РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Благоевград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100285 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№285/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№2665/03.02.2025г. на Г. Д. С., ЕГН **********, с адрес
с.Дпротив „Мсъс седалище и адрес гр.Б представлявано от М – управител, с която са
предявени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.03.2023г. до 01.09.2024г. между ищеца Г. Д.
С., в качеството на работник, и ответното дружество „М в качеството му на работодател, е
съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът заемал длъжността „общ
работник, строителство на сгради” НКПД 93130001, с месторабота строителните обекти на
дружеството, по силата на който трудов договор месечното трудово възнаграждение на
ищеца възлизало в размер на 780 лв. /основна заплата/ брутна сума, продължителност на
работното време 8 /осем/ часа.
Излага се, че трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 01.09.2024г..
Твърди се, че „Мв качеството си на работодател не е изпълнил своите насрещни задължения
по договора, като не му е заплатил дължимото се месечно трудово възнаграждение от месец
януари до месец август на 2024г. включително, или 8 месечни нетни работни заплати
равняващи се на 5770 лв., както и не му е заплатено и обезщетението по чл.224 от КТ за 20
работни дни неизползван отпуск в размер на 655 лв. - нетна сума.
Сочи се, че в опит за доброволно решаване на спора, ищецът отправил покана до ответното
дружество, като провел и разговор със счетоводството на дружеството, но същите били без
резултат.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да осъди „М да заплати на ищеца Г. Д. С.,
следните суми: -сумата от 5770 лв., представляваща дължимо и незаплатено нетно трудово
възнаграждение за осем месеца, считано от месец януари до месец август на 2024г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 655 лв., представляващи
неизплатено /нетно/ обезщетението по чл.224 от КТ за 20 /двадесет/ работни дни
неизползван отпуск.
На основание чл.214 от ГПК в хода на производството е допуснато изменение в размера на
предявените искове, чрез увеличаване на предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от
КТ от размера на сумата от 5 770 лв. на сумата от 5 817.94 лв., както и на предявения иск с
1
правно основание чл.224, ал.1 от КТ от размера на сумата от 655 лв. на сумата от 1151.92 лв.
На основание чл.131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие от исковата молба и
от приложенията към нея, които са редовно връчени на 26.02.2025г. В законоустановения 1-
месечен срок, който е изтекъл на 26.03.2025г. ответната страна не е подала в съда писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Г. Д. С. се явява лично. Представлява се от упълномощен
адвокат – адв.М. П., която поддържа иска и пледира за уважаването му в претендирания
размер като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът „М редовно призовани, не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
От заключението на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
приобщените писмени доказателства и показанията на св.Й се установява следното:
Между „М като работодател и Г. С. като работник бил сключен Трудов договор
№021/01.03.2023г., по силата на който ищецът заемал длъжността „общ работник,
строителство на сгради” НКПД 93130001, с месторабота строителните обекти на
дружеството, с месечното трудово възнаграждение в размер на 780 лв. /основна заплата/
брутна сума, продължителност на работното време 8 / осем/ часа, платен годишен отпуск –
20 дни, постъпване на работа – 01.03.2023г. Трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 01.09.2024г., като прекратяването на трудовия договор е регистрирано в ТД на
НАП с Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от дата 02.09.2024г.
След извършена справка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е
установило, че по изготвените разчетно-платежни ведомости начислената брутна работна
заплата за периода на трудовото правоотношение – от 01.03.2023г. до 01.09.2024г. е в размер
на 15 296.60 лв. /нетна работна заплата 11 870.64 лв./. За претендирания от ищеца период –
01.01.2024г. до 31.08.2024г. начислената брутна работна заплата е в размер на 7 497.60 лв. /5
817.94 лв. нетна работна заплата/. За посочения период направените задължителни удръжки
от работната заплата на ищеца са в размер на 1 679.66 лв. – за социални осигуровки, здравни
осигуровки, ДОДФЛ, като сумите са удържани от работната заплата, но не са превени по
сметка на ТД на НАП. За целия претендиран период от месец януари 2024г. до месец август
2024г. работните заплати са начислени по изготвените разчетно-платежни ведомости, но
същите не са изплатени.
Вещото лице е дало заключение, че за периода на трудовото правоотношение ищецът има
право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни, от които: за
2023г. – 17 работни дни, и за 2024г. – 13 работни дни, в брутен размер 1 279.91 лв., нетен
размер – 1 151.92 лв. Обезщетението е начислено от ответника по РПВ за месец септември
2024г., но не е изплатено.
По делото се установи възникването на валидно трудово правоотношение между страните,
по което ищецът е полагал труд, прекратено считано от 01.09.2024г.
Ответникът е начислил във ведомостите за заплати за процесния период от месец януари до
месец август вкл. 2024г. дължимо трудово възнаграждение на ищеца, вкл. е направил
удръжки за данък и осигуровки от начисленото брутно възнаграждение на ищеца. Поради
това следва да се приеме, че начисляването във ведомостта съставлява извънсъдебно
признание за положения за тези месеци труд – че ищецът е отработил съответния брой дни,
за което му е начислено месечно възнаграждение. Не се установява дължимото трудовото
възнаграждение за периода да е изплатено. От експертизата се установява, че дължимото
обезщетение за 30 дни неизползван платен годишен отпуск също е начислено от
работодателя по РПВ за месец септември 2024г., но не е изплатено.
Поради това предявените искове следва да се уважат изцяло за претендираните в нетен
размер трудовото възнаграждение от 5 817.94 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното плащане, и за претендираното в
нетен размер обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 151.92 лв.
С оглед изхода на спора, ответната страна следва да заплати на ищеца сторените разноски в
производството в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, както и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК - да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 282.71 лв., както и сумата от 450 лв. за експертиза,
платена от бюджета на съда.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М С., ЕГН **********, с адрес с.Д, следните суми:
-5 817.94 лв. /пет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - представляваща дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за осем
месеца, считано от месец януари до месец август 2024г. вкл., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното
изплащане на сумата.
-1 151.92 лв. /хиляда сто петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ -
представляваща неизплатено нетно обезщетение по чл.224 от КТ за 30 дни неизползван
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „М..., със седалище и адрес гр.Б, представлявано от М – управител, да
заплати на Г. Д. С., ЕГН **********, с адрес с.Д сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „М..., със седалище и адрес гр.Бла, представлявано от М – управител, да
заплати по сметка на Районен съд-Благоевград, сумата от 282.71 лв. /двеста осемдесет и два
лева и седемдесет и една стотинки/ - дължима държавна такса, и сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ за разноски за експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3