№ 71
гр. Попово, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100823 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 127, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът- Х. Г. Х. от гр.Попово, твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши
съпрузи по силата на сключен гр.брак от ***г., който брак бил прекратен, с развод, с
решение №158/02.10.2017г. по гр.д. №101/2017г. на PC- Попово.
Твърди се, че на 10.08.2015г по време на брака им бил сключен Договор за жилищен
кредит, по силата на който „Б.Д.“ ЕАД предоставила на Х. Г. Х., А. Д. Х. и Г.Х.Г. - дъщеря
на страните, в качеството им на кредитополучатели сумата от 80 000лв., за покупка на
жилище в гр.Б.. Съгласно клаузите на договора кредитополучателите отговаряли за
връщането на кредита и за изпълнението на всички задължения по него солидарно, по равно
за всеки от кредитополучателите. Сумата по кредита била усвоена по сметката на продавача
на имота, а кредита се погасявал чрез разплащателна сметка на името на ответницата.
Кредитът следвало да се погаси на 180 месечни вноски, съгласно погасителен план, на
падеж 28 число от месеца, с анютетна месечна вноска от 663.54лв. За обезпечаване на
кредита била учредена договорна ипотека. След прекратяване на брака им, за периода от
20.12.2017г. до 25.09.2018г., ищецът погасил част от кредита в общ размер на 5000лв. -10
вноски по 500лв., които заплатил по разплащателна сметка на ответницата.
Твърди, че за този период дължима сума за всеки един от тримата
кредитополучателите била в размер на по 2212.00 лв., а ищеца погасил сумата от 5000лв.
Предвид изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 2212.00лв., представляваща надплатена от него и припадаща се част на ответника, в
качеството му на солидарен длъжник по Договор за жилищен кредит от 10.08.2015г.,
сключен с „Б.Д. “ ЕАД, за периода от 20.12.2017г. до 25.09.2018г., ведно със законната лиХ.
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и за направените разноски в производството.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител-адв.Д.Д. от ТАК, като
по същество излагат съображения за уважаване на предявения иск.
1
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника А. Д. А. от гр.Попово, действаща чрез адв.Ж.Ч. от РАК, в който излага доводи, че
предявения иск е недопустим и неоснователен.
Не се спори, че през 2015г. бил сключен Договор за жилищен кредит като
кредитополучатели се явявали три лица - Г.Х.Г. - дъщеря на страните по делото, А. Д. Х. и
Х. Г. Х.. Срокът на кредита бил 15 години и към настоящия момент същия не бил погасен.
Причината за превеждане на суми от ищеца по сметката на ответницата бил за погасяване на
всяка месечна вноска, тъй като съгласно Договора, кредита се погасявал чрез
разплащателната сметка на А. Х..
Ответникът счита, че ищеца няма правно основание да предявява настоящия иск.
Счита, че ищец по иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, може да претендира припадащата му се част
от кредита, ако е платил повече, след цялостно погасяване на дълга, а настоящия случай не
бил такъв.
Отделно фактически и правно отношенията по кредита били различни от записаните
в договора. Твърди се, че целевото предназначение на кредита бил да се закупи жилище на
дъщерята на страните- Г.Г., в гр. Б.. По тази причина още при отпускане на кредита, двете
страни по делото - като родители, съвместно и доброволно поели задължението само
двамата да изплащат кредита. По тази причина имало периоди, в които ответника поемал
по-голяма част от месечната вноска, както и периоди, през които ищеца правил това. Освен
това ищецът съставил саморъчно и подписал декларация, в която заявил, че сумата от
500.00лв. била за погасяване на ипотечен кредит за жилището на Г.Г., както и че
натрупаните суми нямал да иска да му бъдат възстановени. Това негово изявление сочело,
че същия нямал фактическо и правно основание за търсене на исковата сума, както и че
липсата на основание се съдържа в изявлението, че то включвало поемане на припадаща се
част от задължението на Г.Г. като кредитополучател, а не припадаща се част от
задължението на А. Х..
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да прекратите
производството по делото като процесуално недопустимо, или да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира и разноски.
В с.з. се явява упълномощен представител-адв.Ж.Ч. от РАК, който по същество
пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Не се спори, че страните са били съпрузи по силата на сключен гр.брак, който брак е
прекратен през 2017г., чрез развод.
От приложените доказателства се установява, че на 10.08.2015г. страните и Г.Х.Г.
(дъщеря на страните), като кредитополучатели са сключили с „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор,
договор за жилищен кредит. По силата на този договор е отпуснат кредит в размер на 80
000.00лв. за покупка на жилище в гр.Б., за срок от 180 месеца, считано от дата на усвояване
на кредита. Съгласно т.5 от Договора кредита се погасявал по разплащателна сметка на
отв.А. А., с месечни вноски (главница и лихви), съгласно погасителен план ( Приложение
№1), платима на 28-мо число.Съгласно приложения погасителен плана първата вноска била
в размер на 366.35лв., а всяка следваща, считано от 28.09.2015г. е в размер на 663.54лв.
От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№
10237/12.08.2015 г., акт № 181, том. 29, дело № 5280, вписан в СВ – Б. се установява, че
Г.Х.Г. е закупила недвижими имот в гр.Б., предмет и на договора за кредит, като с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№ 11159/28.08.2015 г., акт №62,
том. 4, дело № 5801, вписан в СВ – Б., върху този имот е учредена договорна ипотека, тъй
2
като кредитът е обезпечен с такава, съгласно т.9 от Договора за кредит
От приложените преводни нареждания се установява, че в периода от 20.12.2017г. до
25.09.2018г., Х. Х. е превеждал всеки месец сумата от 500.00лв. по договора за кредит, която
сума е плащана съгласно договора по разплащателната сметка на отв.А.. Общата платена
сума от него по този договор за кредит, за посочения период е в размер на 5000.00лв.
По делото е приложена и декларация от Х. Г. Х., с която същия е декларирал, че
превода от 500.00лв. по банкова сметка на А. А. от негово име започнал ежемесечно от
м.09.2017г. е за погасяване на ипотечен кредит за жилището на Г.Х.Г. в гр.Б., като
натрупаните суми няма да желаел да му бъдат възстановявани.
При така установените факти, съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД.
Относно възникването на регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за солидарен
длъжник, издължил за определен период частично погасителни вноски, чиито размер не
надхвърля този на цялата припадаща му се част от солидарното задължение, са постановени
Решение № 19/23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г., на ВКС, ІV г. о. и решение
№16/04.02.2020г. по гр.д. №1222/2019г. на ВКС, III г.о., с които е прието, че при сключен
договор за кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на
падеж, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен
длъжник срещу другите солидарни длъжници следва платилият солидарен длъжник да е
изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза
предвиденото в чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД „изпълнил повече от своята част” следва да се
разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или
няколко месечни вноски по договора за банков кредит, като това се извежда от
предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, според която, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните
си книги. С посочените разпоредби е уредена възможността банката да се снабди с
изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което
означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във
вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на
солидарния длъжник, който е платил тази вноска.
Като взе предвид изложеното и спецификата на договора за банков кредит, съдът
намира, че ищецът, като солидарен длъжник по този договор с уговорен начин на
погасяване за определен срок на месечни вноски, доколкото е изплатил няколко вноски има
правото да претендира на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от останалия солидарен длъжник
да му върне припадащата му се част от тези вноски.
В този смисъл възражението на ответника, че ищеца няма правно основание да
предявява настоящия иск, тъй като не е погасен изцяло дълга, съдът намира за
неоснователно.
Основателни обаче са останалите възражения на ответника, поради което съдът
приема, че така предявения иск е неоснователен по следните съображения:
Правилата за солидарните задължения са уредени в чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД. Съгласно
чл. 127, ал. 1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът
предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници.
Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД – „друго” може да бъде уговорка между самите солидарни
съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг,
3
може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се
е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което е естествено да
понесе такава част от последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на
другите,може да следва и ако солидарността произтича от деликт. В тежест на този, който
твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-малка
част или че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма степен. При оборване на
презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на
страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания на факти,
които следва да бъдат ценени от съда по иска по чл. 127, ал. 1 ЗЗД с оглед на всички
обстоятелства по делото. В този см. Решение № 60194/04.11.2021 г. по гр. д. № 3910/2020 г.
на ВКС, IV г. о.,
В конкретния случай от доказателствата по делото съдът приема за безспорно по
делото, че обстоятелството, че страните са били съпрузи до 2017г., когато сключения между
тях граждански брак, е бил прекратен, чрез развод. Безспорно е обстоятелството, че по време
на брака –на 10.08.2015г. страните заедно със с трето лице-Г.Г. са сключили процесния
договор за жилищен кредит с „Б.Д.“ ЕАД по силата на който на същите, в качеството им на
кредитополучатели, бил отпуснат кредит в размер на 80 000.00лв. за покупка на жилище в
гр.Б.. С така получения кредит безспорно е установено, че жилището е закупено от Г.Г.,
върху което жилище е учредена и договорна ипотека. Не се спори и за това, а и от
доказателствата по делото се установява, че в периода от 20.12.2017г. до 25.09.2019г. ищеца
всеки месец е заплащал по този кредит сумата от 500.00 лв. Не е оспорена и представената
по делото декларация, подписана от ищеца, с която изрично е заявил, че платените от него
суми са за погасяване на ипотечния кредит на Г.Г., които суми не желае да му бъдат
възстановявани.
Спорния въпрос е дали с посочените плащания, за ищеца е възникнало регресното
право по чл.127, ал.2 ГПК да иска от ответника- солидарен длъжник, заплащането на
припадащата се част от платените парични вноски за посочения период.
В случая от доказателствата по делото, съдът приема, че е налице неравенство в
разпределението на дълга (парична сума по договор за кредит). Липсва и еднаквост в
интересите на длъжниците, тъй като само единия от тях се е възползвал от целия размер на
предоставената сума по кредита.
От установените безспорни факти и обстоятелства съдът приема, че средствата
получени от договор за кредит не са били за задоволяване на нуждите нито на ищеца, нито
на ответника, а на нужди на пълнолетната дъщеря на страните-Г.Г. за покупка на жилище,
нейна собственост. От това следва и извода на съда, че както ищеца, така и ответника не са
получили нито лев от отпуснатия кредит, доколкото всички средства, видно от приложения
нот.акт са изразходвани за покупката на жилището на дъщеря им. От това съда прави
извод, че съдлъжниците са имали различна уговорка за връщане на получения кредит, още
при сключване на договора за кредит. В подркрепа на този извод на съда и подписаната
декларация от самия ищец, която не е оспорена и/или оборена от него. По характер съдът
приема, че с нея ищеца се е съгласил, че платените от него суми са за погасяване на кредита
за жилището на Г.Г., както и се е съгласил тези суми да не му се възстановяват от никой от
останалите съдлъжници, в т.ч. и от ответника. Това според съда на практика представлява
друга уговорка, изключваща поравно поемане и плащане на задължението по договор за
кредит от 10.08.2015г. По същество съда приема, че тази декларация представлява
извънсъдебно признание на ищеца, на неизгодни за него факти, което признание не е в
противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото, и следва да бъде
кредитирано от съда.
С оглед гореизложеното, а и доколкото само кредитополучателя Г.Г. се е възползвала
от процесния кредит изцяло, на основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че е
4
установено „друго в отношенията между солидарните длъжници“, поради което съдът
приема, че не са налице условията на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД ищецът да иска от ответницата А.
А. частта от сумата, която той е надплатил в качеството си на солидарен длъжник.
Ответницата А. не е получила нищо като кредитополучател, поради което не следва
отговаря спрямо останалите солидарни длъжници във вътрешните им отношения.
Предвид изложеното съдът намира, че презумпцията на чл.127, ал.1 е оборена, поради
което предявения иск от ищеца против ответника за заплащане на сумата от 2212.00лв.,
представляваща надплатена от него и припадаща се част на ответника, в качеството му на
солидарен длъжник по Договор за жилищен кредит от 10.08.2015г., сключен с „Б.Д. “ ЕАД,
за периода от 20.12.2017г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, се явява неоснователен, и като
такъв подлежи на отхвърляне
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част,
ищецът дължи на ответника разноски, в размер на 350.00лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. Х. , ЕГН ********** със съдебен адрес-гр.П.,
обл.Т., ул.****, против А. Д. А., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул . „***”, №**** ИСК
за заплащане на сумата 2212.00лв. (две хиляди двеста и дванадесет лева и 00ст.),
представляваща надплатена от него и припадаща се част на ответника, в качеството му на
солидарен длъжник по Договор за жилищен кредит от 10.08.2015г., сключен с „Б.Д. “ ЕАД,
за периода от 20.12.2017г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. , ЕГН ********** със съдебен адрес-гр.П., обл.Т., ул.**** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д. А., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул . „***”, №**** СУМАТА
350.00лв. (триста и петдесет лева и 00ст.), представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Търговище, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5