необходимостта от неговото поясняване - на първо място абревиатурата „НК“
означава нотариална камара, а същевременно района на действие на лицето е посочен
като Софийски градски съд, т.е. ако лицето е нотариус, няма как това да е
неговия район на действие; такъв би трябвало да е съответния районен съд. На
второ място не е възможно да се иска от едно лице дело, което е образувано и се
води по описа на друго. На трето място, дори и да беше прецизирано искането,
липсват направени пояснения за това какви точно правнорелевантни факти се иска
да бъдат установени с него. По приемането на представените с отговора на
исковата молба от ответната страна писмени доказателства и направените със
същия от нея доказателствени искания съдът ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на ищеца, на когото в този смисъл и
насока следва да бъде предоставена възможност за това.
С исковата молба е
отправено от ищеца искане на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК
производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване с влязло в сила
решение на производството по гражданско дело №5365/2016 година по описа на
Бургаския районен съд. Същото съдът намира за неоснователно, поради което и
като такова то следва да бъде отхвърлено. В резултат на извършена служебна
проверка в тази насока съдът констатира, че соченото дело е приключило с влязъл
в сила съдебен акт, след като с определение № 205 от 23.04.2018 година на ВКС не
е било допуснато касационно обжалване на решение № VI-50/14.08.2017 година по
въззвино гражд. дело № 384/2017 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с
което решението по сочения като преюдициален спор е било оставено в сила.
С така депозирания
отговор на исковата молба е отправено от ответната страна искане на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК в настоящия процес да бъде конституирано като трето лице -
помагач на негова страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Георги Бенковски“ № 3, при
когото била застрахована отговорността му за вреди в качеството му на частен
съдебен изпълнител през процесния период. Наред с това е предявила, при
условията на евентуалност, с нарочна писмена молба обратен иск против
поисканото от нея да вземе участие в процеса като неин помагач трето лице за
осъждането на същото да и заплати общо търсената от нея сума в размер на 28 622.12
лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди от сочените за неправомерни
нейни действия в качеството и на съдебен изпълнител, формирана по описания в
исковата молба начин. Фактите, с които е обоснован обратния иск за ангажиране
отговорността на застрахователя са, че за периода на твърдяното
незаконосъобразно процесуално действие ответникът имал валидно сключена
задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ по застрахователна
полица № 21251302100000/07.02.2013 година, по която били покрити всички рискове,
съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЧСИ и Наредба № 2 от 06.02.2006 година за
задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители, с период на
действие 00:00 часа на 08.03.2013 година до 24:00 часа на 07.03.2014 година, за
която бил издаден сертификат № 212513021000002/07.02.2013 година; отговорността
му при това дружество била застрахована за периода от декември 2011 година
до декември 2015 година, в рамките на
който изпълнителното дело било при него с оглед извършването на изпълнителни
действия върху недвижим имот, чието местонахождение обуславяло неговата
компетентност. Изтъкнато е в исковата молба, че условията на сключената
застраховка изисквали незабавно уведомление от негова страна на застрахователя,
което той сторил с нарочно уведомление от 23.05.2018 година.
Така
направеното искане за конституиране
на застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице -
помагач на страната на ответника съдът намира за
допустимо, своевременно направено и основателно. Съобразно разпоредбата
на чл. 219 ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а
с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи, за да помага. В конкретния случай искането за
привличане на посоченото по-горе лице е направено от ответника с отговора на
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, от
което се налага извода, че едно от изискванията на цитираната правна норма е
спазено. Освен това, при привличането привличащата страна трябва да има правен
интерес. Последният следва да бъде обоснован от страната, при това към момента
на предприемане на процесуалното действие, за да може съдът да направи преценка
дали такъв изобщо е налице, за да допусне конституирането на лицето в процеса
именно като трето-лице помагач. В конкретния случай ответникът, при
съобразяване на изразеното и поддържано в депозирания отговор на исковата
молба, изложените факти и направените пояснения в него е обосновал интереса си
от исканото от него привличане и в този смисъл следва да се приеме, че
същият е спазил изискването на закона,
като е обосновал наличието на такъв за предприетото процесуално действие.
При съобразяване на
иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на трето лице-помагач в
настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната по-горе правна норма,
в един висящ исков процес може да бъде привлечено това лице, което има право да
встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което и същите
материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание за
привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да бъде
постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя
допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице. В конкретния случай от представените към отговора доказателства
се установява, че между ответника и исканото да бъде привлечено като трето
лице-помагач търговско дружество е сключен застрахователен договор с предмет
професионалната отговорност на застрахования, а именно ответната страна в
качеството и на частен съдебен изпълнител съгласно Общите условия по
застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД. При това положение, след като отговорността на ответника
като частен съдебен изпълнител е застрахована при посоченото от него трето
лице, то в рамките на покрития риск и при едно евентуално положително за ищеца
съдебно решение той може да търси платеното от него на основание съществуващото
между тях облигационно правоотношение по договор за застраховка. Всичко това
определя и изискуемия от нормата правен правен от исканото привличане.
С оглед
основателността на искането за
конституиране на застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ответника, съдът дължи произнасяне и по
допустимостта на обратния иск с предмет регресното притезание на ответника
срещу застрахователя при условие, че първоначалният главен иск бъде уважен. При
проверка допустимостта на същия съдът констатира следното: искът е депозиран в срока по чл. 219,
ал. 1 във връзка ал. 3 от ГПК, насочен е от подпомаганата против подпомагащата
страна - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, при условията на
евентуалност и при наличие на правен интерес. При съобразяване на така
изложеното, съдът намира, че обратния иск е допустим и не съществува пречка да
бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния в настоящото производство.
Същият има своето правно основание в чл. 229 във връзка с чл. 208, ал. 1 във връзка
с чл. 249, т. 3 от КЗ /отм./ и чл. 25 от ЗЧСИ във връзка с Наредба № 2 от
06.02.2006 година за задължителното застраховане на частните съдебни
изпълнители.
С отговора на исковата
молба е поискано от ответника конституирането и на Пламен Белчев Белчев от град
София, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, ет. 2, ап. 6 - взискател по процесното изпълнително
дело по неговия опис като трето лице - помагач на негова страна. Искането е
мотивирано с това, че взискателят като правен субект, получил плащане въз
основа на извършената публична продан имал право да встъпи в настоящия процес с
цел да се установи, че е продадено съществуващо право на строеж, по който начин
щяла да се стабилизира сумата, получена от него.
Това искане
съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по-горе, приложимата спрямо същото
норма изисква наличие на правен интерес. Връзката между страните по спора и
третото лице, а оттам и правният интерес произтичат от материалноправните им
отношения. Такива за третото лице са случаите, в които по изключение решението
простира своята СПН и върху него, т.е. извън спорещите по делото- например при
другарство; при прехвърляне на спорното право по време на висящността на
процеса за разрешаването на този спор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК;
когато лице е дало в обезпечение на чужд дълг своя вещ в залог или ипотека и
изпълнението на кредитора е насочено спрямо нея; в хипотезата на чл. 457, ал. 4
от ГПК - от страна на присъединен взискател или когато трето лице е засегнато
от въвод във владение и претендира свои права върху присъдения имот. В други
случаи интересът произтича от необходимостта да се упражни превантивна защита
срещу установена от закона регресна отговорност - между солидарни съдлъжници;
при евикция; при конкуренция на права; когато се оспорва общ правопораждащ за
субектите на правото юридически факт, например в производство по чл. 74 от ТЗ.
Когато третото лице е правоприемник на оспорено право, то има интерес да
подпомага праводателя си, тъй като правата му са производни от неговите. Интересът
на главната страна, която привлича помагач произтича от необходимостта да
постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен резултат, да обвърже
третото лице с мотивите му така, че да се улесни последващото производство,
което подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо
подпомагащата. При всички случаи в крайна
сметка привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес,
решението да е изгодно за привличащия. В случая
не е налице нито една от горните материалноправни зависимости в отношенията
между подпомагана и подпомагаща страна, включително липсва общ интерес от отхвърлянето
на иска, заведен от ищеца-търговско дружество против ответника в посоченото в
исковата молба и по-горе качество.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ
по своята същност представлява отговорност за вреди от непозволено увреждане. При
така дадената от съда правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи
извършено противоправно деяние - процесуално незаконосъобразно действие в
изпълнителния процес, извършено от ответника в качеството му на частен съдебен
изпълнител; настъпилите за нея от извършеното от ответника незаконосъобразно
действие имуществени вреди в претендирания размер и причинна връзка между същото
и вредата, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от нейна страна,
т.е. в тежест на ищеца е установяването на
обективните елементи от фактическия състав на деликта. Ответникът следва да
установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба,
както и всички останали възражения, включително да обори установената в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД законна презумпция за вина. По предявения и поддържан обратен
иск същият следва да установи наличието на валидно възникнало и съществуващо в
посочения момент правоотношение между него и застрахователното дружество по
сключен между тях договор с предмет покриване на отговорността му за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в
изпълнителното производство и всички трети лица от виновното неизпълнение на
неговите задължения на частен съдебен изпълнител.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения
от „Еко почивка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Зюмбюля Талимова“ №35, представлявано от Ана Семова Тодорова против И.П.Б. в
качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ и с адрес град
Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 4, ет. 1 иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 28622.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от негови неправомерни действия в това му качество, формирана като сбор
от сумите 26520 лева - заплатена продажна цена за право на строеж, предмет на
публична продан, извършена по изпълнително дело №20117050400513; 795.60 лева -
заплатен местен данък; 26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване на
постановлението за възлагане в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена
такса за одобряване на проекти; 700 лева - заплатена такса за издаване на
разрешение за строеж, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане,
а също и направените съдебно-деловодни разноски.
КОНСТИТУИРА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
ул. „Георги Бенковски“ № 3, като трето лице - помагач на страната на ответника И.П.Б.
в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ и с адрес
град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 4, ет. 1.
ПРИЕМА за разглеждане
предявения от И.П.Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705
на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 4, ет. 1 против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
ул. „Георги Бенковски“ № 3 при условията на евентуалност обратен иск за
осъждане на застрахователното дружество да му заплати сумата от 28622.12 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от негови
неправомерни действия в това му качество, формирана като сбор от сумите 26520
лева - заплатена продажна цена за право на строеж, предмет на публична продан,
извършена по изпълнително дело №20117050400513; 795.60 лева - заплатен местен
данък; 26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване на постановлението за
възлагане в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена такса за одобряване на
проекти; 700 лева - заплатена такса за издаване на разрешение за строеж, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното и изплащане, както и понесените по делото
разноски.
ПРИЕМА представените от
ищцовата страна с исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА, че по искането на
ищеца да бъде изискан от ЧСИ Мария Цачева с рег. №840 на НК, с район на
действие Софийски градски съд и приложен заверен препис от изп. дело
№20117050400513 на ЧСИ И.Б., съобразно дословния запис в исковата молба, както
и по приемането на представените с отговора на същата от ответната страна
писмени доказателства и направените със същия от нея доказателствени искания ще
се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ без уважение
направено от ищцовата страна с исковата и молба искане да бъде спряно настоящото
производство до приключване с влязло в сила решение на производството по
гражданско дело №5365/2016 година по описа на Бургаския районен съд.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ответника да бъде конституиран Пламен Белчев Белчев от град София,
ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, ет. 2, ап. 6 - взискател по изпълнително дело под №
20117050400513 като трето лице - помагач на негова страна.
ПОСТАНОВЯВА на
конституираното в процеса трето лице-помагач да се връчат препис от исковата
молба, доказателствата към нея, отговора на исковата молба и доказателствата
към него, както и книжата, свързани с предявения против същото обратен иск с
указания за възможността да депозира писмено становище в триседмичен срок от
получаването им.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2018 година - 16.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника по делото писмен отговор и приложенията към него да се изпрати на ищеца
на посочения от него в исковата молба адрес.
В частта, в която е
оставено без уважение искането за конституиране на Пламен Белчев Белчев като
трето лице - помагач на страната на ответника настоящото определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от връчването
му.
В останалата част оп ределението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: