№ 8851
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110152414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба с вх. № 40976/16.08.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 47227/30.08.2021 г., както и с молба с вх. № 73399/20.10.2021 г., с
правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от ЕК. Г. В., с която търси
защита от домашно насилие за себе си срещу АЛ. Т. КР.. С разпореждане №
26199 от 26.10.2021 г. съдът е прекратил производството в частта, касаеща
искането за защита и на детето на страните М. АЛ. КР.. За ответника се
твърди, че е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство и от което има дете. В молбата се сочат извършени спрямо нея
актове на домашно насилие на 10.08.2021 г. около 18:00 часа, описани по
място и начин на извършване.
Ответната страна в постъпилия отговор на 16.11.2021 г., както и в
съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв. В., оспорва
подадената молба, както и изложените в нея фактически твърдения, като
взема становище за нейната неоснователност и претендира оставянето й без
уважение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН относно акт
на психическо насилие, извършен от ответника на 10.08.2021 г.
В производството е отделено за безспорно обстоятелството, че на
10.08.2021 г., около 18 ч., ответникът АЛ. Т. КР. се е намирал пред блок,
находящ се на адрес: ж.к. „Младост 4“, бл. 460А, вх. 3, както и че е
разговарял с бащата на молителката – Георги Велчев.
Видно от дубликат на удостоверение за раждане от 09.08.2021 г., издаден
1
от Столична община, район „Лозенец“, страните имат общо дете – М. АЛ.
КР., родена на 10.02.2017 г.
По делото е постъпило писмо от 12.11.2021 г. от Дирекция „Национална
система 112“, съдържащо информация, че на процената дата 10.08.2021 г. са
получени обаждания от лице, представящо се като ЕК. Г. В., в 17.34 ч. и в
17.50 ч. Видно от писмо от 14.01.2022 г. от Дирекция „Национална система
112“, на тази дата в 17.02 часа е получено обаждане и от лице, представило се
като А.К..
По делото е разпитан свидетелят Николай Петров Николов – полицейски
служител, чийто показания съдът кредитира изцяло, доколкото са логични,
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Установява се от разпита на св. Николов, че на 10.08.2021 г. в късния
следобед по повод подаден сигнал на телефон 112 свидетелят и още един
негов колега са посетили адреса на молителката в гр. София, ж.к. „Младост“,
както и че са разговаряли със страните. От същите се установява, че на входа
на жилищната сграда установил ответника, като тримата заедно с колегата му
се качили на етажа на апартамента на молителката, където им отворил
свидетелят Велчев. Последният отказал да даде детето на страните на
ответника, тъй като нямало определен от съда режим на лични отношения с
бащата, след което свидетелят Велчев телефонирал на молителката, която
също отказала. Св. Николов и колегата му слезли заедно с ответника пред
блока, а след около 10-15 минути пристигнала и молителката с автомобила си,
като останала в колата и до нея отишъл колегата на свидетеля, който седнал
на предната дясна седалка на автомобила и оставил отворена вратата на
същия от тази страна. Николов стоял известно време с ответника до
патрулната кола, която била паркирана на около 30 метра от автомобила на
молителката. Малко след това свидетелят и А.К. се приближили до колата на
Е.В. на разстояние, на което молителката би трябвало да чува техния
разговор, а и св. Николов от своя страна е чул последната да казва, че я е
страх, да не се приближава /ответникът/, за да не я набие, да се маха, като
ответникът казал на полицейския служител известни думи с негативна
насоченост, отнасящи се за молителката, като свидетелят няма конкретен
спомен за съдържаните на същите, но били „нещо от сорта“, че си измисля,
„тая е луда, измисля си, оставете го тоя боклук“, че е „кучка“. Св. Николов
споделя, че няма спомен по време на разразилите се пред блока процесни
събития страните да са говорили помежду си, ответникът е говорил със
свидетеля и пред него е изразил мнението си за Е.В., като се е опитвал да
говори и с нея, но другият полицейски служител не е разрешавал. След
известно време молителката слязла от автомобила си и се насочила към
блока, а ответникът заедно със свидетеля вървели зад нея на около 10 метра,
като в нито един момент А.К. не е препречвал пътя. Молителката била
много разстроена, качила се до апартамента и написала сведения за
процесния случай и след това не е излизала повече. Свидетелят слязъл при
ответника, който се намирал пред блока с другия полицейски служител. След
това св. Николов и А.К. слезли в гаража на сградата, тъй като последният си
помислил, че ще отведат детето, и там видели свидетеля К., където той и
ответникът започнали да спорят по повод детето.
По делото е разпитан и св. Георги Веселинов Велчев, чийто показания
съдът, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК и съпоставяйки ги с
останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с
2
показанията на св. Николай Николов, не кредитира в основната им част. В
тази връзка съдът цени споделеното от св. Велчев единствено в частта, в
която същият заявява, че на процесната дата и час ответникът е посетил
адреса в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 460А, вх. 3, като се е качил до
входната врата на апартамента на свидетеля и е поискал да вземе дъщеря си
Мария, на което Георги Велчев отказал и позвънял на Е.В., след което
свидетелят слезнал пред блока и чул А.К. да казва обидни думи по адрес на
дъщеря му – платена проститутка, курва, говедо, а малко по-късно се качил в
нейната кола и я подкарал към подземните гаражи на блока, за да я паркира.
Съдът не кредитира казаното от този свидетел по отношение на това, че
ответникът е искал да разбие вратата на апартамента му – хванал дръжката й
със сила и я ритнал, че той директно е крещял и обиждал дъщеря му пред
блока, че при слизането й от колата й е препречил пътя, както и за това какво
се е случило в подземния гараж, доколкото в посочените части показанията
на св. Велчев влизат в цялостно противоречие със споделеното от св.
Николов.
По повод постъпила в СРП докладна записка за извършена проверка от
страна на 07 РУ – СДВР с постановление от 15.10.2021 г. по пр.пр. №
32482/21 г. по описа на СРП на основание чл. 213, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199
НПК е постановен отказ за образуване на производство и пр. пр. № 32482/21
г. по описа на СРП е прекратена. От преписката се установява, че по повод
процесния случай от 10.08.2021 г. молителката е дала сведение, че ответникът
е дошъл в дома на адрес: ж.к. „Младост 4“, бл. 460А, вх. 3, като е искал да
вземе детето на страните. Посочила е, че ответникът я е нарекъл с думите
„мършо“, „проститутка“ и „курва“. От преписката е видно и че молителката
В. и ответникът К. многократно са призовавани и са им съставяни
предупредителни протоколи на основание чл. 65 от ЗМВР.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на производството:
По делото не се спори, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство и имат дете, поради което ответникът притежава материалната
легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 2 и 3
от ЗЗДН.
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН. Молба е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
Съдът намира, че в процесния случай от събрания по делото
доказателствен материал несъмнено се установява, че на процесната дата -
3
10.08.2021 г., около 18:00 часа, в гр. София, пред блок 460А, находящ се ж.к.
„Младост 4“, ответникът АЛ. Т. КР. е осъществил спрямо молителката ЕК. Г.
В. акт на домашно насилие, изразяващ се в упражнено психическо такова
посредством използването на обидни думи и изрази, насочени към
последната и възприети от нея, в това число, но не само „луда“, „боклук“,
„кучка“, „платена проститутка“, „курва“, „говедо“. За да достигне до този
извод, съдът подложи на задълбочен анализ всички налични по делото данни.
В тази връзка следва да бъде посочено, че в процесния случай приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да се ползва от доказателствената
стойност, придадена от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото в хода на
производството има събрани други доказателства, включително показания на
свидетели – очевидци на инцидента. Именно въз основа споделеното от
последните, и най-вече въз основа на заявеното от св. Николов настоящият
съдебен състав достигна до крайния си извод за основателност на
разглежданата в настоящото молба за защита. Това е така, доколкото
коментираният свидетел – полицейски служител, който се явява лице, което
по никакъв начин не е заинтересова от изхода на процесния спор, е
категоричен в сведенията си, че по време на процесния случай е възприел
лично отправяни пред него и на него от ответника спрямо молителката думи,
с негативна насоченост, като предвид и изминалия период от време св.
Николов успява да пресъздаде и някои от тях с уточнението, че не ги
изброява изчерпателно, а именно казаното от А.К. за Е.В., че „тая е луда,
измисля си, оставете го тоя боклук“, че е „кучка“. Действително, разпитаният
полицейски служител заявява, че така използваните от ответника думи той не
е отправял директно към молителката, че те двамата не са разговаряли
помежду си. Въпреки това св. Николов посочва, че при тяхното изговаряне е
бил заедно с А.К. на такова разстояние от Е.В., на което последната би
трябвало също да ги е чула. Нещо повече, според СРС обстоятелството, че
молителката е възприела използваните от ответника по нейн адрес обидни
думи се установява и от факта, че св. Николов при приближаването си към
колата на последната /когато А.К. вече е изричал процесните думи/, е чул тя
да казва, че я е страх, че не иска да се приближават, съответно страните в
конфликта обективно са възприемали какво говори всяка една от тях, а и св.
Велчев също е чул изреченото от ответника. Поради което, доколкото А.К. в
присъствието на Е.В. е употребил на глас по отношение на нея
горепосочените обидни думи и то по начин, по който същите са станали
достояние и са възприети от последната, то СРС намира, че с тези си
действия ответникът е осъществил акт на домашно насилие, във връзка и с
който е подадена разглежданата молба за защита. Домашното насилие е
извършено от ответника виновно, а умисълът му е обективиран в поведението
му – същият е съзнавал, че използваните от него по адрес на Е.В. обиди се
възприемат, респ. е обективно възможно да се възприемат от нея.
Така, доколкото по делото се установи извършено домашно насилие
спрямо молителя, на извършителя следва да бъдат наложени мерки по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.
4
1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на установените актовете на
насилие – психическо такова посредством използването на обидни думи /като
по делото не се установи ответникът да е отправял посочените в молбата за
защита спрямо молителката заплахи/, с типичен интензитет, съдът намира за
подходяща мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, която е безсрочна.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание
/по арг. от чл. 13, б. „б” от ЗАНН/, което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той
е съзнавал и контролирал своите действия; умисълът му е обективиран в
поведението му.
Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази, от една
страна, характера и тежестта на извършеното, а, от друга страна, липсата по
делото на данни относно финансовото и имуществено състояние на
ответника, поради което намери, че на последния следва да му бъде наложена
глоба в размер на сумата от 200 лева, която ще осигури постигане целите на
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като въздейства
поправителна на ответника.
По разноските:
Молителката ЕК. Г. В. претендира разноски, като с оглед изхода на
делото такива й се дължат и следва да й бъдат присъдени в установения им по
делото размер от 500 лева /заплатено адвокатско възнаграждение/, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна. Дължимата по делото държавна
такса по чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева, като ответникът следва да
бъде осъден да я заплатят в полза на съда.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу АЛ. Т. КР., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. Враждебна, ул. 43
№ 2, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН АЛ. Т. КР., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето ЕК. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
Липа № 13.
ПРЕДУПРЕЖДАВА АЛ. Т. КР., ЕГН **********, че при констатирано
от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
5
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на АЛ. Т. КР., ЕГН
**********, глоба в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН АЛ. Т. КР., ЕГН
**********, да заплати на ЕК. Г. В., ЕГН **********, сума в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН АЛ. Т. КР., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адреса на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6