Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…..12.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1780 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от П.Я.И., К.Д.И., Н.И.В. и В.И.И., чрез Л.П. -
адвокат от ВАК срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с правно основание чл.439
от ГПК за приемане за установена недължимост на сумата от 98 432,40 лв. /сбор
от сумите 65 626,31 лв. главница, законна лихва в размер на 255, 21 лв. за
периода 03.10.2018г. - 17.10.2018г. и 32 806,09 лв. неолихвяеми вземания/, за
която е образувано изп. производство № 441/2018 г. на ЧСИ Д. П. *** действие ОС
– Варна.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца П.Я.И. и „ОББ“ АД бил сключен
Договор за предоставяне на ипотечен кредит за ремонт и реконструкция на
недвижим имот от 20.05.2008г., солидарно задължена по който била и ищцата К.Д.И.,
като съпруга на П.Я.И., тъй като договорът бил сключен по време на брака им.
С оглед обезпечаване вземанията на банката-ищец, произтичащи от процесния
договор за банков кредит, Н.М.С. и И.В.С. приживе са учредили договорна ипотека
с нот. акт № 42, том II, per. № 2528, дело № 233 от 2008г. върху апартамент №
10 с площ от 238 кв. м., разположен на пети и шести етаж от вх. В на жилищна
сграда находяща се в гр. Варна, ***, ведно с избено помещение № 7 с площ 8 кв.
м., както и гараж № 3 с площ 20,60 кв. м., ведно с 1, 2782 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, целият с площ от 3427 кв. м., съставляващ УПИ № VI - 2074, в кв. 49
по плана 21 подрайон на гр. Варна. След смъртта им техни единствени наследници
са ищците Н.И.В. и В.И.И..
Твърди се в исковата молба, че през 2010г. „ОББ“
АД се е снабдила с изпълнителен лист от 27.10.2010г., издаден по ЧГД №
14458/2010 г. на ВРС, 17 св, по силата на който П.Я.И. и К.Д.И. са осъдени като
солидарни длъжници да заплатят на кредитора сумата от 247 524,15 евро, от които
228 392,36 евро - главница, 18 862, 35 евро - лихва за периода от 25.09.2009г.
до 20.09.2010г., 359,44 евро, както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 14 973,45 лева разноски по делото. Въз основа
на изп.лист било образувано изпълнително дело № 2133/2010г. на ЧСИ Д. П. ***
действие ОС – Варна, което било спряно по искане на взискателя, считано от
11.04.2011г., поради подновяване на задължението чрез сключване на Споразумение
от 30.03.2011г. между П.Я.И. и „ОББ“ АД с предмет преуреждане на възникналите
до момента отношения в следния смисъл: ако се извърши плащане на общата сума от
285 360 евро до 20.05.2018г. задълженията ще се погасят изцяло, тоест „ОББ“ АД
няма да има претенции към П.Я.И., респективно и К.Д.И., като негова съпруга, от
което следва, че няма да има и претенции към ипотекирания апартамент. Със
сключване на споразумението били опростени част от първоначалните задължения и в
чл. 2.3. било договорено заплащането на 228 302,36 евро главница, заедно с
текущо начисляваната върху нея договорна лихва, на 74 бр. анюитетни месечни
вноски по 3540 евро.
Твърди се, че в изпълнение на постигнатото
споразумение П.Я.И., респективно и К.Д.И. са изплатили на „ОББ“ АД от
30.03.2011г. до 21.05.2018г. общата сума от 285 356,35 евро. Сочи се, че в
месечните вноски в размер на 3540 евро е калкулирана и договорената нова
годишна лихва в размер на 4,5 % по споразумение /т. 3.1/, тоест 74 бр. вноски
по 3540 евро или общо 261 960 евро плюс плащанията по т. II /1000 евро/ и т.
2.2 /22400 евро/ възлизат на 285 360 евро, заплатени на „ОББ“ АД от
30.03.2011г. до 21.05.2018г. Въз основа на изложеното се твърди, че всичко
договорено е разплатено до крайния срок, вкл. и договорената лихва. На
02.10.2018г. по искане на „ОББ“ АД изп.дело било прекратено изп.дело
№2133/2010г., но на същата дата въз основа на същия изп.лист било образувано
ново изп.дело №441/2018г., по което се претендира главница в размер на
65 626,31 лв., законна лихва в размер на 255,21 лв. за периода от
03.10.2018г. до 17.10.2018г. и
32 806,09 лв. неолихвяеми вземания. По изп.дело бил насрочен опис на
ипотекирания недвижим имот на 12.11.2018г. Твърди се, че поради цялостно
изплащане на задълженията по споразумението от 30.03.2011г. претенциите на
банката по новообразуваното изп.дело са неоснователни, поради което то подлежи
на прекратяване. В евентуалност се твърди
погасяване вземането на банката по процесния договор за кредит поради
изтекла давност през периода от 14.03.2011г. /датата на последното валидно
поискано от взискателя действие за принудително изпълнение по изп.дело
№2133/2010г./ до 02.10.2018г. /датата на образуване на новото изп.дело/
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ОББ“ АД, е депозирал писмен отговор,
в който оспорва предявения иск като недоказан. Твърди се в отговора, че поради
забава при плащанията споразумението от
30.03.2011г. е било автоматично прекратено съобразно договореното в т.5.
След прекратяването му погасяването продължило по договора за кредит, а не по
споразумението, с което се твърди, че длъжникът бил запознат от лично получения
по негово искане на 11.11.2016г. погасителен план и движение по сметка кредит и
по сметка споразумение, както и от удостоверение за размера на дълга по
изп.дело. Твърди се също, че претендираните вземания не са погасени по давност
поради прекъсване на давностния срок със сключеното между страните
споразумение, представляващо признание на задължението по смисъла на чл.116,
б.“а“ от ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва
споразумението от 30.03.2011г. да е
било прекратено, както и той да е бил уведомяван за това. Оспорва и
действителността на чл.5 от споразумението като нищожно поради противоречие на
закона и в евентуалност на добрите нрави. Твърди, че всички задължения по
споразумението са били изплатени, като между страните не е постигано съгласие
за възобновяване на дълга по кредита. Поддържа се релевираното в евентуалност твърдение
за погасяване на задължението по давност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед
съвпадащите насрещни твърдения е приет
за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че
между ищеца П.Я.И. и „ОББ“ АД е
сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит за ремонт и реконструкция на
недвижим имот от 20.05.2008г., както и споразумение от 30.03.2011г.
Представен е нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 17.05.2008г. за
обезпечаване на задълженията по договор за предоставяне на ипотечен кредит от
14.05.2008г. върху недвижими имоти, собственост на И.В.С. и Н.М.С..
Видно от чл.2 от споразумението
било договорено, че с извършване на следните плащания задълженията по кредита
ще се считат погасени изцяло: 1000 евро
в деня на подписване на споразумението, в срок до 20.01.2012г. сумата
22 400 евро, 10 бр. месечни вноски по 2240 евро, считано от 20.04.2011г. и
228 302,36 евро главница, заедно с текущо начисляваната върху нея договорна
лихва, на 74 бр. анюитетни месечни вноски по 3540 евро.
Представени са по делото покани за доброволно
изпълнение от ЧСИ Д. П. – Я.., рег.№711, до К.Д.И. и П.Я.И. по изп.дело
№20187110400441, образувано въз основа на изп.лист по ч.гр.дело №14458 от
2010г. Представени са и постановление от 02.10.2018г. за прекратяване на
изп.дело №20107110402133, молба на „ОББ“ АД от 02.10.2018г. за образуване на изп.дело и постановление за
образуване на изп.дело №20187110400441.
Приети са като доказателства по делото вносни бележки
за внасяни суми от П.Я.И. в полза на „ОББ“ АД през периода от 30.03.2010г. до 21.05.2018г., както и
кореспонденция между кредитополучателя, „ОББ“ АД, адв.М. и ЧСИ по изп.дело №20187110400441.
От заключението по назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 21.05.2008г. по сметка с IBAN ***а
в размер 250 000 евро с основание „усвояване на ипотечен кредит“, считано
от 31.03.2011г., на основание споразумението от 31.03.2011г., кредитът е
преоформен с нов служебен номер MG1109000027
с главница 228 302,36 евро, като
в банковия регистър е записана операция с основание „усвояване на ипотечен
кредит“. Вещото лице е установило, че обслужващата кредита сметка е била
използвана от титуляра както във връзка с кредита, така и за извършвани други
банкови операции, от всички постъпили по сметката суми за погашения по кредита
са били ползвани 46040,83 евро до сключване на споразумението, по
споразумението са отразени погашения в размер на 162 596,05 евро в периода
20.04.2011г. – 27.11.2015г., в банковия регистър към 27.11.2015г. е отразено
прекратяване на споразумението поради просрочие над 90 дни, като след тази дата
с постъпилите по сметката суми са погасявани задължения с основание неспазено
споразумение – общо 104 300,47 евро в периода 27.11.2015г. – 21.05.2018г.
Общият размер на отразените в банката погашения възлиза на 312 937,35 евро,
както и 3125 евро първоначална такса и 706,72 евро застрахователни премии, като
след отразяване на споразумението като прекратено банката води като непогасен
остатък главница в размер на 33 554,20 евро.
По назначената допълнителна СЧЕ вещото лице е
изчислило вариант на погасяване на кредита при условие, че споразумението от
30.03.2011г. е действащо до 21.05.2018г., при което е установило, че плащането
за разноски по т.2.1. от споразумението в размер на 1000 евро и следващите 10
вноски по т.2.2 в общ размер 22 400 евро са платени на определените в
споразумението падежи, останалите 74 броя анюитетни месечни вноски са извършени
в периода от 20.04.2012г. до 20.05.2018г., като към края на периода не е налице
отрицателно салдо. Всички платени суми в размер на 285 356,35 евро плюс
начислените кредитни лихви са отнесени за погасяване на задължения по кредита,
като 35 909,86 евро – за погасяване на лихви по ИСС, 1 302,47 евро наказателни лихви и надбавки,
194 748,16 евро главница и 53 400,69 евро други задължения.
От показанията на свидетеля И. Я.И., разпитан по
искане на ищцовата страна, се установява, че е в течение на кредита, тъй като
сумата е била използвана предимно за дейността на управляваното от него
дружество. Свидетелят заявява, че през целия период на изплащане на кредита са
се опитвали да бъдат добри платци и дори при забава, след това да наваксат с
плащанията. През 2014г. са имали финансови проблеми, което е довело до забавяне
в плащанията, като през периода на забава са комуникирали с адв.М. като
представител на банката и тя ги е информирала, че споразумението действа.
Заявява, че не са получавали уведомление нито през този период, нито по-късно,
че споразумението е прекратено до момента на окончателното изплащане през
2018г.
От показанията на свидетеля Р.Ж. М., разпитана по
искане на ищцовата страна, се установява, че е била пълномощник на банката по
определен брой договори до 2018г., сред които и процесния, подписала е споразумението
от 30.03.2011г. от името на банката, като след това е контактувала с
кредитополучателя. Св. заявява, че през септември 2015г. е уведомила
кредитополучателя, че споразумението е прекратено, но през м.ноември същата
година е получила информация от банката, че са му дали възможност да навакса
просрочието и че споразумението е действащо, като св. е предала тази информация
на кредитополучателя. През 2016г. е получила информация от банката, че сметката
му е блокирана, не знае със сигурност кога споразумението е било прекратено, но
заявява, че е информирала за това кредитополучателя.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Предявен е
иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение,
като се позове на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на процесния изп.лист по реда на чл.417 от ГПК, което обуславя неговата допустимост
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия.
Правният интерес на ответниците – ипотекарни длъжници, които не са страна
по облигационното правоотношение, се извежда от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК, съгласно която въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника по дълга,
изпълнението може да се насочи срещу вещта по залога или ипотеката, която трето
лице е дало за обезпечение на дълга, поради което с оглед така очертаните
субективни предели на изпълнителния лист, това трето лице /ипотекарен длъжник/,
съответно по арг. на чл. 173 ЗЗД и лицето, което е придобило ипотекирания имот,
след учредяване на ипотеката върху него, се явяват длъжници по изпълнението. В
това си качество те са активно легитимирани по иска по чл. 439 ГПК за
установяване на материална незаконосъобразност на изпълнението, основан на
факти от значение за спорното право, настъпили след влизане в сила на заповедта
за незабавно изпълнение. /в този смисъл определение № 353 от
22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 323/2016 г., I т. о., ТК, Решение
№ 153 от 29.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 896/2015 г., II т. о., ТК, Определение
№ 457 от 27.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2021/2017 г., I т. о., ТК, Решение
№ 137 от 19.06.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 119/2017 г./
По изложените съображения предявените отрицателни установителни искове следва
да се приемат за процесуално допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства
възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за кредит
и сключването на споразумението от
30.03.2011г., с което било договорено, че с извършване на следните плащания задълженията по
кредита ще се считат погасени изцяло: 1000 евро в деня на подписване на
споразумението, в срок до 20.01.2012г. сумата 22 400 евро, на 10 бр.
месечни вноски по 2240 евро, считано от 20.04.2011г. и 228 302,36 евро
главница, заедно с текущо начисляваната върху нея договорна лихва, на 74 бр.
анюитетни месечни вноски по 3540 евро.
Не е спорно също и
наличието на забава в плащанията в размер на предвидения в договора срок,
въпреки липсата на конкретизация на точен период. На тази забава се основават
твърденията на ответната страна за настъпило автоматично прекратяване на
основание чл.5 от споразумението, в което се предвижда, че при забава за
плащане на която и да е дължима вноска по споразумението с 60 дни, действието
му се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Спорен между страните е въпросът
дали прекратяването е настъпило автоматично, като спрямо процесната договорна
клауза настоящият състав намира за приложими разрешенията, относими към
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит.
Съобразно постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. За да настъпят правните последици на предсрочната
изискуемост за длъжника, е необходимо това потестативно по своето правно
естество право на кредитора да бъде упражнено с нарочно изявление, което да
достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на
която това волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл
т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна
практика, в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от
18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от
9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от
11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от
21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други).
В случая процесната клауза също предвижда упражняване на потестативно право
на кредитора да развали споразумението, предвиждащо различен размер на общото
задължение на кредитополучателя и ред за плащане. От събраните по делото
доказателства не се установява, не се и твърди да е уведомяван писмено
кредитополучателя, в свидетелските показания на адв. М. се съдържат данни за
уведомяване по телефона, без конкретизация кога е извършено. Напротив, от
свидетелските показания и представената по делото електронна кореспонденция се
установява, че именно през м.ноември 2015г., когато банката е отразила
споразумението като прекратено, адв. М. в качеството на пълномощник и въз основа
на предоставена от банката информация е уведомила кредитополучателя, че
споразумението е действащо. При липсата на други ангажирани доказателства за
уведомяване и отчитайки факта, че именно към сочения от банката момент на
прекратяване на споразумението се установява посредством писмени и гласни
доказателства, че банката е счела споразумението за действащо и информирала
пълномощника си, съответно и кредитополучателя в този смисъл, следва да се
приеме, че прекратяването не е произвело ефект. Не се твърди и не се доказва в
последващ момент да е допусната отново забава с уговорената продължителност,
която да е основание за упражнено право на прекратяване от страна на кредитора
през периода, изтекъл до приключване на уговорените със споразумението
плащания.
Въз основа на така формирания извод за действащо между страните
споразумение към датата на изтичане на предвидения в него краен срок следва да
се приеме, че задълженията на кредитополучателите са в предвидените в
споразумението размери, независимо от извършените от банката отнасяния на
внесените суми по различен ред. Съобразно заключението на вещото лице,
независимо от допуснатата забава, през периода до 21.05.2018г. са осъществени
всички предвидени в споразумението плащания, с което съобразно предвиденото в
чл.1 от споразумението задълженията по договора за кредит се считат погасени
изцяло. С оглед пълното погасяване на задълженията по договора за кредит
процесните суми, претендирани от банката на това основание като главница и
акцесорни задължения, не са дължими. Предявените отрицателни установителни
искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. С оглед разрешението по т.5 от ТР
№6/2012г. направените в обезпечителното производство разноски подлежат на
присъждане с окончателното съдебно решение по съществото на спора. Направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение се явява основателно по отношение на претендираното възнаграждение за
настоящото искове производство, което следва да се намали до размер от 4000 лв. съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. По отношение
на адв. възнаграждение, претендирано за обезпечителното производство,
възражението се явява неоснователно с оглед съответствието с предвидените в
чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. размери. Въз
основа на така изчисления размер следва в тежест на ответника да се възложат
разноски в общ размер 9985,92 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Я.И., ЕГН **********, К.Д.И.,
ЕГН **********, Н.И.В., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖАТ
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата
от 98 432,40 лв. по договор за кредит от 20.05.2008г. /сбор от сумите 65 626,31
лв. главница, законна лихва в размер на 255,21 лв. за периода 03.10.2018г. -
17.10.2018г. и 32 806,09 лв. неолихвяеми вземания/, за която е образувано изп.
производство № 441/2018г. на ЧСИ Д. П. *** действие ОС – Варна въз основа на
изп.лист, издаден по ч.гр.д.№14458 от 2010г., на основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на П.Я.И., ЕГН **********, К.Д.И., ЕГН **********, Н.И.В., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 9985,92 лв. /девет хиляди деветстотин осемдесет и
пет лева и 92 ст./, представляваща разноски по настоящото дело и
обезпечителното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: