РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 29.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9833/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 145 от ТЗ.
Ищецът „М.Т.“ ЕООД
твърди, че ответникът П.Ж.Ж. е бил съдружник и
управител на дружеството, като с решение на общото събрание от 06.01.2012 г. последният е изключен като съдружник,
освободен е като управител и е взето решение за ангажиране на отговорността му
като досегашен такъв. Твърди, че решението е обжалвано, като с влязло в сила на
03.06.2015 г. решение по т.д. № 205/2012 г. на СГС, VІ-15 състав исковете на
ответника за отмяна на решенията за изключването му като съдружник и
освобождаването му като управител на дружеството са отхвърлени. Твърди, че в
периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г. ответникът като
управител на дружеството, без знанието и съгласието на другия управител, е
изтеглил от банковите сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД
сумата в размер на общо 76 317,32 лева и 11 533,88 евро при общо 29 тегления от
сметките, на дати и размери, подробно описани в исковата молба, като сочи, че
за нито една от изтеглените суми ответникът не е представил разходо-оправдателен
документ. Твърди, че е предявил частичен иск за ангажиране имуществената
отговорност на ответника, по който е образувано гр.д. № 4472/2012 г. по описа
на СГС, І-6 състав, за сумите както следва: за сумата в
размер на 7500 лева представляваща част от пълния размер от вредите за 01.01.2011 г. – 31. 01. 2011 г. за сумата в размер
на 22760,25 лева; сумата в размер на 8 000 лева представляваща част от
пълния размер от вредите за 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. за сумата в размер на
22000 лева; за сумата в размер на 5 000,00 лева представляваща част от пълния
размер от вредите за 01.03.2011 г. – 31. 03. 2011 г. за сумата в размер на
14040,00 лева; за сумата в размер на 2 000,00 лева представляваща част от
пълния размер от вредите за 01.05.2011 г. – 31. 05. 2011 г. за сумата в размер
на 10 867,49 лева; за сумата в размер на 500,00 лева представляваща част от
пълния размер от вредите за 01.06.2011 г. – 30. 06. 2011 г. за сумата в размер
на 760,00 лева; за сумата в размер на 1000,00 лева представляваща част от
пълния размер от вредите за 01.09.2011 г. – 30.09.2011 г. за сумата в размер на
4889,58 лева; за сумата в размер на 2000,00 представляваща част от пълния
размер от вредите за м. септември 2011г., за изтеглена сума от банковата сметка
в евро от общата стойност от 22557,96 лева. В настоящия процес предявява
разликата от общо 71 875,63 над предявения вече частичен размер по месеци, както
следва: за м. януари 2011 г. сумата в размер на 15260,25 лева, от които по дати
на тегления: сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 04.01.2011 г., сумата
от 1000,00 лева – изтеглена на 05.01.2011 г., сумата от 6 000 лева –
изтеглена на 06.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 11.01.2011
г., сумата от 2760,25 лева – изтеглена на 17.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева
– изтеглена на 19.01.1011 г., сумата от 500,00 лева – изтеглена на 26.01.2011
г. и сумата от 2000,00 лева – изтеглена на 31.01.2011 г.; за м. февруари 2011 г. сумата в размер на
14 000 лева, от които по дати на теглене: сумата от 1 000,00 лева –
изтеглена на 02.02.2011 г., сумата от 1 000,00
лева – изтеглена на 09.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на
11.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 15.02.2011 г.,
сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 17.02.2011 г., сумата от
5 000,00 лева – изтеглена на 21.02.2011 г., сумата от 2 000,00 лева –
изтеглена на 24.02.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 28.02.2011
г.; за м. март 2011 г. сумата в размер на 9040,00 лева, от които по дати на
тегления: сумата от 2 240,00 лева – изтеглена на 01.03.2011 г., сумата от
3000,00 лева – изтеглена на 07.03.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена
на 11.03.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 15.03.2011 г., сумата
от 800,00 лева – изтеглена на 17.03.2011 г.; за месец май 2011 г. сумата в
размер на 8 867,49 лева, от които по дати на теглене: сумата от 4867,49
лева – изтеглена на 13.05.2011 г. и сумата от 4 000,00 лева – изтеглена на
16.05.2011 г.; за месец юни 2011 г. – сумата в размер на 260,00 лева, изтеглена
на 06.06.2011 г.; за м. септември 2011 г. – сумата от
3889,58 лева – изтеглена на 08.09.2011 г., както и сумата от 1999,96 лева –
изтеглена от банковата сметка в евро на 19.09.2011 г .и сумата в размер на
18 558,00 лева – изтеглена от банковата сметка в евро на 20.09.2011 г. Претендира
законната лихва от датата на предявяване на исковете, както и разноски.
Ответникът П.Ж.Ж. оспорва исковете. Твърди, че във връзка с облигационни
отношения по договор за посредничество, сключен на 25.01.2010 г. между „М.Т.“
ООД и „Ф.Б.“ ООД, е заплатил на последното дружество, по фактура №
59/04.02.2013 г. комисионно възнаграждение в размер на 98 000,00 лева, именно
от сумите, изтеглени от него през процесния период.
Прави възражение за погасителна давност. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с част от негово вземане в общ размер на 372 500,00
лева, с правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ, за равностойността на
дружествения му дял към края на месеца на прекратяване на участието му в
дружеството ищец. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и ги обсъди
в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от дружествен договор на „М.Т.“ ООД от 14.01.2010
г. капиталът на дружеството е в размер на 2 лева, разпределени в 2 дяла по един
лев, като съдружникът П.Ж.Ж. притежава един дял и
съдружникът А.И.Т.има един дял.
От протокол от 06.01.2012 г. се установява, че на тази
дата е проведено общо събрание на съдружниците на „М.Т.“
ООД, на което са взети следните решения на общото събрание на съдружниците: - решение по т. 8 от дневния ред за
изключване на основание чл. 126, ал.3, т. 1 и т.3 ТЗ на съдружника П.Ж.Ж.; решение по т.9 от дневния ред за
освобождаване на П.Ж.Ж. като управител на
дружеството. С влязло в сила на 03.06.2015 г. решение по т.д. № 205/2012 г. по
описа на СГС, VІ-15 състав, са отхвърлени предявените от П.Ж.Ж. искове с правна квалификация чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна
на приетите на общо събрание на съдружниците на „М.Т.“
ООД, проведено на 06.01.2012 г., решения за изключване на П.Ж.Ж. като
съдружник и освобождаването му като управител на дружеството.
С влязло в сила на 03.12.2015 г. решение по гр.д. № 4472/2012 г. на СГС, І-6 състав П.Ж.Ж. е осъден по предявения частичен иск с
правно основание чл. 145 ТЗ да заплати на „М.Т.“ ООД сумата от 26 000,00 лева,
обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.01.2011
г. – 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от 14.02.2012 г. до окончателното
плащане.
С влязло в сила на 01.07.2019 г. решение по т.д. №
4570/2015 г.на СГС, VІ-17 състав „М.Т.“ ООД е осъдено да заплати на П.Ж.Ж. на основание чл. 125, ал.3 ТЗ сумата в размер на 100
000,00 лева, представляваща частично заявена претенция от сумата от 372 000,00
лева, която съставлява стойност на дружествения дял, който се дължи на П.Ж.Ж., поради прекратяване на участието му в „М.Т.“ ООД,
настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците
за изключването му.
Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, приета в о.с.з., проведено на 09.05.2017 г., вещото лице е
изготвило, въз основа на крайните салда на оборотните ведомости за периода 01.01.2011 г. – 31.01.2012 г., междинен счетоводния баланс към
31.01.2012 г., според който размерът на собствения капитал на „М.Т.“ ООД е бил
745 000,00 лева, съответно сумата съответна на дела на ответника е 372 500,00
лева.
Между страните не е спорно (определение по доклада на
делото), а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
че в периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г. ответникът
е изтеглил от сметките на дружеството сумата в общ размер от 97 767,67 лева, на
дати и в размер както е посочено в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност
на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството
с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което
възниква на основание договор за управление, и органно,
което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на
дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази
отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество,
което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране
на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му,
произтичащи от мандатното и органното правоотношение
между него и дружеството, както в настоящия случай е налице видно от решение по т. 14 от протокол на общото събрание на съдружниците в „М.Т.“ ООД от 06.01.2012 г.
Предявен е иск за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството ищец,
с правна квалификация чл. 145, ал.1 ТЗ. Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на така предявения иск, за която съдът следи служебно, е
наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т.8
от ТЗ за ангажиране отговорността на управителя. В тази връзка по делото е
представено решение по т. 14 от протокол на общото събрание на съдружниците в „М.Т.“ ООД от 06.01.2012 г.. Предвид
изложеното съдът намира, че към момента на предявяване на иска е имало взето
решение на едноличния собственик на капитала за ангажиране отговорността на
ответника.
Искът по чл. 145 от ТЗ урежда т.н. управленски деликт, специален деликтен
състав, по силата на който се ангажира отговорността на управителя в ООД /ЕООД,
която отговорност е обусловена, както от съществуващото между управителя и
дружеството мандатно правоотношение, така и от органното
такова. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща: 1. виновно, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на
управлението на търговското дружество; 2. настъпване на вреди за дружеството;
3. наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди..
В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 от ГПК- решение № 41/
29.04.2009г. на ВКС по т.д. 669/ 2008г. на І т.о. на ВКС и решение № 115 от
27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 61 2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 70 от
07.06.2012г. на ВКС по т.д. № 276/ 2011г. на ІІ т.о. и др.
Установява се от вписванията в Търговския регистър, че в
периода от 21.01.2010 г. до освобождаването му от длъжност ответникът е бил
управител на „М.Т.“ ЕООД, заедно с другия управител на дружеството А.И.Т.,
заедно и по отделно.
На основание чл. 298, ал.1 ГПК влязлото в сила решение
влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание. По
въпроса за силата на присъдено нещо при уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в
друг процес иск за разликата до пълния предявен размер са дадени задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона в т. 2 на тълкувателно решение №
3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че
решението се ползва със сила на при съдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен иск за разликата в друг процес. В мотивите на решението е
прието, че обективните предели на силата на присъдено нещо (СПН) обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
го факти, поради което и те се ползват от последиците на СПН, поради което при
предявен иск за разликата, над уважения размер не може да се пререшава въпросът
за съществуването на елементите от фактическия състав на вземането, като в последващия
процес могат да се разглеждат само правопогасяващите
и правоотлагащи тази част от вземането възражения (правоизключващите и правоунижожаващи
ще са преклудирани, респ. ще е налице непререшаемост).
Видно от предмета на гр.д. № № 4472/2012 г. на СГС, І-6
състав и обстоятелствата, на които основава ищецът иска си в настоящия процес,
е налице идентичност между основанието на иска, като настоящият процес касае
разликата до пълния предявен размер на вземането, предмет на гр.д. № 4472/2012
г. на СГС, І-6, в което дело, искът на „М.Т.“ ЕООД срещу П.Ж.Ж. с правно основание чл. 145 ТЗ е уважен като частичен.
Предвид задължителните указания по прилагане и тълкуване
на закона, посочени по-горе, съдът намира, че в настоящият процес следва да
бъде съобразена СПН по уважения частичен иск, като съдът приема за установени
всички елементи от фактическия състав на вземането: наличие на виновно, противоправно неизпълнение на задълженията на ответника,
като управител на ответното дружество изразяващо се в не отчитане на изтеглени
от него в периода 01.01.2011 г. – 30.09.2011 г.
парични средства от сметките му в общ размер на 97 797,67 лева – изтеглени на
дати и в размер както е посочено в исковата молба, което е довело до вреда на
дружеството в този размер. Тези въпроси са обхванати от СПН на решението по
частичния иск, като в процеса по него са разгледани и правоизключващите
възражения на ответника – същите като в настоящия процес, въпросът по които
вече е решен със СПН от гл.т. възникването на основанието на вземанията. За
пълнота следва да се отбележи, че частичният иск, уважен за сумата от 26 000,00
лева включва част от всяка една транзакция, предмет и на настоящия процес, като
в тази връзка установено със СПН е вредоносното неизпълнение на задълженията на
ответника като управител на дружеството за отчитане и ползване на средствата на
дружеството изключително в негова полза касателно
всяка една от отделно изтеглените суми. Ето защо съдът не обсъжда събраните по
делото доказателства относно наличието на елементите от фактическия състав на процесното вземане. Общият размер на вредите, нанесени от
ответника в следствие на вредоносното му поведение, изразяващо се в
неизпълнение на задължението му като управител на дружеството, изразяващо се в
неизползване за целите на дружеството и неотчитане на общо изтеглената сума от
97 797,67 лева също възлиза в този размер. Предвид изложеното съдът намира за
установено по делото, че за разликата над размера, за който е уважен частичният
иск от 26 000,00 лева – от 76 317,32 лева, се установява възникването на
вземане с правна квалификация чл. 145 ТЗ.
По възражението на ответника за погасителна давност.
Съгласно чл. 110 ГПК с изтичане на 5-годишна давност се
погасяват всички вземания, за които не е предвидена по-кратка давност. Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, тъй като в случая се касае за ангажиране специалната деликтната
отговорност на управителя, а не такава пряко произтичаща от конкретно договорно
задължение. Давността започва да тече от установяване на деликта
(арг. чл. 114, ал.3 ЗЗД), като според разпоредбата на
чл. 115, б. „д“ ЗЗД давност не тече за вземания от юридически лица срещу
техните управители, докато последните са на служба. В настоящия случай
ответникът е освободен от длъжност и е взето решение за ангажиране на
отговорността му с решения на ОСС от 06.01.2012 г., считано от който момент
започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. В този смисъл в
практиката на ВКС се приема, че във вътрешните отношения между дружеството
и управителя, действието на решението за
избор на управител, респ. за освобождаването му настъпва веднага – решение №
135/09.11.2009г. по т.д. № 184/2009 г.. Искът е предявен на 28.07.2015 г., като
предявяването му спира течението на давността. Ето защо към този момент
5-годишният давностен срок не е изтекъл.
По възражението за прихващане.
Активното вземане, предмет на възражението за прихващане,
е част от вземане с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ за равностойност на
дружествения дял на ответника към момента на прекратяване на участието му в „М.Т.“
ООД. С решение по т.д. № 4570/2015 г. на СГС, VІ-17 е уважен предявеният от П.Ж.Ж. иск с правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ срещу
ответника „М.Т.“ ООД за сумата от 100 000,00 лева, предявени частично от 372
500,00 лева. Доводите на ответника за недопустимост на възражението съдът
намира за неоснователни. Предмет на възражение за прихващане може да бъде,
както безспорно, така и спорно активно вземане, като в последния случай
последиците на прихващането ще настъпят с влизане в сила на решението. Част от
вземането си по чл. 125, ал. 3 ТЗ ищецът е упражнил чрез предявяване на
осъдителен иск по т.д.№ 4570/2015 г. на СГС, VІ-17 за 100 000,00 лева, друга
част в размер на 81 000,00 лева е предмет на възражение за прихващане,
направено по гр.д. № 12771/2016 г. на СГС, І-17 състав (видно от извършената
справка по регистъра на съдебните актове на Апелативен съд гр. София и решение
№ 2644/29.11.2019 г. по т.д. № 6370/2018 г. на САС, 6 състав). Обстоятелството,
че за събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4570/2015
на СГС, VІ-17 е образувано производство по принудително изпълнение е ирелевантно за настоящия правен спор. Ето защо, доколкото
за сумата от първоначално посочения размер на вземането от 372 500,00 лева
предмет на обхват на СПН е само част от него от общо 181 000,00 лева,
възражението в настоящия процес за сумата от 71 875,63 лева
(колкото е размерът на пасивното вземане) се явява допустимо.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за
своевременност на възражението му погасителна давност на активното вземане,
предмет на възражението за прихващане. Това е така, тъй като съгласно чл. 143,
ал.2 и ал.3, вр. с чл. 146 и чл. 147 ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът следва да
извърши всичките си възражения, в противен случай същите се преклудират,
освен ако не са налице предпоставките на чл. 147 ГПК. Извършването на
възражение за прихващане по аргумент от чл. 115, б. ж ЗЗД прекъсва давността за
същото, поради което за това възражение практически са неприложими хипотезите
по чл. 147 ГПК, тъй като релевантен е само срокът, изтекъл до момента на
извършването му с отговора на исковата молба. В първото по делото о.с.з. е
прието направеното от ответника възражение за прихващане, но от страна на ищеца
не е направено възражение за погасителна давност, поради което същото не следва
да се разглежда в настоящия процес.
Съдът намира възражението за прихващане за основателно.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието
на съдружник в дружество той има право да получи равностойността на дела си въз
основа на счетоводен баланс на
дружеството към момента на прекратяване на членството.
Предвид изложените по-горе мотиви за силата на присъдено
нещо на решението при уважен частичен иск за субективно материално право, съдът
намира, че с такава сила по т.д. № 4570/2015 г. по описа на СГС, VІ-17 състав е
разрешен въпросът относно прекратяването на членственото
правоотношение между на ответника в дружеството ищец, както и за възникване на
право за стойността на дружествения дял в размер на предявения частичен иск от
100 000,00 лева. За момент на прекратяване на членственото
правоотношение следва да се приеме датата, на която е взето решението на общото
събрание на съдружниците, така както е посочено и в диспозитива на съдебното решение по частичния иск.
Стойността на дружествения дял от имуществото на
дружеството, който е притежаван от съдружника, чието участие е прекратено, се
определя въз основа на балансовата стойност на активите на дружеството, от
която се приспада балансовата стойност на пасивите му, без собствения капитал,
резервите и финансовия резултат, които не участват при изчисляване размера на
т.н. чист актив. В този смисъл са и решения 224/10.09.2010 г. по т.д. №
765/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение № 100/07.02.2013 г. по т.д. №
665/2011 г. по описа на ВКС, І т.о.
Установява се от приетата в настоящия процес допълнителна
счетоводна експертиза, че стойността на дружествения дял на ищеца към
31.01.2012 г. е 372 500,00 лева, изчислена от вещото лице съобразявайки горните
правила. Погасяването на част от вземанията, включени в активита,
респ. в пасива на дружеството след тази дата е ирелеванта. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото е обосновано, основано на счетоводните записвания при ищеца и
непротиворечащо с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на ответника срещу ищеца съществува вземане
в размер на 71
875,63 лева, част от вземане с правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ от 372 500,00
лева.
Предвид
изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради извършено прихващане
с вземането на ответника с правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ.
По
разноските:
Предвид правните изводи на съда за
възникване на главното вземане и погасяването му в хода на процеса, поради извършено
съдебно прихващане, съдът намира, че отговорността за разноски следва да се
понесе от ответника. Това е така, тъй като предмет на активното вземане е
спорно такова, поради което ефектът на прихващането става по силата на
съдебното решение. В този смисъл ответникът е станал повод за завеждане на
делото и следва да понесе отговорността за разноски.
На ищеца следва да се присъдят сторените
от него разноски за държавна такса и разноски за вещи лица, но не и разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства
за уговореното и заплатено такова за един адвокат. От ищеца са представени
единствено три броя платежни нареждания – първото, от 24.07.2015 г. в полза на
Адвокатско дружество „Т., Х. и П.“, в което е посочен само договор за правна
помощ, второто и третото, съответно от дати 17.01.2020 г. и от 03.02.2020 г., и
двете с основание по фактура № 303/08.01.2020 г.. От така представените
доказателства не се доказва по несъмнен начин, че плащанията са свързани със
сключени договори за правна помощ за представителство по настоящето дело и
производството по обезпечаване на иска, като съмнението за това се разколебава
от обстоятелството, че между страните в настоящето производство са налице и
други съдебни дела.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в общ размер на 3450,00
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК:********, срещу П.Ж.Ж., ЕГН: **********
иск
с правно основание чл. 145 от ТЗ за сумата в размер на 71
875,63 лева, представляваща обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от
ответника, в качеството му на управител на дружеството, в периода 01.01.2011г. - 30.09.2011г., изразяващи се в получаване на
парични средства от банковите сметки на дружеството на дати и в размер както
следва: сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 04.01.2011 г., сумата от
1000,00 лева – изтеглена на 05.01.2011 г., сумата от 6 000 лева – изтеглена
на 06.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева – изтеглена на 11.01.2011 г., сумата
от 2760,25 лева – изтеглена на 17.01.2011 г., сумата от 1000,00 лева –
изтеглена на 19.01.1011 г., сумата от 500,00 лева – изтеглена на 26.01.2011 г.
и сумата от 2000,00 лева – изтеглена на 31.01.2011 г.; сумата от 1 000,00
лева – изтеглена на 02.02.2011 г., сумата от
1 000,00 лева – изтеглена на 09.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева –
изтеглена на 11.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на
15.02.2011 г., сумата от 1 000,00 лева – изтеглена на 17.02.2011 г.,
сумата от 5 000,00 лева – изтеглена на 21.02.2011 г., сумата от
2 000,00 лева – изтеглена на 24.02.2011 г., сумата от 2 000,00 лева –
изтеглена на 28.02.2011 г.; сумата от 2 240,00 лева – изтеглена на 01.03.2011
г., сумата от 3000,00 лева – изтеглена на 07.03.2011 г., сумата от 1000,00 лева
– изтеглена на 11.03.2011 г., сумата от 2 000,00 лева – изтеглена на 15.03.2011
г., сумата от 800,00 лева – изтеглена на 17.03.2011 г.; сумата от 4867,49 лева
– изтеглена на 13.05.2011 г. и сумата от 4 000,00 лева – изтеглена на
16.05.2011 г.; сумата в размер на 260,00 лева, изтеглена на 06.06.2011 г.; сумата от 3889,58 лева – изтеглена на
08.09.2011 г., сумата от 1999,96 лева – изтеглена от банковата сметка в евро на
19.09.2011 г. и сумата в размер на 18 558,00 лева – изтеглена от банковата
сметка в евро на 20.09.2011 г., без същите да бъдат използвани за дейността на
дружеството и отчетени или върнати, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ с вземане на ответника П.Ж.Ж., ЕГН: **********
срещу „М.Т.“ ЕООД, ЕИК:********, с
правна квалификация чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 71 875,63 лева, част от общия
размер на вземането от 372 500,00 лева, представляващо стойност на дружествения
дял на Ж., дължима поради прекратяване на участието му в „М.т.“ ООД, настъпило
с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците
за изключване на П.Ж.Ж. като съдружник.
ОСЪЖДА
П.Ж.Ж.,
ЕГН: ********** да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК:********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 3450,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: