Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Плевен, 07 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 757/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, чрез
адв. Д.Д. *** срещу заповед №РД-12-236/06.06.2019 г. на заместник кмет
териториално развитие на Община Плевен. Със заповедта е разпоредено да се
премахне незаконен строеж, представляващ „два броя капандури, изпълнени на
покрива на съществуваща жилищна сграда с административен адрес гр. Плевен, ул****, без необходимите строителни книжа, като възстанови
покривната конструкция в първоначален вид“, даден е 30-дневен срок за
доброволно изпълнение, като е уведомен, че при неспазване на този срок ще се
премине към принудително изпълнение.
Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. Сочи, че е налице противоречие с материално правните
разпоредби. При проверка от служители на общината е установено, че в
притежаваните от него две тавански помещения са изградени капандури през 2018
г., като същите са незаконно строителство, доколкото са извършени без
строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ.
Същите представляват преустройство, като с решение на общото събрание на
етажната собственост е дадено съгласие за това, но след като по съответния ред
се одобри строителна документация. Така направените в заповедта изводи счита за
неправилни. Твърди, че не е извършвал незаконно строителство, а само текущ
ремонт. Само са подменени съществуващи капандури, изработени от стъкло и
метален винкел, с такива, изработени от съвременни материали - PVC дограма и термопанели „Метекно“ с дебелина 8 см. Не е
засегната целостта на покривната конструкция и не са претоварени носещите й
елементи, видно от конструктивно становище на инж. Б.М.. За извършения ремонт е
уведомявал надлежно общинската администрация, като същата го е уведомявала, че
за текущ ремонт не се изисква издаване на разрешение за строеж. Не е премахвал
стоманенобетоновите панели на покрива, нито е отварял нови отвори в него.
Твърди, че жилищната сграда е от 60-те години на минали век, и винаги е имало
капандури от метал и стъкло. Не знае дали за същите е имало строителни книжа,
но съгласно §16, ал.1 от ЗУТ са търпими и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски.
Жалбата е била оставена без движение за внасяне на
държавна такса, като такава е внесена в определения от съда срок /л.71/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с Определение № 1700/04.09.2019 г. /л.72/.
Жалбоподателят е бил редовно уведомен за откритото
съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Д. с пълномощно по делото. Същият поддържа жалбата и моли да бъде
отменена като незаконосъобразна. Моли да се присъдят разноски по делото. В
представена в срок писмена защита допълнително твърди, че по преписката е
налице представен проект от 1988 г., от който е видно, че на покрива са
съществували капандури. От заключението на ВЛ е видно, че целостта на
покриваната конструкция не е нарушена и няма претоварване на носещите елементи
на покривната конструкция.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК
КМЕТ НА ОБЩИНА – ПЛЕВЕН – уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК се
представлява от юрк. С.. Счита жалбата за неоснователна. От представените доказателства
и приложената експертиза е видно, че е извършено строителство. Видно е, че
същото е строеж по смисъла на § 5 от ЗУТ. За същото безспорно се изискват
строителни книжа, предвид разпоредбата на чл. 148, ал. 13, която препраща към
176, когато се нарушават конструкции, а в случая има нарушена покривна
конструкция, и се изисква и становище на инженер конструктор. В писмена защита
допълнително твърди, че свидетелските показания не оборват и не са в колизия
със експертизата, доколкото свидетелите в последните години не са посещавали
имота. Строежът е извършен в периода 2018 -2019 г., поради което не е приложим
§16 от ДР на ЗУТ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
До община Плевен е изпратена
жалба от жалба от собственици в етажната собственост на гр. Плевен, ул***, приета с вх.№ от 12.11.2018 г. /л.62/, в която се
сочи, че на покрива на същата сграда са изградени незаконни капандури, каквито
дотогава не са съществували и за изграждането на които не е дискутирано и
давано съгласие от общото събрание. Изпратени са и последващи жалби по
отношение на капандурите от Т.Г./л.39/, приета с вх.№ от 12.02.2019 г., и от
05.03.2019 г. /л.36/. На 19.03.2019 г. е извършена проверка от служители в
отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен, като е съставен Констативен акт
/КА/ №6 от същата дата /л.л.33-35/. Съгласно същия, е проверен строеж “Два броя
капандури, изпълнени на покрива на съществуваща жилищна сграда“, като е
посочено, че същият е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква “б“ от ЗУТ и чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи /по-долу Наредба №1/. Посочено е, че строежът е на покрива на
съществуваща жилищна сграда в гр. Плевен, ул****, която е етажна собственост. Строежът е извършен от Д.Т.Д.,
като за същия е посочено, че е възложител и изпълнител на строежа, както и че
отсъства по време на проверката. Посочено е, че не са представени строителни
книжа и документи - скица с виза за проектиране, одобрен проект по части,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и заповедна
книга. Посочено е, че при извършения ремонт на покрива на жилищната сграда в
таванските помещения, собственост на Д.Д., са изпълнени отвори в съществуващата
скатна покривна конструкция, изпълнена от стоманенобетонови панели с ширина 40
см и ребра с височина 7 см. В отворите са направени нови капандури с размери в план
2,20/1,47 м и 2,30/1,56 м. Строителството е извършено през 2018 г. Сочи се, че
строителството на капандурите е извършено без издадено разрешение за строеж и
без одобрени проекти, като е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Установените
нарушения на нормативните разпоредби не могат да бъдат отстранени и безспорно
квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Направен
е извод, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, като съставеният КА е основание за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ за премахване на строежа. Към
КА е приложен снимков материал.
КА е изпратен на Д. с писмо
/л.31/, като е получен на 12.04.2019 г. /л.32/. На 17.04.2019 г. срещу КА е
подадено възражение /л.л.24-29/, в което се сочи, че е представил конструктивно
становище. Подробно описва водената между него и община Плевен кореспонденция.
Същата кореспонденция е приобщена по делото, както и конструктивно становище
/л.18/. Същото е подписано от инж.М. и е от 12.2018 г., като в него се сочи, че
през ноември 2018 г. е извършен текущ ремонт на покрива. Твърди се, че
съществуващите капандури по северния скат /към двора/ в таванските помещения, собственост
на обитателите на ап.15 вх.В, също са ремонтирани. Новите капандури са изпълнени
на мястото на съществуващите. Старата лека метална конструкция е заменена със
страници от PVC дограма и покривно покритие от
термопанели „Метекно“ с дебелина 8 см. Носещите елементи на покривната конструкция
не са засегнати и не се претоварват. Не се наблюдават пукнатини или други
недопустими деформации. Новите материали на капандурите са с несъществено тегло
и не претоварват покривната конструкция. Дадено е конструктивно становище, че
изпълнените капандури на северния скат на покрива на жилищна сграда на ул. *** не нарушават действащите нормативи и могат да
изпълняват функциите си в конструктивно отношение.
С процесната заповед
/л.л.20-21/ са възпроизведени констатациите, направени с КА №6, и посочените в
него правни норми. По отношение на възраженията срещу КА е посочено, че в
решение на общото събрание от 09.12.2018 г. е посочено изрично, че за преустройството
на таванските помещения, съкооператорите дават съгласието си да се извърши по
съответния ред след одобрена строителна документация. Представено незаверено
копие от проект за преустройство на таванско помещение в ателие, одобрен на
09.08.1988 г. е за таванско помещение със застроена площ 15,55 кв.м, с
разпределение и квадратура неотговаряща на помещението на жалбоподателя.
Конструктивното становище за ремонт на „съществуващи капандури“ не кореспондира
със събраните доказателства по преписката. Наредено е Д. да премахне изпълнения
от него незаконен строеж, като възстанови покривната конструкция в
първоначалния й вид /преди извършване на незаконния строеж/. Посочено е, че се
определя 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта след влизането й
в сила, а при неспазване на срока незаконния строеж ще бъде принудително премахнат.
Заповедта е връчена на 14.06.2019 г., видно от обратната разписка на л.23. На
27.06.2019 г. е подадена жалбата срещу заповедта, видно от поставения вх.№ на
общината /л.4/.
По делото е приобщено решение
на общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.12.2018 г. /л.53/, подписано
от 12 от 22 собственици, с което е дадено съгласие за преустройство на тавански
помещения в ателие за творческа дейност, след одобрена строителна документация.
Приобщен е НА от 1984 г.
/л.л.57-58/, съгласно който Д. е собственик на апартамент №15, находящ се в
гр.Плевен, ул***, като към същия освен маза има
и едно таванско помещение от 17 кв.м. Приобщен е и НА от 2018 г. /л.77/,
съгласно който Д. закупува още едно таванско помещение от 17,50 кв.м, което се
придава към притежавания от него апартамент №15.
По делото е приобщена заповед
№ РД 10-2024/23.11.2015 г. на кмета на община Плевен /л.91/, с която същият
възлага функциите и правомощията си по ЗУТ на подписалата процесната заповед
заместник кмет Н.И..
По делото са разпитани двама
свидетели. Св. П.И.И. заявява, че познава Д.Д. от 1980 г. От тогава 3-4 пъти
годишно ходи у тях. Последно е ходил преди нова година. Жилището му има
таванска стая. Ходил е в нея, там са играели карти. Имала е капандура, от нея
са си изхвърляли пепелниците. Мисли, че баща му е направил капандурата, когато
е правен тавана. Не знае дали сега се ползва тавана. Твърди, че не е правен
ремонт. Св. Н.П.Р. се познава с Д.Д. от дете. Преди да влезе в казармата през
1986 г. са ходили да му работят, направили са капандура на тавана, баня и
тоалетна. Отворът й е бил 60 на 50, подзидан отстрани с тухли и затворен отгоре
със стъкло. При предявяване на снимковия материал от експертизата заявява, че
тогава таванът не е имал това нещо, такъв отвор не може да си спомни.
По делото е назначена съдебна
експертиза. Заключението на същата е приобщено на л.л.86-87. Съгласно
последното, преустройствата, индивидуализирани в заповедта, третиращи изпълнени
отвори в съществуващата покривна конструкция, и направата на капандури,
представляват строеж по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, тъй като се касае за
промяна на конструктивни елементи на покрива. Не се променя натоварването и
предназначението на таванските помещения. Засяга се покривната конструкция.
Променя се натоварването на покривната конструкция, но същата не се претоварва.
В о.с.з. ВЛ в отговор на
въпроси заявява, че дейностите, които са описани в заповедта, представляват
промени в конструкцията на покрива и са дейности, за които се изисква
разрешение за строеж с конструктивно становище, представено от инженер
конструктор и архитектурен проект. Описаните в заповедта извършени дейности и
извършеното на място съвпадат. Дейностите са извършени през 2018 г. Няма никакви
строителни книжа.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен,
втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията
по премахване на строежи от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване на процесната
заповед са на Кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице по
арг. на чл. 225а ЗУТ.
По делото е представена Заповед на Кмета на Община Плевен, от съдържанието на
която е видно, че Кметът на Община Плевен е предоставил своите функции по ЗУТ на Заместник Кмета Н.И., която
е подписала заповедта, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
При издаване
на процесната заповед е спазена установената от закона форма. Посочен е
издателят на заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е разпоредено
премахването, изложени са фактическите и правни основания за издаване на
заповедта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на
материалния закон. Съгласно чл. 225а,
ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В
настоящия случай е съставен Констативен акт № 6 от 19.03.2019 г., който е
надлежно връчен на Д. след извършен, в негово отсъствие оглед. Следва да се
посочи, че въпреки липсата на доказателства по делото за уведомяване
собственикът явно знае за огледа, доколкото е извършено заснемане при осигурен
достъп в таванските помещения, видно от снимковия материал към КА. В
законоустановения срок след връчването на КА е депозирано възражение, като са
налице подробни мотиви за отхвърлянето му, като неоснователно в заповедта, с
оглед на което са спазени процесуалните правила. Не представлява съществено
нарушение посочването на неправилна категория на стоежа - пета, в КА и в заповедта,
доколкото точната категория - четвърта, следва от посочените и в тях норма на
чл.137, ал.1, т.4, буква „б“ на ЗУТ и
чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №1. Констатациите от проверката, отразени в
констативният акт, послужили като основание за издаване на процесната заповед,
не са оборени от събраните по делото доказателства.
Разпоредбата
на чл. 225, ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя -
собственик или фактическия извършител. Условието в закона е да бъде връчен на
заинтересуваните лица – в случая за КА жалбоподателя е бил надлежно уведомен.
КА има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа.
Последно посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за
търпимост. Възприето е, че евентуални процесуални нарушения при съставяне на
акта не опорочават съществено заповедта за премахване на строежа, ако
предпоставките на упражненото с нея правомощие са осъществени /Решение № 11071
от 25.09.2017 г., ВАС/. Констатациите на техническите органи може да се
потвърдят или да се опровергаят от събраните по делото доказателства, което е
определящо за законосъобразност на оспорената заповед.
Категорията
на строежа е от значение за материалноправната компетентност на
административния орган. Въпреки че категорията в КА и заповедта неточно е
посочена като пета, това не е съществено нарушение, което да обоснове
незаконосъобразност на заповедта на това основание. При неправилно определена
категория или при липса на категория, последиците биха възникнали по отношение
компетентност на издателя на административния акт. Независимо дали категорията
е четвърта или пета, това не повлиява върху компетентността на кмета на общината,
респективно на упълномощения заместник кмет на общината. Тъй като категорията
на сградата е IV-та, то извършеното строителство попада в същата категория /чл. 137,
ал.1, т.4 б."б" от ЗУТ; Наредба № 1
от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, чл. 8, ал.2, т.1, чл. 9, ал.1/.
Проверката
за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет
на вторите. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност
за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на разпореждането за премахване. Данните по делото отричат
извод в тази насока.
Не са
основателни твърденията, че капандурите са съществували още преди 1987 г. и по
тази причина са търпими съгласно §16 от ДР на ЗУТ. Видно от показанията на
свидетелите, доведени от жалбоподателя, същите дават различни твърдения в тази
насока. Св. И. твърди, че жилището на Д. има таванска стая, която е имала
капандура през 1980 г., направена от бащата на жалбоподателя. Св. Р. заявява,
че преди да влезе в казармата през 1986 г. е ходил да работи на жалбоподателя,
направили са капандура на тавана, баня и тоалетна. Отворът на капандурата е бил
60 на 50, подзидан отстрани с тухли и затворен отгоре със стъкло. При
предявяване на снимковия материал от експертизата заявява, че тогава таванът не
е имал това нещо, такъв отвор не може да си спомни. Показанията на свидетелите
са противоречиви помежду си, и освен това противоречат на събраните писмени
доказателства, поради което съдът
приема, че капандури с описания в КА и заповедта размери не са съществували. И
двамата свидетели говорят само за една капандура. Според св.И. същата е
направена от бащата на жалбоподателя преди 1980 г., а според св. Р. самият той
я е правил през 1986 г. Освен това св.Р. сочи, че капандурата е имала много
по-малки размери от капандурите, установените при оглед от общинските
служители, като данните на последните относно размера на капандурите съвпадат с
тези, установени при огледа от ВЛ. Освен това, видно от огледа на ВЛ,
капандурите са и в двете тавански помещения, като второто е закупено от Д. през
2018 г., поради което няма как разпитаните свидетели - негови познати от
детинство, да са влизали и подробно оглеждали таванското помещение, което към
онзи момент не е притежавал, нито е било собственост на семейството му. Дори да
се приеме, че в притежаваното към 1984 г. таванско помещение е имало капандура,
същата е била значително по-малка от установените от органа и от ВЛ, с оглед на
което не може да се приеме, че спрямо същата е бил осъществена само текущ
ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж и строителни книжа. В тази
връзка съдът отбелязва, че по делото и преписката не е налице проект от 1988
г., в който да са налице капандури.
В случая
капандурите представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За тях няма
издадено РС или одобрен инвестиционен проект в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ;
Видно от заключението на ВЛ и от отговорите му в съдебно заседание, изцяло се
потвърждават твърденията, изложени в КА и в заповедта. Съгласно ВЛ,
преустройствата, индивидуализирани в заповедта, третиращи изпълнени отвори в
съществуващата покривна конструкция, и направата на капандури, представляват
строеж по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, тъй като се касае за промяна на конструктивни
елементи на покрива. Промените в конструкцията на покрива са дейности, за които
се изисква разрешение за строеж с конструктивно становище, представено от
инженер конструктор и архитектурен проект. Извършени дейности, описани в
заповедта, съвпадат с установеното при огледа на място от ВЛ. Дейностите са
извършени през 2018 г., с оглед на което правилно в заповедта не е обсъждана
възможността за търпимост на капандурите.
Не може да
се възприеме твърдението, че извършените строително-монтажни работи
представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от
ДР на ЗУТ. Посочената норма гласи, че текущ ремонт на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Видно от заключението на вещото лице обаче, налице е
засягане на конструкцията на сградата, тъй като са извършвани дейности върху
покривната конструкция. По тези причини ремонтът не е текущ по смисъла на
закона. Следва да се посочи, че при разменената между Д. и общинската
администрация кореспонденция служителите на общината са посочвали именно
законовата дефиниция за текущ ремонт. Житейското разбиране на Д. за текущ
ремонт може да е различно по характер от законовото, но органът и съдът следва
да приложат точно закона. Ремонт със засягане на конструкцията на сградата - в
случая на покривната конструкция, не е текущ ремонт.
Обектите за
премахване не попадат в изключенията на чл. 147 ЗУТ,
при които не е необходим инвестиционен проект, нито в обхвата на чл. 151 ЗУТ
/без разрешение за строеж/. Предвид установените строителни работи, не са касае
за подмяна на покривни материали или за вътрешно преустройство, като и двата
обекта засягат общи части на сградата. За строежа е било изискуемо наличието на
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с каквито жалбоподателят
не разполага. Предметът на заповедта не попада в обхвата на "текущ
ремонт", предвид установеното посредством експертизата. Фактическите и
правни основания за издаване на заповедта не са опровергани в хода на делото.
Съгласно чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж.
Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е необходимо двете
предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че строежът или част от
него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от двете. В настоящия
случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без надлежно издадено
разрешение за строеж и без необходимите одобрени проекти. Установеното води към
извода, че процесният строеж правилно е квалифициран от административния орган
като незаконен по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което и компетентният административен орган
с издаване на процесната заповед правилно е приложил материалния закон.
Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж,
поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване и
такава за реализиране на регламентираната процедура за търпимост на строежа е
налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
1 във вр. с ал.2, т.2 ЗУТ,
подлежащ на премахване.
Заповедта е съобразена и с
целта на закона - да се премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното
заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предписаната от
закона форма, при липса на съществено нарушаване на административно
производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Въпреки
благоприятния за ответника изход на делото претенциите на присъждане на
направените в производството разноски от негова страна са неоснователни,
доколкото са поискани след края на устните състезания, едва с писмената защита.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Т.Д., ЕГН **********, срещу заповед №РД-12-236/06.06.2019 г. на заместник
кмет териториално развитие на Община Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на присъждане на разноски на Община Плевен.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/