Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Г. Е. С. против Заповед № ЗСПД/Д.-Я-**** от 02.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област], с която е отказано отпускането на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не взема писмено становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), чуждите граждани и лицата, които постоянно пребивават с децата си в страната получават такава помощ, ако е предвидено в закона или в договор, по който [държава] е страна. В конкретния случай между [държава] и [държава] не е налице такава спогодба, поради което е отказано за бъде отпусната помощта.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

П. Д.. на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] било образувано административно производство въз основа на подадено от Г. Е. С. заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д.-Я/**** от 28.08.2024 г., с което същата, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете [област] С. с [ЛНЧ] е поискала отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социалните помощи за деца.

Видно от представената Регистрационна карта, жалбоподателката С. е [държава] и е с предоставена времева закрила по чл. 39, ал. 1 , т. 1 от Закона за убежището и бежанците.

По делото не е спорно, че [област] С. е дете на жалбоподателката и е записана за първи път във втори клас за учебната 2023/2024 г.

Със Заповед № ЗСПД/Д.-Я/**** от 02.09.2023 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - [област], е отказал отпускането на еднократна социална помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСП, като е посочил, че на осн. чл. 3, т. 5 от ЗСП, членовете на семейството са граждани на [държава], а между [държава] и [държава] няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването и поради това тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Заповедта – предмет на жалбата е издадена от компетентен съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД орган, а именно Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ и в рамките на предоставените му правомощия. Спазена е изискуемата форма, като са изложени и фактическите и правни основания за издаването й. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Между страните по делото няма спор за факти. Единственият спорен въпрос е правен и е относно наличието на основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето [област] С..

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на [държава], отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, а съгласно чл. 26, ал. 2 от същата чужденците, които пребивават в [държава] имат всички права по Конституцията с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

В конкретния случай жалбоподателката С. е с предоставена временна закрила на осн. чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, който закон урежда условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на [държава], както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. В същото време чл. 3 от ЗСПД определя кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна.

Както вече бе посочено по-горе, жалбоподателката е чужденец с предоставена временна закрила и поради това не попада в никоя от предвидените в чл. 3 от ЗСПД хипотези.

Тук следва да се отбележи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 26.04.2022 г.). Тъй като в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които уреждат едно и също обществено отношение по различен начин, следва да се приеме, че по-новият закон отменя по-стария.

Основателно е и възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. Видно от чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана в решение на Великото народно събрание и е в сила за [държава] от 03.07.1991 г., държавите – страни по Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3 от същия член е посочено, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на [държава], международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за [държава], са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно поради това Конвенцията на ООН за правата на детето, обхващаща правото на образование и като социално право, следва да намери пряко приложение.

Отделно от това, следва да се посочи, че действително с оглед на водещата се война в [държава] Европейският съвет активира за пръв път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на Е., да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но това подпомагане, в съответствие с възможността, дадена от чл. 29, параграф 2 от Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Установява се и противоречие с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т.2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Действително такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на ЗУБ посочва, че Закона за убежището и бежанците въвежда изискванията на Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила ( ОВ, L 180/96 от 29 юни 2013 г.), като административният орган, издал процесната заповед е бил длъжен да ги съобрази при постановяването на обжалвания акт.

При това положение, постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с аргумент, че семейството е с предоставена временна закрила и не представлява семейство на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, като получаването на такива помощи не е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и е в противоречие с целта на закона.

По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена, а делото следва да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне по подаденото от Г. Е. С. заявление при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д.-Я/**** от 02.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област], с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социалните помощи за деца по заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-Я/**** от 28.08.2024 г., подадено от Г. Е. С. с [ЛНЧ], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете [област] С. с [ЛНЧ] и ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за ново произнасяне по подаденото заявление при съблюдаване на указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени с настоящото решение.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.