Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -
ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 6150 по описа на съда
за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
192, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г.
Образувано е по молба вх. № 263052/12.01.2021 г., подадена от въззиваемата страна - ответник Р.Б.Д., чрез адвокат Л.Т., с
която е поискано тълкуване, а при условията на евентуалност - поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото на 10.07.2015 г. въззивно решение, с което е отменено решение от 21.01.2011
г. по гр. д. № 19083/2006 г. на СРС, 71 състав, и постановеното по реда на чл.
193 ГПК (отм.) допълнително решение от 03.12.2013 г. по гр. д. № 19083/2006 г.
на СРС, 71 състав.
В молбата се излагат съображения по фактическата страна на спора, като
се твърди, че към момента на открИ.е на наследството
на С.И.Н. нейни наследници по закон са синът ѝ - В.Ц.Н. и съпругът
ѝ Ц.В. Н., които са наследили поравно - по ½ ид.
ч. от върнатата в наследството на С.Н. половина от апартамента, т. е. всеки по
¼ ид. ч. Ц.В. Н. е продал целия апартамент на Р.Б.Д.
и тъй като продажбата на чужда вещ не произвежда действие, то по този договор Р.Д.
е придобил ¾ ид. ч. от имота. С оглед
изложеното молителят счита, че следва да бъде извършено тълкуване на абзац
трети от решеинето от 10.07.2015 г., според който се „Отменя
на основание чл. 37 ЗН отчуждаването на завещания имот - ½ идеална част
от апартамент № 57“, за да няма спор относно идеалните части в съсобствеността.
Твърди се, че съдът безспорно не е имал воля, нито основание да отмени
разпореждането на Ц. Н. с принадлежалите му ¾ ид.
части от имота, тъй като противното би означавало да се приравнят последиците
на чл. 36, ал. 2 ЗН в случаите, при които стойността на завещания в полза на
наследник със запазена част имот надхвърля неговата запазена част и
разполагаемата част, към последиците на чл. 36, ал. 2 ЗН - недостойнство. Моли се
да бъде извършено тълкуване, евентуално поправка на очевидна фактическа грешка
в посочената част от въззивното решение.
От насрещната страна по молбата - В.Ц.Н.,
не е постъпило писмено становище. В открито съдебно заседание процесуалният
представител на страната - адвокат Х.Х., излага
съображения за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Твърди, че по този начин молителят се опитва да постигне пререшаване
на спора относно квотите на страните в съсобствеността на процесния
имот, който спор е решен както с влязлото в сила решение по настоящото дело,
така и с влязлото в сила решение по гр. д. № 27572/2016 г. на СРС, 59 състав, с
което имотът е допуснат до делба при равни квоти за страните. Волята на съда е
ясно изразена, не е налице и допусната очевидна фактическа грешка. Предвид
изложеното се моли молбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Молбата с правно основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.) е депозирана от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна.
С решение № 5037 от 10.07.2015 г. по в.
гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, II - В въззивен
състав, чието тълкуване, евентуално поправка на допусната в него очевидна
фактическа грешка се иска от молителя, е отменено решение от 21.01.2011 г. по
гр. д. 19083/2006 г. на СРС, 71 състав и постановеното по реда на чл. 193 ГПК (отм.)
допълнително решение от 03.12.2013 г. по гр. д. 19083/2006 г. на СРС, 71 състав,
като вместо това е намалено на основание чл. 30 ЗН по
предявен иск от В.Ц.Н., ЕГН **********, завещанието от 21.11.1994 г. на С.И.Н.,
ЕГН **********, извършено в полза на Ц.В. Н., на основание чл. 36 ЗН съдът е
постановил връщане в наследството на С.И.Н. на завещания недвижим имот - 1/2
идеална част от ап. 57, находящ се в гр. ***************,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64,11
кв. м., при съседи: стълбище, В.Д. и Ц. Д., заедно със зимнично
помещение със съседи: коридор, И.ка и Г.С., двор, И.и
Г.Ч.., и заедно с 0,912 % идеални части от общите части на сградата. Със същото
решение е отменено на основание чл. 37 ЗН отчуждението
на завещания имот - 1/2 идеална част от ап. 57, находящ
се в гр. ***************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
обща квадратура от 64,11 кв. м., при съседи: стълбище, В.Д. и Ц. Д., заедно със
зимнично помещение със съседи: коридор, И.ка и Г.С., двор, И.и Г.Ч.., и заедно с 0,912 % идеални
части от общите части на сградата, извършено с договор за покупко
-продажба по нотариален акт № 066, том II, рег. н. 19486, дело 255 от 2001 г.
от Ц.В. Н. и с купувач ответника Р.Б.Д., ЕГН ********** и последният е осъден
да заплати на В.Ц.Н. на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.)
сумата 2 538,50 лв. - разноски по делото.
Съдът намира, че не е
налице основание за тълкуване или за поправяне на допусната очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението от 10.07.2015 г. на
СГС, II - В състав, по следните съображения:
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, необходимост
от тълкуване на съдебното решение възниква, когато изразената от съда воля е
неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Порокът трябва да засяга не
мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в
него се съдържа волята на съда. Касае се за пороци, които водят до невъзможност
да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, като се
изхожда от мотивите на тълкуваното решение. Целта на тълкуването е да се
отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно
принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват (в този смисъл напр.
решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС, III г. о., решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д.
№ 236/2010 г., ВКС, III г. о., решение № 215 от 12.06.2015 г. по гр. д.
№ 3368/2014 г., ВКС, IV г. о., решение № 8 от 22.01.2015 г. по гр. д.
№ 3921/2014 г., ВКС, II г. о., решение № 294 от 02.12.2014 г. по гр. д.
№ 179/2014 г., ВКС, ІV г. о.). Според решение № 150 от 24.04.2015 г. по гр. д.
№ 1298/2014 г., ВКС, III г. о., решение № 23 от 26.01.2018 г. по т. д. №
2815/2017 г., ВКС, ІІ т. о. и др. на тълкуване подлежи само диспозитивът
на съдебното решение, когато той е неясен до такава степен, че е невъзможно да
се установи каква е волята на съда и това препятства изпълнението на решението.
В производството по тълкуване не се обсъждат доказателствата по делото, които
са събрани преди постановяване на решението, чието тълкуване се иска, и не
могат да се правят правни изводи по съществото на спора.
В разглеждания случай, въззивният
съд е уважил предявения иск по чл. 30 ЗН (във връзка с претенцията по чл. 30 ЗН
съдът е посочил, че съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН ищецът наследява заедно с
преживял съпруг и негов баща Ц. Н., предвид което и запазената му част от
имуществото на наследодателката Н. е 1/3 идеална част
от същото, формирал е масата на наследството на Н. съгласно чл. 31 ЗН, както и
е определил размера на разполагаемата част във връзка с чл. 28 ЗН), като е
приел, че стойността на имота - 14 500 лв. надвишава стойността на
разполагаемата част от наследството на С.Н. и запазената част на Ц. Н. от общо
14 430,52 лв., поради което на основание чл. 36, ал. 2, вр.
с ал. 1, изр. 1 ЗН, имотът следва да бъде върнат в наследството на С.Н.. Съдът е формирал мотиви, че видно от
представения по делото нотариален акт № 066 от 28.09.2001 г., том II, рег. н.
19486, дело 255 от 2001 г. заветникът Ц.В. Н. се е
разпоредил с получената по процесния завет 1/2 ид. ч. от ап. 57, находящ се в
гр. ***************, с договор за покупко - продажба,
преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството на С.Н. на 21.02.2001 г., предвид на което и с оглед постановеното
по иска по чл. 30 ЗН връщане на завещания имот в наследството на Н., отчуждителната сделка следва на основание чл. 37 ЗН да бъде отменена по отношение на завещаната 1/2 ид. ч. от имота. Съдът е изложил съображения, че в хипотезата
на постановено връщане на завещания имот в наследственото имущество при
приложение на чл. 36 ЗН не са относими последните
две предпоставки на чл. 37 ЗН, доколкото същите предполагат постановено задържане на имота
от заветника и присъдено при условията на чл.
36, ал. 1, изр. 2 ЗН възмездяване в пари на наследника, каквото съдът не е
постановил по настоящия спор.
Така
формираната воля - за отмяна на отчуждителната сделка
по отношение на ½ ид. ч. от процесния имот, е намерила израз и в диспозитива
на съдебното решение - абзац трети, в който е уважен искът по чл. 37 ЗН, която
част от диспозитива е предмет на настоящата молба. В
случая волята на съда е ясна и недвусмислена, а именно - че отчуждителната
сделка следва да бъде отменена за ½ ид. ч. от
имота. Искът по чл. 37 ЗН е разгледан от съда в мотивите на основното въззивно решение, като волята му е ясно и пълно отразена в диспозитива на същото, поради което не е налице основание
за тълкуване на решението. В молбата за
тълкуване не се сочат и вътрешни противоречия в решението, от които може да се
изведе заключение за неяснота на волята на съда.
Освен това, решението от 10.07.2015 г. е било
предмет на касационно обжалване от молителя - ответник Р.Б.Д., въз основа на
подадена от него касационна жалба, в която също са изложени съображения за
неправилност на извода на съда, че отчуждителната
сделка следва да бъде отменена за ½ ид. ч. от процесния апартамент. По тази жалба е образувано гр. д. №
5444/2015 г. на ВКС, II г. о., като с
определение № 56/08.02.2016 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК,
съдът не е допуснал до касационно обжалване въззивното
решение. В определението на ВКС не е
констатирано несъответствие, неяснота или противоречие между формираната воля
на въззивния съд и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт на въззивния
съд. На настоящия съдебен състав е служебно известно и решение № 46 от 31.03.2021
г. по гр. д. № 2657/2020 г. на ВКС, II г. о., постановено
в производство по чл. 290 ГПК, с което е отменено решение № 8593
от 16.12.2019 г. по гр. д. № 15291/2018 г. на СГС в частта на определените
дялове на съделителите, и вместо това е допусната
делба на процесния апартамент № 57, находящ се в гр. ***************, между
В.Ц.Н. и Р.Б.Д., при равни дялове - за всеки по 1/2 ид.
ч. За да допусне делбата при равни квоти, съставът на Върховния касационен съд
се е позовал именно на влязлото в сила на 08.02.2016 г. решение № 5037 от 10.07.2015
г. по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, II г. о.
Както се посочи, не
е налице неяснота относно размера, до който следва да се отмени покупко - продажбата на имота, съответно не възникват
неясноти относно точния смисъл на решението при прилагане на правните му
последици. Тълкуване в смисъл, че съдът е следвало да отмени очуждителната сделка до посочената от молителя квота в
съсобствеността (до 3/4 ид. ч., или за ¼ ид. ч.), а не до ½ ид. ч.
от имота би представлявало подмяна на волята на съда, което е недопустимо в
настоящото производство.
Налице е трайна съдебна
практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав - решение № 249 от 21.02.2006 г. по гр. д. № 2863/2004
г., ВКС, IV г. о.;
решение
№ 113 от 1997 г. на ВКС, I
г. о.; решение
№ 774 от 08.01.1996 г. по гр. д. № 805/1995 г. на
ВС, I г. о.; решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр. д. № 3093/1973 г. на ВС, IV г.
о.; решение № 469 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г., ВКС, I г.
о.; решение № 1352 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 395/2007 г., ВКС, II г.
о., в която се приема, че е недопустимо по пътя на тълкуването да се иска
признаване на нови факти, респективно постановяване на нещо различно от
отразеното в решението, дори и то да е неправилно.
Настоящият състав на съда намира, че
направеното в условията на евентуалност искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, също е неоснователно. Очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението
и постановения диспозитив - така например решение № 1128 от 20.11.2008 г. по гр. д. № 1426/2006 г., ВКС, III г. о., решение № 71 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 4081/2007 г., ВКС, I г. о.; решение № 183 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2624/2008 г., ВКС, II г. о., решение № 72
от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г., ВКС, I г. о., и др. Очевидна
фактическа грешка представлява например погрешно посочване на имената на
страните, на размера на присъдената сума (суми), периода, за който се отнася
същата, погрешни пресмятания на суми, грешка при индивидуализация на имот и др.
По реда за поправка на очевидна фактическа
грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат
допълвани мотивите на решението (в този смисъл и решение № 27 от 11.03.2016 г.
по гр. д. № 3502/2015 г., ВКС, II г. о.).
В случая, не е
налице несъответствие между формираната от съда в мотивите по съществото на
спора воля по иска по чл. 37 ЗН и отразената такава в диспозитива
на съдебното решение. На практика изложените от
молителя съображения касаят спора по същество, сочещи на неправилност на
постановеното от СГС решение, а не допусната очевидна фактическа грешка. Грешки
от подобен характер, обаче, не могат да се поправят по реда на чл.
192, ал. 2 ГПК (отм.), а следва да
бъдат отстранени по пътя на обжалването, тъй като при тях е необходимо да се
замести погрешно формираната воля на съда с друго решение по съществото на
спора. Въпросът за квотите на страните в
съсобствеността и размера, до който отчуждителната
сделка следва да бъде отменена, не може да бъде пререшаван чрез настоящото
производство. С молбата си по чл.
192, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 194 ГПК
(отм.) молителят по същество иска от въззивния съд да
измени формираната в решението си воля, за което съществува друг ред на съдебна
защита, но не и по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.)
и чл. 194 ГПК (отм.).
Предвид
изложеното, съдът приема, че при постановяване на въззивното
решение не е допусната очевидна фактическа грешка, съдебният акт е ясен и
волята на състава е изразена по недвусмислен начин, поради което исканията по чл.
192, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 194, ал.
1 ГПК (отм.) са неоснователни, съответно молбата
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на искането на ответника по
молбата за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като разноски за производствата по чл. 192 - чл. 194 ГПК (отм.), респективно чл. 247 - чл. 251 ГПК не се дължат. Това е така, тъй като съдът не се произнася
по съществото на спора, а според практиката на ВКС - определение №
200 от 09.05.2014 г. по т. д. № 508/2012 г., ВКС, I т. о. и определение №
1314 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1097/2011 г., ВКС, IV г.
о., и поради това, че произнасянето за допълване и тълкуване, респективно за
поправка на очевидна фактическа грешка, обвързва всички страни по делото,
независимо кой е инициирал производството - в този смисъл и определение № 17 от
28.01.2021 г. по гр. д. № 4250/2019 г., ВКС, IV г. о.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
263052/12.01.2021 г., подадена от Р.Б.Д., ЕГН **********, чрез адвокат Л.Т., с
която е поискано тълкуване на основание чл. 194 ГПК (отм.), а при условията на
евентуалност - поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 192, ал.
2 ГПК (отм.) в постановеното по делото решение № 5037 от 10.07.2015 г. по в. гр.
д. № 6150/2014 г. на СГС, II - В въззивен
състав, с което е отменено решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 19083/2006 г.
на СРС, 71 състав, и постановеното по реда на чл. 193 ГПК (отм.) допълнително
решение от 03.12.2013 г. по гр. д. № 19083/2006 г. на СРС, 71 състав, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.