Решение по дело №483/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя М. Б., против Решение с рег. № BG05M90P001 - 2-010-0325/104 от 28.02.2024 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020, за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху отчетените и допустими разходи на стойност 38 435,21 лв., по административен договор ВG05М90Р001-2.010-0325-С01, с бенефициент „Кроа интернешънъл“ ЕООД.

В жалбата се излагат възражения, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на администартивнопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адвокат Е. П., която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения излага в представенo по делото писменo становище.

Ответната страна – ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020, чрез процесуалния си представител главен експерт И. Д., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.06.2018 г. между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано от З. Р. – заместник-министър, в качеството на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от една страна, и „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК: ********* /бенефициент/, от друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“, за изпълнение на проект КРОА ВИА – социално предприятие с център за обучение, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013, с регистрационен номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01 (л. 79). Проектът е на стойност 192 426,36 лева - изцяло безвъзмездна финансова помощ без собствен принос и с основни дейности: 1. подбор и наемане на лица от целевата група (лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 м; 2. социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица; 3. осигуряване на наставници за заетите лица; 4. приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане; 5. създаване на социалното предприятие.

Проектът е с индикатор на изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и с индикатор за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията“ 11 бр.

Срокът/периодът за изпълнение на проекта е 15 месеца, считано от 01.08.2018 г., като изпълнението на дейностите по договора започва от 01.08.2018 г.

С Учредителен акт от 06.08.2018г. е създадено „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение“, с предмет на дейност: „Извършване на определени социални дейности, имащи за цел постигане на положително социално въздействие“, като реализираната от дружеството печалба ще се използва само и единствено за постигане на социалните цели на дружеството.

От 08.10.2018 г. е назначен екип на социалното предприятие, състоящ се от управител, счетоводител, специалист интернет поддръжка и консултант бизнес развитие, а от 29.10.2018 г. са наети и двама консултанти - консултант подкрепена заетост и специалист обучение и развитие, които работят пряко с целевата група по проекта. След извършен подбор от 66 бр. постъпили заявления за кандидатстване са сключени трудови договори с 11 лица, представители на целевата група по проекта на следните позиции: 3-ма експерти изследователи, 3-ма анализатори проучване пазари, 3-ма експерти продажби, 2-ма експерти маркетинг. Трудовите договори с лицата са сключени като срочни по чл. 68, ал. 1, т.1 от КТ със срок на изпитване в полза на работодателя, с място на работа в офис или изнесено работно място/дистанционна работа/. Създадена е електронна платформа по проекта ЦДО (център за дистанционно обучение), в която е налична цялата информация и документация, свързана с профила, плана за развитие, извършени тестове, поставени работни задачи, отчетите и продуктите от работата/презентации на наетите лица, представители на целевата група. За изпълнение на дейностите по проекта е закупена, инсталирана и свързана в мрежа офис техника: сървър, компютри и мултифункционално устройство, закупени и са инсталирани офис станции, маси, столове и обзавеждане на зала за групови обучения с мултимедия/смарт екран/дъска.

На 17.01.2019 г. жалбоподателят е подал чрез системата ИСУН искане за верифициране на разходи, извършени по договора, както и искане за извършване на междинно плащане в размер на 39 196,50 лв. /искане за плащане № 2/, като във връзка с това е представил технически и финансов отчет с отчетен период от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г., както и декларация за допустимите разходи (л. 471 и л. 607).

На 20.02.2019 г. в МТСП, ГД ЕФМПП по ел.поща, е постъпил сигнал от М. Ф., свързан с подозрения за злоупотреби със средства по ОПРЧР и фиктивно отчитане на дейности при изпълнение на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01. Във връзка със сигнала, на 26.02.2019 г. е била извършена и проверка на място. В съставения лист за извършена проверка (л. 293) в офиса на бенефициента и обучителния център „Кроа Виа“ в [населено място] е установено следното:

А) по отношение на документацията – документите, свързани с техническото изпълнение на дейностите, са налични частично на хартиен носител и на електронен носител – в платформата ЦДО и сайта на проекта „Ембрини“;

Б) по отношение изпълнението на дейностите – в обучителния център в момента на проверката работят 7 лица, за което е изготвен списък;

В) Разходите по единни ставки не са отразени като обща сума в представената главна книга, оборотна ведомост и хронология на счетоводните записи.

Посочено е, че е проведен разговор с лицата от целевата група относно удовлетвореността от включването им в проекта, придобитите знания и изпълнявани работни задачи. Присъстващите лица са изразили удовлетвореност към момента и са потвърдили, че са получили възнагражденията си до януари 2019 г. включително. Посочено е, че е проведен разговор по скайп с ръководителя на проекта М. Б. относно цялостното изпълнение на проекта, като са обсъдени въпроси, свързани със забавяне на дейност 3; взаимоотношения с назначените лица и необходимост от внасяне на уведомление за изменения план-график на дейности. Като препоръка е посочено да бъде внесено уведомление за промяна в план-графика на дейностите по проекта в 10-дневен срок.

Във връзка с подадения сигнал за злоупотреба със средства по ОПРЧР по договор BG05M9OP001-2.010-0325-С01, на 20.03.2019 г. е проведена и среща с Д. В., „специалист интернет поддръжка“ в „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, за което е съставен протокол (л. 375).

На 21.03.2019 г. отново е била извършена проверка на място от УО. В съставения лист (л. 334) като обща оценка от извършената проверка е посочено, че са представени разходо-оправдателни документи (копия) за извършени разходи по перо Единни ставки – фактури, банкови извлечения. Сочи се, че липсват приемо-предавателни протоколи за доставеното оборудване. Не са представени гаранционни карти на доставеното оборудване и техническата документация. Доставените ДМА по проекта са описани в инвентарна книга и на тях се начисляват амортизации. Върху разходо-оправдателните документи не е поставена забележка „платено“ и подпис на представляващия бенефициента или упълномощено лице. Посочено е също, че като обяснение относно доставеното оборудване за 11 броя лаптопи DELL Vostro 3750, г-жа Брайти е споделила, че „Кроа Интернешънъл“ ЕООД ги е получило от фирма „Ай ти Добрич“ ЕООД с фактура 256/18.09.2018 г., но те били амортизирали и със слаби характеристики, което налага тяхното обновяване и подобряване. С фактура 279/02.12.2018г. и фактура 267/23.10.2018г. с доставчик „Ай ти Добрич“ ЕООД тя е платила за обновяване на компютрите с SSD. С фактура 413341/15.11.2018г. били закупени лицензии за офис пакет 365 за 11 лаптопа за 1 година. Доставчик по фактурата на стойност 989,99 лева с ДДС било дружеството „Офис оборудване сие“ СД. Посочено е, че това се е наложило, за да се вмести в бюджета на проекта, тъй като цената на нови компютри е твърде висока. Подобряването на характеристиките на компютрите е направено за сметка на „Кроа интернешъл“ ЕООД, като разходите не са предявени за плащане по АДБФП.

С писмо изх.№ 05/18.04.2019 г. /л. 76/ управителят на дружеството-жалбоподател е депозирал до ответника искане за прекратяване на административния договор на осн. чл.3.55 от същия, поради промяна в пазарните условия и пазара на труда в [населено място] и региона. В писмото е посочено, че по време на работата си за социалното предприятие са били обучени предимно млади хора, владеещи чужди езици, информационни системи и он-лайн маркетинг, което им дава възможност да си намерят по-добра работа в областта на туризма, и в тази връзка към края на м.март 2019 г. един човек е напуснал, а други осем към датата на писмото са подали предизвестия за напускане. Посочено е, че това създава на предприятието изключителни трудности да бъдат намерени представители на определената целева група със сходни характеристики, които да заместят напускащия персонал от една страна, а от друга, дори и да бъдат намерени, вече е изразходен от фирмата определеният ресурс за обучение. Поради това, бенефициентът е поискал прекратяване на административния договор, считано от 30.04.2019 г.

В тази връзка с т. 1 по Решение за прекратяване на административен договор от 27.05.2019 г. договор № В005М90Р001-2.010-0325-С01 е прекратен във връзка с чл.3.55 от същия (л. 74). В т. 2 от решението е посочено, че предвид невъзможността да изпълни проекта, бенефициентът няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от целевата група. За това, на основание чл.3.23 във връзка, с чл.3.20 от административния договор, е отказана верификация на искане за плащане с пореден номер 2, с период 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., на стойност 39 196,50 лева. В т. 3 от решението е посочено, че се установяват нарушения във връзка с изпълнението на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 с „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение", представляващи нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ, изразяваща се в незаконосъобразно разходване на средства за доставки на оборудване по проекта. В резултат на извършени проверки на място е посочено, че УО на ОПРЧР не може да придобие увереност относно целесъобразното изпълнение на дейностите по проекта, касаещи създаването, функционирането и осигуряването на трудова заетост в социалното предприятие. Наредено е за установените нарушения да се регистрира нередност по реда на НАНЕСИФ. В т.4 от решението е посочено, че съгласно чл. 3.75 от административния договор, в срок до 14 дни от получаване на същото е необходимо бенефициентът „Кроа Интернешънъл“ ЕООД да възстанови преведените по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лева, заедно с натрупаните до момента на възстановяване по банковата му сметка лихви, по посочена банкова сметка на бенефициера. Така посоченото решение на УО на ОПРЧР е било оспорено от жалбоподателя в частите по т. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с което е образувано адм.дело № 1317/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас и с решение № 562 от 28.04.2020 г. по същото е отменен АА по т.2 и т.4 . Със съдебния акт жалбата срещу решението по т. 3 е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорването и производството по делото в тази част е прекратено. Решението на УО на ОПРЧР в частта по т.1, с която е прекратен административният договор, не е било оспорено и е влязло в сила.

На 23.10.2020 г. ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 издал Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане и за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-2.010-0325/40 (л. 40), с което по т. 1 е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане в размер на 38 435.21 лева, по т. 3 е установено извършено от жалбоподателя нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във връзка с неизпълнение на последващи ангажименти да се запази функционирането на социалното предприятие за срок от 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители на целевата група по бюджетно перо 1 за период не по-малко от 6 месеца след приключване на проектните дейности, а по т. 4 на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 100 % върху засегнатите от нарушението допустими разходи на обща стойност 38 435,21 лева и е определена сумата от 38 485,27 лева за възстановяване от страна на жалбоподателя по Административен договор BG05M9OP001-2.010-0325-С01.

Посоченото решение било оспорено от дружеството пред Административен съд – Бургас и отменено по т. 3 и т. 4 с решение № 355/08.03.2021г., постановено по образуваното адм.дело № 2274/2020 г., като последното е оставено в сила с решение № 7741/29.06.2021 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по ам. дело № 5255/2021 г.

На 27.08.2021 г. ръководителят на УО на ОПРЧР издал Решение с рег. № BG05M9OP001-2.010-0325/60, с което установил нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, във връзка с чл. 3.23 и чл. 3.24 от Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325-С01, представляващо основание по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и е определил финансова корекция на жалбоподателя по диференциалния метод на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и съгласно чл. 4, във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата, равняваща се на цялата стойност на допустимите разходи по Административен договор BG05М9OP001-2.010-0325 в размер на 38 435.21 лева.

Посоченото решение било оспорено от дружеството пред Административен съд – Бургас и отменено с решение № 2035/21.12.2021г., постановено по образуваното адм.дело № 2214/2021 г., като последното е оставено в сила с решение № 7588/04.08.2022 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по ам.дело № 2114/2022 г.

С Решение рег. № 2-010-0325/71 от 03.10.2022 г. УО на ОПРЧР определил финансова корекция на КРОА по административния договор в размер на 100 % върху отчетените и допустимите разходи на стойност 38 435,21 лева. Това решение било обжалвано от дружеството и отменено с решение № 89/03.02.2023 г., постановено по адм.д. № 1804/2022 г. на АдмС – Бургас, оставено в сила с решение № 10912/09.11.2023 г. по адм. д. № 4472/2023 г. на ВАС.

С Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.010-0325/97 от 16.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР (л. 71) е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД - 38 435,21 лв. (т. 1); определен е общ размер на неверифицираните разходи - 761,29 лв., от които 543,78 лв. не са верифицирани на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и 217,51 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (т. 2); определена е сума за възстановяване - 50,06 лв. на основание чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-3/2018).

Посоченото решение било оспорено от дружеството пред Административен съд – Бургас и отменено с решение № 8407/30.10.2024 г., постановено по образуваното адм.дело № 182/2024 г., като с решение № 2019/27.02.2025 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 11987/2024 г. последното е обезсилено в частта по т. 1 и т. 3 и отменено в останалата част, а жалбата на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД е отхвърлена.

На 28.02.2024 г. главният директор на ГД ЕФМПП при Министерството на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОПРЧР е издал оспореното в настоящото производство Решение с рег. № 2-010-0325/104 от 28.02.2024 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху отчетените и допустими разходи на стойност 38 435,21 лв., по административен договор В005М90Р001-2.010-0325-С01, с бенефициент „Кроа интернешънъл“ ЕООД. В мотивите на решението ръководителят на УО посочил, че след извършени служебни проверки в НАП за актуалното състояние на трудовите договори в „Кроа интернешънъл“ ЕООД се констатирало, че от датата на прекратяване на договора, трудовите договори с всички лица, представители на целевата група по проекта, както и с екипа на социалното предприятие са прекратени и няма други наети лица в дружеството.

Предвид изложеното, както и факта, че договорът е прекратен, с което липсва възможност за изпълнение и представяне на допълнителна информация от страна на бенефициента, е прието, че по отношение на лицата от целевата група и изпълнението на заложените индикатори са налице следните констатации:

Индикатор за резултат „Неактивни и безработни участници в заетост след приключване на операцията“:

Планирана стойност: 11

Изпълнена стойност: 0

Изпълнение: 0,00 %

Посочено е, че неизпълнението на предвидените по проекта индикатори, представляват нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.

В тази връзка и на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и съгласно т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57/28.03.2017 (посл. изм. в сила от 06.03.2020 г.) и гореизложената констатация, за допуснато нарушение, е определена финансова корекция за неизпълнение на индикатора за резултат в размер на 100 на сто върху стойността на допустимите разходи, засегнати от нарушението.

Преди издаване на оспореното решение, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, с писмо № ВG05М90Р001-2.010-0325/98 от 23.01.2024 г., УО е уведомил бенефициента, че стартира процедура по определяне на финансова корекция и е предоставил възможност на бенефициента в срок от 14 дни да представи своите възражения относно основателността и размера на предложената финансова корекция (л. 69).

В определения срок в секция „Кореспонденция“ в ИСУН 2020 е постъпило възражение от „Кроа интернешънъл“ ЕООД с изх.№ 54 от 29.01.2024 г., в което обосновава липсата на предпоставки за извършване на корекцията.

Решението било изпратено на жалбоподателя на 29.02.2024 г. чрез системата ИСУН, а жалба срещу него била депозирана на 04.03.2024 г. отново чрез ИСУН, видно от представената по делото разпечатка (л. 20).

В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. и Заповед № РД-03-7/20.04.2021 г. на министъра на труда и социалната политика, с които издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПРЧР (л. 7 и л. 8), справка за актуалното състояние на действащите трудови договори в „Кроа Интернешънъл“ ЕООД (л. 407), Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 (л. 122), както и Ръководство за бенефициента за изпълнение и управление на проекти по Процедура чрез подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване ВG05М90Р001-2.010 – „Развитие на социалното предприемачество“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 (л. 189).

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Към момента на постановяване на оспореното решение Законът за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е претърпял изменение както относно заглавието, така и относно съдържанието на някои правни норми, които са обнародвани в ДВ, бр. 51/01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Новото заглавие е Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ (ДВ, бр. 51/01.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Следователно, към настоящия случай са приложими нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията им преди посоченото изменение.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.

Според чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266/10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. (л. 7), изменена със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. (л. 8), министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. И. С. – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейки фондове, международни програми и проекти“, считано от 01.12.2020г. да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПРЧР в пълен обхват.

От изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - главен директор на Главна дирекция „ Европейки фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г., изменена със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г.

При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 на същата норма е регламентирано, че решението се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в мотивите му се обсъждат представените доказателства и направените възражения.

Доказателствата по делото сочат, че това изискване на закона е спазено.

УО е уведомил дружеството- жалбоподател за резултата от осъществения контрол за законосъобразност и е предоставил срок от 14 календарни дни за представяне на възражение по отношение на основателността и размера на предложената финансова корекция и прилагане на доказателства. Същото е упражнило правото си и е подало възражение.

Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока за възражение, а представеното такова е разгледано от административния орган.

Обжалваното решение е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба, в случай че бенефициент не направи искане за окончателно плащане в едномесечен срок от приключването на всички дейности по проекта, управляващият орган може да извърши служебно приключване на проекта въз основа на извършена от него проверка на място.

Видно от оспорения административен акт, в него е посочено, че предвид липсата на депозирано окончателно искане за плащане от страна на бенефициера в срока по чл. 64, ал. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 3.34, предложение трето от административния договор, Управляващият орган е разгледал (Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-2.010-0325/97 от 16.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР) верификация като окончателна и е определил сумата за плащане/възстановяване съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3/2018 г.

Видно е от доказателствата по делото, че във връзка с подаденото искане за междинно плащане с отчетен период 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., експерти на УО са извършили проверки на място и на цялата документация на 26.02.2019 г. и 21.03.2019 г. – след визирания отчетен период в искането за плащане. Извършените проверки обхващат цялата информация, касаеща изпълнението на административния договор по посочения период, тъй като са последващи, което формално покрива законовото изискване за служебно приключване на проекта след извършване на проверка на място.

В случая административният орган е взел предвид, че проектът е прекратен на 27.05.2019 г., от която дата бенефициерът не е предявявал други искания за плащане освен искане за междинно плащане № 2. Не е депозирано окончателно искане за плащане, въпреки че срокът за това е един месец от прекратяването на договора. Именно поради изтичане на всички възможни срокове - за извършване на дейности по проекта, за депозиране на окончателно искане за плащане, както и на срока за допустимост на разходи по програмата, ръководителят на УО законосъобразно, въз основа на извършените проверки, служебно е приключил проекта. В този смисъл Решение № 2019/27.02.2025 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11987/2024 г.

Съдът намира за неоснователно и възражението на „Кроа интернешънъл“ ЕООД, че в случая неправилно са приложени разпоредби от ЗУСЕСИФ, при действащ към датата на издаване на решението ЗУСЕФСУ, като в тази връзка изцяло споделя становището на ответника.

Според §70 от ПЗР към ЗИД на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

Настоящият случай попада именно в тази хипотеза.

Неоснователно е и възражението относно изтекла давност като се споделят доводите на УО, че при всяко действие по издаване на решения за верификация или финансова корекция давността спира, след което започва да тече от начало.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на съдебните решения, с които са отменени решенията на УО за верификация или финансова корекция. Действително административните актове на УО са били отменени по съдебен ред, но като незаконосъобразни т.е. не е налице твърдяната от жалбоподателя последица от отмяната, а именно че такива актове не са били издавани изобщо. Такава би била последицата при евентуално обявяване на нищожност на конкретен акт, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Издадените от УО административни актове, макар и отменени по съдебен ред, съществуват в правната действителност.

По приложението на материалния закон:

Между страните не е спорно, че са сключили административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег. № ВG05М90Р001-2.010-0325.

Спорът се свежда до това дали жалбоподателят е спазил нормативните изисквания и клаузите на сключения между него и Министерство на труда и социалната политика договор, за да се приеме, че правомерно му е предоставена безвъзмездната финансова подкрепа, в частност, че е изпълнен одобрен индикатор за резултат „Неактивни и безработни участници в заетост след приключване на операцията“.

Нередностите са формулирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба финансовата подкрепа със средствата на ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитирано посочените правни основания. Следователно всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В решението е посочен като нарушен чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, който предвижда корекция при неизпълнение на одобрени индикатори.

Целта на финансовите корекции е визирана в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а именно да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В т. 2. 2. от административния договор за БФП страните са договорили пет основни дейности, един индикатор за изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и един индикатор за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията“ 11 бр.

В процесния случай по втория договорен индикатор, който е такъв за резултат, вместо посочените 11 лица, неактивни или безработни участници в заетост, след приключване на операцията, се установява, че от датата на прекратяване на договора трудовите договори с всички лица, представители на целевата група по проекта, както и с екипа на социалното предприятие са прекратени, с оглед на което органът обосновава извод за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Правилно административният орган е приел, че индикаторите, които са одобрени в проектното предложение, са задължителни за изпълнение. Тези индикатори са посочени в административния договор – чл. 2.2, като същевременно чл. 2.4. установява задължение за бенефициера да изпълнява проектното предложение в обема и вида, посочени в него, съгласно Условията за кандидатстване, Ръководството за бенефициера, клаузите на административния договор и приложенията към него. В Ръководството изрично е посочено, че занижаване на предвидените в договора индикатори е недопустимо. Освен това общите стойности на индикаторите, които трябва да бъдат постигнати, са част от обосновката и целта на проекта. В Условията за кандидатстване е предвидено, че всички разходи, обхванати в бюджета на проекта, следва да кореспондират с описанието на дейностите във Формуляра за кандидатстване, като дейностите следва да набелязват цели, които са конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове. Заложено е, че осъществяването на тези цели се проследява чрез индикатори за изпълнение и резултат по всяка от дейностите.

С оглед изложеното и при безспорни фактически констатации за наличие на пълно неизпълнение на индикатор за резултат, правилен е изводът на органа, че неизпълнението на одобрени индикатори, които са свързани с постигането на целите на програмата, е в нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Залагането на индикатор за изпълнение или за резултат се основава на извършен от самия бенефициер анализ, при подготовка на проектното му предложение. Количествената стойност на индикаторите са и обект на оценка на проектното предложение и основание проектът да бъде одобрен за финансиране. Следователно изпълнението на индикаторите е обективен факт, постигането на целите по проекта е отговорност на бенефициера, като причините за неизпълнението стоят извън фактическия състав на нередността.

Нарушението има негативно финансово влияние и изпълнява предпоставките на нередност. В случая е налице и нанесена вреда на средствата от ЕФСУ, тъй като нередност е налице и когато се констатира само възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет, съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Неизпълнението на одобрени индикатори, залегнало в АДБФП е довело до непостигане на целта на проекта, за който е предоставена БФП, което обстоятелство винаги води до възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. На следващо място, ако бенефициерът бе положил дължимата грижа за постигане на заложените от самия него цели, това би довело до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства.

Законосъобразно са определени и процентният показател и основата на финансовата корекция – 100 процента от предявените общо допустими разходи по проекта, на основание т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, тъй като изпълнението на одобрения по проекта индикатор за резултат е под 45 на сто.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, на която се позовава УО, предвижда кумулативно неизпълнение на одобрените индикатори, тъй като всяко неизпълнение на индикатор по договора за предоставяне на БФП представлява самостоятелно материално основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Този извод бива обоснован граматически и с употребения в нормата термин "неизпълнение на индикатори", вместо изискващия сочената кумулативност пълен член "индикаторите" (в този смисъл Решение № 7586/04.08.2022 г., постановено по адм. д. № 2803/2022 на Върховен административен съд).

Не се констатират и обстоятелства, от които да се направи заключение, че административният акт е издаден за цел, различна от установената в закона, а точно обратното - налице е съответствие на акта със заложената в чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ цел - да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Е. К., са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, с оглед на което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя М. Б., против Решение с рег. № BG05M90P001- 2-010-0325/104 от 28.02.2024 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020, за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху отчетените и допустими разходи на стойност 38 435,21 лв., по административен договор В005М90Р001-2.010-0325-С01, с бенефициент „Кроа интернешънъл“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя М. Б., да заплати на Министерство на труда и социалната политика направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.