Р Е Ш Е Н И Е
№ 1800
гр. Пловдив, 19.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов касационно административно дело № 1473 от 2020 г.
по описа на Административен съд Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208
и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство
на правосъдието, чрез Т.Ч. - старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение
на наказанията” – Пловдив против Решение № 822 от 27.04.2020 г., постановено по
административно дело 1703/2019 по описа на Административен съд Пловдив, XXIX състав, с което ГД „ИН” София е
осъдена да заплати на В.Р.А., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 4 000
лева.
Касационният жалбоподател -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието
иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се още, че
при постановяване на решението си съдът не е съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства. Твърди, че е
останали недоказани реално претърпени вреди, които да са в резултат от
бездействие на ГДИН – София.
Моли, да бъде постановено ново
решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, алтернативно, обжалваното
решение да бъде отменено в частта, с която ГД „ИН” е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 4 000 лева.
Ответникът по касационната жалба -
В.Р.А., в отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адв.В. С. иска жалбата да бъде оставена без уважение и
решението да бъде потвърдено. Претендира възнаграждение за адвокат при
условията на чл.38 от Закон за адвокатурата.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата
за допустима, а по същество за неоснователна.
Производството пред Административен съд - Пловдив
се е развило по исковата молба на В.Р.А. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощника му адв. В. С. против ГД „ИН“, с която на
основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е
предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал
наказание в Затвора - Пловдив, за сума в размер на 20 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е
основал на поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност в килиите, лоши
хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел,
липса на медицински грижи, не му е осигурявана работа и др.) при изтърпяване на
наказание "лишаване от свобода" в този затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният
съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 4
000 лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания размер от 20 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че макар по делото, от страна на ГД „ИН”, да не са представени доказателства за един кратък период от време от
10.03.2015 г. до 15.04.2015 г. относно това къде точно в Затвора Пловдив е бил
настанен А., но с оглед данните относно настаняването му със заповед от
10.03.2015 г. в стая 52, както и данните за последващия
период от 16.04.2015 г. до 14.01.2016 г., в който ищецът е бил в същото
помещение, категорично може да се направи извод, че в рамките на целия период от 04.03.2015 г. до 10.06.2019 г., ищецът е
бил настанен при условията на пренаселеност. Установено е, че в някои от
помещенията минималната жилищна площ не е съответствала не само на предвидения
в ЗИНЗС законов стандарт, но дори и на международно установения такъв минимум
от три квадратни метра жилищна площ.
Установено е категорично, че в помещенията,
които е обитавал А. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 04.03.2015
г. до 10.06.2019 г. са били изградени и са съществували санитарни възли с
осигурена течаща студена вода, а в ЗООТ „Хеброс“ е имало свободен достъп до
общо такова помещение, като лишените от свобода са можели да ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Съдът е приел за доказано и наличието на
паразити - дървеници и хлебарки през целия исков период.
По отношение липсата на медицинска помощ,
съдът е намерил, че същата е отчасти доказано. Установено е, че по отношение заболяването
на А. от хепатит „С“, са били положени необходими и навременни медицински
грижи, съобразно с предвиденото в чл.5, ал.2 от Наредбата, доколкото
извършените дейности са били съобразени с медицинските стандарти и правилата на
добрата медицинска практика, въведени в страната.
Съобразен е бил характерът на
заболяването, както и фактът, че в системата на лечебните заведения към местата
за лишаване от свобода няма инфекциозно отделение и ищецът е бил настанен за
лечение на заболяването му в съответна специализирана клиника извън местата за
лишаване от свобода, където е получил качествена и навременна медицинска помощ.
Установено е, обаче, че не е било осъществено правото му на два контролни
прегледа по отношение на това му заболяване в рамките след хоспитализацията му,
а именно предвидените в издадената му епикриза
контролни прегледи на 13.06.2016 г. и 24.06.2016 г.
Съдът, според правилото на чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че А. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането от 04.03.2015 г. до 10.06.2019 г., характерът и интензитетът на
породените страдания и негативни преживявания е определил размера на дължимото
се обезщетение в размер на 4 000 лева, като е отхвърлил претенцията да пълния и
размер от 20 000 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният
жалбоподател ГД „ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив,
където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и
да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
От установеното по делото неизпълнени,
обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в
парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени,
съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими
към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение
върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението
на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни - без уважение.
От страна на ответника е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно с чл.38 от Закона за
адвокатурата.
От приложения по
адм.д. 1703/2019г. договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокат В.С., упълномощен от ищеца за
представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като
лице, което е материално затруднено, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. В. С. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата същото възлиза
на 510 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
гр. Пловдив, XХI-ви състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 882
от 27.04.2020 г., постановено по административно
дело № 1703 от 2019 по описа на Административен
съд Пловдивски, XXIX състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, да
заплати на адвокат В. С. С., с личен
номер **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Хан Крум“ №1, етаж 1, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство и защита на В.Р.А. по настоящото адм.
дело № 1473/2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :