РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Перник, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /в качеството на нов
кредитор-цесионер/ срещу М. К. за заплащане: 1) сумата 46717,29 лв. – главница по сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от ***,
вземанията по който, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително с изтеклите лихви на 16.12.2019 г. с Договор за покупко-продажба на вземания
са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) на ищеца, представляваща сбор от
главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния
падеж – 12.07.2027г., от които 2234,44 лв. главници по падежирали вноски с падежи от
16.05.2018г. до 16.11.2018г. и 44482,85 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане; 2) сумата 12711,38 лв. – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от
13.08.2018г. до 13.08.2021г. /датата на исковата молба/, представляваща сбор от законната
лихва върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до
16.11.2018г. /в общ размер от 2234,44 лв./ и законната лихва върху общия сбор на
главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния
падеж – 12.07.2027г., от деня следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост
/12.12.2018г./ до датата на исковата молба /13.08.2021г./; 3) сумата 1231,61 лв. – договорна
лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/ лихви като част от месечни
вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до 12.12.2018г.
1
Ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. П. по подробни доводи
оспорва исковете. Оспорва изцяло сключения договор от *** като нищожен на основание
чл..146, ал.2 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, тъй като е сключен при общи условия, които са били
изготвени предварително и поради липса на индивидуално уговорени клаузи. Твърди и че
уговореното в Договора и раздел III, т.71.,7.2.1,7.2.3.,7.2.4., 7.3.1,7.3.2. , 7.4, .7.5 от ОУ
уговорено промяна на приложимия лихвен процент, а именно 6 - месечен SOFIBOR, са
уговорени в противоречие на ЗЗП - без кредитополучателят да може в условията на свобода
на договарянето да повлияе върху уговореното в договора от една страна, като са налице
клаузи,които са уговорени общо и от които за потребителя е налице липса на яснота относно
механизма на формиране на промяната в икономическия индекс, който служи за компонент
при формиране на цената на услугата. Следва да е налице яснота у потребителя относно
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или общите условия /чл. 144, ал. 4 от ЗЗП/, т.е. да е ясен
начинът на формиране на лихвата, при настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената. Липсва яснота относно
методиката и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно
променената лихва и отделните компоненти в тази формула е липсва изискване лихвата да
бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса SOFIBOR, т.е.
липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на
покачване на индекса, даже напротив - установена е изрична забрана за намаляване на
лихвата под първоначално уговорения размер на фиксирана преференциална надбавка от
6.244 %. От посочените в чл.8 условия за формиране на лихвата е налице невъзможност за
намаляване вече увеличената от банката лихва. ВКС приема за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг „противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща размера на законната лихва”, като в тази връзка са посечени актове на
ВКС.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, в това число от съдебно-икономическата
експертиза /СИЕ/, че на *** е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника М. К. като кредитополучател, съгласно който
договореният кредит е 50 000 лева, при уговорена обща сума за погасяване 70657,14 лв.,
включващи заетата сума от 50 000 лв., възнаградителна лихва от 17830,14 лв., както и такса
от 2827,00 лв., при ГПР – 7,82% и лихвен процент – 6,55%, разсрочени на 120 месечни
вноски, дължими на 16-то число на месеца или общо 119 вноски по 569,01 лева и една
последна вноска от 117,92 лева и краен срок на погасяване: 12.07.2027 г., съгласно
погасителен план. С банкова операция от 13.07.2017 г. по сметката на М. Ц. К. с вътрешен
2
номер на Банка ДСК № *** е преведена сумата от 50 000 лева.
Общото възражение на ответника, че процесният договор за кредит е нищожен на
основание чл.146, ал.2 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, тъй като същият е сключен при общи условия,
които са били изготвени предварително и поради липса на индивидуално уговорени клаузи,
е неоснователно. Видно от доказателствата по делото е, че банката е предоставила на
кредитополучателя по ясен и разбираем начин основните данни по чл. 11 от ЗПК.
Изложеното важи и по отношение на възражението, че е нарушено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК, като договорът за банков кредит не съдържа неясноти или съдържанието му
да доведе до объркване, или да бъде тълкувано по различен начин.
С Договор за цесия от 16.12.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително с изтеклите лихви, включително е прехвърлено и вземането,
възникнало от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М. К., ЕГН **********
като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от ***, като на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Банка ДСК“ ЕАД е потвърдила писмено станалото с Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.12.2019 г. прехвърляне на вземанията по договора за
цесия. Съобщаването на цесията на длъжника, както и потвърждаването на цесията от
цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД са без значение за действителността, действието и
противопоставимостта на цесията спрямо длъжника, тъй като липсата на уведомяване има
материалноправно, а не процесуалноправно значение. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в
смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от
цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е
платил на цедента, вместо на цесионера, т.е. уведомяването на длъжника има значение за
редовността на плащането от длъжника и по-конкретно на кого точно да плати доброволно,
но то не рефлектира върху качеството на цесионера като кредитор. Няма данни за
доброволно плащане от ответника на цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД след цесията
от 16.12.2019 г. и такива твърдения не са правени. Освен това съобщаването на извършеното
прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник и потвърждаването на цесията от
цедента е направено с връчването на препис от исковата молба на ответника по настоящето
дело и приложенията към нея, включително препис от самия цесионен договор,
потвърждаване от „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно от
дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по уведомяване
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. От всичко това следва, че договорът за
цесия е произвел своето действие, съответно ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД в
качеството на цесионер е материално правно легитимиран като кредитор по предявените
вземания.
От съвкупната преценка и анализа на заключението на СИЕ, съдът приема за
установено, че по сметката, служеща за издължаване на погасителни вноски по процесния
кредит на М. Ц. К. са постъпили общо 5 851,64 лева, с която сума банката е отнесла за
3
погасяване на главница - 3 273,34 лева; за погасяване на лихва - 2 568,50 лева и за
погасяване на санкционна лихва - 9,80лева, като последното плащане на ответника по
процесния кредит е извършено на 15.10.2018г. в размер на 169,32 лева, като с това плащане
е погасена частично договорна лихва с падеж 16.05.2018 г. Последното плащане за главница
е извършено на 16.04.2018 г. в размер на 619,58 лева, като с него е погасена главница с
падеж - 16.04.2018 г., след което плащането по главницата е преустановено. Размерът на
дълга по процесния договор за кредит към 12.12.2018 г. /датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията/ е 48 812,57 лева, от които 46 726,66 лв. –
главница; 2 015,28 лв. – договорна лихва и 70,63 лв. - санкционна лихва.
Следователно налице е забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
съгласно погасителния план, считано от 16.05.2018 г., което съгласно т. 18.2 от ОУ е
породило право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем - настъпване на
фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право
за обявяването на договора за предсрочно изискуем. Правото е надлежно упражнено с
приетата по делото нотариална покана, която видно от нотариалното удостоверяване върху
нея е връчена на ответника лично на 12.12.2018 г. и което обстоятелство е удостоверено от
нотариуса по надлежния ред и в частта на заверката има характер на официален
удостоверителен документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, която не е оборена по делото, а
самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Налице са и двете посочени
предпоставки - установява се по делото липсата на плащанията по кредита, датиращо от
16.05.2018 г. и уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
задължението му на 12.12.2018 г. При това положение и на основание т. 18.2 от ОУ за
кредитора е настъпило правото да поиска връщане на заетата парична сума. Вноските за
предоставената по договора парична сума (главницата) са дължими независимо дали се
претендират като такива с настъпил падеж или предсрочно изискуеми, тъй като с договора
ответникът е поел задължение да върне заетата сума /т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо и с оглед диспозитивното начало искът за главница е
основателен и доказан за предявения размер от 46717,29 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на настоящата искова молба – 13.08.2021г. до окончателното
й изплащане, така както изрично е поискано от ищеца.
По иска за договорна лихва
Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 8 от договора и в чл. 7.2.1. от ОУ.
Съгласно чл. 8 от договора е договорен променлив лихвен процент в размер на 6,55 %
годишно, или 0,02 % на ден, формиран на база от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326
%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,224% при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж Плюс. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката съгласно ОУ. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент
в резултат от неизпълнение на ОУ, е променливият лихвен процент, приложим по
4
стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата
и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%. Договорът не предвижда
възможност за едностранна промяна на надбавката. В чл. 7.2.1. е посочено, че променливият
лихвен процент, зависещ от 6-месечния SOFIBOR, се променя два пъти в годината, на точно
фиксирани дати – 15 януари и 15 юли съгласно котировката на шестмесечния SOFIBOR,
която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ.
В случая не става дума за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката,
дължаща се на неясни и неконкретизирани причини. Шестмесечният SOFIBOR е
междубанков лихвен индекс, който е пряко производен от чисто пазарни фактори и се
обявява от БНБ. В този смисъл промяната на неговите стойности е обективна, не зависи от
едностранните решения на банката. С оглед на това и доколкото в договора са фиксирани
датите, на които ще се променя договорния лихвен процент само и единствено поради
промяната на този индекс, чиито стойности са общо достъпни, не може да се приеме, че тази
клауза е нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
10 и т. 11 от ЗЗП. Още повече, че в чл. 7.3.2. от ОУ е предвидено, че при промяна на
лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването
му в поделение на кредитора.
В чл. 8 от договора е предвидена възможност за увеличаване на договорната лихва
чрез увеличаване на надбавката от 6,55 % до максимален размер на 13,124 %, като тази
клауза също не е неравноправна. Условията, при които се увеличава надбавката като един от
компонентите на договорната лихва, наред с шестмесечния SOFIBOR, са точно и ясно
посочени в договора. Става дума за нарушаване от ответника – кредитополучател на
Условията по програма "ДСК Престиж плюс", по която е отпуснат кредитът. В случая не се
касае за едностранна промяна на договора, а за конкретни уговорки – промоционални
условия по кредитна програма "ДСК Престиж плюс", които са неразделна част от договора
за кредит, с които кредитополучателят се е съгласил, подписал ги е и те са точно и ясно
формулирани. Договорът е сключен при условията на т. 1.2.1 от тези промоционални
условия. При сключването на договора за кредит страните по него са се съгласили, че са
налице предпоставките за приложение в отношенията помежду им на посочените
промоционални условия. В т. 8.1.3. от промоционалните условия подробно са уредени
предпоставките за пълно отнемане на преференциите. В т. 8.1.3.3. е предвидено, че при
преустановяване на постъпленията на определената месечна погасителна вноска по кредита
в два последователни месеца, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло. Посочено е, че в този случай приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът
по кредита започва да се олихвява от първата следваща падежна дата с действащия лихвен
процент към датата на промяната, приложим по стандартни кредити за текущо потребление,
посочен в договора за кредит, със съответните изменения на променливата му компонента.
Тази клауза, наред с обсъдената по-горе клауза на чл. 8 от договора са конкретни, посочват
ясно условията и размера на промяна на договорната лихва. Не може да се приеме, че те
имат неравноправен характер по см. на чл. 143 от ЗЗП. Такава уредба има и в ОУ към
5
договора за кредит – чл. 7.6. Съществуването на задължение за кредитополучателя да
заплаща лихва по банков кредит е посочено като един от съществените елементи на този вид
търговска сделка и в закона - чл. 430, ал.2 ТЗ. Няма законова забрана страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Договорът на основание чл. 20а ЗЗД има
силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и след като ответникът се е
съгласил освен да върне получената в заем сума, и да заплаща на банката лихва, като
възнаграждение за ползване на предоставените му парични средства, следва, че той е
обвързан от поетото с договора за кредит валидно задължение.
От СИЕ е видно, че в отношенията между страните посочените по-горе клаузи на
договора, общите условия и т. 8.1.3.3. от Преференциалните условия на "ДСК Престиж
плюс" и чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление са приложени точно. Тази
уговорка е прилагана на дати 15 януари и 15 юли. От СИЕ е установено, че банката е
преминала към стандартните условия на лихвения процент, прилагайки уговорената с
договора надбавка и шестмесечния SOFIBOR, считано от 16.11.2018 г. и е увеличена на
13,287 % като за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019г. процесният кредит е олихвяван с
13,287 %. Поради това, че БНБ преустановява дейностите, свързани с изчисляването и
публикуването на индекса SOFIBOR, Банка ДСК заменя използвания лихвен индекс 6-
месечен SOFIBOR с нов референтен лихвен процент и от 16.01.2019 г. до 13.08.2021 г. е
използван лихвен процент, съобразно стойността на индикатора „Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" и
изравнителен дисконт в размер на 0,123 %, увеличен с максималния размер на надбавката от
13,124 %, или общ лихвен процент в размер на 13,247 %, като крайния лихвен процент
остава непроменен към датата на извършване на замяната.
Клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и не е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД установява забрана за
уговаряне на лихви над определен размер, какъвто няма приет от МС и е относима към
договорните възнаградителни лихви. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити
следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, представляващ приложим критерий за кредити по ЗПК какъвто е и настоящият.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от
кредитодателя, като единственото условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо
да не надвишава максимално допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и
това условие в случая е налице, тъй като договореният ГПР е 7,82% и лихвен процент –
6,55% и не надвишава петкратния размер на законната лихва /към датата на сключване на
процесния договор- общо 50 %/. За предоставения на ответника кредит в размер на 50 000
лв., при уговорена общо договорна /възнаградителна/ лихва от 17830,14 лв. дори и с
уговорената такса от 2827,00 лв. /която не предмет на претенция в настоящото
производство/, съдът приема, че не е налице значително увеличен размер на
6
възнаградителната лихва, който за периода на договора от 120 месеца не надхвърля с 50 %
размера на първоначално отпуснатата сума по кредита. Дори в договора да не е посочено
какви компоненти са включени при формиране размера на ГПР, но това не го прави
недействителен, тъй като същите са изводими от разпоредбите на закона - чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Щом законът /чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК/ допуска такъв
размер няма как да е в противоречие с добрите нрави. Освен това процесната претенция за
договорна лихва, касае периода от 16.08.2018г. до 12.12.2018г. /датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията/, а не уговорената договорна лихва за
десетгодишния период на договора за кредит. В допълнение видно от СИЕ размерът на
договорените и неиздължени по погасителен план анюитетни вноски към 29.11.2022 г.
/датата на изготвяне на заключението/ с настъпил падеж на 49 анюитетни вноски, отчитайки
условията на договора и промяната на лихвените проценти без преференциална надбавка,
размерът на остатъчния дълг за договорна лихва е 22 075,62 лв., което отново еднозначно
води до извода, че възнаградителната лихва дори начислена при общ лихвен процент в
размер на 13,247 %, поради нарушаване от ответника – кредитополучател на Условията по
програма "ДСК Престиж плюс", по която е отпуснат кредитът, отново не надхвърля с 50 %
размера на първоначално отпуснатата сума по кредита. Практиката на ВКС, на която се
позовал ответникът не е относима към случая - Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т.
д. № 296/2009 г., I т. о., ТК касае произнасянето на ВКС за това, че вземането по чл. 86, ал. 1
ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2
ЗЗД, а в другите цитирани актове на ВКС се коментира възнаградителна лихва по обезпечен
и необезпечен заем, надвишаваща двукратния размер, съответно трикратния размер на
законната лихва, но тези актове на ВКС са постановени преди приемането на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и следователно законодателната уредба в областта на потребителския кредит е друга.
Съдът приема, че изложеното предпоставя, че се доказва действително договорно
задължение за договорна /възнаградителна/ лихва върху сумата по кредита; размерът на
същата, както и изискуемост на лихвата, респ. обявен за предсрочно изискуем договор за
кредит и съществуването на вземането по предявения иск за непогасения размер на
задължението за договорна лихва. Претенцията на ищеца обхваща начислена договорна
лихва за период по действалите посочените по-горе клаузи на договора, общите условия и т.
8.1.3.3. от Преференциалните условия на "ДСК Престиж плюс" от 16.08.2018г. до 12.12.2018
г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията/ и съгласно т. 2 от ТР №
3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК за този период договорна
/възнаградителна/ лихва е дължима. Размерът на договорна лихва за процесния период от
16.08.2018г. до 12.12.2018 г. се установява от СИЕ на 2 015,28лв., но с оглед диспозитивното
начало искът за договорна лихва следва да се уважи за предявения размер от 1231,61 лв.
По иска за мораторна лихва
Предвид приетото, че налице е забава в плащанията съгласно погасителния план,
считано от 16.05.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение по
чл. 86 ЗЗД по силата на закона, без да е необходима друга покана, което е дължимо
7
независимо дали се претендира като такова с настъпил падеж или предсрочно изискуемо и
съгласно т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК за този период
мораторна лихва е дължима. Размерът на мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД за процесния
период от 13.08.2018 г. до 13.08.2021 г. върху всяка от главниците по падежиралите вноски
с падежи от 16.05.2018 г. до 12.07.2027 г. /вноски от № 11 до № 120/ по погасителен план се
установява от СИЕ на 13 315,09 лв., но с оглед диспозитивното начало искът за мораторна
лихва следва да се уважи за предявения размер от 12 711,38 лв.
Предсрочната изискуемост, дори когато тя не е била надлежно обявена на длъжника
няма отношение към основанието на претенцията, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, а е определящо
единствено за поискания размер и период, в който ще бъде признато вземането на
кредитора, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането
/ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Тези обстоятелства /липса
на надлежно обявена предсрочна изискуемост/ не са различни основания по смисъла на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК и въвеждането им не извежда обективно съединяване и на евентуални
искове, поради което съдът не дължи произнасяне по самостоятелен евентуален иск.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски по производството 2426,41 лв. – държавна
такса, 800 лв. - счетоводна експертиза и 1500 лв. – възнаграждение за особ. представител на
ответника (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), както и
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което дължимо на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 540 лева, която обща сума от
5266,41 лв. се дължи от ответника изцяло с оглед цялостното уважаване на исковете.
Ответникът не доказва направени разноски по производството, а и с оглед изхода на
спора такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД /в качеството на нов кредитор-цесионер/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“
19, ет.2, сумата 46717,29 лв. – главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника
Договор за кредит за текущо потребление от ***, вземанията по който, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с изтеклите лихви на 16.12.2019
г. с Договор за покупко-продажба на вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД (сега
АД) на ищеца, представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен
план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2021г. до окончателното
изплащане; сумата 12711,38 лв. – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 13.08.2018г.
до 13.08.2021г., представляваща сбор от законната лихва върху всяка от главниците по
8
падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г.; сумата
1231,61 лв. – договорна лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/ лихви
като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до 12.12.2018г.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 19, ет.2, сумата от общо 5266,41 лв. -
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9