Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52 10.01.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 917 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, вр. чл. 29, ал. 6 от Закон за достъп и разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българска народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) и е
образувано по повод жалбата на Н.Р.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
против решение № 2-1484 от 20.11.2018 г. на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
(КРДОПБГДСРСБНА), в частта, с която е обявена установената с решение №
2-457/29.01.2015 г. принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие
с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че не е осъществено от Комисията цялостно
и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата при установяване на
принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Изложено е, че обжалваното решение е издадено в резултат на проведени две
различни процедури- по чл. 26 и чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като не е спазен редът
за провеждане на първата от тях- по чл. 27 от закона. По същество се иска отмяна
на обжалваното решене, алт.- обявяване на неговата нищожност.
В
съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно
уведомен. С писмена молба процесуалният представител на същия заявява, че поддържа
жалбата, като сочи, че не е било включено в дневния ред на проведеното от
Комисията заседание обсъждане на решение № 2-457/29.01.2015 г., с което е
приключила предварителната проверка. Наведени са доводи, че органът е длъжен да
установи принадлежността на жалбоподателя при провеждане на проверката по чл.
26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и не може да се позовава на резултатите от
предварителната такава. Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответната страна излага
становище за неоснователност на жалбата, като подробни съображения излага в
писмени бележки. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна, но след
изтичане на законоустановения срок за обжалване на решението, поради което е
допустима само в частта, с която се иска обявяване на неговата нищожност (в
този смисъл определение № 13065/03.10.2019 г. по адм.д. № 10833/2019 г. по
описа на ВАС). В останалата част, досежно искането за отмяна на обжалваното
решение, производството е прекратено с влязло в сила определение №
1009/21.05.2019 г. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за
установено следното:
Жалбоподателят Н.Р. е заемал последователно публични
длъжности, считано от 01.05.2009 г., както следва: зам.-началник на ГПУ през
периода 01.05.2009 г. - 12.02.2015 г.; началник на сектор през периода
20.02.2015 г. - 21.01.2016 г.; началник на ГПУ през периода 03.02.2016 г. -
15.06.2016 г.; началник на отдел, считано от 20.06.2016 г. Във връзка с участие
на същия в конкурс за заемане на длъжност по чл. 3, ал. 1, т. 14 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА и въз основа на дадено изрично писмено съгласие (на л. 66 от
делото), неоспорено по надлежния процесуален ред, е било направено от ОД на
МВР- Бургас искане с УРИ 251000-825 от 13.01.2015 г. за установяване на
принадлежност към органите по чл. 1 в рамките на предварителна проверка по реда
на чл. 27, ал. 1, т. 2 от същия закон. Проверката е приключила с решение №
2-457/29.01.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия (Комисията), с което е била установена
принадлежност на Р. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е било
връчено на последния на 05.02.2015 г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне.
На 17.09.2017 г. е постъпило в Комисията писмо с рег.
№ 812100-18160 от 01.09.2017 г. от Министерството на вътрешните работи, с
приложен към него списък на лицата, заемали и заемащи публични длъжности в МВР
за периода от 08.10.2009 г. до 31.07.2017 г., в т.ч. жалбоподателя Н.Р.Р.,
заемащ длъжност „Началник на отдел“, считано от 20.06.2016 г. Списъкът е бил
изготвен на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, по искане на
председателя на Комисията. Същият е бил разгледан от Комисията на 20.11.2018 г.
в заседание, проведено при следния дневен ред: т. 1. Разглеждане на документи и
установяване на принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 14 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА, т. 2. Разглеждане на документи и установяване на принадлежност
на лица по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, т. 3. Разглеждане на
мотивирани предложения по чл. 32 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и т. 4. Разни. Видно от съставения
протокол № 42, на заседанието присъствали седем от членовете на комисията, като
същите са взели единодушно решение за обявяване принадлежността на Р. към
органите по чл. 1 от посочения закон, установена с влязлото в сила решение №
2-457/29.01.2015 г. на Комисията по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
За да се приеме, че оспореното решение е нищожно, е
необходимо да се установят особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК. Според настоящия съдебен състав в случая
такива не са налице.
Решението е взето от компетентен орган- Комисия за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия,
овластена с нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Прието е в проведеното
на 20.11.2018 г. заседание на Комисията, при необходимите съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА кворум и мнозинство, формирано от гласовете на 7 от
общо 9 членове (чл. 5, ал. 1 от закона). Спазена е изискуемата форма.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на процедурата, засягащи решението до степен да е
невъзможно то да породи целените последици. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради ненадлежно връчване на
издаденото предходно решение № 2-457/29.01.2015 г. От една страна, нередовното
връчване на посоченото решение не е от естество да опорочи до степен на
нищожност постановеното в производството по чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА решение,
доколкото се касае за две самостоятелни, независими едно от друго производства.
От друга страна, видно от приложеното по делото (на л. 71) известие за
доставяне, решението, с което е установена принадлежност на Р. към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на БНА, е било връчено на 05.02.2015 г. чрез „Български
пощи“ ЕАД, като пощенската пратка е приета от лицето С. Рачева.
При приемане на процесното решение Комисията е
направила констатации относно обстоятелствата, относими към предвидените в
закона материалноправни предпоставки и подлежащи на установяване в
административното производство. Видно от приложения протокол № 42 от 20.11.2018
г., решението е основано на следните констатации: Н.Р.Р., роден на *** г. в гр.
Бургас, е бил вербуван от служителя о.р. Нисторов на 26.02.1987 г., регистриран
на 13.03.1987 г. с ръководил го служител о.р. Нисторов; структури, в които е
осъществявано сътрудничеството- ДС, управление ІІІ-ІV-VІІІ; качество, в което е
осъществявано сътрудничеството- съдържател на явочна квартира; псевдоним
„Лале“; документи, въз основа на които е установена принадлежността към
органите по чл. 1- рег. дневник; картон обр. 6, писмо вх. № 2951/27.07.1990 г.
за унищожаване с протокол № 133/20.06.1990 г. делото Я/К „Лале“. Доколкото с
предходното решение № 2-457/29.01.2015 г. е установена принадлежност към
бившите служби на ДС, това обстоятелство също е отбелязано в обжалваното решение,
но в него са изложени и собствени мотиви на Комисията. При тези данни не би
могло да се приеме, че е допусната „компилация“ на процедурите по чл. 26 и чл.
27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, каквито доводи са наведени от жалбоподателя.
Нарушенията на материалния закон поначало не засягат
валидността на акта, а нищожен на това основание е само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора, издаден е при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи или правните последици от акта са нетърпими
от правовия ред- разпоредено е извършване на престъпление, нарушени са
свръхповелителни норми на закона или конституционни права и др. Само пълната
липса на условията, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата
на каквото и да е основание и на възможност за който и да е орган да издаде акт
с такова съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Обжалваното
решение е издадено във връзка с проведено производство по чл. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
С нормата е предвидена задължителна проверка за установяване принадлежност на
лицата по чл. 3, ал. 1, т. 14 и т. 26 от
закона към органите по чл. 1. В случая такава е осъществена по предвидения в
закона ред и резултатите от нея са обявени в съответствие с нормата на чл. 26,
ал. 3 от закона. С оглед на това съдът приема, че не е налице несъответствие на
решението с материалноправни разпоредби, водещо до правна нетърпимост на последиците
от него. Ето защо, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата
и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответната страна
направените разноски по делото в размер 100 лева, определени на основание чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Р.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в
частта, с която се иска прогласяване нищожност на решение № 2-1484 от
20.11.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия, досежно обявената принадлежност на Н.Р.Р.
към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
ОСЪЖДА
Н.Р.Р. с ЕГН ********** да заплати на Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: