Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
17.01.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1995 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от П.Д.В.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
паричната сума в размер на 4076,20 лв.,
представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия по фактура №0279763326 от 13.05.2019г. за периода 24.04.2017г. – 23.04.2018г. за обект,
находящ се в гр.Добрич,
ул.”Боряна” №1В ет.1,
клиентски №**********, абонатен №**********. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени
съображения, че ищецът е
потребител на ел.енергия за имот, находящ се в гр.Добрич, ул.Боряна № 1В, ет.1.
Същият е заведен под абонатен № ********** и клиентски № ********** при
ответника. От служители на "Електроразпределение Север" АД е съставен
констативен протокол, въз
основа на който след това от „Енерго-Про
Продажби" АД начисляват сумата от 4076.20 лв. с ДДС
по ф-ра № **********/13.05.2019г., като в счетоводството на ответника е
посочено, че се дължи „по КП“. За неплащането на сумата в срок, ответникът
начислява лихви за забава. Оспорва се изцяло дължимостта на сумата от 3121.70
лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал
период. Оспорва се изцяло и констативния протокол, доколкото същият е частен
документ и няма материална обвързваща сила за съда. Оспорва се начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите са
неправилни и незаконни. Не са просрочени, нито е в нарушение на задълженията си
на потребител на ел.енергия. Всички начислени по партидата, периодични месечни
сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на
ел.енергия не е представил конкретни данни за законно монтираните,
сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери. По кл.№
********** не следва да се дължи процесната сума. Размерът на тази парична сума
е произволно определен. Същата е произволно "начислена", тоест без
каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел.
енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи
процесната сума, а и ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената
и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Потребителят не дължи процесната сума на
ответника, а ответникът, съгласно издадения му лиценз, има право само и
единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребители да поемат
задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им.
Дължимостта на сумата не се основава на процесния документ (констативен
протокол - КП), а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения на трето
юридическо лице - "Електроразпределение Север" АД (Енерго Про Мрежи
АД).
"Електроразпределение
Север" АД (Енерго Про Мрежи АД), считано от 01.2007 г. не притежава
правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на
европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият
монополист в преноса и продажбата е преобразуван чрез отделянето на дейността
по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е.ОН
България Продажби" АД /Енерго-Про Продажби АД/, което дружество се явява
новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй
като се касае за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на
съответната лицензия, то съвсем ясно е, че след като "Електроразпределение
Север" АД (Енерго Про Мрежи АД) АД няма правомощия да продава ел. енергия
на населението, още по-малко би имало правото да коригира сметки за вече
потребена и платена ел. енергия. Съгласно дадената лицензия,
"Електроразпределение Север" АД (Енерго Про Мрежи АД) е лицензирано
дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия,
а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни
такива за предходни периоди. Също така се оспорват лицензиите на „Енерго- Про
Продажби" АД и на "Електроразпределение Север" АД (Енерго Про
Мрежи АД) да са относими към територията, в която попада имота на ищеца в
настоящото производство. Видно от бюлетина на КЕВР не само едно е дружеството,
което има лиценз за продажба на ел.енергия, поради което ответникът следва да
докаже, че именно „Енерго Про Продажби"АД, доставя ел.енергия в процесния
имот.
Твърди се също,
че Общите условия на двете дружества - „Енерго-Про Продажби" АД и
"Електроразпределение Север" АД (Енерго Про Мрежи АД) не са приети по
надлежния ред, ищецът не е запознат със същите и те са неприложими в
отношенията между страните. Ответникът следва да представи подписан от ищеца с
"Електроразпределение Север" АД („Енерго Про Мрежи“ АД) договор за
присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към
коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията
помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия. Ответникът по делото,
претендиращ процесната сума, следва да представи и Протокол за присъединяване
към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх.номер и
описано чрез индивидуализиращите го белези /фабричен и peг. номера/ СТИ.
Размерът на
паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Към датата на
извършване на проверката, в правната действителност не е съществувал нормативен
акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да
коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя
за минал период от време. Съгласно разпоредбите на чл.78. ал. 1 във връзка с
чл.80 от ЗЕ, длъжностните лица, компетентни да извършват проверки относно
техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят
протоколи за резултати от тях, се определят със заповед на Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма или на председателя на КЕВР. Прави се
искане да бъде задължен ответника да представи доказателства, че служителите,
извършили проверката са упълномощени от гореописаните лица да извършват
контролни проверки към релевантната за спора дата - датата на съставянето на
Констативния протокол, на база на който е начислена процесната сума. Излага се,
че съставеният констативен протокол няма характер на официален документ, а
представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена
сила в гражданския процес и е непротивопоставим на ищеца в настоящото
производство.
Не е ясно по
какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на
сметките на потребителя - ищец. Разпределителното дружество няма право да иска
заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед
изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и
чл.86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи
въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско
измерване, които са в тежест на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД - носят и риска от случайното погиване или повреждане на родово
определената стока. Счита се,
че за да „начисли“ такова количество ел. енергия доставчикът на ел.енергия
следва да докаже, че то е доставено на ищеца, поради което последният дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи
условия дължат на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена,
месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и
сертифициран електромер.
Според ищеца
„корекционната процедура“ се основава на нищожни правни норми. Нито в Закона за
енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена
твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответникът ще се
позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило,
съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи" АД/Енерго-Про
Мрежи АД/, ищецът счита същите за нищожни и противоречащи на правни норми,
регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени
вещи, освен това противоречащи на интереса на потребителя. За ищеца не
съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи
процесната сума, а и потребителите не са се съгласявали с процедура за
едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за
месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия.
Ако се приеме
обратното, то се твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество,
което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия.
Сметката е изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не е
възможно да е било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер
подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визира
електромер, който не е обслужвал процесния адрес. Въпросното СТИ, с което се е
измервала консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е
било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. Твърди се също така, че на СТИ не е правена нито
първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за
измерванията/ЗИ/ т.е. електромерът е напълно негоден да измерва ел.енергията в
обекта, собственост на ищеца. Прави се искане да бъде задължено
„Електроразпределение Север“ АД/Енерго-Про Мрежи АД/, ЕИК ********* да
предостави документ, удостоверяващ, че електромера, измерващ ел.енергията по
абонатен № ********** е от одобрен тип, да представи удостоверението, издадено
от Председателя на БИМ сьгл. чл.32 от ЗИ. Твърди се, че в публичния регистър на
БИМ, поддържан сьгл. чл.34 от ЗИ, потребителят не е успял да намери дали СТИ
измерващо ел.енергията на обекта му е от одобрен тип.
Счита се, че от
потребителите не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод
правилното измерване на електрическата енергия, тъй като те нямат задължение да
следят за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито
тези средства са тяхна собственост. Няма доказателства, че собственикът на СТИ
е извършвал периодични проверки на изправността му. В тази връзка се счита, че
трето за спора дружество - „Енерго Про Мрежи" АД/“Електроразпределение
Север“ АД/ не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си
задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД, както и не е проявило отговорност към
вещ, чийто собственик е. Няма данни неизправността в измервателния уред да е
причинена от потребителя на ел. енергия/ищец, а напротив, същата се дължи на
неизпълнение на задължения на „Електроразпределение Север" АД/Енерго-Про
Мрежи АД/. В тази връзка след като „Електроразпределение Север"
АД/"Енерго Про Мрежи" АД/ не осъществява договорните и нормативните
си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ, то, а
не потребителите следва да отговарят за евентуални вреди за „Енерго-Про
Продажби" АД/чл.50 от ЗЗД вреди от собствени вещи/.
Твърди се, че
електромера, за който лицензианта твърди, че е имал трета, четвърта или пета
тарифа не притежава такъв регистър, още по-малко монополиста разполага с
техническа възможност за разчитането му.
Всяко
претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презюмирани
неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява
злоупотреба с монополно положение. Още повече в конкретния случай измерването
на ел. енергия се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса и
несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е
предоставен на потребителя и същият е напълно лишен от възможността за
механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и
холограмни стикери/ както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването
на ел. енергията на процесния адрес.
Прилаганата от
дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече
платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми,
защото съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП (Закон за защита на
потребителите и за правилата за търговия, обн. ДБ. бр. 30 от 2 април 1999г., и
отменен с § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите - ДБ, бр. 99 от 9 декември 2005г., в сила от 10.06.2006г.),
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Неравноправна е
клаузата, която:
1.изключва
или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение; 9.
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на
непредвидено в него основание; 11. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение
с тази, уговорена при сключването на договора; 13. задължава потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите; 15.
изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на
други правни средства за защита на потребителя, като предвижда арбитраж, който
не разрешава спора според закона, незаконно ограничава доказателствените
средства на разположение на потребителя или му налага доказателствена тежест,
която според приложимото право е на другата страна по договора; 17. поставя
други подобни условия.
Неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при Общи условия (чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от същия закон).
Клаузата от ОУ за корекция на сметки par excellence (в
най-висока степен) е неравноправна клауза. Тя е договорна уговорка, която
ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на
получаваните от тях сметки от „Енерго-Про Продажби“ АД. Налице е нарушение на
всяка една от цитираните точки, следователно тя е абсолютно нищожна.
Едностранната корекция на
сметките за дължима електроенергия за минал период е в нарушение на основен
принцип на Конституцията - чл.19 ал.2, който прогласява равнопоставеност на
граждани и юридически лица в сферата на стопанската дейност.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна „Енерго-Про Продажби" АД, с който се оспорва предявения иск. Не се
оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и
наличието на договор между страните за продажба на електроенергия и извършената
проверка на средството за измерване на обекта на ищеца, при която е констатирано че СТЕ е в несъответствие с
нормираните характеристики. За проверката е съставен
констативен протокол. На база на констатациите
е изготвена корекция на сметката. Отношенията между страните
във връзка с извършената корекция се уреждат от чл.50 ПИКЕЕ, чл.79, ал.1 и
чл.200, ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ
и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ. Корекционната процедура е предвидена в ОУ в
съответствие със законовото изискване.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието
на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е
необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В
настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител
и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност
за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и
съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Установява се съществуването на
правоотношение по доставка на електрическа енергия до потребител-собственик на
обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. От събраните
доказателства се установява, че ищецът П.Д.В. е ползвател на електрическа
енергия в недвижим имот, находящ се на адрес гр.Добрич, ул.“Боряна“ вх.В ет.1 ап.1 и че за отчитане на
доставената ел.енергия в обекта се е използвал електромер с №111021566095447.
На 23.04.2018г. служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили контролна проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе електромер, за която проверка е съставен
нарочен констативен протокол №1202161. В протокола са посочени
отчетените при проверката показания на електромера: 1229 kWh по първа /нощна/ тарифа и 4064 kWh по втора /дневна/ тарифа. Отразено е наличието на държавна и ведомствена
пломби. Електромерът е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по първа
и втора тарифа. В протокола е отбелязано също, че демонтираното СТИ е с
показания 1229 kWh по регистър 1.8.1, 4064 kWh по регистър 1.8.2, 22722 kWh по регистър 1.8.3, 0 kWh по регистър 1.8.4 и 28016
kWh по сумарния
регистър 1.8.0.
Данните в протокола за проверка
са потвърдени от показанията на свидетеля С. Георгева. Свидетелят –
служител на „Електроразпределение Север”
АД е участвал в извършената проверка на електромера и съставил протокола от
същата. Проверката, извършена чрез лицензиран софтуер, установила наличието на натрупани
показания в невизуализирания /скрития/ регистър. Електромерът бил демонтиран,
поставен в безшевна торба и изпратен в БИМ.
От констативен протокол №694/22.04.2019г., издаден от
БИМ ГД „МИУ” – Русе за извършена метрологична експертиза на средство за
измерване се установява, че електромерът е в класа на точност, метрологичните му характеристики съответстват на нормираните.
Размерът на грешката е от -1,40 до +0,070%. След софтуерно прочитане на паметта
е установена „външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 22722 kWh. Не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера.
От „Електроразпределение Север“ АД е изготено становище
за начисление на ел. енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ за период от 24.04.2017г.
до 23.04.2018г. Поради промяна на цените на електроенергията, периодът на
корекцията е разделен на два подпериода: 4233 kWh за период 24.04.2017г. – 30.06.2018г. и 18489 kWh за период 01.07.2017г. – 23.04.2018г. В становището е посочено, че е
извършено прочитане на паметта на електромера, при което е установено
количество неотчетена ел.енергия 22722 kWh.
