РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Горна Оряховица, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200690 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. И. е останал недоволен и обжалва електронен фиш серия
К № 4504079, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
същия закон. Посочва, че фишът не съдържа указание в какъв срок и пред орган може да се
обжалва, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Във фиша не била
посочена датата на неговото издаване, което препятствало преценката относно спазването на
преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и преценката относно изправността на
използваното техническо средство. В обжалвания фиш нямало информация относно неговия
издател и липсвало пълно и точно описание на нарушението и ясно посочване на мястото,
където то е извършено. Не било установено дали мястото за контрол е обозначено с пътен
знак Е24. Наказващият орган издал автоматично фиша срещу управителя на дружеството,
без да събира доказателства за отказа на управителя да посочи с декларация кой е
управлявал автомобила в момента на нарушението. Не било възможно да съществува
нарушение с посочената във фиша правна конструкция – чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
1
изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2021 г. в 16:08 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна
видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ
се в посока към гр. София със скорост 126 км/ч при действащо в този участък от пътя
ограничение на скоростта за извън населен място от 90 км/ч.
На 18.02.2021 г. за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
против жалбоподателя Г. И. И. в качеството му на законен представител на дружеството
„Ф.“ ЕООД бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4504079, в който било
прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 122 км/ч и с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 16.08.2021 г. (разписката на л. 19
и справките на л. 17 и 18).
На 26.08.2021 г. в ОД на МВР – Велико Търново била заведена жалбата против фиша,
подадена ден по-рано от упълномощен от И. защитник чрез куриер на лицензиран пощенски
оператор (видно от щемпела на л. 4 и от транспортния етикет на л. 11).
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за
проведеното на 02.12.2021 г. открито съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице,
което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
данни.
Датата на издаване на фиша, длъжностното лице, което е авторът на електронното
изявление, съставляващо фиша, както и указанието пред кой орган и в какъв срок фишът
подлежи на обжалване, не са сред регламентираните в закона негови задължителни
реквизити. Поради това непосочването на тези данни в текста на фиша не е нарушение на
процесуалните правила за неговото издаване. В процесния случай непосочването на
2
изброените данни не ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е
упражнил надлежно правото си да обжалва фиша пред съд, а към изпратената в съда
преписка по издаването на фиша е приложена справка (л. 17) с данни за датата на издаване
на фиша, както и за името, длъжността и местоработата на длъжностното лице, издало
фиша. За насроченото на 02.12.2021 г. открито съдебно заседание, в което посочената
справка е приета като писмено доказателство и делото е разгледано и обявено за решаване,
жалбоподателят и неговите защитници са редовно призовани, като за това заседание един от
защитниците е депозирал писмено становище. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е
имал възможност да се запознае лично или чрез упълномощените от него защитници с
данните в цитираната по-горе справка и да упражни в пълен обем правото си на защита,
като направи съответните оспорвания и доказателствени искания във връзка с вписаните в
справката данни за датата на издаване на фиша и за името, длъжността и местоработата на
длъжностното лице, което го е издало.
Включените в текста на електронния фиш изрази „ПП I-4 /София-Варна/“, „км
153+343, общ. Лясковец“ и „в посока към гр. София“ позволяват да се установи по несъмнен
начин мястото на извършване на нарушението. Поради това не е основателно оплакването за
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неясно посочване на
мястото на нарушението. Видно от приетата като доказателство схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация (л. 47 и 48), мястото на нарушението при км
153+343 на път I-4 /София-Варна/ се установява еднозначно и без всякакво съмнение и
неяснота въз основа на включените в текста на фиша данни. Установява се също така, че на
това място няма друг път, околовръстен път, детелина или локално платно (каквото
предположение се изразява в жалбата), поради което липсва съмнение откъде е минал
заснетият автомобил.
Противно на поддържаното в жалбата, от цитираната по-горе схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация се установява, че при км 153+610 на път I-4 е бил
поставен пътен знак Е24, който се намира по посока на движение към гр. София на 267
метра преди мястото на контрол при км 153+343.
Неоснователно е и оплакването, че във фиша липсва пълно и точно описание на
нарушението. Включеният в текста на фиша израз „с МПС А. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост“, посочването на максимално
разрешената стойност на скоростта в съответния участък от пътя (чрез изразите „при
ограничение 90 км/ч за извън населено място“ и „разрешена стойност на скоростта“), както
и посочването на приетата за установена стойност на скоростта на движение на автомобила
(122 км/ч) и на превишението на установената стойност на скоростта над максимално
разрешената (32 км/ч) представляват в своята съвкупност пълно и точно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Съгласно чл. 189, ал. 4 и 5 от ЗДвП за заснетото с автоматизирано техническо средство
или система нарушение се издава електронен фиш против съответното лице, посочено в чл.
188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, което в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или
3
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. С оглед така цитираните процесуални
правила е изцяло неоснователно развитото в жалбата оплакване за това, че наказващият
орган издал автоматично фиша срещу управителя на дружеството, без да събира
доказателства за отказа на управителя да посочи с декларация кой е управлявал автомобила
в момента на нарушението.
От данните в справките на л. 17 и 18 е видно, че обжалваният електронен фиш е
издаден на 18.02.2021 г., т.е. двадесет и девет дни след датата на извършване на
нарушението, съвпадаща с датата на неговото установяване и заснемане. При това
положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил
изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и
заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира
приложение и за процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните
указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и
ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
20.01.2021 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 18.02.2021 г., когато е издаден обжалваният
електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна
давност, прекъсната на 16.08.2021 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата
да тече на 16.08.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл.
81, ал. 1 от НК, считано от 25.08.2021 г., когато против фиша е подадена процесната жалба,
която съдът е приел за допустима и по която е образувал настоящото съдебно производство
за обжалване на фиша. При това положение следва да се приеме, че към момента на
настоящото произнасяне започналата да тече на 16.08.2021 г. нова тригодишна
преследвателна давност не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла
и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН
абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на
датата на довършване на нарушението 20.01.2021 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 189, заснета със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 14 от делото),
представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство
в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото
средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 20.01.2021 г. в
16:08 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с
рег. № *** се е движел със скорост 126 км/ч.
От посочения символ „V“ в графата „Посока“ на полето с данни от паметта на
4
техническото средство се установява, че същото е заснемало и измервало скоростта на
автомобилите от приближаващия трафик (така за значението на символа – таблицата в т.
2.4.1. от методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 на л. 25 от делото). С оглед изображението на снимката, показваща заснетата предна
част на автомобила, следва да се приеме, че в момента на заснемането същият се е намирал
по посока на своето движение преди стационарната видео-радарна система, с която е заснет.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към
20.01.2021 г. (л. 47 – 48), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 се
намира по посоката на движение на заснетия автомобил (към гр. София) на 6 метра преди
мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD
580 (км 153+337). Тези данни съответстват на посоченото по-горе изображението върху
снимката, възпроизвеждащо заснетата предна част на автомобила с поставената върху нея
табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на цитираните по-
горе методически указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил „А.“ с рег. № *** на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната
видео-радарна система, разположена при км 153+337.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от
Българския институт по метрология (л. 22), се установява, че е одобрен типът на
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е
измерена скоростта му.
От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020 г. (л. 20) е видно, че използваната в
конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е
преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
С оглед този резултат от последващата метрологична проверка и по силата на чл. 30,
ал. 5 от ЗИ към посочената във фиша дата на нарушението използваната за установяване на
превишението на скоростта стационарна система се счита за средство за измерване от
одобрен тип.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на нарушението
е установен по несъмнен начин.
От данните в справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л.
14) се установява, че дружеството „Ф.“ EООД, ЕИК ***, е регистрирано като ползвател на
заснетия автомобил. Видно от справката от Търговския регистър (л. 36), жалбоподателят Г.
И. И. е законният представител на това дружество. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за
различно от него лице, управлявало автомобила по времето и на мястото, посочени в
5
електронния фиш. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2,
предл. 1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е ангажирана отговорността на
жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството „Ф.“ EООД.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на закона при посочване на
нарушената разпоредба. Чрез текста на ал. 1 и ал. 2 от чл. 21 от ЗДвП е формулирано едно-
единствено правило за поведение, съгласно което при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта,
посочена в таблицата в ал. 1, или сигнализирана с пътен знак, към който препраща ал. 2. За
да съобрази поведението си с така цитираното предписание във всички случаи на
управление на пътно превозно средство водачът следва да съобразява както стойността на
скоростта, посочена в таблицата в ал. 1, така и обстоятелството попада ли съответният
участък от пътя в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ максимално разрешена
стойност на скоростта, различна от посочената в ал. 1. Следователно използваният във фиша
израз „нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП“ представлява пълно и точно
формулиране на нарушената законна разпоредба.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
За това нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по
вид и размер административно наказание глоба от 300 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 126 км/ч с 3 % до
приетата за установена скорост от 122 км/ч е съобразено с максималната възможна стойност
на грешката на измерване с използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580, установена експериментално при последващата метрологична
проверка и посочена на с. 2 от протокола на л. 20. Поради това така извършеното
редуциране е изцяло в интерес на жалбоподателя и е съобразено с установеното в ЗАНН
изискване фактът на извършване на нарушението да е доказан по несъмнен начин.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 32 км/ч надвишава
значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно
нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4504079, издаден от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, с който на Г. И. И., ЕГН ***, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. М. Я. и
адв. В. Б., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста
лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7