№ 108
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503355 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Пред Софийски градски съд Г. П. С. е предявил против “Булкомстрой” ЕООД (в
ликвидация) осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 20084,42 лева (левова равностойност на 10296
евро- договорна неустойка за забава на задължението за построяване на сграда и
въвеждането й в експлоатация за периода 08.02.2011-18.08.2014 г.). Предявен е и
конститутивен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД срещу “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация)
и “Орбилд инженеринг” ЕООД за прогласяване недействителността спрямо ищеца на
договор за продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 27.12.2012 г.
По така предявените искове Софийски градски съд е постановил решение
№ 3398 от 08.06.2020 г. по гр. д. № 16329/2016 г., с което “Булкомстрой” ЕООД (в
ликвидация) е осъдено да заплати на Г. П. С. сумата 20084,42 лева – неустойка по
предварителен договор от 08.02.2008 г. за периода 08.02.2011-18.08.2014 г.; обявен е за
недействителен спрямо ищеца договорът за продажба на недвижим имот от 27.12.2012
г., сключен между “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация) и “Орбилд инженеринг”
ЕООД.
Недоволен от решението на съда е останал ответникът “Орбилд инженеринг”
ЕООД, който го обжалва и в двете части. Развива съображения за неоснователност на
иска по чл.92 от ЗЗД. Счита, че ищецът не е имал качеството кредитор на ответника
1
“Булкомстрой” ЕООД, поради което и искът по чл.135 от ЗЗД е неоснователен. Заедно
с това оспорва да е налице знание за увреждане у ответниците. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и
постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият Г. С. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че жалбата е
недопустима в частта по иска по чл.92 от ЗЗД, по който жалбоподателят не е страна.
Обосновава наличието на знание за увреждането у ответниците по иска по чл.135 от
ЗЗД с обстоятелството, че към момента на процесната сделка законен представител и
на двете дружества е бил едно и също лице – И. Т.. Сочи, че презумпцията за знание,
установена в закона, не е оборена.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е обявен е за
недействителен спрямо ищеца договорът за продажба на недвижим имот от 27.12.2012
г., сключен между “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация) и “Орбилд инженеринг”
ЕООД, извършен с нотариален акт № 187, том I, рег. № 4762, дело № 167/2012 г. -
относно ателие № 415. В частта, с която се атакува решението по иска за заплащане на
неустойка в размер 20084,42 лева, “Орбилд инженеринг” ЕООД няма правен интерес
да го обжалва, тъй като не е страна по този иск. Ответникът “Булкомстрой” ЕООД (в
ликвидация) не е обжалвал решението и в тази част то е влязло в сила. Както е
посочено в решение № 106 от 07.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 142/2015 г. на ВКС,
I г.о., „решението по всеки от кумулативно съединените искове подлежи на
самостоятелно обжалване и ако не бъде обжалвано, влиза в сила, независимо че
единият от кумулативно съединените искове обуславя решението по другия. Ако
единият от кумулативно съединените искове обуславя другия и страната е обжалвала
само решението по обуславящия иск, дори жалбата да бъде уважена, решението по
обусловения иск не може да бъде отменено и обратно.“ Настоящият състав напълно
споделя изводите в посоченото решение относно влизането в сила на иска по чл.92 от
ЗЗД. В допълнение следва да се посочи, че в настоящия случай въззивният
жалбоподател като трето лице за спора относно задължението за неустойка по
предварителния договор няма възможност да обжалва решението в тази част. Това е
така, защото той не е обвързан от решението по осъдителния иск, постановено по
отношение на “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация). Ето защо жалбата му срещу
решението, с което “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация) е осъдено да заплати на
ищеца, следва да се остави без разглеждане.
Въззивната жалба следва да се разгледа по същество в частта относно иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна в жалбата не се оспорват приетите от съда обстоятелства -
сключването на предварителния договор от 08.02.2008 г. между “Булкомстрой” ЕООД
и ищеца Г. С., и на договора за продажба от 27.12.2012 г., сключен между
“Булкомстрой” ЕООД и “Орбилд инженеринг” ЕООД, извършен с нотариален акт №
187, том I, рег. № 4762, дело № 167/2012 г.
Посочените факти се възприемат от настоящата инстанция като установени от
2
приетите по делото доказателства.
От правна страна: Искът е с правно основание чл. 135, ал.1, изр.2 във вр. с ал.2 от
ЗЗД – обявяване за недействителен спрямо ищеца на договора за за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен между ответниците (“Булкомстрой” ЕООД като продавач
и “Орбилд инженеринг” ЕООД като купувач) като увреждаща ищеца в качеството му
на кредитор на продавача “Булкомстрой” ЕООД. Елементите от фактическия състав на
Павловия иск (Actio Pauliаnа, “per quam quae in fraudem creditorum alienate sunt
revocantur”) са: вземане на ищеца; действие на длъжника-ответник; действието да е
причинило увреждане на кредитора (да е довело до намаляване имуществото на
длъжника); увреждането трябва да е било известно на длъжника (знание за наличието
на кредитор и за увреждащия характер на извършваното действие). Тъй като
действието, чиято недействителност се иска да бъде установена, е възмездна сделка, е
необходимо да се установи, че и лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за
увреждането.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Налице са всички елементи от фактическия състав на Павловия иск: влязлото в
сила решение решение на първоинстанционния съд в частта по осъдителния иск
признава ищеца за кредитор на дружеството продавач въз основа на предварителния
договор от 08.02.2008 г.; извършената сделка уврежда кредитора, защото води до
намаляване на имуществото му; сделката е извършена след сключване на
предварителния договор, от който ищецът извежда качеството си на кредитор на
“Булкомстрой” ЕООД, следователно не е необходимо да се установява умисъл за
увреждане (в обжалваното решение е прието и тази фактическа констатация не се
оспорва от жалбоподателя, че срокът за издаване на констативен протокол за годност
на строителството (акт образец 15) е изтекъл на 07.11.2010 г., следователно от тази
дата вземането на ищеца за неустойка, предвидена в чл.4 от предварителния договор, е
възникнало от тази дата насетне); налице е знание за увреждането както у длъжника-
прехвърлител, така и у неговия контрахент - в случая е приложима презумпцията на
чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като съконтрахенти по процесната сделка са търговски
дружества, представлявани от едно и също лице.
По оспорването във въззивната жалба, че липсва знание у ответниците за
увреждането на ищеца кредитор. В случай на възмездно разпореждане
правнорелевантно е наличието на знание у страните за увреждане на ищеца като
кредитор на прехвърлителя. Съдебната практика е константна, че знанието на
длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното
действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си.
Знанието на съдоговорителя на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в
знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда
кредитора. При обсъждане на събраните доказателства в съвкупност и преценка, че
установените с тях обстоятелства, макар и косвени, се намират във взаимна връзка и
логически при последяването й може да се изведе единен и безпротиворечив извод за
наличие на знание за увреждане. С процесната сделка са прехвърлени 22 притежавани
от “Булкомстрой” ЕООД недвижими имота на цена по-ниска от данъчната оценка.
Едноличен собственик на капитала на двете дружества – прехвърлител и приобретател
е едно и също физическо лице. Сделката е извършена след сключване на
предварителния договор с ищеца и след възникване на задължението на “Булкомстрой”
3
ЕООД за заплащане на неустойката по чл.4 от същия, предвид изтичане на уговорения
срок. Изложените обстоятелства са достатъчни да се направи извод, че “Булкомстрой”
ЕООД, чрез своя управител, е знаело за наличието на неизпълнено задължение по
предварителния договор. Следователно този главен факт е установен. Както се посочи
по-горе, при прилагане презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че е
установено знанието и на “Орбилд инженеринг” ЕООД за увреждането.
По делото не са представени доказателства, оборващи законовата презумпция за
знанието на ответника за увреждането. Неоснователни са доводите, че приобретателят
е трето добросъвестно лице по възмездна сделка. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието
за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на близко
родство - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, между третото лице и
длъжника. В случая органите, които са формирали волята на юридическите лица за
осъществяването на сделката, се състоят от едно и също физическо лице. Пълният
идентитет на управляващите органи на двете дружества обосновава приложението на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Липсват доказателства, оборващи законовата презумпция за знание
за увреждането.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили реализиране правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно
действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си (решение №
48/21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV г. о.). Съгласно решение №
407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о. за обезпечение вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с
обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън
разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е
добросъвестен, то притежаването друго имущество би му послужило за доброволно
изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При
недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на
принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за
която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Съгласно решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. №
450/2010 г. на ВКС, III г. о. прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора.
Предявеният иск за прогласяване недействителността спрямо ищеца на договор
за продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 27.12.2012 г., е
основателен. Обжалваното решение следва да се потвърди в тази част. В частта, с
която се атакува решението относно осъдителния иск за неустойка, въззивната жалба
следва да се остави без разглеждане като недопустима.
4
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от тях разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 1750 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното
възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3398 от 08.06.2020 г. по гр. д. № 16329/2016 г. на
Софийски градски съд в частта, с която е обявен за недействителен спрямо ищеца
договорът за продажба на недвижим имот от 27.12.2012 г., сключен между
“Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация) и “Орбилд инженеринг” ЕООД, извършен с
нотариален акт № 187, том I, рег. № 4762, дело № 167/2012 г., относно продажбата на
ателие № 415.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Орбилд инженеринг”
ЕООД срещу решението в частта, с която “Булкомстрой” ЕООД (в ликвидация) е
осъдено да заплати на Г. П. С. сумата 20084,42 лева – неустойка по предварителен
договор от 08.02.2008 г. за периода 08.02.2011-18.08.2014 г., със законната лихва от
18.08.2014 г.
ОСЪЖДА “Орбилд инженеринг” ЕООД, София да заплати на Г. П. С. разноски в
размер на 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5