№ 5710
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110128375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 5589/21.05.2021 г. на „.” АД, ЕИК 1, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано
от ., против „ЗАД Д.“ АД, ЕИК ., представлявано от .в, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. Г. М. Димитров № 1, със съдебен адрес: гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 6 365,54 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, която главница представлява неизплатена стойност на възникнало регресно
право на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца
застрахователно обезщетение за щета № ********** по л.а. ”Дачия Докер”, рег.№ .,
причинени при ПТП на 03.07.2020 г. в района на гр. Бургас, както и за сумата от 344,79
лева, представляваща лихва за забава за периода 08.11.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба 21.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2020 г. на подземен паркинг в района на гр.
Бургас настъпило ПТП между МПС „Ситроен Ц4“ с ДК № ., управляван от . Г., и МПС
”Дачия Докер”, рег.№ .. Твърди, че водачът на л.а. „Ситроен Ц4“ с ДК № . виновно е
причинил процесното ПТП, като при неспазване знак “Стоп” и отнемане на предимство
реализирал произшествието с л.а. ”Дачия Докер”, рег.№ .. Това се установявало от
двустранния констативен протокол за ПТП. Между ищцовото дружество и собственика на
л.а. ”Дачия Докер”, рег.№ . имало сключена застраховка „Каско на МПС“, валидна към
датата на ПТП. След подадено искане е заведена щета с № **********. Нанесените
имуществени вреди в резултат на ПТП били отремонтирани в автосервиз „Бургас Трак
Сервиз“ ООД, като цената по фактура е в размер на 6350.54 лв. и била платена от
застрахователя. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на ПТП виновният водач бил
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на настъпване на ПТП-то. Сочи, че е предявено искане
до ответното дружество с регресна покана, получена от ответника на 08.10.2020 г.
1
Ответникът не е изплатил претендираното застрахователно обезщетение. Ищецът
претендира съда да му присъди главница в размер на 6365.54 лв., ведно с разноските за
ликвидиране на щетата в размер на 15 лв. и съответната лихва за забава. Моли съда да
уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва изцяло иска. Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като
твърди, че исковата сума е недължима, поради липса на пълно описание на процесното ПТП
и на релевантните за възникване правото на обезщетение факти. Счита, че липсва
противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, участвал в
произшествието. Оспорва верността на представения Двустранен констативен протокол,
като твърди, че съдържа неверни данни относно наличието на знак “Стоп“. Счита, че
водачът на л.а. ”Дачия Докер” с рег.№ . е причинил настъпилото ПТП, като е отнел
предимството и водачът на л.а. „Ситроен Ц4” с рег. № . обективно не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди рязкото навлизане на другия лек автомобил, несъобразено с пътната
обстановка и без индикации за маневра в платното за движение. Оспорва иска и по размер.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № . е застрахован при
ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както
и че лек автомобил ”Дачия Докер” с рег.№ . е застрахован при ищеца със застраховка „Каско
на МПС“, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Видно от представените доказателства, ищцовото дружество е изпратило до
ответното регресна покана за заплащане на дължимите суми, която е получена от ответното
дружество на 08.10.2020 г.
Ответникът не оспорва датата и мястото на настъпване на произшествието, както и че
ответното дружество е заплатило обезщетение в размер на 6 350,54 лева по процесната
щета, както и че е сторило разноски по определянето му в размер на 15 лева. Оспорва обаче
да носи отговорност по предявения иск, тъй като застрахования при него водач не носи вина
за процесното ПТП. Оспорва и размера на вредите.
Изслушаната съдебна автотехническа експертиза установява, че на 03.07.2020 г.,
около 13:30 часа в района на паркинга на МОЛ „Галерия“, гр. Бургас, водачът на лек
автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № . предприел маневра за излизане от паркинга от
югоизточната страна като не пропуснал движещият се направо с предимство товарен
автомобил ”Дачия Докер” с рег.№ ., който е идвал от лявата му страна и пресякъл
траекторията му. Вещото лице посочва, че излизайки от подземния паркинг, застрахованият
при ответника водач се е движил срещу пътен знак „Стоп“. От така представения механизъм
на процесното ПТП, представя становище, че щетите по товарен автомобил ”Дачия Докер” с
рег. № . се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От разпита на свидетелката Г., водач на автомобила, застрахован при ответника, се
установява, че последната, излизайки от паркинга се огледала първо надясно, като след това
забелязала идваща отляво кола. Твърди, че се е стреснала от бързото движение на
автомобила и не натиснала спирачки, за да предотврати удара. Поддържа, че не е видяла
знака „Стоп“.
Вещото лице е установило, че за ремонт на увредения автомобил, включващ части,
изчислени по средни пазарни цени и труд, окончателната сума възлиза на 4 871,77 лв. В
съдебно заседание уточнява, че при влизане в оторизиран сервиз на официалния
представител на марката на увредения автомобил, стойността на ремонтните дейности е
2
съгласно представените по делото документи, като посочва, че сервизът, от който са
закупени частите за процесното МПС е официален за марката „Дачия“. Към датата на
настъпване на произшествието, увреденият автомобил е бил в експлоатация една година,
три месеца и петнадесет дни.
По делото е представено и писмо от „Еспас Ауто“ ООД, видно от което увреденият
автомобил ”Дачия Докер” с номер на рама UU18SDXV561847840 е с гаранционно покритие
в рамките на 5 години или пробег от 100 000 км. Видно от представените по делото писмени
доказателства автомобилът е с първа регистрация 18.03.2019 г., като изминатите километри
към датата на настъпване на процесното ПТП са 43 154 км.
Видно от представената по делото фактура № **********, издадена от „Бургас трак
сървиз“ ООД, ремонтните дейности, извършени от оторизиран сервиз на официалния
представител на марката са в размер на 6 350,54 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1)
сключен договор за имуществена застраховка; 2) отговорност на прекия причинител по
чл.45 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка
и вина; 3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение по този договор; 4) валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото се оспорва основанието и размера на претендираната от ищцовото
дружество сума. От събраните писмени и гласни доказателства, които са приети от съда
като неоспорени от страните и изслушаната автотехническа експертиза, се установява по
безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин,
виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, както и наличието на застраховка „Каско на МПС“ за увреденото
МПС. Установява се и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите, нанесени на
застрахованото при ищеца МПС.
Ответникът оспорва иска, въвеждайки възражението, че размерът на претенцията е
завишен. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на
увреденото МПС. От заключението на вещото лице се установяват два варианта за
стойността на причинената вреда – по цени на официален сервиз – 6 350,54 лева и по средни
пазарни цени – 4 871,77 лева. В случая, доколкото автомобилът е бил в гаранционен период,
което се установява от приетото по делото писмо от „Еспас Ауто“ ООД, той е следвало да
бъде отремонтиран в официален сервиз. Ето защо, стойността на вредите е тази, която
следва да бъде възприета от съда при определяне на дължимата от ответника сума.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е неоснователно
възражението за прекомерност на изплатеното от ищцовото дружество обезщетение,
предвид обстоятелството, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок и било
необходимо да бъде отремонтиран в официален сервиз или с оригинални части, поради
което искът се явява основателен до пълния предявен размер, в това число за направените
обичайни разноски за ликвидиране на щетата – 15 лв.
Ищецът е направил искане и за присъждане на мораторна лихва за забава.
Задължението на застрахователя на делинквента по неговата гражданска отговорност към
3
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото се установи, че ответното дружество е получило
регресната покана, заедно с всички необходими документи на 08.10.2020 г. Срокът, който се
брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от
срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2
ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 09.11.2020 г. - първият
присъствен ден след изтичане на срока. След тази дата изпада в забава.
За периода 10.11.2020 г. – 20.05.2021 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 339,52 лева, за които сума и период искът следва да
бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 344,79 лева и за 08.11.2020 г. –
09.11.2020 г., когато ответникът все още не бил в забава и за 21.05.2021 г., от когато се
присъжда законната лихва, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от исковете за
платена държавна такса (вкл. за съдебни удостоверения), депозит за допуснатата експертиза,
за призоваване на един свидетел, както и за юрисконсултско възнаграждение, като общият
размер на разноските възлиза на 644.62 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 638,17 лв. за
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Последният е сторил разноски за депозит за вещо лице в
размер на 125 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, като съобразно
отхвърлената част следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1,25 лева.
След извършване на компенсация между разноските на двете страни до размера на
по-малките такива, следва на ищеца да се присъди сумата от 636.92 лв. за разноски по
делото.
По изложените мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“ АД, ЕИК ., представлявано от .в, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. Г. М. Димитров № 1, със съдебен адрес: гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1, да заплати на „.” АД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от ., сумата 6 365,54 лева, (шест
хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка
„Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по т.а.
марка „Дачия Докер” с рег. № ., причинени при ПТП осъществило се на 03.07.2020 г. в гр.
Бургас на кръстовището на излизане от подземен паркинг в МОЛ, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 21.05.2021 г. до
4
окончателното им изплащане, сумата от 339,52 лева (триста тридесет и девет лева и
петдесет и две стотинки) - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
10.11.2020 г. до 20.05.2021 г., на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихви до размера от 344,79 лева и за периода 08.11.2020 г. –
09.11.2020 г. и за 21.05.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“ АД, ЕИК ., представлявано от .в, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. Г. М. Димитров № 1, със съдебен адрес: гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1 да заплати „.” АД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от . , сумата от 636.92 лв.
(шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) за направени деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска и след
извършване на компенсация с разноските на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5