От
„Енерго-Про Продажби” АД на 13.05.2019 г. е издадена
фактура №0279763326 за електрическа
енергия в размер на 22722
kWh на обща стойност 4076,20 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ се
установява, че измерването на електроенергията,
потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен
електромер Iskra МЕ162
с ид.№ 111021566095447. Същият е одобрен
тип средство за измерване, с оценено съответствие CE M12
1304. Електромерът е предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири
тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Процесният електромер е произведен през
2015г. и е преминал първоначална метрологична проверка
през същата година. За еднофазните електромери срокът за следваща
метрологична проверка е шест години. Монтиран
е на адреса на потребление на 10.12.2015г., като са записани нулеви начални показания по два
от тарифните регистри на електромера – 1.8.1 /нощна/ и 1.8.2 /дневна/. Няма
записани показания за регистри 1.8.3 и
1.8.4. В процесния случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и
консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Тъй като измервателната грешка на СТИ е в допустимите
граници следва, че цялата потребена от ищеца – абонат енергия в периода на
корекцията е измерена, като част от нея е записана в невизуализирания за отчет регистър 1.8.3, поради което тази част не е отчитана
като потребена. Периодът на корекцията е 365 дни – от 24.04.2017г. до 23.04.2018г.
Поради промяна на цените на електроенергията периодът на корекцията е разделен
на два подпериода: 68 и 297 дни, като енергията е разпределена пропорционално.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената ССчЕ се
установява, че
процесната фактура №0279763326 от 13.05.2019 г. е издадена на основание становище от „Електроразпределение Север“ АД,
констативен протокол №1202161/23.04.2018г. и метрологична експертиза по
констативен протокол №694/22.04.2019г. за установена при софтуерно четене
външна намеса в тарифната смеха на електромера. Няма извършено плащане по
процесната фактура. Според заключението, математическите изчисления по
извършената корекционна процедура са аритметично точно извършени, като
ел.енергията за която няма данни в кои часове /дневни или нощни/ е консумирана
е остойностена по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент
на краен потербител, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифи
поотделно и са утвърдени с решение на КЕВР.
Отношенията между доставчика и потребителя
на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл.91 и сл. от ЗЕ. Според
чл.98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, а според чл.98б от ЗЕ
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени, при публично известни общи условия.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ.
Бр. 98/2013г./ са отменени изцяло /с решение № 2315/21.02.2018 г. по
адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и
последните четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и нормите на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ не са приложим материален закон към отношенията между
страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия. Новите ПИККЕ, издадени от КЕВР, са
обнародвани в Държавен вестник на 30.04.2019г. Т.е. към исковия
период е нямало нормативни правила за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия. Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Потребителят дължи да заплати
реално потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в
този смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение /в този смисъл решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г.,
на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/
2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя / каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от
установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 22722 kwh електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата.
Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера
и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ищеца – купувач,
предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част
от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия в горепосочения
обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Като се има предвид
изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника на стойност от 4076,20 лева се дължи от ищеца по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът претендира
разноски, както следва: 1236 лв. – адвокатско възнаграждение и 160 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ и 200 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е 515,33 лв., изчислено при
цена на иска от 4076,20 лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1030.00 лв. без ДДС и 1236.00 лв. с вкл. ДДС надвишава
минималното такова с два
пъти. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което наведеното
своевременно от ищеца възражение за прекомерност е основателно и
следва да бъде уважено, като платеното от ответното дружество възнаграждение от
1030.00 лв. без ДДС следва да
се намали на 515,33 лв., респ. при начисляване на
ДДС следва да се присъди такова в размер на 618.40 лв. В полза на ответника „Енерго - Про Продажби” АД следва да се
присъдят сумите от 160
лв. – депозит за вещо лице по СТЕ и 200 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.В.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
паричната сума в размер на 4076,20 лв.,
представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия по фактура №0279763326 от 13.05.2019г. за периода 24.04.2017г. – 23.04.2018г. за обект,
находящ се в гр.Добрич,
ул.”Боряна” №1В ет.1,
клиентски №**********, абонатен №**********.
ОСЪЖДА
П.Д.В., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав
Варненчик” №258, Варна Таурс – Г сторени по делото разноски в размер на 978,40 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: