Решение по дело №2625/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 171
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20217050702625
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ

                                                                               НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

          при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2625/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 17777/02.12.2021г. на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител Д О  - старши юрисконсулт, срещу Решение №736/21.10.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110203025/2021г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и осми състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-012720/25.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на СП„ОСЛВ-Варна“ към ДП НПЦ, ЕИК 2054076780016, представлявано от Ф.Г.К., ЕГН: **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.

          Ответникът СП„ОСЛВ-Варна“ към ДП НПЦ не изразява становище по касационната жалба.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление СП„ОСЛВ-Варна“ към ДП НПЦ, ЕИК 2054076780016 е наказано за това, че в качеството на работодател видно от представената справка за неизплатени трудови възнаграждения към 26.05.2020г., не е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец юли 2019г. на четири работници и служители в размер на 1246.04 лева.

Съдът е приел установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка, кореспондираща със събраните по делото доказателства. Приел е, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че нарушението не е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. В АУАН и НП не са описани фактите, пряко относими към изводите за съставомерността на деянието. Не става ясно на кои лица не са били изплатени възнагражденията, нито дали са били изплатени изцяло или отчасти, нито каква е изплатената, съответно – неизплатената част и дали изплатената е в рамките на 60% от брутното месечно възнаграждение, но не по – малко от минималната работна заплата за страната. Приел е още, че не са описани и фактите, въз основа на които е направен извод, че нарушението е извършено именно на 27.08.2019г.

 Настоящият състав намира въззивното решение за правилно като краен резултат, но при други мотиви. Правилно установени са фактите от въззивната инстанция. Няма спор, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административнонаказващият орган се е ограничил по отношение обема информация, пряко относима относно формирането на изводи за съставомерността на деянието.

 Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Посочените в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били извършени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Правно недопустимо императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразен акт.

Водим от изложеното настоящия състав на касационната инстанция намира депозираната от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна касационна жалба за неоснователна.

Съдът при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 736 от 21.10.2021г. на Районен съд гр.Варна, двадесет и осми състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110203025/2021г.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: